Блогрол
Постинг
22.03.2014 14:23 -
Забравени досиета
Автор: dalida
Категория: Политика
Прочетен: 2822 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2015 09:17
Прочетен: 2822 Коментари: 0 Гласове:
13
Последна промяна: 09.04.2015 09:17
G I D - главен разузнавателен отряд
1919 - 1937
Левите убеждения и екстремизъм (анархизъм и комунизъм) заплашвали американския начин на живот. Правителството квалифицирало радикалите като подпалвачи на расизъм. Когато същата година избухва серия от стачки, сблъсъкът между американските трудещи се и американското правителство изглеждал неизбежен. Стачките, които били поставени извън закона по време на войната, все още се стрували родоотстъпнически на американското общество, дори и след края й.
На 2 юни в къщата на министър генерал Палмър избухва бомба, убивайки анархиста-терорист и разпръсквайки неговите анархистки позиви из развалините. Това била несравнима възможност за младия Хувър, който бил антирадикал до дъното на душата си. Палмър предприел ответен удар срещу американските радикали. Решението на Палмър за тази „национална криза“ било да залови всички радикали и да ги депортира, без значение от факта, че много от тях дори не били чужденци, а освен това Министерството на правосъдието нямало правомощия да депортира чужденци. Палмър създава Главен разузнавателен отдел (GID) под ръководството на Хувър, който да събира и обработва цялата информация за радикалите, която постъпвала от другите федерални, щатски и местни организации.
Кой е Едгард Хувър?
Джон Едгар Хувър е държавен служител в Библиотеката на Конгреса. А след войната е чиновник в архивния отдел на „Американската лига за сигурност“.
Хувър веднага се захваща с това ново предизвикателство. „Бившият библиотекар изготвя каталожна система, включваща всеки радикален лидер, организация и публикация в Съединените Щати… за три месеца той успява да събере 150 000 имена, а до 1921 г. – около 450 000″. Информацията постъпваща в GID се базирала както на факти, така и на несъществени слухове.
През 1919 г. са създадени две нови леви политически партии: Комунистическата партия на Америка и Комунистическа партия на трудещите се в Америка. Те не постигнат нищо съществено, освен да засилят антикомунистическите усилия на федералното правителство. Хувър се установява като бастионът на антикомунистическите действия, бързо доказвайки се като експерт по въпроса.
Към края на 1919 г. Палмър вече е готов да започне залавянето и депортирането на радикалите. Акциите щели да бъдат приведени едновременно в действие в 33 градове на 2 януари 1920 г. Мишени били лидерите и членовете на двете комунистически партии.
Хувър имал две цели за тези акции: (1) да арестува възможно най-голям брой хора, за да направи силно впечатление на общественото мнение и да накърни морала на радикалите, и (2) да запази документацията и регистрите на членовете, за да могат да бъдат използвани за целите на депортирането им.
Арестувани са над десет хиляди души, но повече от половината от тях са освободени след няколко дни, защото не били чужденци, или защото не съществували съществени доказателства за участието им в комунистическите партии. В по-голямата си част заповедите за арест били издадени след арестите, а заповедите за обиск били ненужни.
„Ню Йорк Таймс“ съобщава, че „митингите отворени за публиката бяха безкомпромисно разгонени. Всички присъстващи лица – граждани и чужденци – бяха своеволно претърсени и арестувани, като че ли са крадци хванати на местопрестъплението. Без заповеди за арест хората бяха откарвани в полицейските управления и други временни затвори, и подлагани там на вътрешно-полицейско разследване, обикновено познато като `трета степен`, техните показания бяха записвани по категории върху циклостилни въпросници и те бяха заставяни да се закълнат в тях, без значение от точността им„.
Пропагандната машина на Хувър прави ежедневни прогнози, според които комунистическата революция щяла да се вдигне на 1 май 1920 г. В големите градове били разпределени войскови части и органите на полицията се подготвяли за неприятности. Първи май дошъл и си отишъл мирно и тихо, дълбоко уронвайки престижа на министър Палмър, Бюрото за разследване и Дж. Едгар Хувър.
Безумието, наречено Червен страх, започва да се уталожава, тъй като в действителност за него не съществувала реална причина. Освен това, крупните работодатели били разтревожени от затягането на имиграционния контингент, което заплашвало да спре сигурния приток на евтина работна ръка.
