КАКВО Е ВИРУСНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ И ЗАЩО НА
                 старите болести от векове насам измислят нови имена ?


Автоимунният хепатит е автоимунно заболяване с непапълно изяснен механизъм на възникване, при което имунната система атакува чернодробните клетки и предизвиква тяхното увреждане.

Заболяването най-често засяга млади жени около 18 годишна възраст и жени в менопауза с отрицателни вирусни маркери за хепатит В и хепатит С. Тези болни са със силно повишени стойности на трансаминазите (АСАТ, АЛАТ, ГГТ), което е поне петкратно над нормата.

Те имат значително повишени стойности на имуноглобулини от различни типове (IgG, IgM, IgA), с поне двукратно повишени стойности на IgG или положителни антинуклеарни (ANA), антигладкомускулни (АСМА) или аnti-LKM1 антитела. Болестта е рядка.

Тя е описана за първи път от Валденщрьом през 1950 г. Един от старите синоними на автоимунния хепатит е ювенилна цироза, защото най-често засяга младо жени.

По време на началната фаза на заболяването половината от болните с автоимунен хепатит са вече в циротичен стадий. Заболяването може да протече бързо и злокачествено при късно поставяне на диагнозата и нелекувани болни.

Класификация

Автоимунният хепатит бива 3 типа: I, II и III тип.

При тип I са положителни антинуклеарните (ANA) и антигладкомускулните (АСМА) антитела. Автоимунният хепатит от I тип се наблюдава в 80 % от случаите. Може да се срещне във всяка възраст. Той е най-честият тип автоимунен хепатит. Около половината от хората са тип I автоимунен хепатит имат и други автоимунни заболявания като цьолиакия, ревматоиден артрит или улцерозен колит.
При тип II са положителни LKM1 антитела. Въпреки, че по-възрастните хора могат да развият този тип автоимунен хепатит, той е по-чест е при деца и млади хора. Други автоимунни заболявания могат да съпътстват този тип автоимунен хепатит.
При тип III са положителни SLA антителата.

Anti-HCV (Антитела срещу хепатитен вирус С) е изследване, при което се доказва наличие или липса на антитела срещу вируса на хепатит С (HCV).

Хепатитен вирус С е РНК-вирус, причинител на хепатит С. Вирусът се предава при контакт със заразена с вируса кръв или заразени предмети – при кръвопреливане, при използване на общи игли и спринцовки, игли за татуиране, неправилно стерилизирани хирургични и стоматологични инструменти, непочистени инструменти за педикюр и маникюр.

Предполага се предаване и по полов път. Възможно е предаване на вирус от майка на бебе по време на раждане.

Вирусът не се предава при битов контакт с болен от хепатит С.

Хепатит С протича като остра инфекция, която в над 80% от случаите преминава в хроничен хепатит С. Хроничният хепатит С уврежда прогресивно черния дроб и довежда до чернодробна цироза с всички нейни усложнения, и е една от причините за развитието на хепатоцелуларен карцином.

За да държат в напрежение населението.