Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
20.04.2013 19:43 - Голямото разграбване / яхтата на Тато
Автор: dalida Категория: Политика   
Прочетен: 5953 Коментари: 0 Гласове:
36

Последна промяна: 09.04.2015 09:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                         ЯХТАТА БАЛКАН                       image

                                      Гордостта  на  Тато и голямото  разграбване
                                                        и бардака на  "елита"
                                                           (архив 1982 - 2009)


                                  за разсипията, прахосничеството, подслушванията
                                      спомени за яхтата Балкан строена през 1981г.



В неделното издание от 14 октомври на "24 часа" на стр. 9 под тиф "Летящи холандци" колегите писаха, че яхтата "Балкан", известна като "гордостта на Тато", може пак да пори вълните. От борда й Симеон Сакскобургготски щял да показва природните прелести на българското Черноморие.


Пред преразказите ние (от редакцията) предпочитаме автентичните разкази на свидетели. Защото уважаваме читателите си. Затова ето изповедите на двама души, чиято съдба някак се е случила на фарватера на тази знаменита и злополучна яхта. Те разсейват някои неточности, неистини, непълноти, недомислия и други "не"-та в тази  статия.
    
    Капитан далечно плаване  Никифор Герчев: Разни подмазвачи искаха да кръстят яхтата "Чавдарци", Тато ги отряза: .....Абсолютно съм убеден, знам със сигурност, че идеята за представителна яхта не беше на Тодор Живков, а на Огнян Дойнов. Огнян Дойнов на една среща във Варна заяви пред генералния директор на СО "Воден транспорт" кап. Йовчев, че имат намерение да вземат една представителна, престижна правителствена яхта, която при посещение на височайши гости в резиденция "Евксиноград" да ги разхожда на кратки плавания край Албена и другите курорти. По този повод беше стъкмен екип от един човек от "Корабоимпекс", един представител на УБО, защото УБО щеше да стопанисва лодката, и моя милост като ветроходец, специалист и навигатор. Ние направихме подробно проучване на яхтостроенето, къде какви съдове се правят, и отчетохме, че парите, които бяха декларирани като таван (800 000 долара), няма да стигнат, лодката нямаше да отговаря на условията за представителност и лукс.
По-нататък в архивите пише, че сега Министерският съвет подготвя яхтата, да може да я раздвижи, да я пуснат на вода. Действително, тя бе разграбена. Системно беше опустошавана в Атия. Пълна безстопанственост. И господата, които са отговаряли и отговарят за лодката, да не се правят на нещипани моми. Нямам идея кои са.
Мисля, че лодката трябваше да се продаде. Още навремето. За да я запазят, както запазиха "Евксиноград". Тя рано или късно щеше да потрябва. В края на краищата една представителност й трябва на тази държава.
Пишат щуротии, че Живков първо нарекъл яхтата "Чавдарци", на партизанската си бригада, бързо обаче я преименувал на по-родолюбивото "Балкан". Това няма нищо общо с истината. Опитаха се ибрикчиите, подмазвачите около Политбюро да я наименуват "Чавдарци". Може да са били и от УБО. Те дадоха указание под това име да се регистрира лодката. За всеки случай обаче се обърнали към Тато и той казал: "Абе, много "чавдарци" станаха в таз държава, бе!" Това го знам сто процента. Така, както знам (от свидетел: бившия директор на Двореца Краси Димитров), че като откриваха Паметника на българо-съветската дружба, когато Тодор Стойчев взел да говори за Съветите и да спряга "другарю Живков" на всяко изречение, Тато рекъл: "Абе, за нищо не ставате, бе! Издавихте хората в Белослав, какво си взел да ми се хвалиш!" Обърнал се и заминал. Така че, мир на праха му, може да е бил всякакъв, но нещата не трябва да се изкривяват. Той не е в дъното на кръщаването на яхтата.
Някои твърдят, че не ставала за разходки. Не е вярно. Яхтата  е точно от типа яхти за разходки и за кратки срещи. Ставаше за такива цели. Ето пример.
    
