ВИДИН


             

                    

Вѝдин е областен град, разположен по поречието на река Дунав в Северозападна България.
Градът е разположен край река Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботният комплекс, който през 2012 г. ще бъде заменен от втори мост на реката - Мост Видин-Калафат. Срещу Видин е разположен румънският град Калафат.

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той бил един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.


През турско робство, за известно време е бил управляван самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско. Това е било от 1798 до 1807 г.


   Видин е имал много и най-различни имена по време на своето съществуване.

Гърците нарекли града Видини, българите - Бъдин или Бдин, унгарците - Будин. В географски карти отXV и XVI век Видин фигурира с имената Видин, Пидин, Бидин, Бодин, Кираденум, Бишитери (?!) и много други. Вероятно всеки, който е преминал през града, се е опитал да му даде някакво ново име, нямащо много общо с предишните.


От най-дълбока древност се срещат археологически находки, които свидетелстват за наличието на индивиди от вида Homo Sapiens  в региона.


Късната старокаменна епоха датира от около 40 000 до 10 000 г. пр. н. е. Находки от тази епоха има в пещерата Миризливка до село Орешец, Белоградчишко. Въпросната пещера се намира на 3 - 4 километра западно от село Орешец в подножието на отвесен варовиков масив, вляво от старото шосе за Белоградчик. Тя е от най-ранно обитаваните от древния човек пещери у нас от края на старокаменната епоха.


Античните наричани още пещерни хора са обичали пещерите  - там са намирали естествен подслон и защита, и поради това обитавали и други пещери във Видинския край - Лепина Печ на 4 км. източно от Белоградчик, Попова печ край село Върбово, Пеещата пещера до село Каленик, и разбира се, Рабишката пещера Магура. Последната е известна в цял свят със скалните си рисунки.


Селище от епохата на неолита и енеолита е открито на 1.5 км. северозападно от Видин до бившата керамична фабрика "Катюша". Селището датира от края на новокаменната (неолитната) и меднокаменната (енеолитна) епоха - 5000 - 3000 пр. н. е.


Селище от Бронзовата епоха е открито при село Градец (Видинско). Архелогически проучвания са извършени в района на най-голямото от трите селища, разположени върху естествено укрепено възвишение. То е разположено в месността "Суринат бряг", на 2 - 3 км югозападно от с. Градец.


Най-ранните писмени (и според историците - сравнително достоверни) сведения за града датират от III в. пр. н.е. Видин е един от най-древните градове на територията на България, на възраст е почти колкото Пловдив!


През късната античност (IV-VI век) много племена преминават река Дунав. Започват нашествия на готите. Съкрушителни за Византийската империя са хунските нападения през първата половина на IV в. В тях се включват и славяните, които по-късно се установяват на юг от Дунав. Опитите на император Юстиниан I (527-565 г.) да ги спре чрез възстановяване на разрушените крепости по границата се оказват неуспешни. През 586-587 г. аварите опустошават земите в Крайбрежна Дакия и разрушават много крепости, между които са Рациария и Бонония.


   До XI век градът се е казвал Бъдин, а след това - Бдин. Първият владетел на град Бъдин, за когото има сведения, се е казвал Глад. Възможно е по ирония на съдбата името му да е свързано с имущественото състояние на жителите на града, кой знае? Глад е имал титлата таркан или комит, бил е от прабългарски произход и е управлявал значителни територии от двете страни на р. Дунав чак до Марош (днешна Унгария). Живял е в началото на Х век и се споменава във връзка с военните действия между българи и унгарци през периода 904 - 907 година. Глад е разполагал с големи правомощия и власт, имал е на разположение значителни военни сили, отбранявал е самостоятелно границите на държавата и е бил правоспособен да води мирни преговори. Ахтум е внук на Глад и според легенди е бил пазител на българско съкровище. То било заровено през 1008 г. край прабългарското селце с по-късно име Наги Сент-Миклош и намерено през 1799 г. В Бдин Ахтум приел християнството. Имал силни боляри, голяма войска и много добитък. Ахтум контролирал пристанищата, през търговците внасяли сол и вземал мито - явно икономическите тенденции по онова време са били в подкрепа на протекционизма и против глобализацията. Ахтум поддържал равновесието по Средния Дунав и защитавал северозападната граница на българската държава.


След смъртта на унгарския крал Геза (около 971 – 997, който крал бил син на Такшони), Ахтум се намесил в унгарските междуособни борби. През 1003 г. оставил самуиловия син Гаврил Радомир да ръководи отбраната на Бдин против византийците, потеглил на север за да воюва с маджарите и загинал.


Съкровището на Актум е изработено от българския народ в днешна Северозападна България и по-специално от български златари; съдовете като цяло са от съкровището на манастири и са набавяни или от златарските работилници във Видин, или от дарения на готови съдове, изработени много преди това и на редица други места. То е продукт на бактрийска, сасанидоперсийска и византийска художествени школи; източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на първото хилядолетие. Съдовете са произведения на различни ателиета и майстори; някои съдове са изработени от хазарското племе кабари, които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато; други са създадени от печенегите, като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия. Смята се още, че Съкровището е заровено в земята през 896 г. по време на маджарско нахлуване в Банат; също и към края на ІХ в., когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците.

И накрая на тази статия ще ви представя:

Първото българско царство в началото на ІХ век, което  включва в пределите си също и  град Видин.

Унгарските исторически хроники “Gesta Hungarorum” споменават за Видинското княжеството на княз Глад, разположено на част от банатската територия, чийто княз е бил родом от Видин и е бил васал на цар Симеон Велики. Видинският владетел Ахтум (който е внук на Глад) се покръства във Видин към края на Х в. (П. Юхас) и основа манастира св. Йоан Кръстител, където привлича гръцки и български монаси.

Ахтум ( Глад ) управлява Закарпатските, Марамурешките и Седмиградските находища на сол и не само снабдява със сол с предимство българското население на юг от Дунав, но и внася от тях солидни суми в държавното съкровище.


Сведения от П. Коледаров,Политическа география на средновековната българска държава.

 "Ахтум разполагал с богатства, каквито имат само кралете и дори повече от маджарския крал  “той имал по-вече войска и от крал Стефан, комуто не искал да се покорява, а взимал мито от солта, която кралът прекарвал през р. Марош” (Г. Фехер); продължавал да изнася сол за Панония и отхвърлил предложението на маджарския крал да приеме католицизма, което предложение безспорно ще да е направено малко след 1000 г., когато крал Стефан приема християнството и кралска корона от Рим.


 През XIII и XIV век Видин е столица на феодалните владетели Шишмановци, управлявали Видинското царство. Династията на Шишмановци води началото си от друг видински управител - Шишман, който управлявал града от 1280 до 1312 или 1313 година. Той бил от кумански произход и също бил женен за внучка на цар Иван Асен II (нейната майка е дъщеря на Иван Асен от брака му с Ирина Комнина, а неин баща е севастократор Петър). Шишман също бил с титла деспот, а неговото обширно владение било зависимо от мощния татарски хан Ногай. През 1292 година Ногай подтикнал Шишман да поведе поход срещу Сърбия. При този поход куманите от войската му изгорили сръбската архиепископска църква в Жича, но след това сръбският крал Урош II Милотин успял да разбие Шишман и дори да превземе Бдин. Намесата на хан Ногай възстановила властта на Шишман, а мирният договор със сърбите бил скрепен с брак - синът на деспота Михаил Шишман се оженил за дъщеря на сръбския крал на име Ана - Неда. Самият деспот се оженил за друга дъщеря на великия сръбски жупан - както се знае, браковете между различните династии с цел укрепване на политически и военни съюзи са били едва ли не ежемесечни в онази епоха.

"Стил.бг"

Глад, по ирония на съдбата, този проспериращ град е докаран до ръба на изчезването в момента
От 80 хиляди жители, в момента е с по-малко от 30, половината са цигани. От мощен промишлен център-бил съм в химическите заводи многократно,сега няма никаква промишленост!
Пак по ирония на съдбата имаме здрави семейни връзки с Видин, голям приятел, бивш зам. директор на завода в Грудово също е от Видин Така ,че Видин не ми е безразличен
Това, което не успяха през 14-ти век да направят османлиите е на път да стане , този път без тяхно участие
Поздрави за идеята и изпълнението Й!
Приятен ден!

[quote=leonleonovpom2]Глад, по ирония на съдбата, този проспериращ град е докаран до ръба на изчезването в момента
От 80 хиляди жители, в момента е с по-малко от 30, половината са цигани. От мощен промишлен център-бил съм в химическите заводи многократно,сега няма никаква промишленост!
Пак по ирония на съдбата имаме здрави семейни връзки с Видин, голям приятел, бивш зам. директор на завода в Грудово също е от Видин Така ,че Видин не ми е безразличен
Това, което не успяха през 14-ти век да направят османлиите е на път да стане , този път без тяхно участие
Поздрави за идеята и изпълнението Й!
Приятен ден!
-------------------------------
През детството си често посещавах този красив (за тогава) град, част от семейството (братовчеди) живееха там, преди да заминат за Германия. И все пак хубаво е от време на време да си спомним какво е било и да се замислим, защо стана така че повечето ни стари и с традиции градове и села просто обезлюдаха.
Струвами се че единствената причина за това обезлюдяване е кметската управа и общината като работодател.
В моя архив имам все такива спомени, останали от ученическия ми живот.
Поздрави и на теб и благодаря за коментара!