Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
20.10.2011 08:08 - ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ -26
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 13398 Коментари: 21 Гласове:
38


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                    ЕГИПЕТСКИТЕ   ФАРАОНИ



Древноегипетската цивилизация, наред с другите градове-държави, основани в Месопотамия по същото време, е известна като най-древната цивилизация на света и като организирана държава, притежаваща най-напредналия социален ред за своето време; това, че открили писмеността и започнали да я използват около 3-ти век пр.хр., че използвали река Нил и се защитавали от външните опасности благодарение на природните условия на страната, допринесли много за това египтяните да усъвършенстват своята цивилизация.

В основата на египетската цивилизация е плодородието на река Нил; египтяните се заселили в долината на Нил поради изобилието на водите на тази река и възможността да се занимават със земеделие, използвайки този воден източник, без да са зависими от дъждовните месеци.

    Историкът Ърнест Х. Гомбрич пише в работите си, че в Африка е много топло и понякога не вали в продължение на месеци; поради тази причина много области от този огромен континент са изключително сухи; и именно тези области са покрити с обширни пустини. Земите от двете страни на река Нил също са покрити от пустини и в Египет много рядко има валежи; но тази държава не се нуждае много от дъждове, защото река Нил преминава през средата на цялата страна.


Тясната и отвесна форма на долината на река Нил не позволявала заселените участъци около реката да се разширяват много и затова египтяните формирали цивилизация, състояща се от малки по мащаб градчета и селца вместо от големи градове; този фактор също засилвал влиянието на фараоните над техния народ.

Цар Менес е известен като първия египетски фараон, който за първи път в историята, около 3-хилядната година пр.хр., по-точно той е:
 живял ок. 3100 пр. хр. една уникална личност -
обединил древен Египет в една политическа единица; всъщност терминът "фараон" първоначално се отнасял за мястото, където египетският владетел живеел, но с течение на времето се превърнал в титла на египетските царе; това е причината, поради която царете, които властвали над древен Египет, били  наричани "фараони".


Бидейки притежатели, управители и владетели на цялата страна и нейните земи, тези фараони са приемани като олицетворение на най-големия бог от изкривената многобожна религия на древен Египет; управлението на египетските земи, тяхното деление, доходи, с една дума - всички имоти, услуги и производство в границите на страната били в ръцете на фараона.

Ето един пример за справедливост:

Още с основаването на първата династия, по времето на Менес, който бил първият цар на страната, обединил Горен и Долен Египет, водите на река Нил започнали да достигат до хората посредством канали. Освен това, производството било взето под контрол и всички стоки и услуги били предоставяни на царя; владетелят разпределял и разделял тези стоки и услуги според нуждите на населението.

Не е било трудно за царете, които били установили такава власт в региона, да принудят хората да им се подчинят; владетелите на Египет, или с тяхното бъдещо наименование "фараоните", са били смятани за святи същества, които притежават огромна мощ и задоволяват всички нужди на своя народ; и така с течение на времето самите фараони започнали да вярват, че наистина са богове.

Религията се внедрила в живота на народа така,както  се впива клин в дърво,това дало възможност на другите "важни" по пиедистал в ерархията "жреци" да заемат своето място и да "водят за носа" вярващите.

Религиозните вярвания на египтяните са били основани главно на служене на боговете им; "посредници" между боговете и хората били жреците, които били измежду знатните в обществото. Занимавайки се същевременно с магии и вълшебства, жреците съставлявали един съществен социален клас, който фараоните използвали, за да могат да държат хората в подчинение.
Жреците, които са изобразени на картината с избръснати глави, за да получат благоволението на боговете си им поднасят дарове, свирят музика и извършват обреди :

image

Според историка Херодот древните египтяни са били "най-набожните" хора на света; тяхната религия обаче не е била истинската "Божия религия", а една изкривена многобожна религия и поради крайния им консерватизъм те не можели да се откажат от изкривените си вярвания.

Широко разпространените вярвания сред народа били изключително объркани и тези от тях, които били в противоречие с официалната религия на страната, били потискани от управлението на фараона; в основата си те вярвали в множество богове и тези богове обикновено били изобразявани като същества с човешко тяло и животинска глава. Но също така било възможно да се срещнат и традиции, които се различавали в различните региони.

Задгробният живот съставлявал най-съществената част от египетската вяра. Те вярвали, че душата продължава да живее, след като тялото умре;според това вярване душите на мъртвите биват отнасяни от определени ангели при Бог, който е съдия, и четиридесет и двама други съдии-свидетели, по средата бива поставяна везна и сърцето на душата бива премервано посредством тази везна; тези, които имат по-голяма добросърдечност, преминават към прекрасното място и живеят щастливо, а тези, които са с повече злини, биват изпратени в място, където ще бъдат подлагани на ужасни страдания;  (същата традиция имали и траките).

Вярата на египтяните в отвъдния живот ясно показва паралелизъм с монотеистичното вярване и истинската Божия религия; въпреки че самата им вяра в отвъдното доказва, че истинската Божия религия и откровение са достигнали до древноегипетската цивилизация, тази религия по-късно била покварена и монотеизмът - вярата в един-единствен бог, бил заменен с политеизъм -т.е. вярата в множество божества.


                            Вярващият в един Бог фараон
                                            
                             Династията Аменхотеп

   
Аменхотеп II (ок. 1491-1465 г. пр.н.е.), син на Тутмос III, крупен завоевател; извършва походи в Сирия и Палестина. Достига до р. Ефрат и страната Митани. В резултат на своя втори поход в Палестина вкарва в Египет повече от 100 хиляди пленници-роби и заграбва огромно количество ценности. Аменхотеп II държи Нубия в подчинение, жестоко потушавайки всички опити за съпротивление от нейна страна.

    Аменхотеп III (ок. 1455-1419 г. пр.н.е., през 1424-1419 съвместно с Аменхотеп IV), син на Тутмос IV. В началото на неговото царуване Египет се намира на върха на своето могъщество. Аменхотеп III поддържа приятелски отношения с царете на Вавилония, Митани и Кипър. В края на управлението му започват вълнения в азиатските владения на Египет. При Аменхотеп III е построен разкошният храм на Амон-Ра в Луксор и заупокойният храм на Аменхотеп III с огромни статуи на царя – „колосите на Мемнон“.


    Аменхотеп IV (Ехнатон), син на Аменхотеп III. Царувал, по данни на Манетон, през 1424-1388 г. пр.н.е., като първите шест от тях заедно с баща си. Аменхотеп IV се опитва да сломи могъществото на старата аристокрация, тясно свързана с култа към тиванския бог Амон-Ра, а също и с местните номски култове. Опирайки се на средния слой от населението, на т.нар. „немху“, той нанася удар на тиванското жречество и старата аристокрация, а след това провъзгласява новия държавен култ към бог Атон. При Аменхотеп IV столица на държавата става новия град Ахетатон (съвр. град Тел-ел-Амарна).


                                           Аменхотеп IV

В повечето случаи египетските фараони били жестоки, деспотични, войнствени и безмилостни хора. Като цяло те били приели политеистичната религия на Египет и посредством тази религия обожествявали себе си.

В египетската история обаче имало един фараон, който силно се различавал от останалите. Този фараон отстоявал вярата в един-единствен Творец и тъй като бил обект на огромната съпротива от страна на жреците на Амон, които печелели от политеистичната религия, и някои войници, които ги подкрепяли, накрая бил убит. Този фараон бил Аменхотеп (Аменофис) IV, който се възкачил на трона през 14-и век пр.Хр.
Когато Аменхотеп IV бил коронован през 1375 г.пр.Хр., той се натъкнал на един консерватизъм и традиционализъм, които продължавали от векове.

Официалната религия, наложена на хората от фараоните, изисквала безусловна вяра във всичко старо и традиционно. Аменхотеп IV обаче не приел официалната религия.
След смъртта на баща си младият Аменхотеп IV станал обект на голям натиск. Този натиск бил предизвикан от факта, че той развил една религия, основана на монотеизма, като променил традиционната политеистична религия на Египет и се опитал да извърши радикални промени във всички области. Знатните от Тива обаче не му позволили да проповядва тази религия. Аменхотеп IV и неговият народ напуснали Тива и се заселили в Ел-Амарна. Тук те основали един нов и модерен град, наречен Ахетатон (“хоризонта на Атон”). Аменхотеп IV променил името си, което означавало "удовлетворение на Амон", с Ехнатон, което имало значение на "полезен на Атон". Амон било наименованието на най-големия тотем в египетското многобожие. Според Аменхотеп IV Атон е "творецът на небесата и земята". Силно вероятно е с това название да е имал предвид Създателя.
Смутени от този развой на нещата, жреците на Амон искали да отнемат властта на Аменхотеп IV, като се възползвали от икономическата криза в страната. Най-накрая Аменхотеп IV бил отровен от конспираторите. Всички следващи фараони били под влиянието на жреците.
Така завършва тази  историята на фараоните,които уж управлявали,но всъщност жреците са били най-важните управляващи,от тях зависило всичко земно и неземно.

из: кн."Погубените светове и народи".



Гласувай:
38


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. rouzy - Египетски фараони
20.10.2011 08:27
Фараонът приема името Ехнатон („Угоден на Атон“ или „Полезен на Атон“)
цитирай
2. djem - Египетски фараони
20.10.2011 08:29
При Аменхотеп IV Египет започва да губи своята власт над Сирия и Палестина.
цитирай
3. ezitura - !
20.10.2011 08:35
Годините на управление на Аменхотеп IV се съпровождат с разрушаване на старите канони в изкуството. Създава се нов, по-жив художествен стил. Обстоятелствата около смъртта на Аменхотеп IV са неизвестни.
цитирай
4. marley - Менес
20.10.2011 08:38
Менес произхожда от Тинис, малък град в Южен Египет.
цитирай
5. marley - фараонска династия
20.10.2011 08:40
Първа фараонска династия (от около 3000 до 2800 година пр.н.е.)
Втора фараонска династия (от около 2800 до 2675 година пр.н.е.)
цитирай
6. marley - религия
20.10.2011 08:42
При египтяните по интересно е тяхната религия - Девет основни божества и техните дъщери и синове. Там всичко е много заплетено - кой на кого бил син и така натактък - женят се братя и сестри ( то навсякъде е така). При тях има и тотемизъм - в описанията и портретите им са използвани животински части - например Бастет с глава на котка, Хор с глава на сокол и т.н. Всичко по принцип е много интересно, но трудн оза запомняне - имат много странни и завъртяни имена - например синовете на Хор, пазители на съдовете с органите на фараона - Кебсенуеф, Дуамутеф, Иммсет и Хапи. Както и да е, в интернет има надълго и на широко, който се интересува.
цитирай
7. mobbidik - древен Египет
20.10.2011 08:45
Развитието на египетската цивилизация продължава над 3000 години и през този период, независимо от промените, е съществувала и приемственост в изкуството, архитектурата, украсите, погребалните обичаи, религиозните вярвания и предметите за ежедневна употреба.
цитирай
8. mobbidik - До времето на Средното и Новото царство египтяните
20.10.2011 08:46
До времето на Средното и Новото царство египтяните създават в този район крепости с цел да държат населението в покорство и да сложат ръка върху местните залежи от злато. Местното население възприема египетските вярвания и обичаи и едва по време на Двадесет и пета фараонска династия съотношението на силите се променя и владетелите на Нубийското царство успяват да покорят Египет.
цитирай
9. andri - Привет!
20.10.2011 08:56
На запад от Египет се простира Либийската пустиня с пръснатите из нея оазиси. Египтяните са търгували с два народа в тази област - чехену и чемеху - и са изпращали отряди да потушават всякакви дребни конфликти. До времето на Двайсетата династия, когато са правени опити за нахлуване от обединените либийски племена и Морски народи (Народи от моретата), Египет е срещал малко затруднения при контролирането на тези съседи. Един от оазисите - Фаюм, който се намира най-близо до Долината на Нил, е играл важна роля в историята на Египет от най-ранни времена, а по време на Средното царство става седалище и резиденция на фараона. Захранван от приток на Нил, известен като Бар Юсеф, Фаюм не е същински оазис и е много по-интегриран в историята на Египет от останалите пет западни оазиса.
цитирай
10. andri - още:
20.10.2011 08:57
При напълно удовлетворени най-съществени нужди от обилните ресурси на собствената им страна, египтяните са имали достатъчно свободно време да размишляват върху произхода на вселената и създаването на боговете и човечеството и да се впуснат в теоретизиране как и къде продължава животът след смъртта. Разполагали са и със свободата да посвещават много време на изработването на паметници и свещени предмети, за да откликнат на религиозните си нужди. Цялата система почива на относително спокойна, стабилна и добре уредена политическа структура, разположена на концепцията за божествения произход на царя.
цитирай
11. mt46 - Фараон
20.10.2011 09:02
Ехнатон е доста интересна личност... Може би е първият в световната история, който се опитва да наложи вярата в един бог /монотеизъм/ - но среща яростната съпротива на жреците... Романът "Синухе Египтянина" блестящо, силно изобразява това...
цитирай
12. golden - Митовете за Египет!
20.10.2011 09:05

Как е възникнал светът? Как се е зародил животът?- си поставял въпроса човек още в най- стари времена. И съответно на степента на тогавашните си познания и опит винаги давал и някакъв отговор. Познанията за света на живелия в зората на древността човек се отразяват само в неговите митове.
цитирай
13. golden - бога- слънце......
20.10.2011 09:06
След оформянето на приведения в ред свят в египетската митология се появява редицата на сменящите се едно с друго поколения на боговете. Поколенията богове се разделят на двойки от мъжки и женски пол, тъй като примитивният човек си представял и живота, и размножаването на боговете по аналогия на човешкия живот и неговото размножаване. (Това схващане наричаме антропоморфизъм в религията.) В Египет обаче не земята е женското първоначало, а небето е от женски, а земята е от мъжки пол. Причината за това трябва да се търси в Нил: Нил опложда египетската земя, поради което Нил и неговият бог са от мъжки пол, съзидателното първоначало, а ролята на жена остава на небето. В Египет обаче се запазват и следи от тотеизма: отделните богове често били представяни съответно в образа на животно, като се приемало, че святото животно и олицетворяваният от него бог са единосъщни. Разказът за създаването на човека също така заема важно място в египетските митове. Според един от вариантите хората са съзсдадени от сълзите на бога- слънце.
цитирай
14. djem - Привет!
20.10.2011 09:11
Още Херодот отбелязва, че плодородната почва на Египет е създадена от наносите и утайките на Нил. Прекрасно напоявана от приижданията на Нил, египетската земя образува нещо като огромен оазис, притиснат от двете страни от безкрайните пустини на Северна и Източна Африка. Отделен от съседните страни на запад и на изток от скалисти планини и мъчно проходими пустини, а на юг от нилските прагове, Египет е почти изолиран от целия останал свят. С това до голяма степен се обяснява забавеното темпо на развитие и голямото своеобразие на египетската култура. Египтяните винаги противопоставят своята плодородна и благодатна земя на съседните пустинни и диви страни. Своята страна египтяните изобразяват чрез картинен йероглиф като плоска синя повърхност, понякога разделена от напоителни канали на редица обработени участъци, и образно я наричат „черната земя". От древността египтяните считат за покровител на плодородната нилска страна благия бог на водата и растителността Озирис, с когото според техните вярвания води вечна борба неговият злобен и жесток брат богът на пустинята и на чуждите страни Сет.
цитирай
15. djem - Египет:
20.10.2011 09:12
Обикновено Египет се дели на две части: Горен Египет, тясна дълга долина, и Долен Египет — широката делта на Нил, която се разтваря към Средиземно море в широк триъгълен разтворен цвят. Долината на Нил се простира от първия праг до върха на делтата във вид на дълга около 900 км тясна ивица, ширината на която варира средно между 3 и 22 км. Долен Египет, или делтата, образувана от наносите на великата река, в най-дълбока древност е силно заблатен. Но тук от запад и от изток непрекъснато идват различни племена, търсейки дивеч, риба и пасища! В североизточния ъгъл на делтата се отваря единственият изход от Египет в Азия през Суецкия провлак и Синайския полуостров към Палестина, Сирия и по-далечните страни на Предна Азия. По този път вървят към Азия египетските завоеватели, търговци и колонисти. По този път идва устремената обратно към Египет вълна — войски на азиатски завоеватели и търговски кервани, които докарват в Египет различни стоки от Азия и от областта на Източното Средиземноморие.
цитирай
16. djem - населението на древен Египет
20.10.2011 09:13
Египетският народ, както и много други древноизточни народи, се образува постепенно на базата на кръстосване на редица различни племена, главно туземни племена от Северна и Източна Африка. За родство между най-древните египтяни и племена от тропическа Източна Африка говорят своеобразните египетски статуетки от архаичния период, египетските изображения на най-древните жители на Източна Африка (страната Пунт), измерванията на черепите от архаичните погребения в Негада, близостта на египетския език до африканските езици гала, сомали и др. Древният култ към египетската богиня на плодородието, богиня Хатхор, която се изобразява като жена с рога на небесна крава, и култът към брадатото дребно божество Бес са несъмнено тясно свързани с религиозните култове на африканските народи. От друга страна, най-древните египетски племена са сродни с древните либийски племена от Северна Африка. Разкопките, правени в Египет и по платата, които заобикалят долината на Нил, показват, че племената, създали самобитната египетска култура, населяват Североизточна Африка от времето на палеолита. Във Фаюмското находище са намерени остатъци от африканско зърно. Племената от Североизточна Африка още в дълбока древност аклиматизират зърнени растения от Етиопия.......
цитирай
17. dalida - И още малко от митологията на Египет
20.10.2011 12:07
Появата на Пророка Муса
Поради дълбокия си фанатизъм древните египтяни не се отказвали от идолопоклонническите си вярвания. При тях били дошли хора, които ги призовавали към вярата в един-единствен Бог, но народът на Фараона всеки път се завръщал отново към изкривените си вярвания. Накрая Бог им изпратил Муса (Мойсей) като пророк, защото те били усвоили една система, противна на Божията религия, и били поробили синовете на Израил. На Пророка Муса (мир нему) било повелено да призове египтяните към Божията религия, да спаси синовете на Израил от робството и да ги поведе по правия път......
цитирай
18. dalida - В книгата са описани много действия на фараоните,освен реформатори и деспоти,те били и осиновители на израелтяни..
20.10.2011 12:14
Муса (Мойсей) и Харун (Аарон) отишли при Фараона, така както им бил повелил Бог, и го призовали към Божията религия. Те поискали от него да спре да измъчва синовете на Израил и да ги пусне да дойдат с тях. Фараонът не можел да приеме това, че Муса, когото е държал при себе си в продължение на години и когото най-вероятно е щял да направи наследник на трона си, стои срещу него и му говори по този начин. Именно поради тази причина Фараонът го обвинил в неблагодарност.
цитирай
19. dalida - Познаният ни Мойсей,египтяните наричали -Муса
20.10.2011 12:17
Фараонът се опитал да повлияе на чувствата на Муса. След като той и съпругата му са осиновили Муса, следователно той трябва да им се подчини. Нещо повече, Муса бе убил един египтянин. Според египтяните това изисквало тежко наказание. Тази емоционална атмосфера, която Фараонът се опитал да създаде, била насочена също и да въздейства върху знатните сред народа, така че те също щели да се съгласят с Фараона.

От друга страна, заветът на истинската Божия религия, който Пророкът Муса проповядвал, подкопавал силата на Фараона и го принизявал до нивото на обикновените хора. Оттогава нататък щяло да стане ясно, че той не е бог и нещо повече, той трябвало да се покори на Муса. Освен това, ако освободи синовете на Израил, той щял да загуби една съществена работна сила и по този начин да изпадне в голяма нищета. .....и т.н.
цитирай
20. tutankhamon661 - dalida
20.10.2011 15:58
Любимото ми.
Едно време "изядох" учебника по история точно на този материал.
цитирай
21. demonwind - Джосер (ок. 2600 пр. н. е. ), наричан ...
20.10.2011 23:04
Джосер (ок. 2600 пр.н.е.), наричан още Нетджерихет („тялото на боговете“) и по-късно Тосортос от гърците, е вторият и най-известен владетел на Древен Египет от III династия. Останал е в историята с първата в света стъпаловидна пирамида, изградена за негова гробница по идея на Имхотеп. Фараонът Джосер е амбициозен, решителен и успешен египетски владетел.


През последните дни на царуването на Джосер в Египет идва мъж, познат като Нефрен-Ка (Nephren-Ka). Той бил могъщ магьосник, който кара враговете да полудеят или ги умъртвява само с една дума или поглед. Легендите разказват, че Нефрен-Ка е дошъл от древен град, наречен Ирем, Градът на Колоните, и намиращ се в арабската пустиня. Всеки, който знае за това място, го държи в тайна от страх и ужас.


Нефрен-Ка впечатлява Джосер с мощта си и познанията в областта на окултното. По тази причина фараонът го провъзгласява за Везир, втори след Фараона в цялата територия на Египет.


Нефрен-Ка съживява почитането на стар, зъл бог — Черният Фараон. Скоро Нефрен-Ка и Черният Фараон стават неделими в представите на хората. Днес вече никой не може да различи делата им.


Фараонът Джосер умира от тежка болест и магьосникът Нефрен-Ка се провъзгласява сам за Фараон. В продължение на много години Берният Фараон се бори със синовете на Джосер за контрол над земите. Толкова могъща била силата му, че от синовете на предишния владетел не останало нищо. И така, Нефрен-Ка станал фараон на Египет и господар на хората.


Смята се, че сфинксът е всъщност репродукция на звяр, който е служил именно на Нефрен-Ка.


Гласът на Черният Фараон се носел над Египет като черен вятър, който разрушавал по пътя си всичко.


Нефрен-Ка построява Лабиринтът на Киш, място на тъмнина и отчаяние. Там той извършвал много от злите си магьоснически ритуали.


След години герой, наречен Снофру (Sneferu или Soris) се изправя срещу Нефрен-Ка и с помощта на Изида и Баст разваля черната магия и убива Фараона. Снофру се изкачва на трона и връща старите ритуали към боговете обратно в Египет.


Снофру изгражда пирамида, в която е затворена душата на Нефрен-Ка и пази земята от злата му магия. Първата пирамида се оказва недостатъчно здрава да задържи могъщия дух на Чеирния Фараон и се разрушава. Построена е втора със странни геометрични форми, изчислени от жреците, за да пазят затворени силите на Злото. Пирамидата удържа и тялото на Нефрен-Ка е заровено с проклятията на жреците. Построена е и трета пирамида, която да пази земята наоколо, в случай че Нефрен-Ка се завърне от мъртвите и опустоши Египет.


Фараонът Снофру заповядва да се заличят всички следи от Черния Фараон. Въпреки това, ритуалите по призоваването на Черния Фараон остават и до ден днешен се използват за завръщането му. Впоследствие Хефрен (Хафра), син на Хеопс (Хуфу), син на Снофру, изпъжда тези сили далеч от земите на Египет.


Почитането на Черния Фараон се завръща отново по време на царуването на Царица Нитокрис. Нитокрис е царица на Древен Египет (ок. 2152 — 2150 пр.н.е.), последната владетелка от шеста династия и на целия период на Старото царство. Нейното име е намерено в "Истории" на Херодот и в трудовете на Манетон.


Според Херодот тя поканила убийците на брат си, "царя на Египет", на банкет, и ги убила наводнявайки запечатана стая използвайки водите на Нил. След това за да избегне другите конспиратори, се самоубила (вероятно влизайки в горяща стая). Манетон отбелязва че, тя построила "трета пирамида" в Гиза, която обаче съвременните историци приписват на Микерин.


Нитокрис не се споменава в нито един египетски надпис. Въпреки това тя се спряга за първата жена-владетел, позната на историята от началото й.


Царица Нитокрис освобождава входа на Лабиринта на Киш и получава много от знанията на Черния Фараон. Зямата отново става царство на мрак и ужас. Тези, които почитат старите богове, са преследвани и живеят в страх.


Когато Нитокрис ражда син и му дава името Нефрен-Ка, народът въстава и я убива. Тялото й е заровено на тайно място, за да може никой поклонник на злото отново да върне ужаса и мрака...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6157036
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031