Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2016 09:58 - По цял ден бачкане, много ми е гот
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 2964 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 06.11.2016 20:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

“Belle Йpoque” – „Работи, докато паднеш“, е девизът на сегашния етап от новия световен ред – корпоратокрацията. Някои все още го смятат за „капитализъм“, други – за „социализъм“ с (не)човешко лице… Всекиму според акъла и знанията.


Комунистите са професионални лъжци и измамници. Нещо повече, злото в тях тлее. И не дай Боже, паднем ли им, за пореден път ще ни посичат със сърпа, брадвата, търнокопа и мотиката, и ще разбиват черепите ни с чука. Днес този троянски кон на Кремъл у нас е под крилото на посолството на САЩ, близък е до фондации от сорта на „Америка за България…

Също типично.

image

Наследственият еврейски комунист Емил Кало, претърпял всевъзможни метаморфози, за да чучне в парламента между кълките на Георги „Гоце“ Първанов и Румен „Пикаещия във фонтани“ Петков, не се посвени да изрече в предаване bTV, че съм бил „главен редактор на вестник „Вечерни новини“, моля ви се. Онемях от изненада. Но още повече – от размера на лъжата и мащаба на гьонсуратлъка. До мен седеше Волен Кобзон. Даже той не се стърпя и измърмори: „Ега ти поганеца!“

image

„Информираният избор“ на другаря доносник Иво Инджев бил да изуе гащи. И подходящо наведен да се самопредложи на Държавна сигурност. За да го изпратят да следва в Москва, където, според онова, което генерал Олег Калугин твърди, е бил вербуван от КГБ. И до ден днешен завижда на правешката принцеса, задето е учила в Лондон, а не в СССР.

Обикновен комунист. Сатанист. Изконно зло.

И започнете: Комунистите са престъпници според действащото законодателство – всички, до крак. Както и да ги наречете, каквито и квалификации да използвате за тях, е невъзможно да ги обидите. Те не са човеци и не притежават достойнство, което да засегнете. Жалите ли праха по земята, когато стъпвате връз нея?… Такова следва да е отношението на човека, на Homo sapiens, към комунягите. Защото те са предмети, вещи, които вечно следват келепира. Нищо повече.

image

Не съм бил „дете на покорена държава“. Нито „еничар“, какъвто се оказа агент „Ивайло“ от своята двадесета до… тридесет и петата си годишнина. Нямам нищо общо с дегенерати като него. Не съм правен по калъп, както сам той смята за себе си. Инджев доброволно е станал „Ивайло“ – доносник, писал клеветите си повече тук, отколкото зад граница. Лишен от съвест, досега се хвали, че топил Зетя „Батето“ пред тъста му Тато.

Неговият съпартиец и колега чекист Костадин Чакъров, комуто се е умилквал някога, го нарече „политически минетчия на комунистическата партия“ и „изрод“. Нали помните, че сами се смятат за чукундури. Обръщат се един към друг с „пръдльо“… Не, не е възможно това да са хора.

Затова настоявам за инкриминиране на принадлежността на БКП, БЗНС, милицията – тайна и явна. Да видим тогава, кон боб яде ли и можем ли хората, човеците, българите, да бъдем съдници на тези смръдливи помияри.



Как аз знаех от дете, а другарят Веселин Андреев от комунистическата върхушка – не? Не беше ли чувал песни като „Джипси, джипси Белене, новия курорт, няма вече София, няма вече буги-рок“? В нея се пееше за това как „конските опашчици свиха се на кок“. Освен това столичният зевзек беше вложил тънка, но страшна ирония: „По цял ден бачкане, много ми е гот“!…

Ами другата: „С тясна цепната пола, с хулиганки на крака“.[„Хулиганките“ бяха особен вид летни дамски обувки без ток. Нещо като сникерите или еспадрилите, както възприехме да наричаме непреводимата по-висша разновидност на гуменките. На върха си хулиганките имаха нещо като прищипване, наподобяващо устните на нацупено момиче. Снабдяването с тях беше чудо. Издаваше някакъв досег със Запада…] Когато бяхме деца знаехме тези песни. Както и за репресиите. Мой съмахленец беше пратен в Белене, където престоя шест месеца тъкмо за трандафори – остри обувки, и заради тесен панталон за капак! Тананикахме си за това, как „Тошо комуниста забрани туиста, а-ха, а-ха. Който туист играе, ще ходи да копае, а-ха, а-ха.“

image

Къде е живял този дегенерат? В резиденциите, брониран и изолиран ли е бил селяндурът долнопробен?

Да уточня: селяндур означава мерзавец, роден на село, когото никой там не търпи. Затова се скрива в града – непривично за него място, където сред множеството е възможно да вирее някак.

Да видим и чуем какви ги е плещил десетина-петнадесет лета по-рано пак този „партизански поет“ Веселин Андреев. Как е оценявал същия „проклет Живков“!

www.youtube.com/watch


Не ви ли се струва, че подобна изменчивост, нагаждачество, дебелоочие, не само изумяват със своята наглост? Те водят до изхабяване на словото? Думите сякаш губят значението си. От прекомерната им употреба в извратен смисъл и не на място, те престават да казват каквото и да е. Превръщат се в clichйs – клишета.

Така стана например чрез сравняването на обстановката след войните с „лунен пейзаж“ или „пустиня“. Ами „бомбардировка“ говори ли ви нещо? „Война“ и „военщина“ не трогват никого, особено от онези, които не са брали тръните в казармата.

image


Малкото дете опознава света емпирично, чрез личен опит. Например – опарвайки се, въвежда в своето „компютърче“ опасността, криеща се зад думичките „горещо“, „изгарящо“. Наясно съм, че това важи и за порасналите деца. Отделно, че на някой акълът остава детски и на преклонна възраст.

Тази е и причината почти никой да не се интересува от проблемите, които излагам. Те са витални – жизненоважни, решаващи за оцеляването ни вече не като народ или етнос, а като индивиди. За пореден път ще се позова на Иржи Менцел, но 90 на сто от населението действително е оглупяло. То не може да оцени фактите и събитията. Не е в състояние да ги анализира. Затова не очаквайте от тези твари да проумеят и съответно да предприемат необходимите спасителни мерки и действия.



Такива пълнят сборищата на Славчо „Тутси“ Трифонов и неговите кукувци. Колко трябва да е изкукал някой, за да не проумее клишето, в което партията е превърнала всички тези бродяги от селските тлаки и седенки? Затова порочният кръг от първобитния архитъпанар с каскета от село Правец до примитивната недодяланата гащница с милиционерската фуражка от село Банкя е неизвървян и незатворен. Още ще ни патят главите, уверявам ви. Докато и последният човек не изчезне от тази земя, за да останат само изостанали в развитието си чужденци и комунисти. Което е едно и също. В случая това са синоними.

В началото всеки новоназначен властник обещава промени, а след това поема по отъпканите друмища. От около седемдесет лазарника тук нищо не е било ново. “Antiqua, quae nunc sunt, fuerunt olim sunt” – „това, което сега е старо, някога е било… старо“.

image

Минават години, а все едно и също.

Сякаш живеем в омагьосан свят, въртим се в кръг, не спираме да гоним опашката си. Всичко е dйjа vu… Наистина ли е така?

Да проверим, като погледнем през моите очи.

Дългогодишният съветник на Людмила и Тодор Живкови, а след промените – и на Андрей Луканов, слънчогледът Костадин Чакъров, разкрива кои издига партията, как ги избира и им осигурява „кариерното израстване“, както се изразяват до ден днешен. Понастоящем той е яростен защитник на господаря си Тато. Рисува образа му с меки щрихи и топли тонове:



„Тодор Живков нямаше нагласа и отношение към пари и предмети. В личния си живот той бе умерен. Хранеше се скромно… Почти не употребяваше алкохол, нито пък цигари. Като потомствен селянин той не обичаше да пилее.

image

На внучката си Евгения даваше по 600 лева месечно и беше интересно, че парите ги броеше 2-3 пъти.[По същото време редови безпартиен висшист получаваше месечна основна заплата между 150 и 180 лева – максимум! След одръжките оставаха доста по-малко.] За да не сбърка и да е сигурен, викаше и секретарката да ги преброи още веднъж. Подпомагаше и близките си… – брат, сестра…

Аз не искам да изпадам в наивност, но смея да твърдя, че това, което се говори за негови милиарди в швейцарски банки, са измислица на болно въображение, плод на познатата българска максима да се стоварват всякакви удари върху падналия.

Малко преди да бъде свален, си спомням такъв случай. Един от помощниците му докладваше за пристигнало писмо с молба от негова съпартизанка да й даде вилно място в размер на хиляда квадратни метра. Той не чу и попита: „Колко, колко? Хиляда метра ли? За какво й са хиляда метра? На нея, като и на мен ни трябват два метра. Тя е на моите години.“



Именно тогава каза: „Момчета, аз нямам нищо – ни къща, ни покъщнина. Имам едно одеяло, да ме завият като умра. Имам и малко спестени пари, но те не са толкова много. Виж, децата ми имат по един апартамент, по една вила и по една кола.“

Мисля, че Живков каза истината.

Някой ще подхвърли: ама пък тези апартаменти и вили са големи и луксозно построени… Нека всеки опита да се постави на негово място: при 35 години абсолютна власт какво той би направил за себе си и децата си?“[Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, Журнален вариант, „Пламък’90“, вече цит. съч., стр. 69.]

image

Пред очите ни сякаш лъсва „Скъперникът“ на Молиер. Представяте ли си го как брои пари – шестстотинте лева, при това за внучката му? Шестстотин лева – нищо, дребна сума! Да, за другарите от номенклатурата, които бяха настанени във властта в името на равенството и ръководеха със същата лъжа на уста.

Спомнете си какви заплати получавахте тогава? По-младите да попитат родителите си. Иде реч за осемдесетте години. Моят тогавашен връх беше 240 лева месечно. Съпругата ми – по-малко. Но студентката Евгения Живкова беше нещо особено, извънредно, по-равна…

Професия угодник

Само от своите „произведения“ – речи, статии и т.н., на всичко отгоре, писани от други лица, „голтакът“ Тодор Живков е станал „законен соцмилионер“.[Вж. Кирил Лалов, Валерия Велева – „Власт, пари, комунизъм“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2007 г., стр. 13.] За останалите „джобни пари“ – в стотици хиляди тогавашни левчета, които, умножени най-малко по 10, представляват днешната им равностойност, да не говорим…

Даже толкова закоравял мерзавец като Костадин Чакъров не отрича:

„Истина е обаче, че по отношение на децата Тодор Живков допусна най-грубите си грешки. Всичко можеше да му се прости,[ Хайде де, и сега бих го разпъвал на петолъчка – със седмици – безмилостен изверг, изчадие адово, сатана! По-скоро щях да конфискувам цялото имущество на семейството му, включително по съребрени линии и по сватовство.] но не и тази безпринципност, особено когато започна да издига сина си Владимир на върха на партията и държавата. Тогава бащинското пристрастие придоби драстични размери.

image

Владимир Живков бе едно момче без амбиции. Той никога не е имал претенции за власт за разлика от сестра си. Пиеше, изпадаше в необмислени компании и обстоятелства…

Мисля, че това толериране на сина преля чашата и постави в унизително, обидно положение всеки честен комунист [оксиморон – комунист и чест са несъвместими понятия]. Тодор Живков не търпеше да се направи дори и най-малък намек за децата му. На тази тема той бе извънредно чувствителен. Най-много бяха преследвани хора, които са го засегнали него лично или семейството му. Можеше да прости или забрави политическа грешка, но обида от такъв род не прощаваше никому, преследваше за това с мъст и ярост.“[Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, Журнален вариант, „Пламък’90“, вече цит. съч., стр. 70.]