През 1922 г. преуспелият млад бюрократ Хувър, се превръща в единствена опора за своята волева майка. Баща му починал от „меланхолията“, която го измъчвала от години.
Огромната корупция на администрацията на Хардинг не подминава и Бюрото за разследване. Агентите на Бюрото били използвани в частната детективска агенция на Бърнс. Гастон Мийнс, един завършен измамник и приятел на Бърнс, става служител на Бюрото и използва поста си, за да упражнява влияние, да подправя престъпления и да продава информация.
Този вид поведение било недопустимо за твърдия моралист Дж. Едгар Хувър, но той не можел да направи кой знае какво. Когато Хардинг умира на 2 август 1923 г., вицепрезидентът Калвин Кулидж поема неговата раздирана от скандали администрация.
Новият министър на правосъдието на Кулидж е Харлан Фиск Стоун, един от най-енергичните критици на акцията на Палмър, която Хувър така прилежно бил поддържал. Стоун бил разтревожен от състоянието, в което се намирало Министерството и в частност Бюрото за разследване. Той споменава пред колеги, че търси нов шеф за Бюрото и заместник-министърът на търговията Лорънс Ритчи препоръчва своя добър приятел и колега масон Дж. Едгар Хувър. Тази неформална номинация е подкрепена и от заместник-правосъдния министър Мейбъл Уилебранд.
На 10 май 1924 г. Стоун извиква Хувър в кабинета си и му казва, че го назначава за действащ директор, докато намери най-добрия човек за работата. Хувър си спомня своята реакция:
„Ще приема работата при определени условия. Бюрото трябва да бъде разделено от политиката и да не бъде замесвано в политическите дела. Назначаването трябва да става по заслуги. Второ, повишения ще се правят само въз основа на доказана кадърност и Бюрото ще носи отговорност пред министъра на правосъдието“.
Когато Хувър поема ръководството на Бюрото през 1924 г., новият екип на президента Кулидж разчиствал корупцията в администрацията на Хардинг. Хувър си бил спечелил репутацията на напредничав, честен, способен и модерен ръководител. Онези, които били запознати с плачевното състояние на Бюрото, се чудели дали дори неуморимият, амбициозен и предприемчив Хувър ще успее да го измъкне от блатото.
Министърът на правосъдието Харлан Стоун, който наставлявал всяка стъпка на Хувър в преустройването на Бюрото, му казва, че иска да намали драстично персонала и бюджета на агенцията. Стоун дава ясно да се разбере, че Бюрото прекратява операциите си по събиране на информация за политиците и знаменитостите и ще се концентрира върху разследването на престъпления. Дейността на Главния разузнавателен отдел била почти напълно спряна до 1936 г., когато Рузвелт наредил нейното възобновяване.
Хувър съкращава персонала от 441 агенти през 1924 г. до 339 агенти през 1929 г. Той фокусира цялата си енергия върху задачата да направи от Бюрото модел за добра и ефективна организация. Няколко дни след заемането на поста си Хувър преглежда личните досиета на служителите и решава кои от тях да бъдат уволнени. През първата година са освободени 61 служители и са закрити пет от 53-те полеви клонове, като щели да последват и други. Той връща 300 000 долара от 2,4 милионния си бюджет.
Агентите, които не били уволнени, преминали през опреснителни курсове. Стандартите за назначаването на нови служители били вдигнати значително, като се изисквал опит в правото или счетоводството. Наново било създадено тренировъчно училище, в което се преподавали различни умения и се изучавали новите процедури и морален код на Бюрото. Хувър бил твърдо решен да превърне Бюрото в най-елитната правоохранителна агенция в света. Повишенията се базирали на ефективност и изпълнителност – освен ако не си близък с някой висш служител на Бюрото или със самия Хувър.
Да разполага с точния калибър агенти било само част от предизвикателството. Също толкова важно било тяхното ръководство и оценката на свършената от тях работа. Хувър увеличава техните пълномощия, но те носели пълна отговорност за действията си. Той разработва система за надзор и съхраняване на данни, която била уникална за една правителствена организация. Контролът и стандартизацията представлявали основата, която лежала под всички негови правила и процедури. Хувър работел директно под министъра на правосъдието, но в действителност докладвал на неговия заместник. Впоследствие Стоун назначава Уилям Джоузеф Донован (Дивия Бил) за шеф на Хувър. Донован бил ярка личност с много постижения и с амбицията да стане първият католически президент на Щатите.Но, двамата не се разбирали и станало така че, през декември на 1924 г Хувър заел мястото на Донован.
30-те години на 20 век
В началото на 30-те години Америка е погълната от сензационна престъпна вълна. Ярката контрабандна империя на Ал Капоне предизвиква нечуван публичен интерес. Вестниците, списанията и филмовата индустрия възхваляват престъпленията и престъпниците. Органите на реда изглеждали бавни и неефективни, както и останалата част от правителството. Сривът на стоковата борса хвърля нацията в Голямата депресия и президентът Хърбърт Хувър изглеждал неспособен да се справи с нея.
Веселбата започва през 1933 г., когато престъпната вълна помита Средния Запад. Имена като Джон Дилинджър, „Картечницата“ Кели, „Хубавеца“ Флойд, „Бебока“ Нелсън и „Ма“ Баркър, завладяват въображението на милиони американци. Медиите превръщат тези разбойници в романтични фигури и популярни герои, подобни на Робин Худ. Когато ограбвали някоя банка, те унищожавали и архивите с ипотеки и заеми, като по този начин осмисляли престъпленията си в очите на „малкия човек“, изправен пред заплахата да загуби всичко по време на Депресията.
Джей Едгар Хувър изобщо не се забавлявал от възвеличаването на тези убийци и крадци. Той гледал на него като на „предизвикателство към реда и закона и самата цивилизация“.
Министърът на правосъдието Хоумър Къмингс безрезултатно обмислял идеите за американска версия на Скотланд Ярд и концепцията за национална полицейска сила, но осъзнавал, че те ще бъдат невъзможни за осъществяване. Вместо това той вижда в Бюрото възможност за ръководство на местните полицейски органи и модел, който те да следват.
На 17 юни 1933 г. четирима специални агенти от Бюрото и трима полицаи ескортирали банковия крадец Франк „Пихтията“ Наш към затвора Лийвънуърт, когато трима мъже с картечници им устройват засада на гара „Юниън Стейшън“ в Канзас Сити. Четирима служители на реда са убити, включително и един специален агент, а двама са ранени. Наш също загива в този опит за спасяването му.
Хувър побързал да потърси справедливост. Конгресът бил на негова страна и гласувал девет законопроекта, които давали на Хувър много повече правомощия и пари. Специалните агенти вече не били просто следователи с правно или счетоводителско образование. Хувър започва да наема хора, които били способни да арестуват и преследват престъпниците и се чувствали удобно с оръжие в ръка.
На 23 юли 1933 г. Джордж „Картечницата“ Кели и неговата съпруга отвличат петролния магнат Чарлз Ършел. Кели получава искания от него откуп в размер на 200 000 долара и пуска Ършел да си върви. Магнатът разказва на агентите, че е бил държан в някаква ферма в близост до летище. Тези и други следи помагат на Бюрото да открие фермата. Агентите залавят един от съучастниците в отвличането и той им казва къде са двамата Кели. Накрая, през септември, агентите заобикалят Кели в една ферма и той се предава без нито един изстрел.
Вестниците се влюбват в новината. Бюрото започвало да изгражда един съвсем нов образ в очите на американската общественост.
Най-големият случай на Бюрото започва, когато специален агент Мелвин Първис се свързва с Хувър на 3 март 1934 ., след като прочутият Джон Дилинджър избягва от затвора. Хувър бил повече от доволен да даде старт на мащабна операция за залавянето на този дързък разбойник. През следващите два месеца лукавият Дилинджър успява да се измъкне от внимателно заложените капани на Бюрото. Тогава Първис получава сведения, че Дилинджър и петима от неговата банда се крият в Малка Бохемия, курорт в Уисконсин.
Въпреки добре организираната и обмислена операция, всичко приключва с един убит специален агент, един ранен, едно убито местно ченге и един убит и двама ранени местни жители. Бандата на Дилинджър успява да избяга.
Фиаското било доста болезнено за Първис и дори повече за Хувър. Той си поел дълбоко въздух, удвоил ресурсите по проекта и увеличил наградата за залавянето на Дилинждър на 10 000 долара.
Няколко седмици по-късно Първис отново прави пробив. Агентите на Бюрото обграждат кино „Биограф“, където щял да бъде Дилинджър. Когато излиза от киното, той вероятно забелязва агентите, защото се затичва надолу към уличката, която минавала покрай сградата. Закънтяват изстрели и Обществен враг №1 пада мъртъв.
Този път пресата наистина обърнала внимание на случилото се и разгледала смъртта на Дилинждър като важна повратна точка във войната срещу престъпността. Първис обрал цялата слава и това изобщо не се харесало на Хувър. Неговата цел била той и Бюрото да оберат лаврите. За още по-голяма досада на Хувър, Първис успява да хване следите на „Хубавеца“ Флойд и да го убие. Този път на снимките се виждали Хувър и Първис, но Директорът така и не простил на последния. Той бил уморен да гледа огромните заглавия с името на Мелвин Първис.
Хувър страшно ревнувал от неговата публичност. Той никога не прощава на Първис за това, че обрал цялата слава за убиването на гангстерите. В крайна сметка той така започнал да притеснява Първис, че агентът се принудил да си подаде оставката. Дори след като напуснал Хувър продължава да го преследва като осуетявал длъжностите, за които кандидатствал Първис. През 1960 г. Първис се самоубива със същото оръжие, с което бил стрелял по Дилинджър. Вдовицата на Мелвин благодари на Хувър, че не е дошъл на погребението.
За да укрепи още повече имиджа си на супер-детектив Хувър решава да се заеме лично с двама известни престъпници. През 1936 г. последният член от бандата на Баркър Алвин Карпис е Обществен враг №1. През април 1936 г. Хувър и Толсън отлитат за Ню Орлиънс, където били получили сведения, че се крие Карпис. След като агентите на Бюрото се справили със ситуацията, Хувър се появява, за да направи ареста. Действителният арест обаче е извършен от агентите Кларънс Хърт и Дуайт Брантли.
През 1937 г. Хувър залавя Луис „Лепке“ Бухалтер, гангстерът, който стоял начело на прочутия синдикат "Убийство ООД". С помощта на приятеля на Хувър Уолтър Уинчел, който играел ролята на посредник, Лепке склонява да се предаде, тъй като е подведен да вярва, че има сделка с Хувър. Той се предава в ръцете на Хувър в замяна на десетгодишна присъда. Но в действителност такава сделка нямало и главният прокурор на Ню Йорк се постарал Лепке да бъде осъден за убийство и екзекутиран.
Хувър и ФБР навлизат в нова фаза: ерата на славата. Хувър е национален герой и сила, с която всеки трябвало да се съобразява. Той започва да гледа на себе си като на пазител на законите, гражданите и морала на нацията.
Войната....и лов на хора...
Когато Америка най-сетне се включва във войната, Бюрото бързо се разгръща. Само за две години то почти удвоява размера си от 7420 служители на 13317. Специалните агенти достигат бройката от 5702 души.
Подслушвателните устройства навлизат в широка употреба, а Хувър никога не бил искрен със своите надзорници, когато го питали за степента на подслушването. ФБР дори си позволявало да влиза с взлом, за да получи това, което търси.
Един неочакван късмет донася на Бюрото чудесната възможност да създаде за себе си мита за недосегаемост. През юни 1942 г. един служител на Бреговата охрана забелязва четирима мъже, които се мъчели на някакъв сал близо до Амангасет, Лонг Айлънд. Мъжете казали, че са рибари, но полицаят имал съмнения и докладвал за инцидента на началниците си.
Хувър се разтревожил от възможността за саботаж или дори за началото на военна инвазия, затова със съгласието на Рузвелт заповядал историята да не се допуска в пресата и организирал най-мащабния лов на хора в историята на ФБР.
Четиримата мъже се били разделили и били отседнали в хотелски стаи в Ню Йорк. В този момент лидерът на четиримата Джордж Дж. Даш казал на партньора си Ърнст П. Бергер, че няма намерение да продължава с мисията по саботажа, защото в действителност предпочитал американската кауза. Бергер се съгласил с него и предложил да избягат с 84 000-те долара, които им били дадени от германските военни.
Вместо това Даш взел парите и отишъл при Хувър. Той не само, че предал сумата на ФБР, но бил и чудесен източник на информация за подготовката за саботажа, която били получили той и колегите му, и за целите, които им били възложени. Освен това той издал самоличността на още седем замесени лица, които впоследствие били арестувани......
архив: "забравени досиета".
1919 - 1937
Левите убеждения и екстремизъм (анархизъм и комунизъм) заплашвали американския начин на живот. Правителството квалифицирало радикалите като подпалвачи на расизъм. Когато същата година избухва серия от стачки, сблъсъкът между американските трудещи се и американското правителство изглеждал неизбежен. Стачките, които били поставени извън закона по време на войната, все още се стрували родоотстъпнически на американското общество, дори и след края й.
На 2 юни в къщата на министър генерал Палмър избухва бомба, убивайки анархиста-терорист и разпръсквайки неговите анархистки позиви из развалините. Това била несравнима възможност за младия Хувър, който бил антирадикал до дъното на душата си. Палмър предприел ответен удар срещу американските радикали. Решението на Палмър за тази „национална криза“ било да залови всички радикали и да ги депортира, без значение от факта, че много от тях дори не били чужденци, а освен това Министерството на правосъдието нямало правомощия да депортира чужденци. Палмър създава Главен разузнавателен отдел (GID) под ръководството на Хувър, който да събира и обработва цялата информация за радикалите, която постъпвала от другите федерални, щатски и местни организации.
Кой е Едгард Хувър?
Джон Едгар Хувър е държавен служител в Библиотеката на Конгреса. А след войната е чиновник в архивния отдел на „Американската лига за сигурност“.
Хувър веднага се захваща с това ново предизвикателство. „Бившият библиотекар изготвя каталожна система, включваща всеки радикален лидер, организация и публикация в Съединените Щати… за три месеца той успява да събере 150 000 имена, а до 1921 г. – около 450 000″. Информацията постъпваща в GID се базирала както на факти, така и на несъществени слухове.
През 1919 г. са създадени две нови леви политически партии: Комунистическата партия на Америка и Комунистическа партия на трудещите се в Америка. Те не постигнат нищо съществено, освен да засилят антикомунистическите усилия на федералното правителство. Хувър се установява като бастионът на антикомунистическите действия, бързо доказвайки се като експерт по въпроса.
Към края на 1919 г. Палмър вече е готов да започне залавянето и депортирането на радикалите. Акциите щели да бъдат приведени едновременно в действие в 33 градове на 2 януари 1920 г. Мишени били лидерите и членовете на двете комунистически партии.
Хувър имал две цели за тези акции: (1) да арестува възможно най-голям брой хора, за да направи силно впечатление на общественото мнение и да накърни морала на радикалите, и (2) да запази документацията и регистрите на членовете, за да могат да бъдат използвани за целите на депортирането им.
Арестувани са над десет хиляди души, но повече от половината от тях са освободени след няколко дни, защото не били чужденци, или защото не съществували съществени доказателства за участието им в комунистическите партии. В по-голямата си част заповедите за арест били издадени след арестите, а заповедите за обиск били ненужни.
„Ню Йорк Таймс“ съобщава, че „митингите отворени за публиката бяха безкомпромисно разгонени. Всички присъстващи лица – граждани и чужденци – бяха своеволно претърсени и арестувани, като че ли са крадци хванати на местопрестъплението. Без заповеди за арест хората бяха откарвани в полицейските управления и други временни затвори, и подлагани там на вътрешно-полицейско разследване, обикновено познато като `трета степен`, техните показания бяха записвани по категории върху циклостилни въпросници и те бяха заставяни да се закълнат в тях, без значение от точността им„.
Пропагандната машина на Хувър прави ежедневни прогнози, според които комунистическата революция щяла да се вдигне на 1 май 1920 г. В големите градове били разпределени войскови части и органите на полицията се подготвяли за неприятности. Първи май дошъл и си отишъл мирно и тихо, дълбоко уронвайки престижа на министър Палмър, Бюрото за разследване и Дж. Едгар Хувър.
Безумието, наречено Червен страх, започва да се уталожава, тъй като в действителност за него не съществувала реална причина. Освен това, крупните работодатели били разтревожени от затягането на имиграционния контингент, което заплашвало да спре сигурния приток на евтина работна ръка.
През 1922 г. преуспелият млад бюрократ Хувър, се превръща в единствена опора за своята волева майка. Баща му починал от „меланхолията“, която го измъчвала от години.
Огромната корупция на администрацията на Хардинг не подминава и Бюрото за разследване. Агентите на Бюрото били използвани в частната детективска агенция на Бърнс. Гастон Мийнс, един завършен измамник и приятел на Бърнс, става служител на Бюрото и използва поста си, за да упражнява влияние, да подправя престъпления и да продава информация.
