Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
10.10.2011 07:57 - ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ - част 22
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 12133 Коментари: 16 Гласове:
30

Последна промяна: 10.10.2011 08:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                             МАГИЧЕСКИЯТ СВЯТ НА АМАЗОНКИТЕ

Амазонската джунгла, Амазонската низина или просто Амазония е огромен регион в екваториалната част на Южна Америка. Тя заема басейна на река Амазонка, като някои учени включват в Амазония и Гвианските планини. Това е регион, обхващащ над
8 млн.кв.км.В обхвата на Амазония е най-голямата равнинна площ на планетата — Амазонската низина (5 млн.кв.км.), която лежи във водосборния басейн на Амазонка (7 млн.кв.км.). Като цяло Амазония се простира от Андите на запад до реките Токантинс и Парнаиба на изток и от река Гуавире (в Колумбия), на юг от река Ориноко и Гвианското крайбрежие на север до Боливийските Анди и Мато Гросо на юг.

Легендите разказват  приказни истории
за шамани и войни, за сенки и красиви жени.

"....... Огънят угасна, тъмна сянка се спусна над планината, конете бяха неспокойни, беше настъпил часът на мрака, времето, когато Великите Духове на Амазония идваха, за да благославят и да проклинат... Тези, които се страхуваха от нея я наричаха "злата вещица" имаха основание. Никой не знаеше на колко години е и никой не смееше да попита. Понякога изчезваше, нямаше я по цял месец. Не знаеха кога ще се върне и дали изобщо ще се върне. Уменията и знанията и бяха древни като земята, която обитаваше племето на Амазонките.
Съвета на Старейшините бе помолил Тъмна Луна да напусне жреческата палатка, която подариха на младия доктор,който бе дошъл да практикува, в знак на почит и уважение. Той изхвърли нейните билки, корени, прахове, мехлеми и страховитите амулети. Превърна палатката в стерилно и студено място. Единствено Кайомин -  великата господарка и вожд на Амазония бе взела страната на Шаманката и бе възразила категорично срещу прогонването й. Но нейният глас бе един срещу шестте гласа на Старейшините. Тъмна Луна не се възпротиви, отиде си тихо и кротко, направи си нова палатка в най-отдалечената част на гората, далече от родното си племе. Там подреди мехлемите и билките си...знаеше, че ще потрябват отново. Бе сигурна, че съвсем скоро младият доктор ще се провали в лечението си, че ще загуби един от пациентите си и това ще стане повод за сериозни размирици сред племената съставляващи голямата общност на Амазония.
Духовете, с които тя общуваше по-често от колкото с хората й бяха поверили тайната. Старата Шаманка не се отдели изцяло от племето си, веднъж годишно по времето на големия мрак, когато Сянката се спускаше над планината и Великите Духове идваха, за да благославят или да проклинат, тя отиваше в селото.Запалваше ритуалния огън, хвърляше в него зърна черно кафе и други растения, напяваше заклинания и удряше леко връху малкия си тъпан. След това палеше лулата си, седеше в мрака тихо и спокойно и пушеше, така посрещаше утрото. Духовете бяха насядали около нея, тази нощ мълчаха, нито благославяха, нито проклинаха. Въздуха беше наситен с мириса на изгоряло кафе...Нощта беше съдбоносна, древното пророчество или щеше да се сбъдне или всичко щеше да иде по дяволите. Племето щеше да изчезне, Шаманката щеше да приеме животинския си облик и никога повече да не се върне към човешкото си съществуване...
Полъх на вятъра смразяващ кръвта донесе тих шепот:
"Време е ..."
Платнището на една от палатките се повдигна, едно малко момиченце показа рошавата си главица, огледа се на ляво и на дясно след това се измъкна от палатката на четири крака. Плъзгаше се по земята леко и елегантно като същинско малко котенце, беше страхливо и неуверено, но любитството надделя. Доближи се до жаравата и погледна страхливо към Старата Шаманка. Тя се усмихна, от очите и се отрони сълза...пророчеството се беше сбъднало... Подаде ръка на детето, момиченцето я пое и седна в скута на старата жена. Двете се погледнаха в очите за един дълъг миг, миналото и бъдещето, старостта и младостта се сляха в едно...Детето прошепна: "разкажи ми..." Тъмна Луна дръпна от лулата си, хвърли зърна черно кафе и стрък розмарин в огъня, символизиращ чистотата и невиността на новото начало и започна разказа си...
              -  Някога преди много, много години една млада и красива жена заченала първата си рожба. Мъжът и бил смел и силен войн от далечно племе. Девойката била чернокожа, а нейния любим - червенокож. Обичали се много, но съдбата не била отредила да се радват дълго на любовта и щастието си. В една гореща лятна утрин, белокожите нападнали племето, грабели и убивали...Съпругът на момичето както и другите мъже били на лов, в селото останали само жените, децата и възрастните. Белокожите били страхливци, те никога на смеели да нападат, когато мъжете-войни са в селото.
Момичето побягнало, тичало през гората, но утробата и тежала, скоро трябвало да роди...Не стигнала далеч, един от белите мъже я настигнал, повалил я на земята и брутално и жестоко проникнал в нея. След него дошли и други бели мъже, красивата някога жена вече приличала на кървава каша, дори нямала сили да вика или да се съпротивлява...След това всичко утихнало, дори птиците не пеели.
Над гората се спуснала мъртвешка тишина. Изеднъж силен рев на див звяр се разнесъл над притихналия лес, огромна черна мечка тичала и ревяла, едновременно с това силен вик се изтръгнал от устните на притихналата майка...Рева на мечката и вика на жената огласяли цялата гора, звучали като заклинание, като древна клетва. Сякаш Майката - Природа тръпнела в спазмите на болката и унижението...След един дълъг миг всичко утихнало, Мечката се доближила до жената, те се погледнали в очите, времето спряло, двете майки безмълвно изрекли клетвата си. Жената поела дълбоко въздух и с последни усилия родила здраво и красиво момиченце, бебешкия плач огласил цялата гора, птиците отнова запяли, младата майка и дивия звяр отново се погледнали, Мечката се навела и започнала да ближе телцето на малкото човешко бебе, за да го почисти от кръвта и секретите съпътстващи раждането. Майката издъхнала.
Мечката отнесла бебето в своята бърлога, кърмила го и го отгледала, заедно със своите мечета. Старата Шаманка отново дръпна от лулата си, загледа се в огъня и промълви: - Това е историята, с която започва съществуването си Великия род на Амазонките.
Бебето отгледано от Мечката е първата Амазонка, нашата прамайка. Оттогава Амазонките почитат Духа на Майката - Мечка, Великата Богиня на Амазония...

Малкото момиченце в скута на Шаманката попита: - А каква е историята на тотема? Защо Амазонките почитат тигрицата като закрилница на племето?

ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА АМАЗОНКИТЕ
На хиляда и шестотин километра от районите изследвани от археолозите, в края на джунглите, се намират равнините Мохос в Боливия. Откритията в тези планини променя коренно схващането ни за древна Амазония.Природата е различна от тази в Централна Амазония, но е също толкова сурова. В тукашния ландшафт преобладават не джунглите, а откритите площи наречени савани. През дъждовния сезон саваните се наводняват с близо метър вода. През лятото са сухи като прахан. Тук не могат да виреят зърнени култури и районите днес са безлюдни. Но археолозите забелязват нещо странно в пейзажа. Саваната е белязана от неестествени прави линии. Покрита е от загадъчни райета. Има и около 10 хиляди изолирани хълмчета с гори.При изследването на островите във всеки един откриват следи от обитатели - парче от съд, въглени, останки от храна или кости, които показват, че тук са живели хора.Археолозите смятат, че хилядите горски острови са изкуствено създадени селища от древността. Но каква цивилизация ги е създала?
В гъстата джунгла под дърветата те намират огромен хълм с височина от 18 метра. Този насип е най-големият в района. Хълмът изобилства от древни съдове с удивителни размери. Съдове с такава големина подсказват, че това не е временен лагер. Тук става дума за постоянни заселници, които са живели и в съдовете са готвели не за семейства, а за големи групи от хора. Вероятно става дума за хиляди и според мен това показва, че между селищата в този район е имало специални отношения. По-високите възвишения вероятно са представлявали някакъв церемониален или политически център.Тази мисъл е революционна. Намерено е огромно древно селище с доказателства, че хиляди хора са се събирали тук за огромни церемонии. Това е характерен белег на тази цивилизация.
Първите указания за древните обичаи, идват от близкото възвишение Ивиато, обитавано от около три хиляди години. Днес тук живее индианското племе Сирионо.Възвишението е запазило терасовидните си склонове. Още личат три различни нива.Според учените преди хиляда години върху основната платформа на възвишението е имало хиляди къщи, а на последното ниво - ритуално място под формата на свещена пирамида.Това е доказателство, че селищата са били големи и са запустeли с времето. Но то е лишено от логика. Големите селища предполагат развито земеделие, което тук е невъзможно. Открити доказателства показват, че преди време индианците са отглеждали различни култури.
В езика на племето Сирионо има думи, които произхождат от език говорен преди две хиляди години, в който има много земеделски термини.Обитателите от миналото, както и днешните индианци са били земеделци. Правили са багрила, отглеждали са памук и са изработвали дрехи, живеели са на изкуствени насипи, за да избегнат сезонните наводнения в саваната и са се хранели с царевица. За разлика от описанията на арх. Ориана за Централна Амазония, за това място има достоверни разкази на испанци. Тук са открити доказателства за едно развито общество.

Испанската експедиция, която посещава това място през 1617 г., разказва, че са влезли в градовете по пътища, на които четирима конници можели да яздят един до друг. Испанците са впечатлени от тяхното проектиране и изпълнение.Разказите им са подкрепени от очевидно доказателство. Един от тези пътища съществува и днес. Той е широк около десетина метра, и висок - два метра. Селища, пътища, канали. Доколко развито е било това общество? С един поглед от въздуха става ясно какво представляват загадъчните прави линии. Те са останки от огромна пътна мрежа, която свързва селищата.
А странните райета? Това са землени съоръжения, съзнателно издигнати с няколко стъпки над саваната.Повдигнатият терен е хитро решение при райони с неплодородни почви и при наводнения през дъждовните сезони. Тези терени са били с площ от хиляди квадратни километри и са прехранвали огромно население. В това отдалечено кътче от амазонския басейн са живели стотици хиляди, може би дори един милион души. Това общество е пълен господар на своя свят. Една цивилизация от опитни строители и инженери, подобни на други древни специалисти.
Тези открития навеждат на един важен въпрос. Щом хората са можели да овладеят несгодите на околната среда, дали твърденията на археолога Ориана са толкова абсурдни? Може би в Централна Амазония наистина е съществувало царството Елдорадо. Учените се вглеждат в тукашните племена и виждат неща, които не отговарят на представата, че тези хора още живеят в Каменната ера.
Черна пръст или тера прета както я наричат бразилците, се среща навсякъде из амазонските джунгли. Археолозите са заинтригувани от съдържанието й. В нея те откриват артефакти, парчета от глинени съдове, които са направени от индианците преди хиляда или две хиляди години.Намерените грънчарски произведения са изящни и повечето датират от времето на Христа, много преди да дойдат европейците. Това е първото необоримо доказателство, че в сърцето на джунглата е имало развита цивилизация.Черната почва не съдържа само глинени парчета, съставът й е подобен на жълтата пръст, но с добавката на органични остатъци - тера прета е направена от човек.
Това е ключово откритие. То означава, че там където има черна пръст са живели хора и учените внимателно определят тези места. Откриват ги в районите където Ориана говори за селища. Тера прета има край бреговете на Амазонка чак до Рио Негро и по протежението на Тападжос. Площта е голяма два пъти по-голяма от Великобритания.Но, за да повярват всички, че е имало цивилизация в Централна Амазония, археолозите трябва да обяснят как е постигнато всичко това. Как са се изхранвали от бедната амазонска почва? Отговорът отново се крие в тера прета.Тера прета е много плодородна и бразилските земеделци я ценят високо. Древните амазонци са съумели да превърнат една от най-неплодородните почви в една от най-богатите.
Древните хора от Централна Амазония преобразили почвата под краката си. От тази черна пръст израснала тяхната цивилизация, която съществувала хиляди години. Създавали произведения, за да се конкурират с маите и инките. Те построили цели градове дълбоко в джунглите. Милиони хора се заселили из амазонския басейн. Очевидно Ориана е казал истината. Но ако тук е имало толкова развито общество, какво е станало с него? Защо е изчезнало така внезапно? Най-вероятният отговор е много прост.Европейците пристигнали и заедно с тях дошли и болестите. Те се разнесли като огън в суха слама и след 200 години населението изчезнало.Дребна шарка, едра шарка, инфлуенца това били причините за бързото и пълно унищожение на Амазонската цивилизация. Ориана е първият и последен европеец, който я е видял. Последвалите болести унищожават за десетилетия онова, което се е изграждало с векове.Едновремешните господари на тази област изчезват безследно. Днес джунглите са се възстановили на местата на древните градове, но това не е краят на историята. В нея има неочакван обрат. Той е свързан с тайнствената черна почва на индианците.Според наблюденията на Ориана, индианците са използвали огън, но не по днешния метод сечи и пали. Анализът на тера прета показва, че в почвата има обгорени дървесни частици под формата на въглен.Въгленът се получава при частичното изгаряне на дървета и храсти. Това е по-различно от пълното изгаряне когато богатите хранителни съставки на растенията се превръщат веднага на пепел. Пепелта лесно се отмива, но въгленът се задържа в почвата със столетия.
Вдъхновен от древните амазонци, ученият Кристоф Стайнър решава да изследва ефекта на изсичането и обгарянето. Той прави експерименти като на места прибавя въглени, а на други - не. Експериментът още не е завършил, но резултатите са смайващи.В участък, където към въглена е прибавен минерален тор, добивът се покачва с 880 процента в сравнение с участъка без въглен.Въгленът запазва полезните съставки в почвата и дъждовете не ги отмиват. Това е прост трик, но той е ключ към плодородието, като същевременно се избягва изтощаването на почвите.Добрата почва се среща рядко тук и продажбата на черна почва е странна дейност за фермерите. Тук те копаят от двайсет години, но черната почва сякаш се възстановява.След разкопаване, останалата почва увеличава обема си. Тя се подхранва от листата, които падат отгоре.Оказва се, че тера прета може да се възпроизвежда като живо същество. Учените се опитват да разберат как става това. В нея има десетки хиляди бактерии и гъбички и те подозират, че сред тези видове има уникални микроорганизми, които карат почвата да расте. Надяват се, че след като разберат тайната, почвата ще бъде разнесена навсякъде. Така ще се увеличи производството на храни в развиващия се свят и ще се забравят по-старите методи за обогатяване. Звучи прекалено оптимистично, но черната почва може да помогне за изхранването на човечеството и за спасяването на джунглите.


"Искам да знам"




Гласувай:
30


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Интересно ми беше да прочета,
10.10.2011 08:07
всъщност колко ли знания и са загинали с тия цивилизации, а най-вече умението да живееш просто.

Валя
цитирай
2. dalida - Здравей,Валя!
10.10.2011 08:18
Историята се събужда и по мъничко ни изненадва,предоставяйки ни своите тайни.
цитирай
3. bven - Много интересно!
10.10.2011 10:02
Хубав ден!:))
цитирай
4. djem - Чернозем има и по нашите земи -
10.10.2011 10:28
водят я най-плодородната почва.
цитирай
5. andri - старите хора по селата запазват дървените остатъци от
10.10.2011 10:35
изгорелите въглени за да торят почвата, казват че били много полезни за растенията.
цитирай
6. marley - Не знам как се казва племето на гръцките/тракийски/ амазонки,
10.10.2011 10:49
защото в зимята АМАЗОНИЯ -ю.Америка племето амазонки носи името СИРИОНО.
В Историята всякоплеме си има име, кръщелно, гръцките амазонки нямат такова, значи ли това че не са съществували в действителност а само на книга?
цитирай
7. marley - Освен това,
10.10.2011 10:56
има поверие че от древните народи единствено амазонките били с кожени дрехи.
Тези амазонки които живеели в Ю.Америка в местността Амазония, били омъжени,след като навършат 13 години - задължително превят сватбен ритуал. Наричат се така поради ФАКТА, че живеят в страната АМАЗОНИЯ.

Името по себе си не означава,че жените са по дух - амазонки или че задължително трябва да живеят в Амазония.

Всяка местност дава име на народа или племето,което живее на тази територия. Такива са правилата от географска гледна точка.
цитирай
8. анонимен - ще ви разкажа една история:
10.10.2011 12:03
Историята започва по бреговете на Рио Негро в Централна Амазония.
През 1542-ра година експедиция до вътрешността на Амазония. Той търси Елдорадо, златното находище. Индианците казвали, че то било скрито в джунглите. Той скита в джунглите осем месеца. Когато се завръща в Испания, разказва невероятни истории за изчезнала цивилизация.Така намират останките на амазонките - племето което научило другите хора да използват черната земя за да "оплодят" неплодородните земи на Америка.
цитирай
9. ezitura - Какво знаем за почвите и как са се образували:
10.10.2011 12:25
Историята говори,че благодарение на вулканичната лава се образува почвата, там където се злее най-много лава, там има най-много минерали,а където има повече минерали,почвата е най-богата и ражда най-сочните плодове и зеленчуци.
От геоложките проучвания пък знаем,че черноземът ражда най-хубавата царевица, затова индианците са се хранили с вкусна царевица, преди испанците да се намесят и да я култивират - т.е. да я кръстосат с други култури за да получат разнообразие и да увеличат трайността й.
цитирай
10. ezitura - колкото до амазонското племе, имало е и мъже амазони.
10.10.2011 12:28
просто казано местността дава името на племето, местността и реката която минава край нея. Река Амазонка.Държавата е Амазония, а народа й - Амазони.
цитирай
11. анонимен - Interesna history!
10.10.2011 13:59
Древни цивилизации в Америка:
* инките
* ацтеките
* маите
* амазонките
цитирай
12. hronology - ...
10.10.2011 14:01
Много ценен постинг. Беше ми интересно да го прочета.
цитирай
13. tutankhamon661 - dalida
10.10.2011 15:35
За тези легенди все нещо е послужило като основа.
Няма как да са чиста измислица.
цитирай
14. dalida - Здравей tutankhamon!
10.10.2011 19:24
Вярно е,че във всяка легенда има доза истина. Затова и помествам тези чудновати легенди,за да им се насладят повече хора. Има доста интересни моменти в тези чудатости.
цитирай
15. dalida - Благодаря на всички взели участие в коментариите!
10.10.2011 19:25
Благодаря и на допълнителната информация идваща от анонимните коментатори!
цитирай
16. atil - Едно време много обичах да чета к...
10.10.2011 23:54
Едно време много обичах да чета книги, докато четях написаното тук се сетих за две - едната се казва "Ориноко" а другата е от български автор,който не остъпва на никой чужд в жанра- Петър Бобев "Жрицата на змията".Там също става дума за амазонки точно в този район и за древни култури. Едно е сигурно ,че в тези райони е имало древни развити цивилизации, за амазонките има много легенди и предания.Има го и в старата българска митология, па и до неотдавнашно време останало зрънце в обичаите около Бабинден,когато командвали жените...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6156614
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031