Значи той – Първият, баш комунистът, имал право да преследва за лични неща, незасягащи живота и нищо съществено от битието на близките му. А ние – жертвите на него и на тираничния му режим – изгубили роднини, имущество, с разсипани съдби, израснали и съществували в парализиращ страх от него и другарите му колячи, не, така ли? Смятате диренето на справедливост за привилегия на номенклатурата?

image

Да погледнем на нещата по-отвисоко, по-общо, но не извън личното.

През далечния ХVII век гениалният британски поет Джон Милтън посветил сонет на генерал Томас Феърфакс, лорд на Камерън, който по време на тогавашната Гражданска война след дълга обсада успял да превземе укрепения Колчестър. Благородният пълководец отстоявал Парламента и конституцията. Обаче неговите подвизи били приписани на узурпатора Оливър Кромуел, финансиран от богатите холандски евреи.

Какво от всичко, предизвикало тъжните стихове на Милтън, се е променило от онова време досега?

„О, още по-благородна цел очаква твоята десница, понеже що война, война безкрайна все още може да роди? Докато истината и правото не бъдат избавени от гнета, а общественото доверие – изчистено от мрачния позор на всеобщата измама. Напразно храбростта кърви, докато алчността и хищничеството си поделят таз земя.“[John Milton – “Sonnet XV]

„Момчета, аз нямам нищо – ни къща, ни покъщнина. Имам едно одеяло, да ме завият като умра“ – мамел диктаторът.

„Мисля, че Живков каза истината“ – смята неговата подлога.

Коя истина? Чия истина?

Ако си спомняте, в поредица, обнародвана преди две лета, разказах, как бивш заместник-министър на външните работи, генерал от Първо главно управление на Държавна сигурност, изключително приближен до Людмила Живкова, ми рече:

„Не ме е яд чак толкова, задето ме вкараха в затвора. Но няма да им простя, задето приписаха кражбите си на мен. Пред очите ми фамилията Живкови изнесе повече от 1,5 милиарда долара зад граница.“

През 1991 г. Живков споменава… „3–4 милиарда“! Той е спокоен, защото Луканов му е обещал – върне ли поне половината, ще оставят на мира и него, и семейството му. Ако някой не знае, иде реч за най-богатите хора в този провален опит за държава на алчно червената мафия. Правешкият клан, към който се числят такива видни болшевишки гангстери, като Васил и Валентин Златеви, Красимир Гергов, наследниците на покойния Петко Данчев, Пламен Вачков, син на главния прокурор от Живково време Иван Вачков, и дребните прислужници от сорта на Б.Б., близкият до футболната „икона“ Христо Стоичков бивш депутат от БКП-ГЕРБ Емил Димитров и т.н.

image

Намериха се „умни анализатори“, които разказват небивалици за това, как правешкият диктатор бил „изолиран“ от целия свят?! Не само изброените факти опровергават тази несъстоятелна теза.

През цялото това време, в съдружие с част от останалите разбойници от шайката, която предвождаше, но преди всички с Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Тато пълнеше личните сметки на своето семейство, към което се оказва, че бил особено привързан. И това „бащинско пристрастие придоби драстични размери“.
[Костадин Чакъров – „Вторият етаж“]



Преди да продължа, за пореден път ми се иска да разкрия, доколко може да се вярва на другарите. Кой ли не е търсил отговор на въпроса за някаква тяхна привързаност към идеала.

За себе си съм го намерил прекалено отдавна. От доста години не го крия, споделям онова, което знам: Никога! Категоричен съм.

Нима Никола Вапцаров не продаде родината си на съветския шпионин Цвятко Радойнов за рубли или американски долари, както май се оказва?[Вж. напр. Цвета Трифонова – “Никола Вапцаров. Текстът и сянката”, Текстологични прочити и анализи, Издателство “Фабер”, София, 2004 г., стр. 214-217, 219-220, 225.] Има ли по-голям идеал от Бога, семейството и Отечеството? Известно е даже как шумкарите са крояли планове да откраднат имуществото на богатите и да се осигурят с народни пенсии. Точно така – със специални пенсии. Още тогава, в шумата… Описано е от техните.

