Блогрол
Постинг
23.04.2016 19:41 -
Холандия, ниската земя с висок стандарт на живот!
Автор: dalida
Категория: Туризъм
Прочетен: 7405 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2016 08:58
Прочетен: 7405 Коментари: 3 Гласове:
8
Последна промяна: 27.04.2016 08:58
Амстердам - цветен и вдъхновяващ
Холандия е страна без села, която обаче е един от най-големите селскостопански производители в Европа
Холандия не е страна на лалетата, на вятърните мелници, на сабото, на Аякс, на марихуаната, на червените фенери... През есента лалетата са скрити в парниците, вятърните мелници отдавна са само атракция, а сабото стои единствено в магазините за сувенири. Колоезденето, плуването, хокеят на трева, а не футболът са новите мании на хората от Ниската земя. Леката дрога и стаичките с евтини суринамки и индонезийки са патент на Амстердам. Но Амстердам не е Холандия. Истинската Холандия е тази край Апелдорн, Арнем, Неймехен, Амерсфорт, Девентер.
Холандия е нещо друго. Тя се усеща още от границата - понятие, с което днес продължаваме да боравим само ние, източноевропейците. Там граници няма. Просто земята става равна, а указателните табели са на друг език. Караш в град - левият тротоар е в Динксперло (Холандия), а десният в - Зюдервик (Германия).
Хага
Холандия е ред. В нея има много повече ред, отколкото в прословутия прусашки ред. Еднакви улици, придружени от еднакви колоездачни алеи, еднакви кокетни двуетажни къщички от червени тухли с малки, потънали в цветя дворчета, еднакви центрове с огромна катедрала - това е холандският град.
пещерните къщи maastriht
Холандия е страна без села. Въпреки че дори столицата Хага има статут на село, малките населени места на Ниската земя не се припокриват с нашата представа за село. Няма дворове, в които се разхождат кокошки, няма колци с домати. Цялото селско стопанство е изнесено извън населените места - в еднакви ферми, които се редят край пътя от един град до друг. В две трети от случаите в тези ферми се случва едно и също нещо - десетки крави кротко пасат върху площ като футболно игрище. От април до октомври денонощно са там. После ги прибират. Кой ги прибира, кой работи в тези ферми - това не е много ясно. Нивото на механизация отдавна е позволило на холандците да не копаят градинки. Колкото е вярно, че Ротердам е най-голямото пристанище на света и заради това Холандия е морска държава, толкова вярно е също, че тази страна без села е един от най-големите селскостопански производители на Европа.
Ротердам
Холандия е път. Страна, която има територия, три пъти по-малка от тази на България, има 35 истински магистрали. Когато питаш холандец как да стигнеш от Грьонинген до Ротердам, той просто казва - А-28, А-25, А-15. Толкоз. Брилянтно поддържани, магистралите имат такава маркировка, която ти позволява във всеки един момент да знаеш къде се намираш с точност от 10 метра. По холандските пътища няма такова нещо като катаджия. По-малките пътища обаче така са направени, че всякакъв контрол над трафика е излишен. Табела показва ограничение от 80 км/ч. След половин километър друга табела информира, че по-нататък има камера, която ще заснеме нарушителите. Ако карате с повече от 80, светкавица блясва над пътя - вие сте заснет и после чинно чакате да получите глобата си от 50-60 евро. Ако не ги платите в срок, дава ви се друг срок за плащане, но в троен размер. Няма отърване. Всяко паркиране на непозволено място или минимално превишаване срока на паркиране води до глоба от нови 35-40 евро. Никакво отърване.
Звънарната в Амстердам
Дори холандец, който паркира неправилно в Германия, плаща съвестно глобата, която го настига в общината му. Има право на избор - може да плати както на холандския бюджет, така и на германския.
Холандците не разчитат само на съвестта на шофьорите - за да убият скоростта на колите в провинцията, те правят от всяко кръстовище кръгово движение. Караш десетина километра и - хоп - намаляваш на кръговото.
Върхът на пътя е шосето между Лилестад и Енкузен. Това е дига. Звучи просто, но е величествено. 31 километра през морето.
Волендам
Zaance музей
На улицата цар е пешеходецът - автомобилите чинно и безропотно спират, щом човек стъпи на лентата. Още по-голяма почит има за велосипедистите. Заради равнинния терен най-лесният и евтин начин за придвижване на къси разстояния е колелото. И заради това всеки холандец има поне по две. Децата ходят на училище с велосипеди. Родителите отиват на работа с велосипеди, а след това пазаруват с велосипеди. Пред гарите има огромни паркинги - за велосипеди. Баби на 80 г. въртят педалите на колелата. По-модерните им наборки карат малки мотопеди. Чудна гледка.
Колелото е религия за холандеца и единственият обект на престъпност в страната, разбира се, като изключим престъпността в Амстердам и Ротердам. Затова единственият аксесоар за непретенциозното холандско колело е катинарът. Това колело, което може да видите във всяко българско село, струва между 300 и 350 евро. Средно луксозни байкове достигат до 1500.
Единственото нещо, за което холандците се грижат повече, отколкото за велосипедите си, е техният дом.
Средностатистическият поданик на кралица Беатрикс живее в малка двуетажна къща. На първия етаж има просторен хол, добра кухня и тоалетна. Стръмна стълба води към втория етаж, където са разположени баня и 2-3 стаи. Има две мазета и задължително заден двор с малка градинка. По-заможните живеят в същата къща от червени тухли, но два пъти по-голяма.
Холандската къща има една задължителна особеност - прозорците, които гледат към улицата, са на височина само от петдесетина сантиметра и почти никой от тях няма пердета. Това позволява на минувачите спокойно да гледат как собствениците седят на ниската холна маса, зяпат телевизия и пият кафе. Има различни интерпретации за тази особеност на холандските домове - някои обясняват това с ерата на калвинизма и появата на нещо като църковна полиция, която бдяла за нравите, други пък - с времето, когато мъжете пътували с флота, а жените не трябвало да правят нищо скрито... Всичко това е изчезнало, но традицията е останала. Само домовете, в които живеят чужденци, примерно турци, са забулени с тежки завеси и оградени с високи огради. Холандците продължават да държат на откритостта.
В същото време броят на чужденците в страната постоянно расте. Във всеки град, колкото и малък да е той, има по няколко турски магазина, които продават екзотичните за Холандия ябълкови чайове, локуми, сиренета и евтини домати (1 лв.). Дюнер-кебапът вече е изместил пицата като бърза закуска.
В Холандия е пълно и с огромни китайски магазини. Разбира се, това не са местата, в които средностатистическият холандец пазарува. В нормални дни местните предпочитат родни вериги като "Edah" и малко по-скъпия "Albert Heijh". На такива места българинът най-добре разбира, че цените ни са достигнали западните. Единствените сравнително по-скъпи стоки са месото и алкохолът. Въпреки че не е житницата на Бенелюкс, Холандия има хляб, по-евтин от нашия. Това не е достатъчно за холандеца, който за да напълни още по-евтино количката си, отива в събота в немски супермаркети на вериги като "Aldi".
Във всеки един град има едни и същи вериги магазини. В Ултрехт или в Зюдфенд може да посетите едни и същи щандове на "Blokker", да купите стока в "Kijkshop", да позяпате в "Hema". Нямате много пари или искате дрънкулки - за вас са "Xenos" и "Widra". Евтини дрехи - тичайте към "Zeeman". Козметика? У нас тя е в специални магазини, а при тях в дрогериите - като "Kruidvat". И когато това многообразие, ширнало се в град, не по-голям от Пазарджик, ви умори, пред вас блясват покрайнините с големите халета като "Метро" - "Gamma" и "Etos". Рай за купувача.
Холандските търговци умеят да прибират парите на холандците. Държавата също умее да прибира пари.
Ако искате да спестите, работите нелегално, не плащате осигуровки, пазарувате от турците и немците, както и от магазините за "втора ръка".
Ако искате да бъдете холандец, наемате си къщичка за 400 евро, изкарвате книжка срещу 1300 евро, купувате си кола среден клас на лизинг, пълните я с бензин срещу 1.2 евро за литър, плащате пътен данък за нея от 400 евро и моментално давате една трета от заплатата си за осигуровки и такси. Детето ви учи в училище, което е държавно, но струва доста пари. Оправяте си зъбите и олеквате с нови 1000 евро. Всичко е пари.
Но в социална държава като Холандия никой не бива да умира от глад. Бабата, която кара моторетка, получава минималната пенсия за Холандия от 800 евро. Тя никога не е работила, а мъжът й е починал преди две години. Живее в къщата с червените тухлички, в която е живяла от десетилетия. За да не остане съвсем без средства, държавата покрива част от наема й. Бабата не може да си позволи да отиде там, където всички баби отиват с удоволствие - в старчески дом. Той струва пари. И няма нищо общо с българските подобни домове. Възрастните двойки получават апартаменти от около 100 кв. м и медицинска помощ. Мека мебел, простор, китен парк - и всичко това в центъра на града - такива са холандските старчески домове.
Единственото нещо, което южнякът не разбира, е липсата на пълни кафенета, живота, който замира в 6 часа вечерта. Обяснението е просто. В Холандия има 35-часова работна седмица и никой няма право да нарушава закона. Просто държавата смята, че ако работите повече, ще ви се отрази неблагоприятно.
Има и изключения. Такова е Амстердам - там животът не спира. От гарата по "Дамрак" до площад "Дам" и хотел "Krasnapolsky" тълпата тече неспирно. Търговската артерия на града - "Клаверстаат", винаги е оживена. Около бреговете на Амстел и "Канала на господата" винаги има хора. Червените фенери гаснат за минути - само докато вътре има клиент, а поредният "Coffee shop" е привлякъл нови любопитни туристи.
Другата забележителност на холандците е сабото, то вече е само атракция:
из" Любопитни истории за холандците"
Холандия е страна без села, която обаче е един от най-големите селскостопански производители в Европа
Холандия не е страна на лалетата, на вятърните мелници, на сабото, на Аякс, на марихуаната, на червените фенери... През есента лалетата са скрити в парниците, вятърните мелници отдавна са само атракция, а сабото стои единствено в магазините за сувенири. Колоезденето, плуването, хокеят на трева, а не футболът са новите мании на хората от Ниската земя. Леката дрога и стаичките с евтини суринамки и индонезийки са патент на Амстердам. Но Амстердам не е Холандия. Истинската Холандия е тази край Апелдорн, Арнем, Неймехен, Амерсфорт, Девентер.
Холандия е нещо друго. Тя се усеща още от границата - понятие, с което днес продължаваме да боравим само ние, източноевропейците. Там граници няма. Просто земята става равна, а указателните табели са на друг език. Караш в град - левият тротоар е в Динксперло (Холандия), а десният в - Зюдервик (Германия).
Хага
Холандия е ред. В нея има много повече ред, отколкото в прословутия прусашки ред. Еднакви улици, придружени от еднакви колоездачни алеи, еднакви кокетни двуетажни къщички от червени тухли с малки, потънали в цветя дворчета, еднакви центрове с огромна катедрала - това е холандският град.
пещерните къщи maastriht
Холандия е страна без села. Въпреки че дори столицата Хага има статут на село, малките населени места на Ниската земя не се припокриват с нашата представа за село. Няма дворове, в които се разхождат кокошки, няма колци с домати. Цялото селско стопанство е изнесено извън населените места - в еднакви ферми, които се редят край пътя от един град до друг. В две трети от случаите в тези ферми се случва едно и също нещо - десетки крави кротко пасат върху площ като футболно игрище. От април до октомври денонощно са там. После ги прибират. Кой ги прибира, кой работи в тези ферми - това не е много ясно. Нивото на механизация отдавна е позволило на холандците да не копаят градинки. Колкото е вярно, че Ротердам е най-голямото пристанище на света и заради това Холандия е морска държава, толкова вярно е също, че тази страна без села е един от най-големите селскостопански производители на Европа.
Ротердам
Холандия е път. Страна, която има територия, три пъти по-малка от тази на България, има 35 истински магистрали. Когато питаш холандец как да стигнеш от Грьонинген до Ротердам, той просто казва - А-28, А-25, А-15. Толкоз. Брилянтно поддържани, магистралите имат такава маркировка, която ти позволява във всеки един момент да знаеш къде се намираш с точност от 10 метра. По холандските пътища няма такова нещо като катаджия. По-малките пътища обаче така са направени, че всякакъв контрол над трафика е излишен. Табела показва ограничение от 80 км/ч. След половин километър друга табела информира, че по-нататък има камера, която ще заснеме нарушителите. Ако карате с повече от 80, светкавица блясва над пътя - вие сте заснет и после чинно чакате да получите глобата си от 50-60 евро. Ако не ги платите в срок, дава ви се друг срок за плащане, но в троен размер. Няма отърване. Всяко паркиране на непозволено място или минимално превишаване срока на паркиране води до глоба от нови 35-40 евро. Никакво отърване.
Звънарната в Амстердам
Дори холандец, който паркира неправилно в Германия, плаща съвестно глобата, която го настига в общината му. Има право на избор - може да плати както на холандския бюджет, така и на германския.
Холандците не разчитат само на съвестта на шофьорите - за да убият скоростта на колите в провинцията, те правят от всяко кръстовище кръгово движение. Караш десетина километра и - хоп - намаляваш на кръговото.
Върхът на пътя е шосето между Лилестад и Енкузен. Това е дига. Звучи просто, но е величествено. 31 километра през морето.
Волендам
Zaance музей
На улицата цар е пешеходецът - автомобилите чинно и безропотно спират, щом човек стъпи на лентата. Още по-голяма почит има за велосипедистите. Заради равнинния терен най-лесният и евтин начин за придвижване на къси разстояния е колелото. И заради това всеки холандец има поне по две. Децата ходят на училище с велосипеди. Родителите отиват на работа с велосипеди, а след това пазаруват с велосипеди. Пред гарите има огромни паркинги - за велосипеди. Баби на 80 г. въртят педалите на колелата. По-модерните им наборки карат малки мотопеди. Чудна гледка.
Колелото е религия за холандеца и единственият обект на престъпност в страната, разбира се, като изключим престъпността в Амстердам и Ротердам. Затова единственият аксесоар за непретенциозното холандско колело е катинарът. Това колело, което може да видите във всяко българско село, струва между 300 и 350 евро. Средно луксозни байкове достигат до 1500.
Единственото нещо, за което холандците се грижат повече, отколкото за велосипедите си, е техният дом.
Средностатистическият поданик на кралица Беатрикс живее в малка двуетажна къща. На първия етаж има просторен хол, добра кухня и тоалетна. Стръмна стълба води към втория етаж, където са разположени баня и 2-3 стаи. Има две мазета и задължително заден двор с малка градинка. По-заможните живеят в същата къща от червени тухли, но два пъти по-голяма.
Холандската къща има една задължителна особеност - прозорците, които гледат към улицата, са на височина само от петдесетина сантиметра и почти никой от тях няма пердета. Това позволява на минувачите спокойно да гледат как собствениците седят на ниската холна маса, зяпат телевизия и пият кафе. Има различни интерпретации за тази особеност на холандските домове - някои обясняват това с ерата на калвинизма и появата на нещо като църковна полиция, която бдяла за нравите, други пък - с времето, когато мъжете пътували с флота, а жените не трябвало да правят нищо скрито... Всичко това е изчезнало, но традицията е останала. Само домовете, в които живеят чужденци, примерно турци, са забулени с тежки завеси и оградени с високи огради. Холандците продължават да държат на откритостта.
В същото време броят на чужденците в страната постоянно расте. Във всеки град, колкото и малък да е той, има по няколко турски магазина, които продават екзотичните за Холандия ябълкови чайове, локуми, сиренета и евтини домати (1 лв.). Дюнер-кебапът вече е изместил пицата като бърза закуска.
В Холандия е пълно и с огромни китайски магазини. Разбира се, това не са местата, в които средностатистическият холандец пазарува. В нормални дни местните предпочитат родни вериги като "Edah" и малко по-скъпия "Albert Heijh". На такива места българинът най-добре разбира, че цените ни са достигнали западните. Единствените сравнително по-скъпи стоки са месото и алкохолът. Въпреки че не е житницата на Бенелюкс, Холандия има хляб, по-евтин от нашия. Това не е достатъчно за холандеца, който за да напълни още по-евтино количката си, отива в събота в немски супермаркети на вериги като "Aldi".
Във всеки един град има едни и същи вериги магазини. В Ултрехт или в Зюдфенд може да посетите едни и същи щандове на "Blokker", да купите стока в "Kijkshop", да позяпате в "Hema". Нямате много пари или искате дрънкулки - за вас са "Xenos" и "Widra". Евтини дрехи - тичайте към "Zeeman". Козметика? У нас тя е в специални магазини, а при тях в дрогериите - като "Kruidvat". И когато това многообразие, ширнало се в град, не по-голям от Пазарджик, ви умори, пред вас блясват покрайнините с големите халета като "Метро" - "Gamma" и "Etos". Рай за купувача.
Холандските търговци умеят да прибират парите на холандците. Държавата също умее да прибира пари.
Ако искате да спестите, работите нелегално, не плащате осигуровки, пазарувате от турците и немците, както и от магазините за "втора ръка".
Ако искате да бъдете холандец, наемате си къщичка за 400 евро, изкарвате книжка срещу 1300 евро, купувате си кола среден клас на лизинг, пълните я с бензин срещу 1.2 евро за литър, плащате пътен данък за нея от 400 евро и моментално давате една трета от заплатата си за осигуровки и такси. Детето ви учи в училище, което е държавно, но струва доста пари. Оправяте си зъбите и олеквате с нови 1000 евро. Всичко е пари.
Но в социална държава като Холандия никой не бива да умира от глад. Бабата, която кара моторетка, получава минималната пенсия за Холандия от 800 евро. Тя никога не е работила, а мъжът й е починал преди две години. Живее в къщата с червените тухлички, в която е живяла от десетилетия. За да не остане съвсем без средства, държавата покрива част от наема й. Бабата не може да си позволи да отиде там, където всички баби отиват с удоволствие - в старчески дом. Той струва пари. И няма нищо общо с българските подобни домове. Възрастните двойки получават апартаменти от около 100 кв. м и медицинска помощ. Мека мебел, простор, китен парк - и всичко това в центъра на града - такива са холандските старчески домове.
Единственото нещо, което южнякът не разбира, е липсата на пълни кафенета, живота, който замира в 6 часа вечерта. Обяснението е просто. В Холандия има 35-часова работна седмица и никой няма право да нарушава закона. Просто държавата смята, че ако работите повече, ще ви се отрази неблагоприятно.
Има и изключения. Такова е Амстердам - там животът не спира. От гарата по "Дамрак" до площад "Дам" и хотел "Krasnapolsky" тълпата тече неспирно. Търговската артерия на града - "Клаверстаат", винаги е оживена. Около бреговете на Амстел и "Канала на господата" винаги има хора. Червените фенери гаснат за минути - само докато вътре има клиент, а поредният "Coffee shop" е привлякъл нови любопитни туристи.
Другата забележителност на холандците е сабото, то вече е само атракция:
из" Любопитни истории за холандците"
Тагове:
Вълнообразно
Амстердам - Част 1 - Общо за Нидерландия...
Нидерландия е правилно име на държавата,...
Амстердам, который ты не узнаешь
Нидерландия е правилно име на държавата,...
Амстердам, который ты не узнаешь
Следващ постинг
Предишен постинг
от другата седмица ще имам интересни снимки от Холандия.
цитирай
2.
kozme -
Амстердам е известен с кофи шоповете....
23.04.2016 21:49
23.04.2016 21:49
Главната разлика на Амстердам от други столици на Европа са множеството нетипични и нетрадиционни музеи: на татуировките и марихуаната, на еротиката, на секса, на мъченията. И, разбира се, Амстердам е известен с кофи шоповете и смарт шоповете – места за дегустация и продажба на леки наркотици.
цитирай
3.
rouzy -
Хм!
25.04.2016 11:37
25.04.2016 11:37
Страхотно е там!
Просто държавата си има ред който никой не нарушава.
цитирайПросто държавата си има ред който никой не нарушава.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela