Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: dalida
Категория: Музика
Прочетен: 5270646
Постинги: 1083
Коментари: 4824
Гласове: 27773
Архив
Постинг
31.05.2011 01:12 - ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ (част 12)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 13456 Коментари: 21 Гласове:
21

Последна промяна: 25.09.2011 17:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                      ПРОТОИНДИЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

                                                 Свещената земя Дилмун

                                                   страната на вечния живот

През 1861 г. във Франция са публикувани цялостните преводи на клинописните надписи на големите алабастрови плочи, разкопани от Пол Емил Бота в Хорсабад (Месопотамия). В тях се описват събития, станали по времето на асирийския цар Шарукин (Сарагон Асирийски), живял през VІІІ в.пр.н.е.

Заключителната част на разказа за похода на Сарагон срещу вавилонския управител Мардук-аплаидина гласи:

“... аз подчиних в своя власт Бит-Иакин на брега на Горчивото море до самите граници на Дилмун. Упери, царят на Дилмун, жилището на който се намира, подобно на риба, на тридесет двойни часа сред морето на изгряващото слънце, чу за моето могъщество и ми изпрати дарове.”

Това е първият документ, от който учените узнават за съществуването на някаква неизвестна дотогава “страна Дилмун”.

През същата година в Лондон известният изследовател Хенри Роулинсън публикува текстовете на част от глинените таблички, намиращи се в Британския музей.

В пет от тях мимоходом се споменава за страната Дилмун, а в шестата се разказва за подвизите на Саргон Акадски (цар на Акад в Южна Месопотамия, около 2303 г.пр.н.е.), който достигнал до “Долното море (Персийският залив) и покорил Дилмун”.

През 1899 и 1900 г. археологическа експедиция, организирана от Пенсилванския университет в САЩ, разкопава руините на прочутия някога шумерски град Нипур в Долна Месопотамия.

В средата на ІІІ хил.пр.н.е. този град е най-важният религиозен център на шумерите, тъй като покровител на града е Енлил – главният бог в шумерския пантеон.


В подножието на нипурския зикурат (стъпаловидна пирамидална кула с храм на върха) наречен Е-кур (дом на планините), се намира главният храм на Енлил. В него ръководителят на експедицията В. Хилпрехт открива храмовия архив, състоящ се от близо 35 хиляди глинени плочки.

В една от табличките, публикувана през 1914 г. се излага шумерското предание за потопа.
Тя е доста повредена, но след внимателната й реконструкция се оказва, че текстът твърде много наподобява известната вече асиро-вавилонска версия за потопа, която представлява единадесета глава от прочутия епос за Гилгамеш. Краят на шумерската легенда обаче се различава от асиро-вавилонската и гласи:

“...Ан и Енлил обикнаха Зиусудра (единственият човек, който оцелява след потопа) и го дариха с живот, на боговете подобен от свише вечно съществуване му дали. И заповядаха на царя Зиусудра пазителя на всичко никнещо и на семето човешка, да живее в страната на преминаването, в страната Дилмун, място, където изгрява слънцето”.

                               Кала  ал - Бахрейн
               древно пристанище и столица на Дилмун.

image


Упоменаването на Дилмун в най-древната легенда за потопа кара учените да се замислят.
Докато в асирийските текстове за Дилмун се говори твърде прозаично като за една реална страна, в шумерската легенда Дилмун се оказва вечното жилище на безсмъртния прародител на човечеството и вероятно в тази страна отива Гилгамеш в търсене на безсмъртието.


Това противоречие между двете версии за загадъчната страна дълго време остава неизяснено.

През 1945 г. световноизвестният учен-шумеролог Самуел Крамер публикува точния превод на една голяма глинена таблица, намерена също в Нипур. Клинописният текст представлява своеобразна митологична поема от 278 строфи, разположени в шест колони, известна като “Енки и Нинхурсаг”. Енки е един от четирите главни божества на шумерския пантион – бог- покровител на Ериду, най-древният шумерски град, управител и страж на прясната сладка вода. А Нинхурсаг е единствената богиня сред четирите върховни божества – велика Майка на Земята, богиня на сушата.

Учените разполагат с множество древни писмени паметници, в които се говори за “страната Дилмун”. Близо 2000 г.(ІІІ – І хил.пр.н.е.) шумери, асирийци и вавилонци многократно споменават в своите документи за някаква богата и цветуща страна Дилмун (Тилмун) – “страна на вечен живот”, намираща се далече на юг, зад “горчивата вода” (Персийският залив), “при изгрева на слънцето”.


Повече от 2500 години тази загадъчна страна е в забвение. Едва в края на миналия век отделни изследователи започват да търсят местонахождението й.

Още през 1879 г.
Британското външно министерство възлага на капитан Дюран да изследва останките от древни култури на о.Бахрейн, в Персийския залив. Той внимателно и квалифицирано разкопава няколко могили и хълмове, описва много други исторически обекти, намира и публикува клинописен надпис, изсечен върху черна базалтова плоча, който гласи:
“Дворец на Римум, служител на бог Ензак, човек (от племе) Агарийски”.

Упоменаването на този бог в последствие се оказва от съществено значение за идентификацията на Дилмун – Бахрейн, защото под името Ензак в Дилмун е известен и почитан вавилонският бог Набу – покровител на писменото изкуство и мъдростта.


През 1906 г. британските власти в Индия нареждат на полковник Прадо да изследва бахрейнските могили.
Той “щурмува” най-високите двадесетина хълма край селището Али. Като пробива наклонени тунели, полковникът достига до големи погребални камери, които се оказват разграбени още в древността. Сред малкото предмети, които намира, най-интересни са два златни пръстена и части от две статуетки от слонова кост. Тогавашните експерти от Британския музей предполагат, че статуетките имат финикийски произход, но въпреки че след време това становище е опровергано, изследователите продължават да приписват бахрейнските могили на финикийците.

През 1925 г. опитният археолог Ърнест Макей разкопава около петдесетина могили на острова.
Той установява, че в недрата на всяка могила се намира облицована с камък продълговата камера с вход на запад. В тях са открити само безпорядъчно разхвърлени човешки кости и фрагменти от керамични изделия. Ъ. Макей обаче не се досеща, че погребалните камери са ограбени още в древността, и обосновава хипотеза, според която островът е служил само за гробище на племената от Арабския полуостров през ІІ хил.пр.н.е.

Тези противоречиви хипотези просъществуват чак до 1953 г., когато датска археологична експедиция започва планомерни разкопки на островите.

Самият Бахрейн е дълъг близо 50 км, широк 24 км и е най-големият от двадесет и петте островчета в югозападната част на Персийския залив, образуващи Независимия арабски емират Бахрейн.

Далечното минало на острова е съвършено неизвестно и час след ХVІ век, когато португалците основават тук търговски представителства, в Европа узнават за неговото съществуване.
И затова двамата археолози Петер Вилхелм Глоб и Джефри Биби – инициатори и в началото единствени участници в експедицията, пристъпвайки към разкопките, се интересуват от всичко, отнасящо се до историята на острова.

Първоначално двамата археолози изучават аерофотоснимките на острова и установяват, че на него се издигат около сто хиляди могили. Набелязват петдесет и пет най-перспективни участъка и започват изследвания и разкопки. В първите два работни сезона те разкопават хълма край селището Барбар и разкриват руините на голям древен храм от средата на ІІІ хил.пр.н.е., подобен на шумерските храмове от тази епоха.

Разширявайки периметъра на разкопките, археолозите разкриват останки от град около стара португалска крепост на северното крайбрежие. Внимателното стратиграфско (дял от геологията, въз основа на който археолозите са разработили метод за определяне последователността на културните напластявания, относителната им възраст и пр.) изследване установява, че останките съставят пет културни слоя (хоризонти), които условно обозначават като “Град І, ІІ, ІІІ, ІV и V”. Намерените многобройни керамични фрагменти имат твърде характерна окраска и орнаментация, която не се среща другаде. От голямата прилика на медната глава на бик, намерена в храма, с подобни глави от царските гробници в Ур, археолозите установяват, че керамиката датира от около 1300 г.пр.н.е.

От по-нататъшните изследвания обаче става ясно, че това е една напълно самостоятелна култура, като:
“Град І” възниква вероятно около 2700 г.пр.н.е. и заедно с “Град ІІ” представляват може би Ранния Дилмун. “Град ІІІ” заема централна фаза в развитието на дилмунската цивилизация – Средният Дилмун (1800-1000 г.пр.н.е.), а “Град ІV” представлява
Късния Дилмун (1000-500 г.пр.н.е.). “Град V” датира от времето на Александър Велики, а в най-горния пласт са намерени останки от ислямския град от ХІІ-ХІІІ век.

През 1957 г. край крепостната стена на Ранния Дилмун Дж. Биби намира “най-важната находка на годината” – кръгъл печат от сиво-бял стеатит (талк, мек мазен камък, естествен силикат на магнезия), с диаметър около 2,5 см. Преди това, още през 1932 г. д-р Джед от Британския музей публикува статия за множеството цилиндрични печати, намерени от Ленарт Ули при разкопките на Ур, широко разпространени в Месопотамия от 3000 до 500 г.пр.н.е. Описани са и петнадесет кръгли печата, от които осем се оказват тъждествени с печата, намерен от Дж. Биби. Останалите седем урски печата също са кръгли, но на лицевата им страна е гравирана рисунка на бик, а над него – писмени знаци от протоиндийската цивилизация край р.Инд. това именно дава повод д-р Джед да озаглави
статията си
“Печати от древноперсийски тип, намерени в Ур”.

Когато през 1853 г. директорът на археологическата служба в Индия Александър Канигхъм посещава руините на някакъв дворец край р.Инд, случайно намира печат от черен стеатит с надпис от шест знака на съвършено неизвестен език. Така започна откриването на една от най-древните цивилизации на Земята. В Харапа (където е намерен първият печат) и Мохенджо-Даро – главните градове на тази все още загадъчна култура, досега са намерени неколкостотин квадратни печата от стеатит. Всичките са еднакви, с широчина 2,5-4 см, на лицевата им страна има изображение на някакво животно (бик или зебу) и над него надпис на неизвестен език.

Три от печатите, намерени в Мохенджо-Даро, обаче не са квадратни, а кръгли – почти идентични с кръглите печати с протоиндийски писмена, намерени от Л. Ули в Ур и публикувани от д-р Джед.

Разглеждайки свързано всички тези находки, може да се заключи, че наличието на еднакви печати в Ур и Мохенджо-Даро свидетелства за някакъв продължителен контакт между двете цивилизации. От друга страна, кръглите печати явно са “чужденци”, както в Индия, така и в Месопотамия и следователно може да се предположи, че те са “местни” за Бахрейн – още един косвен факт за отъждествяването му с Дилмун.

И все пак в хилядолетните взаимоотношения между Шумер и Дилмун се откроява едно загадъчно обстоятелство. Защо в шумерския епос Дилмун е представен като приказна свещена страна –“рай” за боговете, а не за хората, в която няма болест и смърт, - въпреки документираните прозаични търговски контакти?

Защо чисто дилмунските богове Ензак, Мескилах Ензак, Нинсикила и Ваханум често се срещат в шумерските химни и легенди?

И защо все пак за шумерите Дилмун е обкръжен с някакъв особен свещен ореол – обстоятелство, което не може да се обясни само с голямото икономическо значение на търговията с Дилмун?

Природен феномен - рай за боговете, а не за хората.
Някои изследователи търсят обяснението на този феномен в обилните източници на прясна вода на о. Бахрейн, благодарение на които там растат гъсти гори от финикови палми и се простират цветущи градини – необичайна картина за арабската пустиня. Други смятат, че ако Ел-Обейдската пракултура, която е пряка предшественица и може би родоначалник на шумерската, е възникнала по арабското крайбрежие на персийския залив,то напълно естествено и обяснимо е благоговението, с което са обкръжавали шумерите своята южна прародина.

Но... последните изследвания
на обейдските керамични изделия от Арабия, посредством неутронен анализ показват, че те са по-млади от най-древната обейдска керамика в Месопотамия. Следователно Ел-Обейдската пракултура се заражда по долините на реките Тигър и Ефрат и впоследствие нейните представители се разселват по арабското крайбрежие.

Според С.Н.Крамер о. Бахрейн не може да се отъждестви с известното от епоса за Гилгамеш “трето царство” Дилмун. Той смята, че протоиндийската цивилизация о долината на р.Инд, фактически е била за шумерите “свещената страна Дилмун”, “страна, където изгрява слънцето”. Това е по-характерно за Индия, която е на изток от Шумер, отколкото за Бахрейн.


източник: coolserials.18.forum.com




Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hristo27 - Много интересно от индийската и...
31.05.2011 08:48
Много интересно от индийската история!
цитирай
2. atil - Саргон е първия асирийски владе...
01.06.2011 00:18
Саргон е първия асирийски владетел,преди това е бил слуга на булгарската династия.След преврата булгарските аристократи напускат страната и отиват в Мала Азия и по-късно участват във войната в Близкия изток.Късния Шумер(асиро-вавилонски-семитски) наследил булгарската култура и традиция и я продължил.Затова преданията са правдоподобни.Нищо чудно да са поддържали връзки с другите булгарски колонии.Както тази в Северна Индия,която явно са наричали - Дилмун.Някои може да са се преселили и оттам.Целия азиатски юг булгарите са го наричали - Хин.И днешното си име Индия дължи на тях(от Синди - едно от названията на алп(дух)Вълк.Синди е синоним на Хон,на Булг и т.н.
цитирай
3. golden - Табличките... в първия запазен текст на международен договор е...запазен в египетски вариант.
01.06.2011 17:57
Йероглифно копие от договора между Рамзес ІІ и Хатушил ІІІ, се е съхранило на стената на карнакския храм и в Рамзеума в Тива. Договора е бил записан също на акадски клинопис. Табличките с акадски вариант са намерени при разкопките в град Хатуса (дн. Богазкьой). Един от фрагментите от глинените таблички се съхранява в Ермитажа в Санкт-Петербург, Русия.
цитирай
4. golden - Медийна бомба в Англия - глинените таблички
01.06.2011 18:00
РАЗКОПКИ НА ГРАДОВЕТЕ В МЕЖДУРЕЧИЕТО. БИБЛЕЙСКИЯТ, ШУМЕРСКИЯТ И ВАВИЛОНСКИЯТ ПОТОП В СВЕТЛИНАТА НА РАЗКОПКИТЕ НА ЛЕОНАРД УЛИ.
ШУМЕРСКИЯТ ПОТОП

В 1872 г. младият асиролог Жорж Смит (George Smith) участва в разчитането на глинените таблички, открити в Ниневия. Един ден той с изненада открива един текст, който много прилича на библейския разказ за потопа. Този текст е част от по широк текст, разказващ епопеята за Гилгамеш (Gilgamesh), разказът за когота заемал изцяло 12 таблички. Пасажът за Месопотамския потоп бил на единадесетата.

Всъщност това е историята на едно катастрофално наводнение, предизвикано от боговете, за да унищожи човечеството. Един човек обаче се спасил благодарение на дбрата воля на бог Еа, който му говорел през стените на тръстиковата му къща и му казал да си построи кораб, за да спаси живота си. Този представител на човечеството се казвал Утнапиштим (Utanapishtim). Когато корабът бил построен, небето станало ужасяващо черно. Утнапиштим, заедно с фамилията си се качил та кораба като взел всички видове животни. Наводнението било предизвикано от ужасна буря, която траяла шест дни и шест нощи. Когато отворил етното прозорче, спасеният видял, че вода и кал покриват всичко с изслючение на връх Низир. Той пуснал един гълъб, после една лястовица и накрая един гарван, които единствен се върнал при него. Излизането от кораба било съпроводено от религиозни жертвоприношения.

Очевидно е, че прилики с библейския разказ за Потопа са впечатляващи. Когато преводът на този текст бил публикуван в Англия, това предизвикало медийна бомба.
цитирай
5. golden - Разказите за потопа били най- нашумялата новина
01.06.2011 18:02
отбелязани по подобаващ начин в медиите те имали различен произход.

Разказът за потопа в Нипур (Nippur)

новина №1.
След това откритие били намерени и други версии на месопотамския мит за потопа. В Нипур една шумерска табличка разкрила аналогичен разказ, центриран около героя Зиусудра (Ziusudra). Тази табличка датирала от ХVІІ в. пр. Хр. и за съжалени била съвсем лошо запазена.
цитирай
6. golden - Новина №2.
01.06.2011 18:04
Вавилонският потоп

Съществува и трета версия за Потопа, написана на вавилонски език и датираща около 1635 г. пр. Хр. Главният герой в нея се казва Атрахазис (Atrahasis), което ще рече “супермъдър”. Освен това този въвилонски текст е предшестван от разказ за Сътворението.

В началото боговете направили хората, за да вършат трудната работа вместо тях. Но отстраняването им чрез потоп се наложило, заради голямата им завист и мързелуването им.
цитирай
7. atil - Дилмун ми звучеше познато и се оказа ...
01.06.2011 21:13
Дилмун ми звучеше познато и се оказа вярно...Древнобългарското название на Индия било Магун!А голямото наводнение на територията на днешен Ирак било исторически факт и по-късно получило названието "всемирен потоп".Като изключим някои пророчески видения,Стария завет на Библията е писан и преписван от по-стари нееврейски а по-скоро арийски източници.Това се отнася и за азбуката им.А тези източници основно са били древнобулгарски,съдим за това по Тората и символиката на иудейската религия.Най-големият град преди потопа бил Ат-Атлан(заедно с околностите си които били гъсто населени,това си било цял мегаполис-държавица...)Масовата гибел на този град предизвикала по-късно появата на мита за "потъването на Атлантида"...
цитирай
8. marley - http://prize.bg/news/325 съобщават че,
01.06.2011 21:57
Нови доказателства за съществуването на високоразвита древна култура

Екип от американски и сирийски археолози откриха нови доказателства за съществуването на високоразвита култура в Близкия Изток преди 6000 години. Това е една от първите цивилизации в района със сложна социална структура, поясняват учените, съдейки по находките край хълма Тел Зейдан (Tell Zeidan) в долината на река Ефрат. Според археолозите там се е намирал един от най-големите градове на Обейдската култура (на името на Ел Обейд – селище в Южен Ирак). Той се е отличавал със силно развита търговия и производство на изделия от мед.
цитирай
9. marley - За всемирният потоп се знае че,
01.06.2011 22:18
е настъпил преди 12 500 година и е бил много мощен. В различните хроники има различни данни за мястото на потопа, но като мощност и всеобхватност е бил доста стресиращ за онова време. Хора и животни изчезвали безследно по времето на този потоп. Няма обаче категорични доказателства, че това се е случило някога. Всички данни които има и се пазят, са от времето на 15 -16 век.
цитирай
10. andri - Най - могъщият град за времето си бил Вавилон / Бабили...
01.06.2011 22:50
В отношенията на Двуречието се опитал да се намеси и семитският град-държава Ашур, на среден Тигър, ядрото на бъдещата Асирийска държава, която също като Вавилония била аморейска. Накрая се издигнал и градът, на когто било съдено да стане за векове център в долината на Тигър и Ефрат и да затъмни с блясъка си най-древните градове. Това бил Вавилон – Бабили – “врата на бога”. До XIX в.пр.Хр. този град, разположен на левия бряг на Ефрат, южно от съвременен Багдад, нямал самостоятелно политическо значение и не се отличавал с големи размери. Но се усилвал икономически и политически, използвайки упадъка и разорението на близките си съседи – Киш и Акад.
цитирай
11. andri - И понеже се интересувам от древната история на народите
01.06.2011 22:53
открих още сведения:
Образуване на Старовавилонското царство.

През III хил.пр.Хр. г. Вавилон бил незначително място и почти не се споменава в клиносписните текстове. В началото на II хил.пр.Хр., обаче, той се издигнал и укрепнал като самостоятелен град-държава именно в резултат на аморейското присъствие. От 1894 до 1595 г.пр.Хр. тук управлявала самостоятелна династия на амореите, която водела активна външна политика и се стремяла към завладяване на целия басейн на Двуречието. Първият цар на Първа Вавилонска династия бил Сумуабум (1894-1891 г.) бил представител на аморейското племе яхрурум.
Вавилон не постигнал много, докато на престола малко след 1800 г. не се възкачил Хамурапи (1792 – 1750 г.пр.Хр.) – шестият представител на династията, управлявал 42 години. Той бил опитен и умен дипломат, използващ разприте и стълкновенията на съседите си. Той сключил съюз с богатата държава Мари, контролираща търговския път към Средиземно море. Осигурил така северната си граница, Хамурапи съсредоточил главния си удар срещу Ларса, свързана с Елам. Като разгромил своя най-опасен съпреник през 1763 г., Хамурапи вероломно се насочил към предишния си съюзник Мари, завладял града и разрушил неговия дворец – едно от най-забележителните съоръжения на онова време. Опитал се да приложи мирен “икономически” модел на подчинение на Зимри-Лим, царя на Мари, предлагайки му “50 хиляди вързопа зърно”, но той отказал и това довело до военен конфликт, завършил с успех на вавилонския цар. Между седмата и единадесетата година от управлението си Хамурапи завладял Исин и Урук, въпреки че вавилонската династия била кръвно свързана с урукския царски двор чрез династичен брак между дъщерята на Сумулаел и урукския цар Син-кашида.

“Вавилон е не само най-глемият, но инай-красивият от всички градове, които познавам”, пише бащата на историята Херодот във втората половина на V в.пр.Хр. Това бил, изглежда градът на Новохудоносор II (605-562 г.пр.Хр.), видян и от Александър Македонски, описан от Ктезий, Диодор, Страбо и Квинт Курций.
цитирай
12. shtaparov - Шумери
01.06.2011 23:33
Шумерите не са дошли в Месопотамия от изток,а от север и запад,понеже са потомци на Кимери /Севери,Сувари,Богари/. Това се доказва и от древния надпис,който споменава за човек от племе "Агарийско" /Богарийско/.
цитирай
13. marley - Хубава тема.
02.06.2011 04:25
Поздрави!
цитирай
14. анонимен - paleto: dalida
02.06.2011 14:47
Като гледам какви са размерите на тази находка на снимката си мисля: Тези градове - столици не са били много големи. Сигурно около 500 -1000 граждани са живяли в града, а по-бедното население - около градовете. Защото в хрониките казват, че бедните живеели в шатри и сламени колиби в местност близа до сталицата.
цитирай
15. dalida - Всеки град е бил държава. Във форма на цитадела.
14.06.2011 19:35
анонимен написа:
Като гледам какви са размерите на тази находка на снимката си мисля: Тези градове - столици не са били много големи. Сигурно около 500 -1000 граждани са живяли в града, а по-бедното население - около градовете. Защото в хрониките казват, че бедните живеели в шатри и сламени колиби в местност близа до сталицата.

--------------------------------
Според техните разбирания,градът - крепост е бил вид държавност. В същинската крепост са живяли управлниците и техните велможи. В средния град
са живяли т.н. средна класа, търговци и занаячии, заедно с калфите си. Във външния град са били магазините, работилниците, пещите, складовете, цеховете.
Извън пределите на цитаделата са били пасищата, нивите.Те били обградени с по-ниски стени, а огромен ров ги отделял от чуждите територии.
цитирай
16. dalida - до 17.
14.06.2011 19:41
Обикновено в крепостта са били разположени жилищата на прислугата на кана, царя или краля. В двореца както и в жилищата е имало всичко необходимо за нормален живот. В жилищата си имали тоалетна и баня облицовани в мрамор или теракота.
При разкопките са открити много такива плочи, оцелели от разрушенията.
Оцеляли са и части от стаите, коридорите и баните.
А във Вавилон, в един от дворците - комплекси са оцелели и част от висящите градини. Така ние хората разбрахме за тези градини и се уверихме че наистина са съществували.
цитирай
17. анонимен - няма да коментирам глупостите на ...
05.10.2012 03:03
няма да коментирам глупостите на тези потребители които повечето от които нямат нищообщо с темите чета блога от няколко дшна но не разбрах нищоосвен че ние българите едва ли не сме люлка на всички цивилизации няма равни на нас и сме в основата на всичко е няма такива тъпотии не съм предубеден ама бива глупост нема накъде опитвам са да рабера нещо съществени и току некой се изтъпанчи колко смш вшлики ем ако бехме толкова да не сме на тоя хал айде със здраве ама искам повече информация а не поредната тъпотия колко сме големи и аджеба ако не бехме ние да не е имало цивилизация на света то бива глупост ама няма накъде повече


цитирай
18. анонимен - рамзес 2 е било 3 братовчед на крум а ...
05.10.2012 03:05
рамзес 2 е било 3 братовчед на крум а навуходоносор е бил чичо на аспарух по бащина линия абе ненормалници вие чувате ли се какви глупости дрънкате които дори нямат нищо общо с темите на блога
цитирай
19. анонимен - глупости
05.10.2012 03:07
dalida написа:
Обикновено в крепостта са били разположени жилищата на прислугата на кана, царя или краля. В двореца както и в жилищата е имало всичко необходимо за нормален живот. В жилищата си имали тоалетна и баня облицовани в мрамор или теракота.
При разкопките са открити много такива плочи, оцелели от разрушенията.
Оцеляли са и части от стаите, коридорите и баните.
А във Вавилон, в един от дворците - комплекси са оцелели и част от висящите градини. Така ние хората разбрахме за тези градини и се уверихме че наистина са съществували.

цитирай
20. анонимен - смешник
05.10.2012 03:09
atil написа:
Саргон е първия асирийски владетел,преди това е бил слуга на булгарската династия.След преврата булгарските аристократи напускат страната и отиват в Мала Азия и по-късно участват във войната в Близкия изток.Късния Шумер(асиро-вавилонски-семитски) наследил булгарската култура и традиция и я продължил.Затова преданията са правдоподобни.Нищо чудно да са поддържали връзки с другите булгарски колонии.Както тази в Северна Индия,която явно са наричали - Дилмун.Някои може да са се преселили и оттам.Целия азиатски юг булгарите са го наричали - Хин.И днешното си име Индия дължи на тях(от Синди - едно от названията на алп(дух)Вълк.Синди е синоним на Хон,на Булг и т.н.

остава да се каже и че първия владетел на шумер е бил българин и ще се убедя че ако не бехме ние да няма цибвилизация на света абе хора какво пушите и да питам доколко сте нормални??
цитирай
21. анонимен - и хана постри кораб и качи боилите в ...
05.10.2012 03:11
и хана постри кораб и качи боилите в него за да спаси българите от потопа ноо се намесха турците и всичко свърши за горките булгари дето ако не бяхан те да няма световна цивилизация
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30