Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
06.05.2007 10:19 - ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 922 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 28.09.2010 13:13


               ИСТОРИЯТА НА  МОЕТО КОТЕ

Много обичам животните, няма значение от каква порода са, дали са четириноги или двуноги, дали са от мъжки или женски род. Радвам им се еднакво и когато ги гледам, такива мънички, изоставени и нещастни на улицата  сърцето ми се къса. 12 години се грижих за едно кученце  бяла булонка  с име  Джесика. Подариха ми я  когато беше на 2 годинки.

Не ми създаваше проблеми. Излизахме заедно, играехме и спяхме заедно. Тя беше едно малко бяло топче, което като легнеше на губера едва се различаваше от него. Поддаваше се на команди,  изпълняваше ги  и това като че ли и доставяше удоволствие. Но като всички животни, когато навършат определени години умират от старост, така се случи и с Джесика. Поплакахме си, потъжих ме  няколко месеца и накрая решихме /моето семейство/ да си осиновим котенце. Но преди това се постарахме да изчистим килимите и мебелите от космите на Джеси, за да не му мирише на котето  на куче. Чистенето се оказа трудноемко нещо, защото трябваше доста работа.

И така, заели кучешката поза, въоръжени с по една твърда четка и препарат за чистене на килими, заедно с дъщеря ми за около два месеца почистихме всичко, до което се беше допряла Джеси. Казвам два месеца, защото чистехме само през свободните дни. И когато всичко беше почистено удома,  се обадихме на едни хора, които отглеждаха  т.е. имаха в двора си котка с малки котета  да ни подарят едно коте и те се съгласиха. Беше им останало едно мъжко и ние си го взехме. Още веднага  го научихме да използва своята тоалетна и нямахме никакви затруднения да го научим да се храни от своята купичка, когато ние се храним. Ееее, това не му пречеше да се катери където си иска. И когато му говорих и издавах различни команди, то само ме гледаше интересно и пак си правеше каквото си иска. Така и до днес. Вече ходи по клавиатурата  вглежда се в монитора, а когато по TV-то има предаване за животните Майки сяда на задните си крачета и гледа с такова любопитство, че направо се чудя какво ли разбира?

На последък започна да мяука за щяло и нещяло. В началото когато го взехме беше мълчалив, само си отваряше устата но звук от там не излизаше, а сега почти не я затваря из цялата къща звучат неговите мяукания, май се научи че, когато мяука му обръщаме повече внимание и това го кефи, особенно когато е гладен, а той постоянно е гладен, ходи подире ни скача отгоре ни и докато не му дадем нещо за ядене не ни оставя на мира. Толкова е сладък, любопитен и нахален понякога, че ми идва да го прегърна силно, но като го гледам какъв е мъничък се въздържам от страх да не го умъртвя с прегръдката си.

Всички удома му се радваме и много го обичаме, независимо че прави доста бели, като например да се заиграе с някой кабел висящ от PC-то или с мишката или докато пиша нещо изведнъж да скочи върху клавиатурата и така да оплеска нещата, че да ме накара отново да напиша всичко, и въпреки всички тези лудории все пак го обичаме и вече много сме се привързали към него, че незнам какво ще правим ако  му се случи нещо лошо, затова се грижим да го предпазваме доколкото можем,  Майки за нас е просто като едно малко дете, което даже и да порастне си остава малко миличко и сладко коте.


Тагове:   хумор,   животни,   котета,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6157900
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031