Блогът на Крумова. :: Призраци от миналото

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Блогрол

1. БИООРЪЖИЕТО КОВИД 19/БАКТЕРИИТЕ
2. БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.06.2007 08:09 - Призраци от миналото

Автор: dalida Категория: История

Прочетен: 1578 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.01.2013 00:06

                     ПРИЗРАЦИ ОТ МИНАЛОТО

най - призрачните дворци и замъци от близкото ни минало и несъответствията на датите в историята


Замъкът Бран е атракция която се счита за дом и се предполага, че Влад Цепеш е отсядал там. Не много далеч от него се намират и руините на замъка Пойенари – истинският дом на Влад във Влахия. Той е издигнат около началото на 13-ти век от първите римски владетели в южните райони на Румъния. Около 14-ти век Пойенари е основната цитадела на бесарабски владетели. През следващите няколко декади обитателите и името на замъка са се сменяли неколкократно, но по- късно той е бил изоставен и се е превърнал в руини.

През 15-ти век , осъзнавайки потенциала на замъка, ""кацнал"" на стръмна скала, Влад Цепеш реконструирал и заздравил структурата, превръщайки я в една от своите основни крепости. След смъртта на Влад Цепеш, замъкът се превърнал в руини, но все още са останали части от него, които са достъпни за туристите. За да достигнат до замъка, посетителите трябва да изкачат 1500 стъпала.

Приютът „Мери Кинг“, Шотландия

От години скрития подземен приют на Мери Кинг, в старата част на града Единбург, Шотландия, е забулен в митове и мистерии. Истории за духове и убийства, и митове за жертви на чумата са вградени в зидовете и са изоставени там. През 1645 година животът на приютът е разгадан завинаги. Чумата покосила доста хора говори се, че местният съвет взел решение да се справи с чумата, като затворят жертвите там, зазидат отвора за няколко години и оставят хората долу да умрат сами. Може би поради тази причина мястото е известно като ""улицата на мъката"". Носят се слухове, че е обитавано от духове – малко момиче – призрак на име Ани е местната легенда.

Замъкът Лийп, Ирландия

Замъкът Лийд се намира в ирландското графство Офали, на около 6 километра северно от град Роскрей. Построен е през 1250 година. Тук са били държани под арест много хора които са били екзекутирани, затова се и предполага, че замъкът е обитаван от няколко призрака, най-ужасяващите от тези същества е малко прегърбено създание, чието появяване, според очевидци, описват че, заедно с появяването на духовете се носи воня на гнило на разлагащ се труп и миризма на сяра. Не много далеч от местоположението на замъка, работници са открили тъмница, в която са били заключвани и забравяни там хора. Дъното е било покрито с копия и когато работниците са почиствали, са им били необходими три каруци, за да извозят всички човешки кости. Според записки, тези работници открили на дъното на тъмницата джобен часовник сред костите, датиращ от 1840-те. Реставрацията на този обект е приключена и замъкът е достъпен за туристите.

Замъкът Машкул, Франция

Замъкът Машкул е бил дом на Жил дьо Ре (1404 – 1440) – бретански рицар, съмишленик на Жана д"Арк и маршал на Франция, но най-добре познат като сериен убиец на деца. През 1434 – 35 година той се оттегля от военния живот , започва да се занимава с окултизъм и да прахосва значителното си състояние чрез спекулирането на екстраваганти театрални спектакли по негова композиция. Някъде около периода между пролетта на 1432 година и пролетта на 1433 е извършено първото убийство на дете, което е последвано от подобни престъпления. Броят на жертвите му наброява стотици. След като изнасилвал момчетата, той ги отвличал, прерязвал гърлата им и маструбирал върху кръвта и вътрешностите им......По-късно злодеят бил наказан,Жил дьо Ре е екзекутиран - обесен в Нант на 26 октомври 1440 година. Той е бил вдъхновението, по чието подобие е измислен и образът на приказния герой ""Синята брада"". Всички негови престъпления са извършени в замъка Машкул, чиито руини дори понастоящем напомнят за тях. Телата на жертвите са били натъпквани в стените, стичали се по комина и погребвани около място.

Инките

Също тъй трагична била и участта на писмеността на инките.
По времето на един от управниците избухнала епидемия. Попитали оракула какво да правят. Той отговорил: "Трябва да се забрани писмеността." Тогава по заповед на върховния глава на инките всички писмени паметници били унищожени, а използуването на писмото - забранено. Само в Храма на Слънцето останали няколко платнени свитъка, на които била записана историята на инките. Достъпът в помещението, където те се намирали, бил разрешен само на царствуващите инки и на няколко жреци - пазачи.
Много години след като били унищожени всички ръкописи и писмеността забранена със смъртно наказание, един жрец все пак се решил да изнамери азбука. Заради това той бил жив изгорен.
През 1572 г. четири платнени свитъка с ръкописи, заловени от испанците, били изпратени на крал Филип II в Мадрид. Но корабът, който ги пренасял, по всяка вероятност потънал и ценният за историците товар така и не достигнал до Испания. Загиналите ръкописи били единствените писмени паметници на инките, за които знаем.
Според историците библиотеките на Картаген наброявали хиляди книги. От всички тях е оцеляло само едно единствено съчинение, което било преведено на латински език. Римляните изгорили всичко, стараейки се да унищожат културата и историята на народа.Така в древността постъпвали победителите.

Нагоре