Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
09.08.2014 00:13 - ДЪРЖАВА НА ДУХЪТ БЪЛГАРСКИ
Автор: dalida Категория: Политика   
Прочетен: 2862 Коментари: 1 Гласове:
25

Последна промяна: 09.04.2015 09:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
                         ДУНАВСКА  БЪЛГАРИЯ  -  ДЪРЖАВА  НА  ДУХЪТ  БЪЛГАРСКИ
 

 


За да избистрим хаоса в нашата история, ще посоча няколко " извора" за за си разясним кое, що, къде и ......
да си дойдем на мястото.

1. /  „Първобългарски надписи” и  „Първобългари. Бит и култура” на В. Бешевлиев.
2. /  „Медното гумно на прабългарите” и „Златният стожер на прабългарите” от Ив. Венедиков.
3. /  Георгий Острогорски, "История на византийската държава"
4. /  Иван Божилов, "Българите във Византия","Фамилията на Асеневци" и "Седем етюда по средновековна история".
5. /  Вера Мутафчиева, "Османска социално-икономическа история".
 

 Българският език се е променял много през вековете и затова говорим за език на първите българи, за старобългарски, среднобългарски и новобългарски.  Най-рано промяна на писмената система се осъществява (840г.) в държавата на кан Урус Айдар (805-855).Той завършил започнатия от баща му превод на ЦЯЛАТА ОФИЦИАЛНА КНИЖНИНА със старите български знаци “КУНИГ” на арабско писмо, но хазарите, анчийците, балинците и неверниците между кара-българите продължавали да използват “КУНИГАМИ”. 



А, езикът на който говорим в днешно време е  смесица от старобългарски и славянски.


                                               
Първите сведения за тази странна държава дават Никифор и Теофан.

Първоначално тя е заемала земите на днешните североизточна и Северна България, Добруджа и земите Североизточно от долното течение на Дунав. Създаването и признаването на новата държава имало широк отзвук през VІІ в.

Дори през ІХ в. патриарх Никифор и Теофан изповедник, които са основните извори за събитията от 680-681 г., с голяма скръб и болка пишат за срамните поражения на Византия от българите. Това не е никак случайно – кан Аспарух принудил император Константин ІV не само да признае България, но и да й плаща ежегоден данък; като тази данъчна зависимост на империята се запазила до 966 г.

Как се стигнало до единствения случай в Европа в земите на една жива империя – в случая Източната Римска империя или както е позната на всички, Византия, да се създаде самостоятелна държава, която да устои на превратностите на времето и да просъществува до ден днешен?


                                 ОСНОВАВАНЕТО НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

І.  Кубратовата държава БЪЛГАРИЯ

Това станало около 631-633 г. .
Кубратовата държава е известна в изворите като Стара Велика България и обхващала земите край Азовско море и Северното причерноморие в района на Днепър.  Това е първата държава, известна като България. Тя е назована именно по този начин във византийските хроники.

Кан Кубрат починал към 650 – 655 г. Той имал 5 синове, които фактически управлявали като полунезависими различни части на държавата и имали под своя власт различни български племена. След смъртта на кана вероятно избухнала династична криза, вследствие на което всеки от синовете взел самостоятелно решение за своите поданици. 

Най-големият – Баян, останал в Стара Велика България.

Вторият син, Котраг, преминал Дон заедно с българското племе кутригури и се заселил срещу земите на брат си. 

Четвъртият и петият син – Кубер и Алцек, се насочили на запад и се заселили при аварите. Алцек твърде скоро се отделил от тях и се заселил първо в Северна, а впоследствие в Южна Италия.
Именно затова в тази държава има много селищни имена и фамилии като Болгаре, Болгери, Боргери. Подобна стъпка направил и Кубер; около 683-685 г. той се отделил от аварите и създал втората България на Балканския полуостров, в земите на днешната „държава” Македония.

Третият син – Аспарух, бил начело на племето, директно наречено в изворите „българи”, както и на част от уногондурите – племето, което владеел великият му баща кан Кубрат. Той пресякъл Дон, Днепър и Днестър и се установил около  665-670 г. северно от Дунавската делта, като център на държавата станало мястото, известно като „Онгъл”.

Има различни обяснения за етимологията на думата. Тя е в пряка връзка със славянското „ъгъл”, близка е до думата „аул”, както и с монголското „онголо”, което означава „завой при река”. И трите етимологии насочват към територията, заключена между Черно море от изток, завоя на Дунав преди вливането на реката в морето от юг и теченията на реките Прут и Серет от запад.

В този район има многобройни землени съоръжения – валове, както и землени лагери, които изглежда са дело на българите на кан Аспарух. Твърде скоро българският владетел присъединил към територията на държавата и част от Северна Добруджа, като същевременно започнал и нападения много по на юг. И тогава дошъл сблъсъкът с Византия.

Част от територията, заета от българите, попадала в територията на византийската провинция Скития. Въпреки че градовете и селищата тук били отдавна напуснати от своите обитатели поради многобройните аварски и славянски нашествия, това били земи на Източната Римска империя. 


Използвайки този момент, българите нападнали и нанесли пълно поражение на императорската армия. В преследването й кан Аспарух преминал Дунав и спрял „при Варна, близо до Одесос”. Тази битка се състояла през лятото на 680 г. През пролетта на следващата 681 г. българските отряди нападнали Тракия,тогава византийска провинция..


Император Константин ІV не продължил войната – изглежда, че поражението от предишната година било действително катастрофално за армията му. Затова той сключил мир, според който се задължил да плаща данък на българите – същия данък, който в продължение на повече от сто години Византия плащала на Аварския каганат.

До тук разбрахме че, Византия освен на аварите, за напред ще плаща данък и на българите.

Трябва да се знае че,  Константин ІV в никакъв случай не бил страхливец. 
През 678 г. той лично ръководил отбраната на Константинопол от арабите. Така че е по-вероятно той да се е уповавал на огромната си армия и вярвал безусловно в победата си, затова е решил да се оттегли, за да се лекува.

Годината на сключването на мира между Византия и България се знае с точност благодарение на един от протоколите на Шестия вселенски събор, който се провел през 680-681 г. 

На 9 август 681 г. думата взел сирийският презвитер Константин Апамейски.
Ето  какво казва той в началото на словото си: „Дойдох при вашия свети събор да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България”. 

Така че мирът с българите бил сключен през периода май-юли 681 г. Показателно е че, презвитер Константин нарича директно новата държава  „България”. 


ІІ.  БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

"Името българин означава мъдър, знаещ човек", отбелязва арабският пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси, и докато на нас ни е генетично заложено да сме знаещи, ние сами трябва да изминем този път! 
За да я има Велика България!


Българите сме били цивилизаторският народ, навсякъде където сме стъпили, много преди нашето преселение в Европа.  Българите бяха онзи народ, който покрай викингите допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа.

Духа на древните ни предци - българите, е засвидетелстван както на бойното поле, така и в управлението на тяхната държава. Редица извори ни дават ценни известия за културата на дунавските българи. Във фолклора са останали много данни от онези времена.

През V-ти век ,  излезли под перото на Енодий, ни уведомяват че, българите са живеели на родове (характерна черта разпространена до началото на ХХ век), и всеки род е извоювал своето благородство със меч в ръка, срещу неприятеля. 



ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ

"Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради,украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: "Какво видя там?", той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота и ред!"- Енодий.

Велики Преслав, е достоен продължител в поредицата от Дунавско-Български столици. Сравнително по-запазеният му вид в сравнение с Плиска, го прави и ценен археологически извор за живота на аристокрацията на българите. От него научваме жизненоважни сведения за всички области на бита, а с града са свързани всички дейци на Преславската книжовна Школа.

Средновековните Християнски Канони, значително изкривяват всичко в което българите са вярвали досега, и те развиват една нова култура в книжовно отношение. При Цар Симеон, започва да се пише и авторска българска литература.

За сметка на това архитектурата, и живота на хората остават непроменени. Монументалното българско строителство на крепости, водопроводите, символите, и въобще всичко което може да се види в Преслав, е едно истинско олицетворение на Бългащината и могъщият ни дух. Любопитно е че Преслав, става столица през началото на управлението на Симеон, но е изграждан в продължение на няколко поколения българи, и подготвян за престолнина.

Изграждането на крепостта, започва още по времето на Маламир, и е поверено на Кавхан Избул - играл ключова роля в управлението на три български Кана - Омуртаг, Маламир и Пресиян. 

Факт е! Че до момента на краят на управлението на Борис I, градът и крепостта вече са готови и обитаеми. 
В един от българските надписи се казва следното:
"Кан субиги Маламир, от бога архонт; неговият стар боила, кавханът Исбул, направи този водоскок и го даде на архонта. А архонтът даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и бааините даде големи подаръци. Нека Бог удостои от Бога  архонта да проживее заедно с кавхана исбул сто години".

 

ІІІ.  НАЙ - ТОЧНИЯТ КАЛЕНДАР НА ЕВРОПА Е СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР.

Нова година  българите са празнували на:

Най-късият ден на годината (22.12) - Празникът Единак
Древното ни летоброене очевидно не е наследство от който и да било друг, освен от Древните Българи. Уникалните названия на месеци и дни от седмицата, който са ни предадени от "Именника на Българските Канове" дирекно ни насочват към иранските езици. 


Но любопитно е как точно българите са празнували своята нова година. Днес ни е известно, че Българите са празнували в поредни дни Единак, Коледа, и Сурва - на 21, 22, и 23 декември. На 21 се е изпращала отминалата година, на 22, се извършвал родовият събор, където всички родове се събирали заедно.

 
Днес обичаят отсъства, защото в "модерното", и "предприемчиво" общество, нашите управляващи последователно се опитваха да заличат силните родови връзки, и сплотените семейства. Друг е въпросът, че от поредицата кризи, ние българите, дотолкова се свихме че за някои е лукс да имат дори едно дете. А много добре знаем какво означава това за нацията. Но, да се върнем на темата. 

На 23 декември се е празнувала Сурва. И понеже език и вяра, могат да се менят но обичай - никога, тои спокойно можем да кажем, че празниците са се празнували по същия начин, по който и днес.

От всичко, можем да заключим че Българите са били народ с развити математически, и астрономически знания. Календарът ни е създаден съгласно космическият ред и се води изключително по него. 


ІV. ЗНАНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

Флагът е основен знак на всяка една държавност. От най-стари времена знамето е считано за изразител на националната идентичност и символ на мощта и суверенитета на един народ. Няма Държава без знаме. Няма армия без флаг. Във цветовете на своя флаг древните народи закодират спомена за своето минало и същност, която трябва да съхраняват.


 
"Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Болгари" - Г.С. Раковски

При всички индоирански народи трите цвята символизират едно и също. 
Трите основни съсловия на обществото. 
Бяло- духовенство, зелено- работници, червено- войници. 
Трите цвята са разположени хоризонтално също не случайно. 
Те символизират разделението на тези съсловия и тяхната разлика в йерархично отношение.
 На първо място в Българския флаг е поставен белия цвят- символ на духа и духовността. 
Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ сме оставили червеното да стои най-отдолу на нашето знаме. Интересно е че във време на война, Българското знаме се обръща на обратно, т. е. с червения цвят най-отгоре. Така нашия флаг се превръща наистина в един символ на нашата национална идентичност, древен произход и народностна мощ.

Днес Българското знаме е съставено от бял, зелен и червен цвят, разположени съответно хоризонтално един под друг. Знамето ни е такова официално от 1879 година, когато е прието за знаме на Княжество България на учредителното събрание.