В книгата на Давид Овадия за командира на шумкарския отряд „Антон Иванов“, главореза Георги Ликин с псевдоним Дед, има един забележителен епизод. В него се разказва как този платен от Кремъл убиец[Този безмилостен убиец е роден в с. Кръстевич, Панагюрско, и е един от подводничарите, обучени от чекистите в СССР. (Вж. напр. „Спомени за „подвизите” на партизаните от отряд „Антон Иванов”, Спомени на Атанас Узунов и Крум Стефанов Семизов от с. Равногор, записа Надежда Любенова, сп. „Борба”, брой 2, Книжка сто седемдесетъ и шеста, Чикаго и София, март 2008 г., стр. 21.)] събрал партизаните и взел да им се кара. Някой опитал да му възрази, а той извадил тефтерчето си и отвърнал горе-долу следното:

„След победата всички ще идвате за пенсии или други облаги. Тук е записано всичко за всеки от вас, за да не стават измами!“[Давид Овадия – „Дед или разгромът – документален роман“, Издателство „Български писател“, София, 1990 г.]

И така:

„Беше ли Тодор Живков убеден в комунистическите идеи? Такъв въпрос може да се стори странен, но аз смятам, че той никога не е бил убеден комунист. По-скоро той използваше създадената партийна машина и комунистическата идеология като средства за съхраняване на властта.“[ Костадин Чакъров – „Вторият етаж“]

image
http://e-vestnik.bg/imgs/bulgaria/tato_jesus1_reuters1.jpg


Напълно вярвам в това. Живков беше селски хитрец. От онези, за които в кръчмата никога няма да чуете да казват „гявол момче“. Понеже нещо ги възпира. Може би прикритостта му, която е белег на самия сатана… Всички си спомнят, че бил чудесен слушател. И помнел… Мозък, необременен с учение, какво друго очаквате?

image

Тодор Живков стрелял за развлечение не само по животни, но и по хора




Тъп, тъп, но ни яхаше цели 35 години. А неговите не по-умни наследници продължават да ни обяздват, сякаш сме стадо от Росинанти…

Ударете чертата и сами си скройте шапка.

Дебелоочието и гьонсуратлъкът на комунистите отдавна са престанали да ме учудват. Вече изобличих легендата за „кърпените чорапи“ на генсека. Сега иде ред и на мита за „едното одеяло“. Върнете се към Лениновата максима:

„Една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина.“[ Manoranjan Kumar – “Dictionary of Quotations“]

Две думи за автора на горните лъжи, които той представя като истина. Самият Костадин Чакъров изобщо не е беден. Партията го е назначила за преуспяващ „бизнесмен“. Сиромах! Дай Боже всекиму…

image

Не веднъж съм изтъквал, че неговите две дъщери са във Великобритания, а синът му – във Виена. Повече от 22 години този идеологически касапин не спира да облъчва обществото с измамите си и да тиражира болшевишките догми. Щом като комунизЪмът на неговия сайбия е толкова хубав, защо не изпрати отрочетата си в Сибир, да речем? Или поне в Москва. А им осигури безметежно бъдеще в два от бастионите на капитализма, срещу който уж толкова усърдно се бори. През това време оглавяваше една от нароилите се комунистически партии…

Зарежете това влечуго на милиционерщината, изпълзяло от мазетата на Държавна сигурност. (Хвалил се е, че бил полковник от ония служби. Имам свидетел.) Вгледайте се в образа на диктатора, който по-рано, в началото на промените, е изваял този суяк.

„Тридесет и пет годишното управление на Тодор Живков се крепеше върху два основни стълба – въоръжената сила и репресията, която приемаше различни цветове и форми през този период, и подкрепата, и доверието, с което той се ползваше от страна на съветското ръководство. Тези два фактора действаха безотказно и трайно формираха у него убеждението, че при всички сложни ситуации той ще остане на върха…“[Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, Журнален вариант, „Пламък’90“, вече цит. съч., стр. 71, 72.]

Ха сега, де! Кога да му вярвате?

Когато лакей отиде пред вратата на ада,
дяволите затварят портите[Джордж Хърбърт (1593–1633) – английски свещеник и поет, роден в Уелс. Смятан за един от най-добрите лирици, посветили се на английската природа, духовност и културни традиции. ]

image


По-нататък Чакъров заявява:


„Истината бе, че Тодор Живков не обичаше да работи в Политбюро и Министерския съвет с ярки личности, още повече ако те показваха и белези на непокорство и можеха да смутят царящия покой.[119] Вземете стенограмите на Политбюро и ще видите позицията на неговите членове – надпреварваха се да го ласкаят, и то по най-безсрамен начин. Спомням си, че един изпревари всички, като каза: „Ние трябва да сме щастливи само от това, че дишаме един въздух с другаря Тодор Живков.

Опасно бе да се излиза в присъствието на Тодор Живков със собствени ярки доклади и речи. Той оставаше недоволен и не скриваше това с оценки, като „празно теоретизиране“, „отвлечена абстракция“ и т.н. Обикновено няколко души следяха за изказванията и публичните прояви на ръководителите от първия ешелон и докладваха дали са спазили правилата на играта.“

“Big Brother is watching you!”

Без да му мигне окото, през 1990 г. „личният съветник“ на Живков, другарят Костадин Чакъров, изпълнител на малки партии на Татовата флейта, отделя цели страници, за да изобличи „нелегалното“ и „партизанското“ минало на своя доскорошен господар, от чиято ръка се е хранил, при това семейно и обилно. Преразказва спомени на нявгашни терористи от отряда „Чавдар“, комунистически функционери, вади пето и шесто асо от ръкава си, само и само да спечели играта срещу Тато. Сега пее съвсем друга песен.

Комунист!

image

С типична комунистическа подлост и нагаждачество, Костадин Чакъров не спира да каканиже срещу своя доскорошен бос:

„Един обаче от тази биографи [на Тодор Живков] – известният специалист по история на социалистическа България [?!] проф. д-р Мито Исусов – представя в частен разговор по-друга картина за участието на Живков в тази акция [преврата на 9 септември 1944 г.]: недоказано присъствие във въстаническия щаб, загадъчна поява едва след приключването на решителните действия, не по-малко загадъчно изчезване за близо ден след това преломно събитие и т.н.“[122]

Не ви ли впечатли болшевишката безпринципност, двуличие и дебелоочие? Мито Исусов прави кариера благодарение на Тато, чийто официален биограф е. Обаче „представя в частен разговор по-друга картина за участието на Живков в тази акция“! Колко долно, низко, безнравствено!

През последните години на Живковата диктатура един от споменатите слухари, които са дебнели „изказванията и публичните прояви“ даже „на ръководителите от първия ешелон“ и са докладвали за това, е бил другарят Андрей Венцелов Райчев. Дори донасял за… собствената си съпруга.[ Павлина Живкова – „Красимир Райдовски: Андрей Райчев сътрудничил на ДС“, в. „Монитор“, monitor.bg, София, 20 юни 2006 г., online: http://www.monitor.bg/article?id=85089]

image

Представяте ли си що за персони са кадрите, които той и приближения му кръжец издигна? На това място стигаме до качеството на интелигенцията или на „елита“, както с изумително безсрамие ни налагат това още по-широко понятие. От прекалено дълго време представителите на тази „елитна“ интелигенция са образец на продажност. Многократно използвам перифраза на стих от болшевишки поет, за да ги окачествя така: „На всяка власт наемната помия.“

Когато „народът“ се отъждествява с тази смрад, по-нататъшният му друм се оказва кьор-сокак – задънена улица. Няма изход от готовността за слугуване. Вчера на чужди окупатори и диктатори, днес на колониални администратори, утре, може би, на извънземни господари… Достатъчно е да припомня уникалния пример на безчестие, предложен от уважавания и днес придворен поет на диктатора, Любомир Левчев:

„Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали… Не може да ми забраните да ви обичам, другарю Живков.“

image

Трудно ще намерите друг народ, който, ако има право на избор, да търпи такова нравствено нищожество. Да отхвърля истината. Да бяга от действителността. Да не се интересува от миналото, нито от това кой, кой е, какъв е бил, какво е говорил и вършил. Тук всичко е обърнато наопаки. Сега. Тази е причината безподобни подлизурковци, „минетчии на комунистическата партия“, двулични гъзомийци да виреят. Те са възможни в такава среда – в почва, обилно наторявана от клозетниците.

Неизбежно трябва да се спра и на външните ласкатели. Докато в Москва „деряли“ правешкия тупа̀н, на Запад го ценяли. В своята докладна записка до министъра на външните работи Петър Младенов, неговият заместник Любен Гоцев, генерал от Държавна сигурност, който отговарял за посещението на бившия американски президент Ричард Никсън у нас, писал:

„След обяда, който др. Тодор Живков даде, в колата на път за резиденцията си, Р. Никсън каза приблизително следното: „Моля, предайте на г-н Т. Живков още веднъж, че аз съм много удовлетворен от разговора, който имах с него. Благодаря му още веднъж и за обяда. И като Президент, и като частно лице съм пътувал много. Познавам много държавни глави и политически лидери. Възхитен съм от г-н Живков, като човек и политик, от личността му. Той е Президент с бърза мисъл е политическа реакция, и усет. Г-н Живков защитава твърдо становището си в диалога, което аз разбирам и уважавам. Той е приятен събеседник, който познава дълбоко международните проблеми, изслушва с внимание събеседника си. Горното, предайте на г-н Живков от мое име.“[Докладна записка от Любен Гоцев – зам.-министър на външните работи, до др. Петър Младенов, министър на външните работи, София, юли 1982 г., стр. 1-2

image

Като спомня що за тупа̀н беше правешкият първобитко, с какви ли примитиви се е срещал Никсън? На вас, които не знаете, и не се доверявате на нищо друго, освен на политпросветниците от официалните медии и учебните кръчми, пардон – заведения, сигурно всичко ви се струва част от обичайната куртоазия. А не е така. Ричард Никсън се оказа фалшив „антикомунист“, специално назначен да разследва антиамериканската дейност, та да отврати хората от преследването на комунизма. А за болшевиките, някога изпратени от Ню Йорк за Санкт Петербург, да стане възможно спокойното обратно завръщане в САЩ. Където да се настаняват в институциите, от които зависи оформянето на масовото съзнание – университети, колежи, медии, даже в най-висши правителствени служби от ранга на Държавния департамент, ЦРУ и т.н.[www.youtube.com/watch]

Нататък процесът е ясен. Резултатите от него виждаме днес.

Преди да стане президент, Ричард Никсън е бил социалист. Но на вас ви казват обратното – „десен“, „републиканец“, „консерватор“… Гумените глави се хващат на тази идеологическа, пропагандна стръв. Въдицата, на която е закачена, е най-прекият път към геената.

image

„Септемврийският брой от 1970 година на списание “New York” съдържа статия от харвардския професор Джон Кенет Гълбрайт – самият той отявлен социалист, озаглавена „Ричард Никсън и Великото социалистическо възраждане“.[ “Richard Nixon and the Great Socialist Revival” by John Kenneth Gaibraith, “New York”, Vol. 3, No. 38, New York, NY, September 1970 г., стр. 24.] Гълбрайт заявява:


„Може би г-н Никсън не е най-запаленият читател на Маркс. Но неговите (съветници), докторите Бърнс, Шулц и Маккракън, са отлични учени, които познават добре Марксовите трудове, и биха могли да доведат президента до там, че той да не изостава от тях. Извън всякакви отрицания е, че кризата, която помогна за втурването към социализма, беше проектирана от правителството…

image


Уолтър Троън – външен наблюдател на “The Chicago Tribune” със своя лична рубрика в него и един от най-забележителните американски коментатори, съвсем правилно отбеляза:

„Известен факт е, че днес политиката на правителствата, независимо дали са на републиканците или на демократите, е по-близо до програмата на комунистическата партия от 1932 г., отколкото бяха програмите на собствените им партии през онази критична година. Преди повече от век, да бъда точен – през 1948 година, Карл Маркс провъзгласи своята програма[Грешка! Това е програмата на Ордена на илюминатите, коригирана с мерките, които са били необходими на семейство Ротшилд, за да постигне целта, поставена в предсмъртния завет на основоположника му – Майер Амшел Бауер от Франкфурт на Майн. Тя е била и все така е – единна световна комунистическа държава на земята. Ако ви е по-удобно, наричайте я социалистическа. Терминологията не определя същността. Ако откриете разлики, те ще са незначителни.] за социализиране на държавата в „Комунистическия манифест“…

image


Но г-н Троън също е бил подведен да смята, че тенденцията е неизбежна:

Консерваторите трябва да бъдат достатъчно реалисти, за да признаят, че тази страна все повече затъва в социализъм и ще видим експанзията на федералното управление, без значение дали републиканците или демократите са на власт. Единственото предимство, което имат, е, че скоростта при управлението на Никсън ще бъде по-ниска, отколкото би била под властта на Хюбърт Х. Хъмфри…[Hubert H. Humphrey – 38-ият вицепрезидент на САЩ в мандата на президента Линдън Б. Джонсън – 1965-1969 г. Двамата принадлежаха на Демократическата партия. Беше съперник на Ричард Никсън на президентските избори през 1968 г., но загуби.]

На консерваторите ще им се наложи да признаят, че правителството на Никсън ще прегърне повечето от социализма на демократическата администрация, докато ще тръби, че ще оправи това…

Елитът пропагандира идеята за неизбежността на комунизма, като използва за това перверзните термини, употребявани при описанието на политическия спектър. Казват ни, че в крайната левица на политическия спектър намираме комунизма, който е диктаторски, по всеобщите признания. Но също така ни заявяват, че точно толкова се страхуват от противното на крайната левица, тоест – от крайната десница, на която лепят етикета „фашизъм“.

Постоянно ни говорят, че трябва да опитаме да останем по средата на пътя.[The middle of the road – в политиката – евфемизъм на социализъм, на умерена левица, англ.] Място, което определят с термина „демокрация“. Но под който елитът разбира фейбиънския[За Фейбианския клуб, масонска ложа, прераснала в Лейбъристката – социалистическата – партия на Великобритания, можете да намерите повече сведения в по-стари публикации в тази медия. Тъкмо т. нар. фейбианци, като Хърбърт Джордж Уелс и други, формулирали и пропагандирали новия световен ред.] (или пълзящия) социализъм. (Фактът, че от цели четиридесет години насам „средният път“ неразумно се придвижва все по-наляво, бива пренебрегван.)

Ето го отличният пример за използването на фалшиви други възможности. Предоставят ни да избираме между комунизъм (интернационален социализъм), от единия край на спектъра, и нацизъм (национален социализъм), от другия край, или фейбиънския социализъм по средата. Целият спектър е социалистически!“[Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 19-20.]

image


Стана ли ясно? Как е понастоящем? Слепи ли сте? Нима не виждате, как по най-нагъл и безочлив начин осъществяват целия план пред очите ни?


Действително „живеем в епохата на измамата“, както се пее в рефрена на съвсем нешлагерна поп-творба:

diagnosa.net/

www.youtube.com/watch






Гласувай:
2



1. marley - Добро попадение!
06.11.2016 10:39
Изборът е наш,но нямаме алтернатива.... Всички напъни от страна на властимащите (сини, червени, оранжеви и др.цветове на парии) произхождат от комунистическите сради от минало-незабравимо, така че, колелото се върти и няма да спре, защото статуквото не се променя.
Поздрав за постинга!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684783
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031