„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.”

В пределите на Стара Велика България са живяли много народности, племена от различен етнос. Затова по онова време българите са били толкова различни по външен вид, някои били чернокоси, други пък - русокоси. Някои са били гологлави, бръснати глави, а други с дълги коси сплетени на плитки.

Според анонимни автори от средновековието, когато представителите на Ватикана дошли да сключат унията с цар Калоян, в разговорите с нашите първенци, те заговорили в поучителен стил за минали велики народи и за това че, Рим е произлязъл от тях, а видиш ли Българите са все още един млад и още недорасъл народ. Те споменали за Троя и водената война, след която от жителите бегълци по-късно се е съградил Рим. На тези думи Калоян се засмял и отвърнал: ,,Че кой по добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди”
Довеян от вятъра на времето, като митичен отзвук от една епична битка на древноста, е достигнал до нас единния стон на бойците, тръгнали в грандиозния поход към бъдещето, за да донесат духът и велечието на епохата, като послание към бъдещето. Яркото многообразие от герои и богове е събрано в едно, чрез взривяващото емоционално въздействие на античния колорит. Гняв и радост, смелост и разум , упоритост и отчаяние – всичките тези общочовешки черти хармонизират на фона на една абсурдна причина за епохалната троянска война Не е тайна, че по онова време полуостров Мала Азия и целият беломорски район са били запълнени с преобладаващо тракийско население. За това свидетелствува Диодор, който ни дава информация за това кои са владяли Егейско море по времето и след Троянската война. По късните автори ги определят като Мизи, Лидийци, Фриги
Към тях принадлежат и Витините, населявали големият район между Мраморно море и на юг до пределите на великия град, а на север до подножието на Странджа планина. Други групи Тракийски племена са Дарданите, чийто вожд според Илиадата е Еней – митичния създател на Рим. Ето защо този район се е явил като средищен, а градът е заиграл важно и стратегическо значение. Неговото стопанско, политическо и военно значение за тези земи му отреждат мястото на център и притегателност по отношение на различните властожелателни апетити. В същото това време град Троя е играл ролята преден пост на големият тракийски ареал. В крайна сметка, който го е притежавал, той е бил и фактическия господар на целия регион.

Вероятно за него са се водили неизвестен брой междуособни войни. Може би е минавал от ръце в ръце множество пъти. Сигурно и Фриги и Дардани и Лиди, както и Витини и други, оспорвайки си власт и господстващо положение са го завоювали и владяли многократно. Пред стените му е била пролята достатъчно голямо количество близко родствена кръв. Независимо от това неговият характер е оставал винаги един и същ, вечният авантпост на голямата Тракийска диаспора.

Божества, хора и учени
Някои автори сравняват някогашния Троя с днешния Рим.
Троя - той е бил и своеобразен културен център. В сравнителна близост до него са били и светилищата с особенно значение за Траките, а именно това на Аполон – слънцето и на Дионис – Загрей или както е бил известен по тези земи – Сабазий. Тези божества, които на един по-късен етап преминават в Елинския теократичен пантеон, са играли решаваща роля в етноопределянето на племената от двата полуострова, поради което многообразие от пътуващи жреци и богомолци са се движили от север към юг и обратно, минавайки през Троя. Дали е имало връзка междо култовите центрове, намиращи се на Балканите и тези от островите и на Мала Азия е все още неизвестно, но в същото време не и невъзможно поради всичките тези факти, за които говорим. Не напразно в едно доста по-късно време, роденият на остров Самос и живял в южната част на Апенините, както и в Мала Азия Питагор преоткрива и доразвива старата тракийска доктрина за живота и смъртта, наречена Орфизъм. Това доказва, че там, където са живели и продължават да живеят Траките, философията и житейският им мироглед не умират, независимо кой и какъв е управникът им. За тракийския характер на Троя и водената война за нея са писали немалко изследователи. Те са разкривали различни аспекти от този проблем и са му давали различни тълкувания.

Траките, с които се срещат древните гърци притежават един тотално различен мироглед. Те строят своя микрокосмос по законите на вечно променящата се и самоусъвършенстваща се природа приемайки го за част от вечната вселена. Тяхната духовна сила идва от утвърдената увереност във вечноста на заобикалящия ги космически ред. Символите на раждането и смъртта са само елементи които съпътстват моментото им съществуване и се явават част от един вечно повтарящ се цикъл. От позицията на своето определено израснало и утвърдено етно-интелектуално и социално-доминантно ниво и достигнало емоционалното си равновесие общество, те издигат в култ свещените гори, дърветата, изворите и потоците. Вярват в съществуването на нимфите и самодивите, както и в музи и демони. Самите елини от древността са приемали Тракия като земя на магьосници, вещици и лечители. Вероятно, някъде в твърде далечното минало, още в зората на своето съзряване, народите от тази диаспора ширнала се от Карпатите та до остров Крит са разбрали, че извора на живота е слънцето, а светлината струяща от него е енергията на вечността. Търсейки неговата символика те я откриват в златото и в неговата наподобаваща слънцето искрящост, за да стане символът с особена стойност за вечни времена, на хората по цялата земя. Освен това още тогава те са усетили, че звуците, трептенията и вибрациите на окръжаващия ги свят, както и възпроизвежданата мелодия може да събужда за живот, да успокоява и да лекува, както душата, така и тялото. По същия начин те са опознали лечебните сили на огъня, водата и билките и са усъвършенствали тези познания, прилагайки на практика. Може би митът за Прометей има и своето реално и земно начало, което по някакъв начин да е свързано с тогавашните знания и умения на Траките. Това е един въпрос, чийто отговор чака своето по-нататъшно време и място, но и той както е видно никак не е лишен от логиката на подсказания ни отговор.

Фулко, френски свещеник, описание на Първия кръстоносен поход - 1096 г.:
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.”

друг източник

...
"Извори за българската история"

слизат от една и съща етническа територия.
Франките носят същото име като на траките, с добавката в него, че произлизат от този род. Впрочем така са ги нарекли съвременниците им - тарьi-ен-ак.
Поздрави!