СИЛАТА НА БАЛИСТИЧНИТЕ РАКЕТИ





Първата балистична ракета A-4, по-известна като Фау-2 (V-2), е разработена в Нацистка Германия през 1930-те и 1940-те под ръководството на Валтер Дорнбергер. Първият успешен пуск е на 3 октомври 1942. Първата бойна атака е на 6 септември 1944 срещу Париж, а два дни по-късно - срещу Лондон. До края на Втората световна война през май 1945 са изстреляни над 3000 такива ракети.
Балистичните ракети могат да бъдат изстрелвани от стационарни (шахтови или открити) пускови установки, мобилни ракетни установки (с верижни или колесови шасита), самолети, кораби и подводници.

Според предназначението си, балистичните ракети могат да се разграничат на тактически и стратегически.

Класификацията на ракети според тяхната далекобойност е описана в Договорът за ликвидация на ракетите със среден и малък радиус на действие:

* Балистични ракети с малък радиус на действие: до 1000 километра
* Балистични ракети със среден радиус на действие: от 1000 до 5500 километра
* Междуконтинентални балистични ракети: над 5500 километра
Междуконтиненталните ракети и ракетите със среден радиус на действие често са въоръжени с ядрени бойни глави. Предимството на тези ракети пред самолетите е краткото време на полет (по-малко от половин час при междуконтиненталните ракети) и по-високата скорост на движение, което силно затруднява отбраната и прехватът дори със съвременна система за противоракетна отбрана.
И какво точно представлява тя?
Балистичната ракета лети по суб-орбитална балистична траектория, откъдето произлиза и наименованието ѝ. Курсът и се определя от законите на астродинамиката и балистиката.

Полетът на балистичната ракета се състои от три етапа.
1. През първия етап двигателят работи и ускорява ракетата. Това може да продължи от няколко десетки секунди до няколко минути. Управлението на ракетата се извършва само в първия етап от полета.
2. Вторият етап е на свободен полет и той е най-дълъг.
3. Третият етап представлява навлизането на ракетата обратно в атмосферата на земята.