Когато докараха "Балкан" тук, още нямаше назначен капитан. А предстоеше посещение на Геншер. Вечерта в осем-девет ме извадиха от къщи, Йовчев ме посочил. Казват: утре-вдругиден Петър Младенов ще посреща Геншер в "Евксиноград" и в плана на визитата е включена разходка с яхтата до Албена. Яхтата трябва да се подкара, а екипаж няма. Питам ги кога трябва да отплаваме, не казват. При тях винаги е пълна мъгла, нарочно, разбира се, охраняват видните особи, така и трябва. Нищо не се знае до последния миг. Вечерта огледах лодката, на сутринта взех двама души за моряци - момчета на редовна служба като пазачи в УБО. За механик извиках Божо. Направихме няколко маневри, за да свикнем. На морската гара във Варна пробвах четири-пет приставания, защото трябва да се "снемам" и да приставам... престижно! Отработихме тези неща.
Него ден никой не дойде. Стояхме си на кея на "Евксиноград". И на следващия ден до обед никой не дойде. Взе да ме гони уртикарията. И изведнъж по обяд на кея спира бял фолксваген. Почнаха да вадят от него термоси, запечатани с пломби. Слязоха и двама оркестранти с калъфи за цигулки. Единият отиде на кърмата, другият - на носа, и - ще си настройват инструментите. Като започнаха да отварят калъфите - снайпери! Сглобиха ги и си застанаха по местата. Няма мърдане. След около час-час и половина идват Младенов и Геншер. Рапортувах им. Геншер ме поразпита какъв съм, благодари и потеглихме. До мен застана един полковник от УБО. Яхтата развиваше голяма скорост, морето беше добро, но имаше омара(мъгла). Тъй като ми бе казано докога трябва да сме се върнали в резиденцията, аз си правех сметката и карах с висока скорост. Другарите говорят на летния мостик и за да не притеснявам разговора, слязох долу (имаше горен и долен пункт за управление на лодката). И изведнъж идва този, полковникът, и натъртва: "Другарят Младенов каза да минем по-близко до Албена, да може Геншер да я види по-добре, защото Германия се интересува от курорта..." и т.н. Аз му обясних, че по-близко не мога, защото видимостта е лоша, плитко е и има много рибарски лодки. Онзи вика: "Слушай какво ти нареждам, щото като се върнем, и ще те уволня!" (не знаеше, че не съм щатният капитан). Аз му се сопнах, че не може да ме уволни, защото не съм в неговото ведомство и че мойта задача е безопасно да извърша прехода до Албена и обратно, и да върна живи и здрави високите гости, така че и с пистолет да ме плаши, нямам намерение да трепя и давя хората. И се качих пак горе.

Това е. А после лодката бездействаше. Пише: "Чести гости били Станко Тодоров и Огнян Дойнов." Няма такива сведения. От Жоро Петров, който беше щатен капитан по-късно, знам, че само няколко официални правителствени делегации са я ползвали.

А за лошото състояние на "Балкан" са виновни тези, които са я съхранявали. Но има ли нещо днес в България, което от 90-та година насам да е съхранявано като хората! Защото конкретно никой за нищо не отговаря. Пълна съсипия. И "Балкан" е само един ярък пример: от представителната яхта на държавата до заводите ни - всичко е на едно дередже.
    
Иван Георгиев : Не ни трябваше точно такава яхта
Още ме е яд. Това, че когато им давахме акъл каква яхта да изберат, не слушаха, а и после не слушаха. Но най ме е яд, че този съд, когато вече беше национална собственост, го съсипаха.  Защото ако бяха разбрали, че това не им трябва, можеха да го продадат. Още в началото. Щяха да си вземат парите и да купят онова, което им е нужно.