Този вид поведение било недопустимо за твърдия моралист Дж. Едгар Хувър, но той не можел да направи кой знае какво. Когато Хардинг умира на 2 август 1923 г., вицепрезидентът Калвин Кулидж поема неговата раздирана от скандали администрация.
Новият министър на правосъдието на Кулидж е Харлан Фиск Стоун, един от най-енергичните критици на акцията на Палмър, която Хувър така прилежно бил поддържал. Стоун бил разтревожен от състоянието, в което се намирало Министерството и в частност Бюрото за разследване. Той споменава пред колеги, че търси нов шеф за Бюрото и заместник-министърът на търговията Лорънс Ритчи препоръчва своя добър приятел и колега масон Дж. Едгар Хувър. Тази неформална номинация е подкрепена и от заместник-правосъдния министър Мейбъл Уилебранд.
На 10 май 1924 г. Стоун извиква Хувър в кабинета си и му казва, че го назначава за действащ директор, докато намери най-добрия човек за работата. Хувър си спомня своята реакция:
„Ще приема работата при определени условия. Бюрото трябва да бъде разделено от политиката и да не бъде замесвано в политическите дела. Назначаването трябва да става по заслуги. Второ, повишения ще се правят само въз основа на доказана кадърност и Бюрото ще носи отговорност пред министъра на правосъдието“.
Когато Хувър поема ръководството на Бюрото през 1924 г., новият екип на президента Кулидж разчиствал корупцията в администрацията на Хардинг. Хувър си бил спечелил репутацията на напредничав, честен, способен и модерен ръководител. Онези, които били запознати с плачевното състояние на Бюрото, се чудели дали дори неуморимият, амбициозен и предприемчив Хувър ще успее да го измъкне от блатото.
Министърът на правосъдието Харлан Стоун, който наставлявал всяка стъпка на Хувър в преустройването на Бюрото, му казва, че иска да намали драстично персонала и бюджета на агенцията. Стоун дава ясно да се разбере, че Бюрото прекратява операциите си по събиране на информация за политиците и знаменитостите и ще се концентрира върху разследването на престъпления. Дейността на Главния разузнавателен отдел била почти напълно спряна до 1936 г., когато Рузвелт наредил нейното възобновяване.
Хувър съкращава персонала от 441 агенти през 1924 г. до 339 агенти през 1929 г. Той фокусира цялата си енергия върху задачата да направи от Бюрото модел за добра и ефективна организация. Няколко дни след заемането на поста си Хувър преглежда личните досиета на служителите и решава кои от тях да бъдат уволнени. През първата година са освободени 61 служители и са закрити пет от 53-те полеви клонове, като щели да последват и други. Той връща 300 000 долара от 2,4 милионния си бюджет.
Агентите, които не били уволнени, преминали през опреснителни курсове. Стандартите за назначаването на нови служители били вдигнати значително, като се изисквал опит в правото или счетоводството. Наново било създадено тренировъчно училище, в което се преподавали различни умения и се изучавали новите процедури и морален код на Бюрото. Хувър бил твърдо решен да превърне Бюрото в най-елитната правоохранителна агенция в света. Повишенията се базирали на ефективност и изпълнителност – освен ако не си близък с някой висш служител на Бюрото или със самия Хувър.
Да разполага с точния калибър агенти било само част от предизвикателството. Също толкова важно било тяхното ръководство и оценката на свършената от тях работа. Хувър увеличава техните пълномощия, но те носели пълна отговорност за действията си. Той разработва система за надзор и съхраняване на данни, която била уникална за една правителствена организация. Контролът и стандартизацията представлявали основата, която лежала под всички негови правила и процедури. Хувър работел директно под министъра на правосъдието, но в действителност докладвал на неговия заместник. Впоследствие Стоун назначава Уилям Джоузеф Донован (Дивия Бил) за шеф на Хувър. Донован бил ярка личност с много постижения и с амбицията да стане първият католически президент на Щатите.Но, двамата не се разбирали и станало така че, през декември на 1924 г Хувър заел мястото на Донован.
30-те години на 20 век
В началото на 30-те години Америка е погълната от сензационна престъпна вълна. Ярката контрабандна империя на Ал Капоне предизвиква нечуван публичен интерес. Вестниците, списанията и филмовата индустрия възхваляват престъпленията и престъпниците. Органите на реда изглеждали бавни и неефективни, както и останалата част от правителството. Сривът на стоковата борса хвърля нацията в Голямата депресия и президентът Хърбърт Хувър изглеждал неспособен да се справи с нея.
Веселбата започва през 1933 г., когато престъпната вълна помита Средния Запад. Имена като Джон Дилинджър, „Картечницата“ Кели, „Хубавеца“ Флойд, „Бебока“ Нелсън и „Ма“ Баркър, завладяват въображението на милиони американци. Медиите превръщат тези разбойници в романтични фигури и популярни герои, подобни на Робин Худ. Когато ограбвали някоя банка, те унищожавали и архивите с ипотеки и заеми, като по този начин осмисляли престъпленията си в очите на „малкия човек“, изправен пред заплахата да загуби всичко по време на Депресията.
Джей Едгар Хувър изобщо не се забавлявал от възвеличаването на тези убийци и крадци. Той гледал на него като на „предизвикателство към реда и закона и самата цивилизация“.
Министърът на правосъдието Хоумър Къмингс безрезултатно обмислял идеите за американска версия на Скотланд Ярд и концепцията за национална полицейска сила, но осъзнавал, че те ще бъдат невъзможни за осъществяване. Вместо това той вижда в Бюрото възможност за ръководство на местните полицейски органи и модел, който те да следват.
На 17 юни 1933 г. четирима специални агенти от Бюрото и трима полицаи ескортирали банковия крадец Франк „Пихтията“ Наш към затвора Лийвънуърт, когато трима мъже с картечници им устройват засада на гара „Юниън Стейшън“ в Канзас Сити. Четирима служители на реда са убити, включително и един специален агент, а двама са ранени. Наш също загива в този опит за спасяването му.
Хувър побързал да потърси справедливост. Конгресът бил на негова страна и гласувал девет законопроекта, които давали на Хувър много повече правомощия и пари. Специалните агенти вече не били просто следователи с правно или счетоводителско образование. Хувър започва да наема хора, които били способни да арестуват и преследват престъпниците и се чувствали удобно с оръжие в ръка.
На 23 юли 1933 г. Джордж „Картечницата“ Кели и неговата съпруга отвличат петролния магнат Чарлз Ършел. Кели получава искания от него откуп в размер на 200 000 долара и пуска Ършел да си върви. Магнатът разказва на агентите, че е бил държан в някаква ферма в близост до летище. Тези и други следи помагат на Бюрото да открие фермата. Агентите залавят един от съучастниците в отвличането и той им казва къде са двамата Кели. Накрая, през септември, агентите заобикалят Кели в една ферма и той се предава без нито един изстрел.
Вестниците се влюбват в новината. Бюрото започвало да изгражда един съвсем нов образ в очите на американската общественост.
Най-големият случай на Бюрото започва, когато специален агент Мелвин Първис се свързва с Хувър на 3 март 1934 ., след като прочутият Джон Дилинджър избягва от затвора. Хувър бил повече от доволен да даде старт на мащабна операция за залавянето на този дързък разбойник. През следващите два месеца лукавият Дилинджър успява да се измъкне от внимателно заложените капани на Бюрото. Тогава Първис получава сведения, че Дилинджър и петима от неговата банда се крият в Малка Бохемия, курорт в Уисконсин.
Въпреки добре организираната и обмислена операция, всичко приключва с един убит специален агент, един ранен, едно убито местно ченге и един убит и двама ранени местни жители. Бандата на Дилинджър успява да избяга.
Фиаското било доста болезнено за Първис и дори повече за Хувър. Той си поел дълбоко въздух, удвоил ресурсите по проекта и увеличил наградата за залавянето на Дилинждър на 10 000 долара.
Няколко седмици по-късно Първис отново прави пробив. Агентите на Бюрото обграждат кино „Биограф“, където щял да бъде Дилинджър. Когато излиза от киното, той вероятно забелязва агентите, защото се затичва надолу към уличката, която минавала покрай сградата. Закънтяват изстрели и Обществен враг №1 пада мъртъв.