V.  БЪЛГАРСКА РОДОВА СИСТЕМА

При пристигането си на Балканите българите създават и крепят една уникална родова система, която е твърде различна, от всичко познато ни за славяни, тюрки или византиици. Българите донасят със себе си над 50 различни вида държавни длъжности със собствени имена (с етимология свързваща към иранските езици), и ясно разграничена родова и държавна система. Поради своята изключителна неотменимост, тя не само не успява да бъде отменена след приемането на християнството, но устоява във времето, макар и променена. 
До самият край на Първото Дунавско-Българско царство в земите ни се срещат титли като Кавхан, а основната аристократична Боил, се видоизменя в Боляр, през време на цялото Второ Българско царство.

Преди всичко в тази изконно българска система на държавно управление, е стоял рода.
Наследник на владетеля можел да бъде не само неговият син, но и неговият брат. Зачитал се е и принципът на първородието, но в зависимост от обстоятелтвата и волята на владетеля не винаги се е спазвал, за което има много примери. Всеки аристократичен български род е имал и представител в така наречения Боилски съвет. 

Имена на древнобългарски родове, научваме основно от два източника... каменните български надписи, и Именника на Българските Канове. От именника  знаем имената на следните родове: Дуло, Ерми, Угаин, Вокил, а от надписи Чакарар Кубиар и Кюригир всеки род е бил оглвяван от свои вожд. Писменните и археологически паметници показват ,че през VI-VII в. българското общество се характеризира с напредващо социално разслоение.

 Българите са имали две основни социални групи - родова Аристокрация включваща Боили и Багаини(по късно Боляри и Комити), и обикновен народ, при който също родът е бил основна единица. Не е случайно че до началото на 20 век, в българските села все още са се правели големи събори на  български родове спазващи възрожденските традиции. 

Традицията отмира със намаляването на раждаемостта и смяната на начина на живот от селски към градски.

VІ.  БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Тамбурата като древен български музикален инструмент, и нашият принос в разпространението й.

Тамбура̀та е музикален инструмент от групата на струнните инструменти .Характерен за България, 
Македония, Иран, Авганистан, Кюрдистан, Таджикистан, Пакистан, Индия и Хърватия. 
Той има две разновидности с осем или четири струни. Това е народен струнен музикален инструмент, има крушовидна форма и се изработва от дърво, върху което са опънати струни. Звукът се получава чрез дърпане на струните със специална пластинка - перце. 


Има тамбури с различна форма. Този инструмент е типичен за автентичния български фолклор и има специфично звучене. През Средновековието тамбурите са били познати из цяла Европа под името "тамбур булгара". В 
България в последните години се изпозва повече като акомпаниращ инструмент във всички фолклорни области, а в Пиринската - и като солов.

История на тамбурата

Но откъде произлизат тамбурите? Защо те са разпространени като народни и изконни инструменти само сред индо-иранските народи? Защо западна Европа нарича тамбурата, и с името Булгара?


Днешните лингвисти, свързват думата Тамбура, придобила универсално значение из цяла Евразия, със прастарото шумерско понятие Пандур, буквално означаващо Дълговрат. 

Първото изображение на тамбура е плод на асирииската култура, от преди 2300 години. 
Въпреки това, тамбурата получава истинска популярност, едва при възхода на Персийската империя, която чрез доминиращата си роля в древният свят, съумява да разпространи тамбурата из цяла Азия. 

Българите се явяват своеобразни продължители на това дело, тъй като от факта че Българите са пренесли тамбурата в Европа се обуславя съществуването на над дузина музикални инструменти у съседни и по-далечни европеиски страни, сред който най-известно e бузукито(Гърция), чието друго име е Пандурион.

 

VІІ.  ВЪНШЕН ВИД НА БЪЛГАРИТЕ

Как са изглеждали древните българи, и с какво е специфична прическата Чумбас у тях.

Тези петима българи управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух  и досега. /именник на българските владетели/

С идването на българите в Европа, те донасят с себе си един нов цялостен външен вид. За жалост цялостно описание на облеклото им няма, но за сметка на това до нас са достигнали сведения за един специфичен вид прическа, наричан от българите Чумбас или Кика.