Защото "Балкан" не беше подходяща за нашите ширини. А те, като видяха, че не им трябва "Балкан", окрадоха я. Стопаните й - УБО, а после и военните в Атия. В началото ги беше срам, че и бързаха, защото Караманлис качил Тодор Живков на яхта, пък сега той щял да идва у нас. Видяла жабата, че подковават вола...и.......
 
Извикаха ме като специалист, да им отварям очите каква яхта да вземат, защото да се гледа само по журналите, не е работа. Ама не слушат. "Балкан" не беше подходяща за Черно море. Тук вълната е гъста и къса. Излизаш на кротко, гладко море, а след малко обръща вятъръ,защото вятърът се обръщаше за минути,докато вее от изток, внезапно се обръща и те праща на май.... и почва ситно да те друса, трябва да си с бандаж, ще се изсипеш инак. То затова се нарича Черно  море. И вместо удоволствие, то става  - давай да се спасяваме. А когато имаш голяма скорост, тресе ужасно. "Балкан" развиваше 22 възла, излишно много за това море,защото докато се обърнеш и то - свършваше. За две минути ще ти сплете червата. А имаше една италианска фирма, която правеше малки корабчета, като "Калиакра"-та на ОСО-то, само с един двигател, дава възможност за по-просторни салони, скоростта е достатъчна 16 - 17 възла  и по-плавно се намалява и усилва.
    
В  началото, обиколихме всички ривиери и навсякъде знаеха, че България ще купува яхта втора ръка. Откъде знаеха!? Обръщали сме колата, с която пътуваме, да я инспектираме за микрофони, говорехме само по градинки и в капанчета. Но знаеха. И в Ливорно, където в крайна сметка решихме да строим яхтата, също знаеха. Страхотна фирма, прапрадядото (капитан) ремонтирал клипери, защото останал без крак, издълбал 12 мили канал навътре да ги провлачва до доковете.

По онова време! Занаят, предаван от поколение на поколение. Нито една стачка в историята на завода. По времето, когато строяхме яхтата, профсъюзите настояха членовете им да протестират два часа. Седнаха работниците на полянката, хапнаха, пийнаха, но след работното време си доработиха двата часа! Съвестни бяха. Бях изумен.


Нямаше нужда този звяр да има три V-образни двигателя на "Дженеръл моутърс" по 1000 к.с. всеки, бързооборотни, Ат! Това иска суперинтелигентно отношение към цялата лодка, иска много добри специалисти, на които, за да ги задължиш да правят това, трябва добре да са платени, за да се грижат като за свое. А те не бяха.

Обещаваха им апартаменти, но нищо не взеха. Седем механици се смениха за една година. Капитаните ги броих до четвъртия. Първият беше Николай Николов от кометите (макар че по документи италианците пуснаха да я връща в България Светльо Тенев - на Николай му отраднаха хюмнетката с всички кетапи, а те и без това не бяха достатъчни), после минаха на дежурство - капитани на разположение. И повечето не бяха "чак".
Там имаше голямо табло и капитанът трябваше да знае, че една светлинка на него да примигва, не трябва да тръгва - значи някой уред не е на ред. Аз съм отказвал да тръгна веднага, защото са ми трябвали поне два часа да проверя всичко, например дали е налято достатъно гориво.
Яхтата се строи в Ливорно два месеца и половина, излезе на мореходни изпитвания на часа, бяха минали всички сертификати на минутата.
 Броихме 2- милиона долара.
Яхтата никога не е била вписвана ни в БКР, ни в ДИК. В началото не беше "Балкан", казваше се "Чавдарци". С такъв надпис излезе от корабостроителницата в Ливорно, аз подбирах шрифта. Надпис със стикер на онова време! Пристигаме в Мраморно море, свързваме се с Йовчев, генералния директор на "Воден транспорт", и той казва: "вижте какво, яхтата няма да влезе в България с името "Чавдарци"! Правете-струвайте, прекръстете я "Балкан"! Брех, ами сега! Вече сме взели контрола, не можем на кей да вършим тая работа, само на котва. И решихме да влезем под Емине към "Елените". На лодбалката пускаме каиши, правим беседка, аз правя шаблоните на кирилица - "Балкан", и четката играе. Посред нощ, с две лампи,да не се вижда много от брега какво правим.

И големият кодош: къде-къде да влезем, хайде в Несебър! И точно на входния фар свърши горивото! Тъкмо сме го минали и сме засилени към кея в 2,30 ч. през нощта. Накрая Светльо скочи с едно хвъргало във водата, доплава до пристана, изтегли едно въже и се вързахме. И идва веднага една кола на КАТ. С една количка, пълна с туби по 20 литра, са мъкнали, да запалим поне единия двигател. Накрая не им и платиха на хората.

Не е вярно, че са я ползвали най-вече Станко Тодоров и Огнян Дойнов. Ползваха я синчетата и лекетата на ЦК-то, цяло лято се връткаха по нея с "панделките" си.

Сериозни хора не се качваха.
Тодор Живков нито веднъж не е стъпвал на борда, само веднъж я огледа от кея.


Голямото разграбване беше, когато взеха моряци от граничните да служат на нея, едни хайти от Созопол. Бардак, събрали вътре всички проститутки на Варна, тъпчат с токчета и налчета, одраскали тиковото дърво. А на тази яхта се ходеше с бели хавлиени чорапи, както навсякъде (само за държавните глави се прави изключение).

На всички правителствени яхти по света на кърмата има знак: мъжка и дамска обувка с ток - зачеркнати. Като видях хардауша, направо ми се доплака. Осрана работа. В складовете на БМФ имаше резерв за сервизите: като се счупи чашка, да я подменим. Още при първата подмяна беше установено, че са изчезнали всички сервизи....крадливо племе и то ...от - елита!


Огромна зала за 18 души, отделна за по двама, за един, кубрикът беше за четирима души, разкошен. Имаше откъде да минават сервитьорите. Суперлукс.
Суперяхтите са имот, който иска суперподготвен екипаж, суперотношение,внимание и почет.


И ако сега са решили да ремонтират "Балкан", нека питат мен. Всичко е минало през ръцете и през сърцето ми. Няма кой да им даде по-добър акъл как да се постъпи инженерно-технически. Пари не искам. Друг тип яхта трябва. Няма нужда да гониш Михаля из морето като луд тийнейджър. Все едно да се тресеш в една дискотека до припадък.

Пазят в тайна бижуто на Тато

Легендарната яхта на Тодор Живков се обви в пълна мистерия, след като моторницата потъна още при първия опит да бъде пусната на вода. Остава тайна къде ще зимува "Балкан". Нейният собственик - русенската фирма "Дунав турс", предпочита да не оповестява мястото, където пази яхтата  на Тато. "Балкан" бе продадена на търг с явно наддаване за 700 хил. лева с ДДС през март. Русенската "Дунав турс" се конкурира с "Капман консултинг" ЕООД, за да притежава уникалната 27-метрова лодка (яхтата). Първоначалната идея на новия собственик беше да направи основен ремонт на плаващия дворец и да го отдава под наем само на ВИП туристи за средиземноморски и други круизи.

Преди да стане собственост на "Дунав турс", легендарната лодка стоя на сух док във военноморската база "Атия" край Бургас 8 години. А държавата плащаше по близо 7 бона годишно на гардове да я пазят.


Яхтата е построена през 1981 г. в италианския град Пиза. Специална поръчка за Политбюро под името "Чавдарци". По-късно обаче на път за България държавниците ни решили, че ще променят името й. Това станало в един от заливите. Там именно на кърмата на лодката е сложен надписът на български "Балкан". Яхтата е плавала само 700 часа. Грубите сметки показват, че тя е била на вода едва 29 дни.


/архив 1982 -2009/





Гласувай:
36



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6211412
Постинги: 1102
Коментари: 4873
Гласове: 29489
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930