Прочетен: 5190 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2015 22:09
Доскоро оценявах действията на президента Желев негативно поради това, че не допусна да бъдат осъдени комунистическите престъпления. Помня в подробности болезнените последствия от неговия върховен приоритет на приоритетите, наречен “Мирен преход” въпреки, че самия той в книгата си “Фашизмът” постулира, че преходът към демокрация няма как да е мирен.
Няма как да забравя погромът над палатковия град (където имах палатка, която и преди погромът беше събаряна от истеричното партизанско отроче Гръбчева със заплахи с разстрел) и пълното игнориране на многохилядни митинги и безкрайни шествия с настоявания за осъждане на комунистическите престъпления и поставяне на БСП извън закона заради провокативните й кощунствени демонстрации на гордост от извършването им. Нито мога да забравя покрусата и изумлението на чуждеци, които със сълзи на очи са ме уверявали, че ще пишат на Желю Желев да се вслуша в народа си.
В личен план Желю Желев се оказа президент с тъжна мисия – да опровергае на практика теоретичното си откритие. Още по-драматично в личен план е скорошното му признание, че сме сгрешили, че не сме осъдили комунистическите престъпления.
Днес, обръщайки се без гняв назад, не мога да не преоценя “предателствата” на Желю Желев. Особено след събитията в Украйна, които съвсем ясно разкриха какво би се случило, ако той беше взел страната на бившите си съидейници и решително беше осъдил агресивната наглост над попарените очаквания за справедливост и морал.
Не става дума единствено за войната, в която без съмнение щяхме да се окажем поне в граждански вариант. Има нещо много по-лошо от нея, а това е резултата от тази война. За това, че въпреки жертвите, резултата никак нямаше да бъде в полза на европейското бъдеще на България. За това, че днешната ни демокрация и капитализъм щяха да бъдат по кремълски образец, а Европа щеше да остане единствено в сънищата ни, защото нямам и най-малко съмнение, че Москва щеше да подкрепи потушаването на “надигналия се фашизъм” в България. Поне с оръжие и боеприпаси, както го правеше между двете световни войни. Който е участвал активно в гражданските протести от началото на 90 – те веднага ще разбере за какво говоря. А който не е имал тази възможност може да отвори старите броеве на “Дума” и сродните му медии и да види като каква драматична борба на живот и смърт с фашизма бяха заклеймени и най-скромните и мирни изяви на гражданската енергия тогава. С клевети, каквито днес виждаме в изобилие в Украйна.
И тогава “фашизмът” щеше да бъде унищожен в името на “благоденствието” по московски образец. При което парите се крият в мази, буркани и дюшеци вместо да се инвестират в иновации, производства и работни места. Защото според московският “капитализъм”, истината е в паритге и оръжието и те трябва да бъдат държани под ръка. Защото според този “капитализъм”, инвестиции се правят от балъците, а тарикатите ги използват за укрепване на личната си власт или положение, от което да могат да обсебват постиженията или печалбите на инвестиращите. А това не става без налични пари за пазаруване на несретници, останали без работа и препитание поради липса на инвестиции. За да бъдат използвани като кошаревски свидетели, да нарочат някого за фашист, да оклеветят срещу пари всеки или да продадат и майките си за пари.
Ето така парите у нас щяха да бъдат използвани не за инвестиции, а като средство за брутално издевателство над останалите. Истината щеше да бъде в парите и оръжието, а любовта щеше да бъде доказвана с убийства и безсъвестност. Телевизиите щяха да показват на бедстващите пенсионери разходки върху хиляди диаманти като доказателство за величие и пример за внуците им да не инвестират в стопански начинания, а да си държат имането в къщи, за да могат да си напазаруват във всеки момент колкото несретници са им необходими за интригите и престъпните си схеми.
Няма да доказвам всичко това с обстойни анализи, защото макар и в много по-малка степен, предпоставки за всиччко това съществуват и до днес. А нямам съмнение, че в условия на граждански сблъсъци, БСП или нейни подставени партии и “интелектуалци” нямаше да апелират за братска подкрепа от Москва срещу “възроденият фашизъм”. Достатъчно е да се огледаме около себе си, за да видим неистовия стремеж на някои към този начин на живот и благоговеенето им пред възможността парите да се превърнат в гаранция за безнаказаността на простащините им над останалите.
Лесно е да се обвинява държавен глава. Лесно е да се вярва, че което е в собствената глава е по-меродавно от онова, с което се е съобразявал държавният глава. Но не трябва да се забравя никога, че държавният глава има не само власт, но и необходимата информация за съотношенията на противодействащите сили и тенденции и оценките му за изхода от сблъсъците е подкрепена от информации, с каквато малко хора в държавата разполагат. А целият набор от информация притежава единствено той.Аз лично се доверявам на личната честност на д-р Желю Желев и въпреки досегашното си несъгласие с него, приемам, че оценката му е била по-адекватна от моята.
Правя моя поклон пред този честен и скромен българин, който неусетно за нас успя да предпази държавата ни от зловещите попълзновения на азиатския феодализъм. Ако д-р Желев беше допуснал условия за поредното ни "освобождаване" от "фашизма", онези, които продължават да ни плашат с руско оръжие и не спират да обещават изтребване на демократите до девето коляно, нямаше за прикритие да се подвизават днес в ролята на шутове и селски идиоти, а щяха да колят и бесят както постъпват с украинските патриоти бандитите в източна Украйна. В името на свободата и борбата срещу фашизма.
Вечна му памет! ...
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
НОВИЯТ ШЕФ НА КЗК – БИВШ СЪПРУГ – РУМЕН ...
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка