Постинг
27.06.2016 15:47 -
Бегликташ - част I (Ропотамо и Бегликташ)
Автор: asthfghl
Категория: Туризъм
Прочетен: 3434 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.07.2016 00:59
Прочетен: 3434 Коментари: 2 Гласове:
23
Последна промяна: 03.07.2016 00:59
През уикенда се поразходих до тракийското светилище Бегликташ край Приморско. Районът е много интересен откъм природни красоти и древни забележителности - като се започне с речната разходка по Ропотамо, през легендарното светилище Бегликташ, през скалното образувание Лъвската глава и красивия залив Св. Параскева, та до просторния плаж "Перла" на север от Приморско.
Маршрутът:
[ + ]
Ропотамо е резерват, разположен на около 50 км. южно от град Бургас в район с изключително разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата, и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.
На няколко километра преди Ропотамо да се влее в морето, в близост до пътя Бургас-Царево е изграден малък речен пристан, откъдето може да се наеме корабче и да се направи едночасова разходка надолу по реката. Това е едно от най-популярните места по южното ни Черноморие - както за туристи, тръгнали на лека разходка, така и за запалени рибари.
Пътят нагоре през резервата минава през живописни горички. От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват Ропотамо. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.
Туристическият път "Свещеният път на траките" завършва при скалния комплекс Бегликташ, където се намира и тракийското светилище. Обектът се намира в близост до долината на река Зигра и представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон и същевременно е едно от най-големите древно-тракийски мегалитни светилища на територията на България. Общата площ – централната част на обекта заема площ около 8 декара.
Брачното ложе е оформено като легло, в чийто източен край е издялана "възглавница", което определя ориентацията на главата към изгрева. Върху него жрецът и жрицата ритуално представяли свещения брак между Бога Слънце и Богинята Майка в нощта преди лятното слънцестоене. До Брачното ложе има Жертвеник с издълбани отгоре ямички, в които се изливали четирите свещени течности - Вода, Вино, Мляко и Зехтин. Там се поставяли и жертвоприношенията - предимно горски плодове, ябълки, грозде, хляб и семена, а в редки случаи - и жертвени животни.
Тронът е каменен къс с издялана в него седалка. От него тракийският Цар-Жрец ръководел церемониите.
Свещената площадка е скална скулптура, изобразяваща пентаграми и фалически символи, застъпващи двете начала в природата - мъжкото и женското. Скалните вани (шарапани) събирали дъждовна вода, необходима за ритуалите.
Дупките са конфигурирани като отражение на съзвездието Плеяди. Били са запълвани с масло и запалвани с цел постигане на магическа сакралност.
На малкия заоблен камък се намира стъпката на Богинята Майка.
Слънчевият часовник се е състоял от 16 плочи, разположени около скална площадка с обелиск в центъра. Днес 7 от тях все още стоят на първоначалните си места, опрени една в друга под наклон.
Големият заоблен камът, наречен още "мехнир", е белязан с изсечена на върха му божествена стъпка на Бога Слънце.
Лабиринтът е система от скални коридори, през които "непосветените" преминавали в стремеж към духовна инициация. Желаещите били поставяни пред избор, който определял духовните им търсения. За вярна се считала лявата "магическа" посока, която отвеждала до Царството на Хадес.
Подземното Царство представлява тясна цепнатина, в която избраните се спускали като Върховно изпитание. Така те повтаряли подвига на Орфей, който според легендата слязъл в Подземния свят и с помощта на Боговете успял да се завърне.
Къщата на Оракула представлява останки от жреческо жилище от най-късния период на светилището - 4 в. сл. Хр. По това време духовният център се преместил на север, в залива Св. Параскева, където в построения манастир култът към Богинята Майка преминал в почит към светицата Параскева, покровителка на родилките.
Следва част II - Залива Св. Параскева и устието на р. Ропотамо
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Маршрутът:
[ + ]
Ропотамо е резерват, разположен на около 50 км. южно от град Бургас в район с изключително разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата, и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.
На няколко километра преди Ропотамо да се влее в морето, в близост до пътя Бургас-Царево е изграден малък речен пристан, откъдето може да се наеме корабче и да се направи едночасова разходка надолу по реката. Това е едно от най-популярните места по южното ни Черноморие - както за туристи, тръгнали на лека разходка, така и за запалени рибари.
Пътят нагоре през резервата минава през живописни горички. От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват Ропотамо. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.
Туристическият път "Свещеният път на траките" завършва при скалния комплекс Бегликташ, където се намира и тракийското светилище. Обектът се намира в близост до долината на река Зигра и представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон и същевременно е едно от най-големите древно-тракийски мегалитни светилища на територията на България. Общата площ – централната част на обекта заема площ около 8 декара.
Брачното ложе е оформено като легло, в чийто източен край е издялана "възглавница", което определя ориентацията на главата към изгрева. Върху него жрецът и жрицата ритуално представяли свещения брак между Бога Слънце и Богинята Майка в нощта преди лятното слънцестоене. До Брачното ложе има Жертвеник с издълбани отгоре ямички, в които се изливали четирите свещени течности - Вода, Вино, Мляко и Зехтин. Там се поставяли и жертвоприношенията - предимно горски плодове, ябълки, грозде, хляб и семена, а в редки случаи - и жертвени животни.
Тронът е каменен къс с издялана в него седалка. От него тракийският Цар-Жрец ръководел церемониите.
Свещената площадка е скална скулптура, изобразяваща пентаграми и фалически символи, застъпващи двете начала в природата - мъжкото и женското. Скалните вани (шарапани) събирали дъждовна вода, необходима за ритуалите.
Дупките са конфигурирани като отражение на съзвездието Плеяди. Били са запълвани с масло и запалвани с цел постигане на магическа сакралност.
На малкия заоблен камък се намира стъпката на Богинята Майка.
Слънчевият часовник се е състоял от 16 плочи, разположени около скална площадка с обелиск в центъра. Днес 7 от тях все още стоят на първоначалните си места, опрени една в друга под наклон.
Големият заоблен камът, наречен още "мехнир", е белязан с изсечена на върха му божествена стъпка на Бога Слънце.
Лабиринтът е система от скални коридори, през които "непосветените" преминавали в стремеж към духовна инициация. Желаещите били поставяни пред избор, който определял духовните им търсения. За вярна се считала лявата "магическа" посока, която отвеждала до Царството на Хадес.
Подземното Царство представлява тясна цепнатина, в която избраните се спускали като Върховно изпитание. Така те повтаряли подвига на Орфей, който според легендата слязъл в Подземния свят и с помощта на Боговете успял да се завърне.
Къщата на Оракула представлява останки от жреческо жилище от най-късния период на светилището - 4 в. сл. Хр. По това време духовният център се преместил на север, в залива Св. Параскева, където в построения манастир култът към Богинята Майка преминал в почит към светицата Параскева, покровителка на родилките.
Следва част II - Залива Св. Параскева и устието на р. Ропотамо
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация