Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2016 14:45 - Русия-Германия: 150 години гео-политическо противопоставяне и 150 години германска неблагодарност и политическо късогледство
Автор: appen13 Категория: Политика   
Прочетен: 8335 Коментари: 2 Гласове:
-5

Последна промяна: 06.06.2016 16:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Една  реплика към Марин Тачков и неговия крайно интересен анализ  от 05.06.2016 

„Германия се нуждае от Русия?...

На фона на драматичния провал на поредния анти-руски гео-политически проект „германски ЕСсср“, призива на евро-райх фюрерин Меркел за обща икономическа зона между Германия и Русия от Лисабон до Владивосток е поредната проява на нещо, което обединява българи и немци – агресивната историческа амнезия. И на желанието на германския истаблишмент да се измъкне от него с възможно най-малко икономически и политически поражения, както и да избегне нов Версай или Ялта. Но в Москва не е нито Николай II, нито Улянов-Ленин, нито Сталин, а един хладнокръвен реалполитик като Владимир Путин, който многократно е доказал, че трудно може да бъде надигран в тази игра.

В последните 150 години германските политици и немците толкова пъти са демонстрирали политическата си неблагодарност и агресивната си ненавист към Русия, че освен снизходителни усмивки, този призив на евро-райх фюрерин Меркел, нищо друго не може да предизвика в Кремъл.

Нека си припомним малко история и се опитаме да разберем, защо днес се реанимира старият евро-политически фантом свързан с името на де Гол, Вили Бранд, Горбачов/Шаварнадзе.И поради какви причини никога Русия няма да бъде част от тази евро-германска гео-политическа фантастика.

18 януари 1871 г. в Огледалната зала на окупирания френски Версайски дворец(фр. Galerie des Glaces на фона на обсадения Париж се ражда съвременна Германия. Повече от символично, нали ?

Първият европейски владетел, който признава новопоявилия се Втори райх е руския император Александър Втори !!! За „благодарност“, само 7 години по-късно на Берлинския конгрес, Бисмарк прави и невъзможното, само и само Русия да не получи полагащото и се от победата в Руско-турската война 1877/1878 г. Какво да се прави „германска благодарност“.

След пълният провал на Втория райх да създаде работеща и ефективна германска колониална империя в края на 19 и началото на 20 век, Германия тогава е третата по големина колониална империя след Британия и Франция, имперския политически и икономически елит започва да развива евро-колониалната теория за „германска mittelEurope“. Прекалено болезнена се оказва немската колониална некадърност в далечната Юго-Западна германска Африка, Източната германска  Африка, китайския полуостров Цинданао и германските тихо-океански островни владения, като само финансовите загуби на немския бизнес за 1913 г. от германската колониална инвазия са  над 140 милиона марки. Германците се оказват потресаващо некомпетентни и неефективни колониални управници, и надминават  в това отношение  португалците, белгийците и даже италианците.

Идеята за „германска mittelEurope“ има два основни компонента, като и двата са пряко насочени срещу руските гео-политически интереси в Европа. Първият е традиционния Drang nach Osten с крайна цел превръщане в еднолични колониални немски територии на  ново изобретената от австро-германски професори „Украйна“ и руския Крим, вторият е насочен в превръщането на южно-славянските и крайдунавските територии в немски аграрно-суровинни придатъци. И това се превръща в последните 100 години в основен гео-политически приоритет за германския  истаблишмънт. Между другото се появява и крайно любопитен доклад на германския генерален щаб през 1912 г., в който се прогнозира, че към 1918/1920 г. Руската империя ще има икономическо и военно превъзходство пред Втория райх в Европа, ако така продължи интензивно да де развива икономически.

Независимо, че германския кайзер  Вилхелм II и руския император Никорай II са първи братовчеди и си общуват един с друг на „драги Вили“ и „драги Ники“, Втория райх е Меката за всички вътрешни врагове на Русия, основно руски евреи и анти-руски националисти от покрайнините на империята, социалисти, анархисти, есери и просто политически авантюристи. Сред тях на особена почит е руския евреин Александър Парвус, който е топлата връзка между Берлин и Истанбул, и който е щедро финансиран от фондовете на германското външно министерство и от полковник Николай-шефа на германското военно разузнаване. Точно този, който разработва, отчасти финансира и реализира операцията „Пломбиран вагон“ и прехвърлянето във вече републиканска Русия на група руски евреи-социалисти начело с Улянов-Ленин, както и на т.н. „Октомврийска революция“. Тази операция е в отговор на т.н. „Февруарска революция“ всъщност най-обикновен дворцов преврат финансиран от британското и френското посолства в Петербург. Причината за февруарския преврат е повече от банална – глупостта на Николай II , комбинирана с откровеното предателство на неговата съпруга, бившата немска принцеса Алиса Дармщадска. Декември 1916 г., след като получава недвусмислени сигнали, че нито Британия, нито Франция са склонни да приемат руските интереси при победа над Тройния съюз, Николай II  по най-глупавия начин обявява пред британския посланик в Русия, че смята да започне преговори за сепаративен мир с Втория райх. Реакцията на британската и френската агентури в Петроград е светкавична, на 25 февруари 1917 г. той е детрониран от собствените си генерали и политици.

След октомврийския преврат, новия руски лидер Улянов-Ленин бърза да върне жеста на своите германски благодетели и позорния Брест-Литовски сепаративен мир става реалност и удължава Първата световна война поне с 7-8 месеца. Но нито Вилхелм II, нито ген. Лудендорф, истинския управник на Втория райх в този момент, не познават  гео-политическия „Ефект на бумеранга“ и не подозират какво чудовищно престъпление са извършили.

Новият руски управник Улянов-Ленин е възторжен почитател на ген.Лудендорф и на Германия и в т.н. „военен комунизъм“ директно копира германския военно-политически модел.

Следва Рапалския договор и десетилетието на приятелските отношение между Ваймарската република и Съветска Русия, но гео-политическата парадигма на  „германска mittelEurope“ нито за миг не е забравена от германския елит.

През 1933 г. с щедрата финансово-политическа помощ на Лондон и Вашингтон се реализира  новия германски политически проект „Хитлер“. Финалът е известен, но уви, той на нищо не научава нито инициаторите му, нито немските му изпълнители.

За съжаление в Техеран 1943 г. и Ялта 1945 г., Сталин, който е перфектен политически тактик, но слаб гео-политически стратег, прави две груби гео-политически грешки.

Не приема  в Техеран крайно прозорливата идея на У.Чърчил, следвоенна Германия да се състои от 5 нови германоезични неутрални държави тип Австрия, подкрепяна от Ф.Д.Рузвелт.  А в Ялта отхвърля идеята на Рузвелт за „финландизиране“ на Източна и Централна Европа и се наема със самоубийствената задача да финансира и пряко да управлява новите съветски сателити, което скоро се превръща в икономически кошмар за СССР и довежда до разпада му, когато съветската и соц. партийна номенклатура по места и в Москва, решава да превърне политическото си господство в икономическо.

Германия вече си е подготвила политическата площадка за ограбване на източната плячка чрез германския ЕСсср, но когато започва оглозгането на Украйна, отново демонстрира, като в началото на 20 в., уникалната си управленска колониална некадърност и неефективност при управлението на новозаграбените територии. Справка, социално-икономическата трагедия на евро-райхскомисариат „България“.

Отгоре на всичко, руския политико-икономически елит намира правилния човек – Вл.Вл. Путин и взема на въоръжение правилната национална идеология създадена от Лев Гумильов – евразийството.

Така, че между Четвъртия анти-европейси Райх – Германия и Русия ще има със сигурност  икономическо партньорство, но НИКОГА няма да има нещо повече от това.

Всъщност изграждането на „Северен поток 1 и 2“ показва колко сериозно германския политически и икономически  истаблишмънт се подготвя з краха на поредния си гео-политически проект "ЕСсср", и че няма никакви  илюзии, какво точно ще се случи в най-обозримо бъдеще.



Гласувай:
3



1. mt46 - Поздрав!...
09.06.2016 21:48
Интересен анализ...
цитирай
2. goro6 - точно в десятката
22.12.2018 17:31
Възхитително. Безпощадна точност и безпристрастност. Да, немските стратези и политици са направили много грешки в миналото, но се получи така, че вече не могат да грешат. Нямат думата. Други мислят вместо тях и тези други не са по далновидни от немските си колеги. Вместо да подкрепят руските нравствени лилипути и да повишат, поне временно жизненото ниво на обикновените руснаци, водени от чувството си за превъзходство и подведени от илюзорния крах на СССР, допуснаха на световната сцена да възкръсне величествената сянка на Русия. За да прикрият безсилието си, "господарите на света" хвърлят милиони долари за подклаждане на русофобски настроения сред народите. Поета е казал:" Не се гаси туй що не гасне." Попа пък го е казал по друг начин:" Късно е чадо, мандалото е паднало".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: appen13
Категория: Политика
Прочетен: 161870
Постинги: 140
Коментари: 145
Гласове: 294
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031