Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
13.05.2013 09:16 - Живеехме във враждебна среда . Всеки дебнеше всеки.
Автор: dalida Категория: Политика   
Прочетен: 2784 Коментари: 0 Гласове:
14

Последна промяна: 09.04.2015 09:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Случки от  живота на  Т.Живков в  резиденциите му
                                     
   
"Той имаше всичко,но се възползваше от малко привилегии и възможности......"



                                 image

Хотел Арбанаси (Палас) е проектиран и построен през 1975 г. като резиденция на Тодор Живков. Днес бившата резиденция е преобразена в луксозен бутиков хотел, разположен над величествените хълмовете на Велико Търново и разкриващ живописна гледка към средновековната крепост на българските царе.


За Живков разказва Ани Младенова,тя  е била личната медицинска сестра на Тодор Живков и семейството му от 1973 до 1989 г.

...... След като завърших, почнах работа като операционна сестра в Александровска болница в Клиниката по уши, нос, гърло. Шефът проф. Кабакчиев ми даде идеята да кандидатствам за работа в Правителствена болница. Одобриха ме след 6-месечно проучване. Веднъж ми се обади проф. Пухлев, че трябва да идем в дома на пациент, контингент на Правителствена, да направя гама-глобулин. Чак в колата ми каза, че отиваме при Живков. Помислих, че става дума за члена на ПБ Живко Живков. После разбрах истината. Бях го виждала само по портрети и манифестации. Страхувах се, не смеех да допра памука, камо ли да  пробода кожата му  Но той ме успокои: "Е, не съм изял никого досега, влизай не се притеснявай." На другия ден човек с цивилни дрехи ми нареди да забравя мястото и пациента, при когото съм била. След няколко месеца ми предложиха работа в отделението, което обслужваше членовете и кандидат-членовете на ПБ. След тежка операция, която Живков претърпя през 1973 г., ми възложиха да се грижа за него с още една медицинска сестра. На 12 ноември 1973 г. ми се обадиха и ми казаха, че трябва да тръгна към "Пирогов", където ще ме посрещне човек от УБО. Като стигнах, разбрах, че там е Людмила Живкова в кома след катастрофа. Тя успя да се възстанови за около 2 месеца благодарение на перфектни професионалисти от "Пирогов". И аз се грижих много за нея. Не защото беше дъщеря на Живков - така бих се грижила за всеки в подобно състояние. После продължих да се грижа за цялото семейство. Грижейки се за гардероба му, не можех да изхвърля нищо без негово разрешение. Веднъж, когато подреждах чорапите, му казах, че 2 чифта вълнени чорапи за лов са скъсани. Той попита: "Има ли в България други хора с кърпени чорапи? Отговорих: "Сигурно." "Значи и моите могат да се закърпят." Дадох ги на камериерката. Тя още е жива и може да го потвърди. Не намирам нищо странно. Когато Рени Цанова пое защитата на Живков, ме извика у тях и ме разпита подробно за живота му. Разказвах й доста. Този случай също. Тя повече от 2 ч. ме слушаше. Половин час преди делото, където ме призоваха като свидетел, ми се обади, поиска да се срещнем в една сладкарница и ми каза на всяка цена да спомена за чорапите. Живков не бе разсипник. Бе възпитан да живее скромно. Това си личеше и в яденето, и в стила на живот. Хранеше се малко, обичаше обикновените манджи, не го блазнеха пищните софри. Не гледаше на властта като на дойна крава като други. Ползваше удобства, но за разлика от мнозина не злоупотребяваше с това. Работеше повече, отколкото хората предполагат. Вечер се връщаше към 19 ч и донасяше по още няколко папки да продължи. Хапваше набързо, гледаше новините и почваше да чете. Работеше до 11 ч.
Людмила ми бе позволила да говоря на ти,  което ми направи силно впечатление, но аз никога не си позволих. Ценях я като човек. Тя ми бе благодарна, че я лекувах под ръководството на народния лечител Петър Димков, обичаше ме, доверяваше ми се, аз - също. Правеше ми подаръци парфюми, гримове, платове за рокли. Когато станах член на БКП, тя ми се накара: "За какво ти е това?" Като ме направиха офицер от МВР, много се подразни  и ми каза: "Всички ли около мен ще бъдат офицери?" Но разбираше, че това е системата. Тя се радваше на възстановеното си здраве, но се намериха интриганти и завистници, които я настроиха срещу мен и тя деликатно ме отстрани от себе си, като ми нареди да се грижа за здравето на баща й и всичко, свързано с бита му. За мое съжаление тя потъна в окултните науки и срещите си с врачки, но нищо не можех да направя. За мен тя ще си остана един много сърдечен и топъл човек. Така се държеше с всички,които бяха около нея.....тя нямаше представа как живеят обикновените хора. Особено в последните години след катастрофата живееше в свой астрален езотеричен свят, съвършено различен от материалния. Тогава нямаше такава литература, Людмила носеше тези книги от чужбина, а много хора я гледаха с огромно неразбиране. Тя изгоря, отиде си неразбрана. Сякаш говореше на различен език. Ако бе жива, мисля, че би имала много последователи. Веднъж ми каза: "Като си отида, от мен ще остане девизът "Единство, творчество, красота". Не съм подозирала, че това ще стане толкова рано. След 10 ноември Живков ми звънеше, а аз му казвах: "Др. Живков, телефоните сигурно се подслушват. Той казваше: "Какво от това?" Но не бе открит човек. У него имаше известна доза коварство, но намирам това за нормално - животът го бе направил такъв, за да съхрани властта си 33 г.....Бе огорчен от очевидната лъжа, на която го подложиха хората от ПБ. Тогавашният премиер Георги Атанасов и останалите му бяха обещали, че ще запази охраната си и поста си на председател на Държавния съвет.

Бе огорчен и от т.нар. ловна дружинка. Те се изплашиха и изведнъж спряха да общуват с него. Това бяха единствените хора в България, които той смяташе за свои приятели и им се доверяваше. Преди да се вземе важно решение за държавата, ги викаше и се съветваше с тях - акад. Ангел Балевски, акад. Пантелей Зарев, т. нар. заешки генерал Христо Русков, поета Георги Джагаров. Освен тях личният му лекар д-р Георги Анастасов и аз ги придружавахме по време на лов. Живков винаги организираше лов, за да съгласува някои действия, които смята да предприеме.

 След 10 ноември всички избягаха. Даже по телефона не му се обаждаха. Само ген. Русков отиде няколко пъти да го види. Живков много го болеше, че го оставиха някои от най-близките му хора. Ловната дружинка бе сред тях. След 10 ноември забраниха да го обслужват и двамата готвачи - Данчо и Спиро и сервитьорът Емил. Охраната се състоеше от десетина души в т.нар. първа и втора кола, но Живков не им се доверяваше за всичко. Често канеше камериерките на кафе и черпеше информация. Разпитваше ги как живеят, какви са им заплатите, стигат ли им парите, могат ли да си пратят децата на училище. Питаше ги и за обслужващия персонал.....Бе огорчен от очевидната лъжа, на която го подложиха хората от ПБ. Тогавашният премиер Георги Атанасов и останалите му бяха обещали, че ще запази охраната си и поста си на председател на Държавния съвет.

Бе огорчен и от т.нар. ловна дружинка. Те се изплашиха и изведнъж спряха да общуват с него. Това бяха единствените хора в България, които той смяташе за свои приятели и им се доверяваше. Преди да се вземе важно решение за държавата, ги викаше и се съветваше с тях - акад. Ангел Балевски, акад. Пантелей Зарев, т. нар. заешки генерал Христо Русков, поета Георги Джагаров. Освен тях личният му лекар д-р Георги Анастасов и аз ги придружавахме по време но лов. Живков винаги организираше лов, за да съгласува някои действия, които смята да предприеме. След 10 ноември всички избягаха. Даже по телефона не му се обаждаха. Само ген. Русков отиде няколко пъти да го види. Живков много го болеше, че го оставиха някои от най-близките му хора. Ловната дружинка бе сред тях. След 10 ноември забраниха да го обслужват и двамата готвачи - Данчо и Спиро и сервитьорът Емил. Охраната се състоеше от десетина души в т.нар. първа и втора кола, но Живков не им се доверяваше за всичко. Често канеше камериерките на кафе и черпеше информация. Разпитваше ги как живеят, какви са им заплатите, стигат ли им парите, могат ли да си пратят децата на училище. Питаше ги и за обслужващия персонал.......

Живеехме  във враждебна среда . Всеки дебнеше всеки. Страхувах се един ден да не ме обвинят в злоупотреба и затова записвах кое къде отива. С подаръците, които отиваха в дом №3, още преди 10 ноември бе отворена постоянна изложба. Подобни дарове получаваха всички членове и кандидат-членове на ПБ, но никой не ги дари на държавата, за разлика от Живков. Но когато той видя, че съм им правила опис, се разгневи. Оттогава до 10 ноември ме смяташе за чужд човек и почти не ми говореше. Изпълнявах служебните си задължения като робот. Той и на мен бе подарил килимче с конски косъм с диаметър 2 на 2 м, 1 гривна, 1 сервиз за кафе и 1 за чай, а за сватбата - по един руски часовник на мен и на мъжа ми и един руски хладилник ЗИЛ, за които също помолих да се подпише и той се подписа, макар и с нежелание. Каза ми: "Моят подпис под какви документи стои, а ти ме караш да се подписвам под такива глупости." Казах му, че тогава ще върна вещите, и той се подписа. Всеки месец ми оставяше да давам на Жени по 200 лв. и също я карах да се подписва. Не защото не й вярвах, а защото бе дете. Когато след 10 ноември дойдоха да ми правят обиск вкъщи и видяха подписа на Живков, ми казаха: "Как може да караш държавният глава да се подписва под такава глупост? Все сме вярвали, че ще намерим нещо, но това и през ум не можеше да ни мине." Следователят ме пита: "Къде е индийската спалня?" А аз отговарям: "Никога не съм имала такова нещо." В къщата ни имаше всичко, което имаше във всеки български дом - гарнитура от Ловеч, маси, столове. .....По време на събитията 10 ноември бях на работа в резиденция "Банкя", а после с медицинската кола, с куфари, чанти, дефибрилатор и кардиограф последвахме колата на Живков и отидохме в резиденция "Бояна". Гледах целия пленум по телевизията. После дойде един служител от УБО и изключи телевизора. Вече бях видяла изражението на Живков....Наистина  се разтревожих за него, но не можех да направя нищо. Там имаше железни закони - ако не ме извикат, не мога да отида сама. Преди да почне тази част, Живков си полегна за около 25 минути и поиска един лексотан. Дадох му половинка. Той всяка вечер пиеше хапче за сън. Имам чувството, че главата му бе препълнена с образи, думи, срещи. ....
Понякога работният ми ден продължаваше 16 ч. Всичко бе обвито във фалш. Прибирала съм се за по 1-2 часа, за да си видя детето. Но след като Живков започна да носи лещи, и това отпадна. Сутрин отивах, когато се събужда, и си тръгвах, след като си легне. Трябваше да му слагам и махам лещите. Докато Людмила бе жива, Живков живееше във вила 32 - сега вила "Калина", където живееха Желев и Първанов като президенти. Когато ме поканеха, сядах и аз с тях на масата. Когато Людмила почина, Живков се премести в резиденция "Банкя". Тогава само аз се хранех с него..... От мъка. Не искаше да вижда нещата, които му напомняха за Людмила. Започна работа 2-3 дни след смъртта й. Работеше непрекъснато - съвещания, срещи, разговори с хора до късно. Така опитваше да избяга от мъката. Няколко пъти сутрин съм намирала възглавницата му мокра от сълзи, но никога не се оплакваше, не търсеше съчувствие. С часове гледаше с празен поглед в телевизора. Много му бе тежко, чувстваше се самотен. По-големият Тошко - на Иван Славков синът, бе на 9 г., Жени - на 15 г. Те живееха в София, където ходеха на училище. Веднъж Живков бе взел на коленете си по-малкия Тошко - на Владимир и на Маруся сина, галеше го по главата и му казваше: “И ти си самичък,и аз съм самичък,моето момче.”
Тошко бе отнет от майка си и Владимир трябваше да се грижи за него. Говореше се, че тя направила опит да го изведе в чужбина, но не знам дали е така. Живков ме пращаше да му купувам играчки, книжки, милваше го, говореше с него. Почти всяка вечер детето прекарваше по 1 час с него. Бе наел и плащаше лично на жените, които го гледаха. Детето бе много тъжно, имаше големи черни очи, бе самотно, живееше само с гледачката, наоколо нямаше деца...Когато Живков отиде в резиденция "Банкя", детето дойде при него. Живков живееше за народа, за хората. Нямаше собствен живот, работеше от сутрин до вечер, а вечер продължаваше вкъщи. Готвеше се сериозно за всяка среща, независимо дали ще е с чуждестранен дипломат, или с български политик.
Когато не се чувстваше добре непрекъснато бях до него.
 Изпълнявах това, което лекарите нареждаха. Но имаше случаи, когато съм подбирала лекарите - нещо, за което по-късно ме упрекнаха. Бях водена от мисълта да направя най-доброто за Живков. Когато той се залежаваше, винаги се допитвах до проф. Чирков. Той бе перфектен. Когато идваше, ако трябваше, довеждаше лекари от чужбина, носеше превързочни материали и лекарства, които нямаше в Правителствена болница. Иначе режимът на Живков бе железен. Ставаше рано, закусваше и тръгваше, после се връщаше, обядваше. Всеки следобед лягаше по 40-45 минути. Тогава му махах лещите от очите. Като станеше, трябваше да бъда там, за да ги сложа отново и да му дам друг костюм. Никога не изкарваше деня с 1 костюм, по 2-3 пъти сменяше дрехите. Носеше само български ризи. Платовете за костюми бяха вносни, но се шиеха тук. Единствено шлиферът бе купен от чужбина . Обувките му се правеха тук по поръчка. Бе дисциплиниран. Понеже дълго време бяхме заедно, аз свикнах с него и той с мен. Само един поглед ми бе достатъчен, за да го разбера. .....

Тодор Живков, човекът, който управлява България цели 35 години, е може би една от най-спорните политически фигури в новата българска история. Няма обаче друг политик, върху който властта да рефлектира по такъв начин и да оказва неоспоримо въздействие върху личния му живот.

За обществото, живяло при деспота и комунизма (тоталитарна власт), той си остава познат предимно с популярния си образ, граден от тогавашната пропаганда. Начинът му на живот и няколко драматични събития в семейството обаче го превръщат в самотник, обграден само от охраната си и имащ доверие единствено на обслужващата го медицинска сестра Ани Младенова. Живков разбра твърде късно, че всички политици които бяха около него, са го следвали с цел да го използват за лична облага. Тази причина го отврати от началническите политически амбиции на приближените му, помощници - съветници и лична охрана.
Тези подробности остават дълги години скрити за широката публика преди и след промените.


Архивът на ......
 



Гласувай:
14


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6156448
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031