Този път пресата наистина обърнала внимание на случилото се и разгледала смъртта на Дилинждър като важна повратна точка във войната срещу престъпността. Първис обрал цялата слава и това изобщо не се харесало на Хувър. Неговата цел била той и Бюрото да оберат лаврите. За още по-голяма досада на Хувър, Първис успява да хване следите на „Хубавеца“ Флойд и да го убие. Този път на снимките се виждали Хувър и Първис, но Директорът така и не простил на последния. Той бил уморен да гледа огромните заглавия с името на Мелвин Първис.
Хувър страшно ревнувал от неговата публичност. Той никога не прощава на Първис за това, че обрал цялата слава за убиването на гангстерите. В крайна сметка той така започнал да притеснява Първис, че агентът се принудил да си подаде оставката. Дори след като напуснал Хувър продължава да го преследва като осуетявал длъжностите, за които кандидатствал Първис. През 1960 г. Първис се самоубива със същото оръжие, с което бил стрелял по Дилинджър. Вдовицата на Мелвин благодари на Хувър, че не е дошъл на погребението.
За да укрепи още повече имиджа си на супер-детектив Хувър решава да се заеме лично с двама известни престъпници. През 1936 г. последният член от бандата на Баркър Алвин Карпис е Обществен враг №1. През април 1936 г. Хувър и Толсън отлитат за Ню Орлиънс, където били получили сведения, че се крие Карпис. След като агентите на Бюрото се справили със ситуацията, Хувър се появява, за да направи ареста. Действителният арест обаче е извършен от агентите Кларънс Хърт и Дуайт Брантли.
През 1937 г. Хувър залавя Луис „Лепке“ Бухалтер, гангстерът, който стоял начело на прочутия синдикат "Убийство ООД". С помощта на приятеля на Хувър Уолтър Уинчел, който играел ролята на посредник, Лепке склонява да се предаде, тъй като е подведен да вярва, че има сделка с Хувър. Той се предава в ръцете на Хувър в замяна на десетгодишна присъда. Но в действителност такава сделка нямало и главният прокурор на Ню Йорк се постарал Лепке да бъде осъден за убийство и екзекутиран.
Хувър и ФБР навлизат в нова фаза: ерата на славата. Хувър е национален герой и сила, с която всеки трябвало да се съобразява. Той започва да гледа на себе си като на пазител на законите, гражданите и морала на нацията.
Войната....и лов на хора...
Когато Америка най-сетне се включва във войната, Бюрото бързо се разгръща. Само за две години то почти удвоява размера си от 7420 служители на 13317. Специалните агенти достигат бройката от 5702 души.
Подслушвателните устройства навлизат в широка употреба, а Хувър никога не бил искрен със своите надзорници, когато го питали за степента на подслушването. ФБР дори си позволявало да влиза с взлом, за да получи това, което търси.
Един неочакван късмет донася на Бюрото чудесната възможност да създаде за себе си мита за недосегаемост. През юни 1942 г. един служител на Бреговата охрана забелязва четирима мъже, които се мъчели на някакъв сал близо до Амангасет, Лонг Айлънд. Мъжете казали, че са рибари, но полицаят имал съмнения и докладвал за инцидента на началниците си.
Хувър се разтревожил от възможността за саботаж или дори за началото на военна инвазия, затова със съгласието на Рузвелт заповядал историята да не се допуска в пресата и организирал най-мащабния лов на хора в историята на ФБР.
Четиримата мъже се били разделили и били отседнали в хотелски стаи в Ню Йорк. В този момент лидерът на четиримата Джордж Дж. Даш казал на партньора си Ърнст П. Бергер, че няма намерение да продължава с мисията по саботажа, защото в действителност предпочитал американската кауза. Бергер се съгласил с него и предложил да избягат с 84 000-те долара, които им били дадени от германските военни.
Вместо това Даш взел парите и отишъл при Хувър. Той не само, че предал сумата на ФБР, но бил и чудесен източник на информация за подготовката за саботажа, която били получили той и колегите му, и за целите, които им били възложени. Освен това той издал самоличността на още седем замесени лица, които впоследствие били арестувани......
архив: "забравени досиета".
Тагове:
Вълнообразно
(6) Съвременност и „демодирани” 6 от 10-...
Украинската диверсионна атака над Крим с...
Отмъщението на Москва до Алеппо
Украинската диверсионна атака над Крим с...
Отмъщението на Москва до Алеппо
Какво е синдром на Нетъртън.
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Полицията: "Педофил" Хю Хефнър...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Полицията: "Педофил" Хю Хефнър...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
