Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: dalida
Категория: Музика
Прочетен: 5252219
Постинги: 1079
Коментари: 4816
Гласове: 27667
Архив
Постинг
09.01 06:20 - БЪЛГАРСКИТЕ ЯЗОВИРИ
Автор: dalida Категория: Бизнес   
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                          image

Няма как да се изпразни язовир, който се пълни от реки, притоци чиято вода е в непрекъснат подем, дори и умишлено. Тези язовири са построени през 1973 - 1985 г. Съобразени с всички необходими изисквания за такива водоеми. Разположени са на огромни площи - водоснабдяващи градове и села.


яз. Батак
image

яз. КАМЧИЯ
Язовир „Ка̀мчия“ е изграден през 1973 г. по поречието на р. Луда Камчия в източната част на Стара планина (извън Община Поморие).

Завирената площ е 9,601 кв.км. Водния обем на язовира е 233,55 млн. куб.м. и се формира от реките: р. Луда Камчия, р. Котленска, р. Глогова, р. Нейковска, р. Ичеренска, р. Медвенска и р. Садовска и е с водосборна площ 1612 кв.км. Язовир „Камчия“ дава питейна вода на град Бургас и град Варна. Характеризира се с ниско съдържание на нитрати, повишени количества желязо и манган.

яз. ЯСНА ПОЛЯНА
Намира се край село Ясна поляна, община Приморско, област Бургас. Изграден е по поречието на Дяволска река. Има водохващане и от река Зелениковска.
Захранва с питейна вода всички селища на юг от Бургас и Средец.
Чрез стоманен водопровод водата се довежда от язовира гравитачно до 2-стъпална пречиствателна станция с проектен капацитет 2500 л/сек. Пречистената вода се изпомпва в изравнителен водоем и от разпределителна шахта се разделя на 2 водопровода: северен магистрален – за нуждите на потребителите до Бургас и Созопол, и южен – за потребителите до Синеморец. Чрез помпена станция от Ново Паничарево се препраща вода за селата Крушевец, Зидарово, Дебелт и гр.Средец.

яз. АСЕНОВЕЦ
Разположен е в долината на Асеновска река на 9 км от град Сливен, в началото на тесен скалист пролом, след смесване на Асеновска река и Магарешка река. Теренът в района на хидровъзела има планински характер с много стръмни брегове. В створа на стената скатовете са стръмни, скалисти и на места с почти отвесни откоси.
За пълнене на водохранилището е изградена вододовеждаща деривация „Амза дере“ за 1160 л/сек, включваща три водохващания на водите на Беленска река над мина „Качулка“. Водохващанията са изградени на „Арнаут дере“, „Търнишко дере“ и „Емишал дере“, съответно за водни количества 312, 520 и 248 л/сек.
В състава на хидровъзел „Асеновец“ влизат следните съоръжения: язовирна стена, открит траншеев преливник, водовземна кула, отбивен тунел преустроен във водовземен и в основен изпускател, инжекционни и дренажни съоръжения и помощни сгради. Водоснабдителният водопровод за 1345 л/сек започва от две гасителни шахти, разположени на специална площадка в левия скат.

яз. АХЕЛОЙ
Ахелой е язовир на река Ахелой, разположен северно от село Дъбник, община Поморие. Пуснат е в експлоатация през 1964 г. Стената е земнонасипна. Дължина около 3 km. Използва се за напояване (около 2300 ha обработваеми земи) и като място за отдих и риболов. Основните видове риба в язовира са: каракуда, слънчева риба, червеноперка, шаран, щука и др.

яз. БЕБРЕШ
Бебреш е язовир на река Бебреш в община Ботевград. Водите му се използват за промишлени цели и питейно-битово водоснабдяване на Ботевград след пречистване.
Язовирът е построен през 1987 г. за напояване на земеделските земи. Обемът му е 15,1 млн. m3. Стената му е изградена от трамбована глина. Тя е с височина 48 m. и дължина 408 m. Към стената му е изградена водна кула с височина 53 m. Чрез нея се подава водата от язовира към Ботевград и Ботевградското поле.

яз. БАТАК
Разположен е в Западните Родопи, област Пазарджик, отстои на 4 km от Батак, на 7 km от Ракитово и на 19 km от Велинград. Изграден е на река Мътница. Неговата площ е 22 km2, а обемът му е 309 000 000 m3. Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк. Близо до Цигов чарк, в югозападната част на язовира се намира и остров Голака, който е висок 1108 m и с площ около 2,2 – 3,0 ha. А на другия бряг летовище Дъното (община Пещера), което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк и съвсем близо до летовище Св. Константин. Язовир „Батак“ е част от ВЕЦ каскадата Баташки водносилов път и в него се изливат водите на ВЕЦ Батак, който е основен електроизточник на територията на област Пазарджик.

яз. БЕЛМЕКЕН
Белмекен е язовир, разположен на на 1923 м надморска височина по течението на Сестримска река в Рила планина и е част от каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“. Той е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров.
Името на язовира означава „Известно място“. Той е най-високопланинското водохранилище в Източна Рила; изграден е на река Крива река.
Изходен пункт за язовира е село Сестримо, както и местността Юндола.
Съоръженията на каскада „Белмекен-Сестримо“ са разположени в североизточните склонове на Рила планина, като улавят водите от рилската част на поречията на реките Марица, Места и Струма.
Каскадата е съставена от два пояса събирателни деривации: единият на кота 1900 м и другият на кота 1200 м.
Водите от горния пояс се вливат в язовир „Белмекен“, а тези от долния – в дневния изравнител „Станкови бараки“.
Каскадата се изгражда на три енергийни стъпала:

Първото стъпало от каскадата обхваща събирателните деривации на кота 1900, а именно: „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“, „Манастирска“ – „Бели Искър“, „Джаферица “, „Марица 1900“ и „Грънчар“. Водосъбирателният канал „Грънчар“ хваща и водите на реките Благоевградска Бистрица и р. Рилска река с притока ѝ Илийна. Река Благоевградска Бистрица извира от склона между Голям и Малък Мечи връх в Рила на 2600 м надморска височина. Северно от долината на Благоевградска Бистрица е тази на р. Рилска с притока ѝ Илийна.

яз. БЕЛИ ИСКЪР
Язовир „Бели Искър“ е язовир, построен по горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала в Рила на около 1900 m надморска височина. Намира се на 75 km от София и осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи за допълващ обем на основния водоизточник, язовир „Искър“.
„Софийска вода“: 15 080 000 m3). Водосборната област на река Бели Искър е 28,1 km2, но нараства до 42,5 km2 с довеждането на водите на Пряка река (директно) и на притоците Дарково дере, Шопалата и Люти дол (чрез напорния тунел на ВЕЦ „Бели Искър“). Предназначението на язовира е да събира повърхностните води във водосборната зона (основно тези от топенето на снеговете в периода април-юли и от есенните дъждове) и да компенсира лятното и зимното маловодие. При пълен воден резервоар, ширината на язовира е около 530 – 600 m, дължината е 2 800 m, а площта на водната повърхност е около 850 000 m2

яз. БУШЛЯК
Бушляк е малък язовир в Западна България. Намира се между град Батановци и селата Копаница и Лесковец. Изграден е през 1974 година главно, за да снабдява завод „Стомана Индъстри“ с вода. Захранван е чрез канал от яз. „Пчелина“.

яз. ВЪЧА
Разположен е в Родопите, по поречието на река Въча, на границата между Област Смолян, Област Пазарджик, Област Пловдив. Язовирната стена отстои по на 10 километра югозападно от Кричим и югоизточно от Брацигово, а завиряването е на 12 километра североизточно от Девин.

Част е от каскадата „Доспат-Въча“. Ограничен е от най-високата язовирна стена в страната – 144,5 м. Той е най-големият язовир на реката и сред от най-големите в България изобщо. Дълъг е около 10 км – от стената при почивна станция „Антонивановци“ до завиряването при с. Михалково.
Водите на язовира се използват за напояване на Пловдивското поле. В язовира вирее голямо разнообразие от риба.

яз. ДОСПАТ
Доспат е язовир на река Доспат в Западните Родопи. Разположен на 1200 m надм. височина, площта му е 18,3 kmІ и е сред най-големите по площ и обем в България[1]. Построен е на р. Доспатска. В него може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.

Водноелектрическа каскада Доспат – Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България. Към момента на построяването си язовир Доспат е вторият по големина язовир в страната. Пускането му в действие и завиряването му става през 1967 г.[2] Към язовир Доспат са насочени води от водосбора на Осинска река, благодарение на което в язовира годишно се вливат допълнително 10 милиона m3 вода, покачвайки производителността на всички ВЕЦ по-нататък по каскадата с 10 % или 10 GWh годишно. Водата от язовир Доспат се пренасочва към ВЕЦ „Тешел“ и надолу по каскадата Доспат-Въча.Язовирът е дълъг 19 km и широк около 3 km, разположен в посока северозапад – югоизток. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат.

яз. ИВАЙЛОВГРАД
Язовир „Ивайловград“ е язовир в Източните Родопи по долното течение на река Арда преди реката да напусне територията на България и да продължи в Република Гърция. Тук е изграден и третият и последен ВЕЦ от водноелектрическата каскада „Арда“,Язовирната стена е в коритото на река Арда в община Ивайловград, северно от град Ивайловград. Басейнът на язовира е голям и се простира на територията на общините Маджарово и Любимец и Крумовград, има 64 километрова брегова ивица, голяма част от нея е покрита с гъсти широколистни гори.

яз. ИСКЪР
Разположен е на река Искър. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия......общ обем: 673 млн. м3.....площ на водосборната област: 1046 км2.......обща залята площ: 30 км2....най-ниско работно водно ниво – 783 м......

яз. КУЛА
Кула е язовир на река Тополовец. Най-големият язовир в Област Видин. Използва се и като място за отдих и риболов.

яз. КЪРДЖАЛИ
Язовир „Кърджали“ е язовир в България, един от трите големи язовира, заедно със язовир „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, които акумулират водите на река Арда и нейните притоци.Водосборна област – 1882 квадратни километра. Средногодишен приток – 30,5 кубически метра в секунда. Водохранилището има пълен завирен обем – 539,90 милиона кубически метра, най-високо водно ниво – 331,50 метра, най-високо работно водно ниво – 324,30 метра, най-ниско работно водно ниво – 285 метра, залята площ – 16,4 квадратни километра. Язовирната стена е с височина от основата – 103,50 метра, дължина по короната – 402,89 метра, кота корона – 331,45 метра.


В БЪЛГАРИЯ ИМА НАД 50 ЯЗОВИРА, които се пълнят от пълноводните ни реки, непрекъснато водата се движи и пени там където има водоскоци.
НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРАЗНИ ЯЗОВИР(дори и умишлено), заемащ километри площ, който се пълни непрекъснато от бързодвижещи се реки - пълноводни - които са и развъдници на риба.



Гласувай:
10
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031