Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
05.09.2013 08:23 - На юг от пустинята Сахара.
Автор: dalida Категория: Туризъм   
Прочетен: 5339 Коментари: 3 Гласове:
23

Последна промяна: 09.04.2015 09:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                            ИСТОРИЯ ЗА  СИНОВЕТЕ НА АФРИКА                                                     (1441 година)                
image


Никога не се е говорило и писало за черния континент толкова, колкото в наши дни. Това е така, защото днес Африка представлява един развълнуван океан от бунтуващи се хора, чиито вълни се надигат със застрашителна сила, удрят се тук и там - късат робските окови. Историята на човечеството не познава друг период, в който за такъв кратък срок да са възникнали толкова много нови държави.

Още в XV век при търсене морски път за Индия португалците доплават първи до Западния африкански бряг. Това е векът, в който треската за злато обхваща цяла Западна Европа. Примамени от приказните богатства на Африка, експедиции след експедиции проникват в континента. Тук европейските колонизатори заварили големи африкански империи с цветуща култура. На много от африканските народи били познати металите, от които изработвали разнообразни предмети, занимавали се с тъкачество, моделирали чудни керамични изделия. Европейците безмилостно разрушили културните паметници на африканските народи и заличили следите на тази туземна цивилизация. Когато в плантациите и рудниците на европейските колонисти в Африка нараснала нуждата от работна ръка, погледите се насочили към народите на Африка.  Африка била превърната в поле за лов на чернокожи. Започват най-черните страници в човешката история, търговията с роби. Още в 1441 г. португалците откарват в Лисабон първия кораб, натоварен с роби. 

Този град се превръща в център на търговията с живи хора. Верният син на съвременна Африка Патрис Лумумба (антиколониален водач и първи законно избран министър-председател на Демократична република Конго),   е писал за онова време: "Тъпанът дълго боботи в страната, стигна скръбта в най-далечния кът, твоите синове, щерки, децата, негри отвеждат на дълъг път.. В жестокия лов на роби пътищата на Африка се покривали с труповете на нейните избити чеда. Търговията с роби носела големи печалби на Португалия".
Сто години по-късно англичанинът Джон Хаукинс  натоварил кораб с африканци, които откарал в Лисабон. Оказало се, че тази търговия ще осигури големи печалби на Англия и тя била благословена от кралица Елизабет. Отправяли се един след друг английските кораби към Африка, натоварени с маниста и дребни лъскави предмети. Срещу тях пълнели трюмовете си със здравите и силни тела на синовете на Африка. На лов за роби тръгват и холандци, и французи, но Англия си извоювала правото да снабдява само тя Америка с роби. Кръстосвали нейните кораби надлъж и шир океана и отнасяли живата стока за плантациите на Американския юг. Търговията с роби донесла големи опустошения в Африка. Цели племена били напълно изтребени, а други, прогонени, намерили гибелта си в тропическите гори. 
На юг от пустинята Сахара.
Първите заселници, вероятно близки с пигмеите, пристигат в Западна Африка около 12 000 години преди новата ера. Земеделието както и опитомяването на добитъка започват да се развиват около петото хилядолетие пр.н.е. От 400 год.пр.н.е. железните сечива увеличават земеделската производителност и се оформят първите градове-държави. Опитомяването на камилата води до увеличаване на преходите през Сахара и търговия със средиземноморските нации, най вече с Картаген и берберите, като главно се изнася злато, памучен плат, метални орнаменти и обработени кожи, а се внасят сол, коне и текстил.

Заселват се в тези земи племена с име демиури. Демиури — буквално  "народно дело", с епитети - майстор, изобретател, творец, според древногръцката митология е създател, архитект, майстор на Вселената.  В деизма демиургът (Бог) е създал света и му е дал природните, физичните и естествените закони за развитието на обществото, а след това не се меси в управлението на света. Понятието за демиурга от древногръцката философия навлиза в космогонията, религията, теософията, фантастиката (Станислав Лем).В литературата и изкуството демиурга е носител на музата. Още племена живяли   в Сахара са  - Бушмените (познати също като Хве Хое, Басарва, или Сан), са етническа група хора в Южна Африка и съседните Ботсуана и Намибия, живеещи в пустинята Калахари, те влизат в койсанската група и са свързани с Хойхой. Нямайки собствено колективно наименование за себе си като етническа група в нито един от техните езици, които всички включват цъкащи съгласни, те се идентифицират по групи с имена като Джухоанси и Кунг. Бушмените са живели в Южна Африка (и вероятно други части на Африка) от около 20 000 години. Заедно с пигмеите от Централна Африка, бушмените се смятат за възможен корен или източник на женското ДНК потекло — т.нар. Митохондриална Ева. Терминът „Сан“ в исторически план е използван за бушмените от техните етнически родственици и исторически съперници Хойхой. Той означава аутсайдер в езика на хойхой Нама и е бил унизителен.
Хойхой / Койкой (истински хора) или Кой са били подразделение на етническата група Койсан от югоизточна Африка, много близки до бушмените (или сан, както ги наричали койкой). По времето, когато първите бели заселници дошли през 1652 г., койкой живеели в южна Африка от 30 000 години и се занимавали с екстензивно пасищно земеделие в района на нос Добра надежда.
В миналото и дори и сега в разговорния език те са били наричани от белите колонизатори „хотентоти“ — име, което в наши дни се описва като „обидно“ от Оксфордския речник на Южноафриканския английски език. Думата „хотентот“ (hottentot) означавала „пелтек“ в северния диалект на холандския, говорен от колонизаторите, въпреки че холандците използват повече думата „стотерар“ (stotteraar), за да опишат цъкащите звуци, типични за койсанските езици. Думата обаче продължава да се използва в имената на няколко африкански животински и растителни вида. Обществената организация на койкой е дълбоко увредена и накрая унищожена от бялото колониално разширение и завладяване на земята започнали в късния 17 век, които сложили край на пасторалния живот на койкой. С разрушаването на социалните структури някои койкой започнали уседнал живот във фермите като крепостници или ратаи. Други били включени в състава на съществуващи родови и семейни групи на хоса. Въпреки че вече не съществува етническа група в южна Африка с изключително койкойска идентичност, групи със смесена раса като цветните хора от района на нос Добра надежда, грикуа от западната част на района и орланските хора от Намибия всички имат койкой наследство или произход, също както и много хоса от източната част на района на нос Добра надежда и някои хора, които се идентифицират като бели южноафриканци.
Йоруба e народ, населяващ основно части от Западна и Югозападна Нигерия, Бенин и Того. Африканският езикът йоруба спада към Niger-Congo семейство и е част от групата edekeri. Йоруба е език,който се говори от над 30 милиона души в Нигерия,Бенин и Того.Наложен е за официален език в Нигерия и се употребява най-вече в югозападната част на страната. Под името "наго",той се говори и от потомците на доведените роби в Куба, Пуерто Рико ,Доминиканска република и Северозападна Бразилия.
Тотемичните вярвания (тотемични предци, зооморфни герои) са намерили отражение преди всичко в архаичните митологии. Все пак, понякога се срещат и при много по-късно създадени митологични концепции (напр. Айдо-Хведо в дахомейската митология). В митологиите, при които върховната власт принадлежи на небесно божество-гръмовержец, зооморфните герои обикновено са негови пратеници и помощници. Например в митовете на бантуезичните племена хамелеонът, по заповед на Мулунгу, дава на хората познанието за получаване на огъня. Проявата на модифицирани тотемни представи в по-късно възникналите религии се изразява в употребата на наименованията на тотемни животни като епитети и определения към имената на богове, обожествявани предци, вождове и владетели. Например слон и голям павиан са прикрепени към името на бога-гръмовержец Мвари от митологията на народите от групата шон. За божеството Няме от митологията на етническата група ашанти е характерно определението великият паяк.В митологиите на народите в басейна на р. Конго и Западен Судан е развит култът към царските предци. При тях също съществуват елементи от тотемически вярвания, изразени в приписване на предците на царските династии животински произход. Например народите от етническата група фон считат, че членовете на царския род са деца на леопарда.При някои народи, при които в ранния стадий на развитие се е появило класово разслоение, централен персонаж става обожественият вожд или владетел. Такава е митологията на народите в междуречието на реките Лимпопо и Замбези, Западен Судан и в басейна на р. Конго. Този тип персонаж понякога се явява като царски предтеча, първия човек или културен герой, дал на хората огъня, водата, сочната зеленина и др. Именно те са дали на народа занаятите и са го научили на различни църковни обреди. Тенденцията за сливане на митовете за божества и тези за вождове и царе е най-ярко изразена в митологията на народа ганда, населяващ днешна Уганда. В преданията и легендите на този народ централен образ е обожественият цар Кинту, представляващ най-развития тип културен герой.Често срещани са и божествата-гръмовержци. Те са олицетворение на бурите, гръмотевиците, мълниите, дъжда и т.н. Такива са Леза при народите от горното и средно течение на р. Замбези, Замбия и южната част от басейна на р. Конго. При племената кикую и камба това е богът на дъжда Нгаи, а при племето динка - Денгдит. Възниквайки първоначално като персонификация на природни явления, божествата-гръмовержци са се променили под влияние на представите, свързани с култа към предците. От друга страна пък, същите предци са дарявани с черти, характерни за тези богове. При взаимното сливане на този вид персонажи се е получил единният митологичен тип на предците-гръмовержци.Често двойката божества на небето и земята се характеризират като прародители. Те се съчетават в брак и раждат Слънцето, Луната и други небесни светила. Такива са Няме и Асасе Афуа в митологията на ашанти, Абаси Оса и Абаси Нси при екоите, Чи и Ала при игбо, Ете Абаси и Ека Абаси при народа ибибо и много други. У някои народи в Западна Африка (догони, бамбара, моси, мандинка, бозо, курумба и др.) митологичните представи са оформени в митологични системи, отличаващи се с голяма сложност и развита символика. В създаването на тези "вторични" митологии голяма роля играят жреческата институция и системата на тайните общества.
Митологическите представления преминават в различни жанрове на африканския фолклор, отличават се с висока степен на архаика и са силно свързана с народните легенди. Както и с митологичните африкански епически герои като Судика-Мбамби в бившата Заир, Ангола и Замбия, Сундята в Западна Африка, Фаран в Западен Судан, Лианжа по поречието на р. Конго и др
Зараждане на робството
Робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) са разглеждана като собственост, при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Въпреки голямото разнообразие от култури в Западна Африка, от Нигерия до Сенегал се забелязва видимо сходство в облеклото, кухнята, музиката и религията на населението. Това се дължи на дългия културен обмен между народите от преди ерата на колониализма, от времето на империите Гана и Мали , а може би и дълго преди тях.Колониализмът е създаването и поддържането на колонии в определена територия от хора, които се намират в друга. Също, може да се срещне на едно място, като господство на малцинството над мнозинството. При колониализма суверенитета над колонията се упражнява от метрополията, която налага ново управление и вероятно нова култура и икономика. Колониализмът предполага неравнопоставени взаимоотношения между метрополията и колонията, както и между колонизаторите и местното население. 
Действията, който биха могли да бъдат определени като колониализъм, имат дълга история. Египтяните, финикийците, гърците и римляните са известни със своите колонии, построени през Античността. Всъщност, думата метрополия идва от гръцки и означава „роден град“. Думата „колония“ пък произлиза от латински и означава „място за земеделие“.
Модерният колониализъм започва с ерата на Великите географски открития. Европейската колонизация в Източното и Западното полукълбо започва с португалските изследователски експедиции. Причините за тях са както финансови так и религиозни, като от една страна търговията с подправки би повишила приходите на португалските търговци, а от друга евентуалното откриване на друго християнско кралство в Азия би позволило обграждането на ислямската Османска империя. Първата стъпка идва със завладяването на Сеута през 1415 г. През 15-ти век португалските мореплаватели изследват Атлантическия океан, като дотигат до слабо населените острови Мадейра, Азорските острови и Кабе Вреде юг и продължават по източното крайбрежие на Африка, като през 1488 Бартоломео Диас достига нос Добра надежда и по този начин прокарва пътя за достигането на Индия от Вашко да Гама през 1498 г.


Историятя на Западна Африка може да се раздели на 3 периода: първият е праисторията, през който първите хора са се заселили тук, развивали са земеделие и са контактували със средиземноморските цивилизации на север; вторият - империите през Желязната епоха, през който се развиват занаятите и се оформят централизирани държави; третият е по време на ислямските походи и търговията с роби през 18-19 век. .Тази срамна страница в историята е написана според данни на видния негърски учен Дюбоа с кръвта на 100 млн. негри, избити в родните им места или умрели върху памучните плантации на южните щати. В XIX век най-после привидно бил сложен край на позорната търговия с роби.  Богатствата на Африка - желязо, мед, цинк, злато, диаманти, попадат непрекъснато в ръцете на чужди владетели. Все по-тежка става политическата и особено икономическата зависимост на африканските народи. Надвисва над черните синове на Африка страхът от бича. Превиват гръб по 12 часа дневно негрите в плантациите на чужденците под жарките слънчеви лъчи. Копаят богатствата на родната земя в дълбоките мини за белия господар. По етнически състав населението на Африка е доста разнообразно. Най-многобройна група е негроидната. Към тази група спада населението на Судан, Конго, Гвинейското крайбрежие, Източна и Южна Африка. Отличителните белези на тези народи са черна кожа и силно къдрави коси. На по-висока степен на развитие от тази група са негрите "банту". В Северна и Североизточна Африка живеят народи от европейската група. Това са араби, бербери и други родствени на тях. Етиопия, Еритрея и Сомалия са населени от народите на етиопската група. Те имат общи белези в европеидната и негроидната група. В басейна на Конго живеят най-малките по ръст хора на земното кълбо - пигмеите. Те се доближават до негрите, но ниският им ръст ги отличава от тях. Мъжете достигат до 1,40 м, а ръстът на жените е значително по-малък. И още една народностна група, която е на изчезване в Африка, са бушмените и хотентотите. Те имат също дребен ръст, но се отличават с монголоидните си черти.
Народите на Африка поради колониалния гнет са много изостанали в своето културно развитие. Неграмотността, мизерията, болестите десетилетия наред при колониалния режим бяха постоянни спътници на африканците. Пет столетия търговия с роби и колониално робство тегнеха над черния континент. Народите на Африка обаче ненавиждаха колонизаторите. В борбата за национална независимост дадоха живота си много смели синове на Африка. Африканският континент днес преживява един от най-бурните периоди в своята история. Под ударите на освободителното движение на африканските народи възникват една след друга млади, независими държави. Близо 390 млн. африканци завоюваха своята свобода, но веригите на робството носят още Западна Сахара, Родезия, Намибия и някои острови.
През 17-ти век се образуват Британската империя, Френската колониална империя и на Холандската колониална империя. Също така се основават и някои шведски и датски колонии.
Влиянието на колониалните империи намалява в края на 18-ти и началото на 19-ти век в резултат от Американската война за независимост и от войните за независимост на Латинска Америка. Въпреки това и след този период се съставят колониални империи като Германската колониална империя и Белгийската колониална империя. В края на 19-ти век повечето европейски сили пък са въвлечени в Колониалното разделение на Африка.
Руската империя, Османската империя и Австрийската империя съществуват едновременно с гореспоменатите империи, но не се простират отвъд океани. Тези империи се разширяват чрез по-традиционния начин на завладяване на съседни държави и територии. Като изключение може да се приеме само Русия поради колонизацията в Америка отвъд Беринговия проток. САЩ се сдобиват с някои презокеански територии след Испано-американската война, като това води до споменаването на Американска империя.

Освободилите се от колониална зависимост страни се причисляват към страните от третия свят. Характерно за следколониалният период е, че развитите западни страни изпреварват много икономическото развитие на страните от третия свят, някои от които все още представляват суровинен придатък на много по-развитите метрополии. Евтината работна ръка в тези страни позволява на международните корпорации да оптимизират печалбите си, изнасяйки толяма част от производствените си линии в страните от Третия свят.
 В XIX век най-после привидно бил сложен край на позорната търговия с роби.        още информация за колонизацията на света: * http://e-vestnik.bg/10705 * http://www.chudesa.net/p13229/ * http://www.septemvri23.com/exp_afrika.htm * http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14092    


Тагове:   Америка,   народи,   Европа,   роби,   империи,


Гласувай:
23


Вълнообразно


1. krysy - Благодаря за интересния пост, Dalida!
06.09.2013 07:32
Не само е интересен, но и задълбочен както всеки твой пост :)))
цитирай
2. dalida - Интересен пост....
08.09.2013 18:26
krysy написа:
Не само е интересен, но и задълбочен както всеки твой пост :)))

- ----------------------------------------------
И, аз благодаря, че се отбиваш отвреме на време!
цитирай
3. atil - Първото нещо което докопах за Аф...
08.09.2013 22:20
Първото нещо което докопах за Африка на времето беше от жанра на художествената литература. Книгата "Мозива туня" описваща живота на английския изследовател на Африка - Дейвид Ливингстън. Оттогава този континент ми е интересен и никога не съм гледал пренебрежително натам. Африка и сега крие много тайни.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6156746
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031