"около Златоград до началото на ХХ век имало села, където мъжете носели дълги коси, наричани чумбаси. Те се спускали свободно по гърбовете им или били заплетени в дълга плитка. "   В с. Еникьой и някои други дедеагачки села мъжете също били с чумбаси, но по-къси - до раменете. Хората в този край запазили специфичния си бит и външен вид". Божидар Димитров.

Във изследването на Райко Сефтерски-При българите чембаса, наричан още кика (старобългарски кыка - коса, чембас се е срещал от V-ти век (може би и по-рано) почти до края на XIX-ти в. 
Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г. Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г.

Чембасът, е и често споменаван във народните песни, като символ на мъжествеността, и възмъжаването. 

   Лъв Дякон пък твърди че, тази прическа е символ на аристократизъм..

Етимологиите на думите Чембас, е изследвана от Иван Т. Иванов, който описва  изконнобългарския характер и  обяснява паралелите в иранските езици.

Прическата е нетипична за западните народи и цивилизации, но за сметка на това - широкоразпространена сред различни източни бели народи, и най вече българите. В превод означава  кичур коса, а прическата по тяхното име - "гола глава с опашка на върха от сплетена коса". 

Украинският термин "хохъл", освен всичко намира своят паралел във българският език, където старовремската дума Хъхлата означава Змия.

 Руснаците дават на украинците прозвището Хохолушка, което за тях има подигравателен отенък. 

       В днешно време от Москва, се създават чести карикатури със Украинци в техни народни носии и характерна прическа Чумбас, с цел  да засегнат националната Украинска гордост. Ироничното е че руският Княз Светослав, владетел на Киевска Рус и открит почитател на българската култура (след като избива българските боляри, мести столицата на Киевска Рус в Преславец на Дунава, и се жени за българка, и мечтае да узурпира българският престол), също е носил подобна прическа. Това се потвърждава от известието на Лъв Дякон.

В   индийски сказания пише, като част от населението на древна Балхара - нейния коренен народ, наричан с името болхи или болги. Според обичая на този народ, когато някое момче навърши 12 години, идва специален човек, който му обръсва главата и му оставя един кичур коса, който там се нарича с думата ЧУМБАС. След това момчето има задължението да участва във военните походи и да защитава своя народ и когато то извърши някакъв подвиг, в негова чест се прави голямо тържество, на което слагат на бойния му пояс един златен пул и го наричат с думата ШУРАЙ, която произлиза от древната индоиранска дума ШУРА – герой. 


Заедно със стотиците други наши достижения, този вид прическа със право може да се прибави към българското културно наследство и приносите на българите за европеиската цивилизация (която никога не би узнала за тях още преди 10-15 века).


VІІI.  БЪЛГАРСКИ МОТИВИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Вграждането на сянка в строежите е типично български мотив  във фолклора има доста спомени за това.
Легендите за името на Дяволският мост  говорят, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, която след това починала. Според хората в Ардино това е самата жена на майстора изградил моста, а той вградил нейната сянка нарочно, за да бъде моста здрав и издръжлив. 
Удивително е, че за 500 г. мостът не е реконструиран нито веднъж. 

Специфичното при тези песни е мотивът за, превръщането на човекът чиято сянка е вградена в таласъм. 
Всяка по-голяма сграда си има по един таласъм. Вградено нещо, 40 дена след вграждането му умира и уж ставало таласъм... 

Народният епос за вградените в строеж сенки, обикновенно на млади невести, е разпространен из всички крайща на България, както в Балкана и Родопите, така и в Македония.


IX. Българският начин на живот, традиции

 
1./ Когато българите са в стражение носят знаме на което е изографирана конска опашка.
 
2./ Когато българите се хранят, на главното място сяда господаря, около масата на ниски столчета седят подчинените му и семейството му.
 
3./ българите когато са се женили, давали зестра на булката,за да бъде сит живота й в новото семейство.
 
4./ При българите широко били  разпостранени суеверието и обредните игри.
5./ Българите наказвали с бой, с бич, крадците и лъжците докато не кажат истината.


Информацията запазена от Ватикана е оскъдна, поради причини ясни на всеки - защото в тях би излязла информация прекалено неудобна за съвременният свят и най-вече за западна Европа.

Когато българите питат папата дали да запазят традициите си, той им забранява да се почитат дедите на българите, защото били езичници.

 Това като с нож отрязва българската история на две, и през цялото средновековие, 
България е започвала от момента на покръстването(както е описана в Бориловия Синодик)... Ето какво гласи папският "съвет":

(Глава 88) - За родителите си, които са умрели неверующи, не е позволено да се молите поради греховното им несъгласие с бог и вярата.

Но Българският дух бе по-силен. Доказателство за това е факта че и след 1300 години ние не само почитаме отново свойте деди, но с напредването на времето ние засилваме интереса си към тях, за да премахнем булото на интересите на великите сили, и лъжовността и цензурата, за да излезе наяве истината за българите!


Х.     БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР

     Мнозина етнолози и иследователи са опитвали да разгадят мистерията криеща се в богатството на фолклорни мотиви у българският народ. Мнозина търсеха ключа в православните и славянски традиции. Но никога не успяха да открият разковничето и тайната на много от сюжетите на песните ни, или пък произхода на празниците ни. 

Възможността да съпоставяме и паралелното развитие на обичайте у Волжка България и в Дунавска България, и по други места, ни направи  все по - сигурни в търсенето на произхода на коледарските песни за надбягване между слънце и юнак, а оттам и за нашият собствен произход. 

Слънчево Рождество, или Слънчево Раждане

 *арабина Хаджи-Омар, ни е дал информация за древен ритуал символизиращ борбата между злия бог(Тъма-Таркан) и светлината: 
Изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог "Тама-Тархан". Името Тама-Тархан вероятно идва от “тьма таркан” - “черен управител”. Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял матерал.
 
По време на шествието бялото чучело било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани.

   Крепостта се превземала обезателно, а куклата на “Черния бог” се окачвала на дърво. Церемонията вероятно символизира битката между злите сили и светлите сили, което е много характерно за космологията на иранските народи. 

Съдейки по написаното, без съмнение в предхристиянска Дунавска България, Коледа се е празнувала по подобен начин, след като езическите елементи са се видоизменили, но са оцелели.


Вървейки по следите на идеята за женитба между Юнак и слънчовата сестра, няма как да не стигнем и до нейното име в част от песните - Деница. Името й може да се свържи с авестийската дума за вяра “ daena ”, което е еднакво с значение с българското ДЕН. 

Повечето етимолози изхождат името от самият български език: Деница - родена при изгрева. 

В българските народни песни тя се представя като сестра на Слънцето. Тя става жена на юнака, победил Слънцето при надбягване. В една народна песен тя е наречена Деница змеица, повелителка на болести. Деница е една от самодивите. 

За здраве и плодородие в Хасковско и Бургаско има обичай в нейна чест по време на Сирната неделя. В “скитската” митология на нея съответства Артибаса Нещо повече - българите са именували една от звездите с това име, като тя символично е противоположна на Зорницата.

В коледните песни с мотив слънце брачното изпитание е изключително трудно - надбягване със самото слънце. 

В борбата юнакът трябва да се утвърди, да докаже своята зрялост пред колектива, а момата - своята сръчност и майсторство в изготвената премяна, своята красота и здраве. Така те ще заслужат новото си социално положение, ще се приобщят към колектива след изпитанието......


----------------------------



Гласувай:
25
0


Вълнообразно


1. atil - Имаше едно есе. . . За третото бъл...
14.08.2014 15:08
Имаше едно есе...За третото българско царство, като държава на духа.
Явно има нещо специфично у нас, то самият народ е такъв, специфичен и самобитен! Колкото и да сме близки с едни или други, трудно ще ни вкара някой в една обща с рамка с някакви други народи заедно...
Това че носим най-древният етноним и име на страна в света, сам по себе си е достатъчно красноречив.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Туризъм
Прочетен: 3961267
Постинги: 812
Коментари: 4291
Гласове: 22812