АРАБИТЕ В РИМ




През 846 година арабите разграбват предградията на Рим, но не успяват да преминат градските стени. През следващите няколко столетия, с нарастването на централизацията и влиянието на Римокатолическата църква, Рим възвръща част от някогашното си политическо значение.
КРИСТОФ СИЛАРИУС. Той счита, че Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието се оказва проблематично...
Самото название Средновековие води началото си от 15-ти век, когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между Античността и 15-ти век със следните имена: media tempestas (на латински: средно време; 1469 г.)

ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ
То продължава около 5 века, приблизително от 500 до 1000 години.
Основни събития през това време са: Възниква Ислямът и започва да разширява влиянието си. Северна Африка и Испания влизат в състава на арабския Халифат. На Британските острови съществуват множество малки кралства на англите, саксите и келтите, появяват се държави в Скандинавия, а също така в Централна и Източна Европа.
Великото преселение на народите е условно название на съвкупност от етнически миграционни процеси в Европа в периода IV—VII век, основно от периферията на територията на Римската империя. Великото преселение залага противопоставянето между германските и романските народи. То е причина за разпадането на Западната Римска империя. Начало на преселението дава разпадането на Хунския племенен съюз, както и от застудяването на климата. В преселението активно участват славянски, тюркски, ирански и угро-фински племена. Вследствие преселението на народите са създадени и българските държави на Балканите и по поречието на река Волга.


В началото на V век, се развива и съществува до 1453 г:
Византийската империя.
Така се нарича Източната Римска империя в западната историческа наука. Името „Византийска империя“ идва от името на древния град Византион (който римския император Константин I Велики в началото на IV век преименува на Константинопол) и се споменава за пръв път в трудовете на западноевропейските историци падането на империята под Османска власт. Самите византийци наричат себе си римляни – на гръцки „ромеи“, а своята държава – „римска“, „ромейска“ империя Нарича се така, докато Цариград пада под властта на османските турци през 1453 г.

ФРАНКСКА ДЪРЖАВА
Условно название на голямата германска държава в Западна и Централна Европа от V до IX век, която се образува на територията на бившата Западната Римска империя по едно и също време с други варварски кралства. Именно в държавата на франкските племена се развива и възниква ранния феодализъм.... И Развитото Средновековие,което се развива в периодът от средновековната епоха, който вероятно най-силно влияе върху формирането на представите на съвременния човек за средните векове. Характеризира се с развитието на феодализма до класическата му форма, възхода на рицарските идеали и рицарското съсловие, Кръстоносните походи и появата на Инквизицията.

През Развитото Средновековие Европа започва значително да се развива. Скандинавия приема християнството. Каролингската империя се разпада на две отделни държави, на чиито територии по-късно се сформират съвременните Германия и Франция. Организират се християнските кръстоносни походи с цел отвоюване на Палестина от селджуките. Развиват се и забогатяват градовете, активно се развива културата. Появяват се нови стилове и направления в архитектурата и музиката.
В Източна Европа епохата е свързана с разцвета на Киевска Рус и появата на историческата сцена на Полша и Великото литовско княжество. Нашествието на монголите през 13 век нанася непоправим ущърб на развитието на Източна Европа. Много държави в този регион са разграбени и опустошени.


На изток...... Азиатските държави Индия и Китай започват активно да се развиват през този период, благодарение на търговията. Използва се Пътят на коприната, достигащ страните на Южна Европа и преминаващ през Централна и Средна Азия. Пътят на коприната изиграва голяма роля в развитието на икономическите и културните връзки между народите на Предна и Средна Азия и Китай – например, става проводник на различни иновации, в това число на изкуството (танци, музика, изобразително изкуство, архитектура), религията (християнство, будизъм, ислям, манихейство), технологиите (самото производство на коприна, барута, хартията и много други).

Какво знаем от този период?

В предговора към своята „История на България” (1761 г.), фрацисканският монах Блазиус Клайнер пише: „Стори ми се, че навлизам в осеян с тръне и изпълнен с бодли лес, когато ми дойде на ум да изложа накратко поредицата от достойните за споменаване дела на царство България не само поради това, че работата ми изглеждаше извънредно трудна, тъй като царство България, което някога е било най-цветущо, още не е имало писател, който да остави на потомството описани превратните съдбини на царството и на своя народ, прочут в света, но и защото чуждите писатели, измежду тях главно гърците, които често са изпитвали мощта на българите, говорят за тях малко, и то само случайно. Смятам, че е станало така главно затова, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва......

Ето и мнението на проф. Георги Бакалов
Най-значимото събитие от управлението на кан Тервел, син на кан Аспарух, е победата над арабите през 718 г. при Константинопол. Казано на днешен език, според Бакалов, тогава българският владетел е действал общоевропейски.

Кан Тервел осъзнава арабската заплаха и приятно изненадва обсадените византийци, идвайки на помощ, без Византия да се е обърнала към България, като по този начин спасява не само региона, а и цяла Европа от арабско нашествие.

"За жалост днес малко се знае за това събитие дори у нас, а да не говорим в Европа, където единствено и само се цитира победата на франкския крал Шарл Мартел над войските на Абдурахман при Поатие през 732 г., казва Георги Бакалов.

Несъмнено това е много важна битка и победата спасява Запада от арабска инвазия, но планът е бил далеч по-глобален. Арабите са смятали с два потока - от една страна през Босфора и Дарданелите, минавайки през българските земи, да се насочат към Централна Европа; а от друга - да преминат Пиренеите и Южна Франция, като накрая се слеят някъде в земите на днешна Австрия или Швейцария."

Дядото на Тервел, Кубрат, положил основите на „Старата Велика България” в степите на Северното Причерноморие.
Бащата на Тервел, Аспарух, изместил западните граници на „Велика България” чак до Стара планина (680/681), завладял местните славянски племена и разгромил най-добрите легиони на император Константин IV Погонат, победителят на арабите от 678 г.
Може да изглежда парадоксално, но историята отредила на самия Тервел да бъде спасител на Константинопол, империята и Европа. Заплахата идвала от могъщия Арабски халифат.

На печата на Тервел си е написано "Богородице, помагай на кесаря Тервел".(кесар - титла дадена му от византийците). Когато канът решава да помогне на сваления от трона Юстиниан Втори да си върне властта той атакува Константинопол и прониква през един от каналите под стените заедно с десет хилядна българска войска, която нахлува в града, чрез предателство отвътре, насочва се към Императорския дворец и го превзема! Императорът е свален, а на негово място е поставен отново Юстиниан Втори, който щедро дарява канът със богатства и пред очите на войската му го обявява за кесар ....

Тук намерих много интересна информация,част от която ми беше непозната- похвала за написаното! А за Средновековието имам друга теза- у нас и на Балканите то започва с времето на Кубрат (след 603 г. от н.е.).