Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
07.03.2012 09:48 - БЪЛГАРИТЕ (36 ч)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 18215 Коментари: 22 Гласове:
28

Последна промяна: 16.08.2012 09:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                  
                               РАЖДАНЕТО НА КРАЛСТВА С ПОМОЩТА  НА  БЪЛГАРИТЕ



                                 image


                                    
През 1331 г. болярите избират за цар сестриния син на Михаил Шишман – ловешкия деспот Иван Александър (1331-1371). Новият цар е племенник по майчина линия на Михаил Шишман, правнук на Теодора-Анна, дъщеря на цар Иван Асен ІІ от последния му брак. Цар Иван Александър идва на власт в Търново в трудно време.Скоро след като заема престола през 1331 г., цар Иван Александър нахлува в Тракия и освобождава заетите от ромеите Ямбол, Ктения, Русокастро, Айтос и Анхиало.След 1332 г. самочувствието на цар Иван Александър нараства. През следващите десетина години той наблюдава от Търново проблемите на своите съседи, вероятно мислейки, че те никога няма да станат негови. Отрано провъзгласява своите синове Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен за съцаре. Самочувствието му най-силно личи от “похвалното слово”, включено в Софийския псалтир (“Песнивеца”) от 1337 г.  През 1338 г. цар Иван Александър напомня на византийския император за поетия сватбен ангажимент и през есента на същата или пролетта на 1339 г. край Адрианопол е извършено тържественото бракосъчетание.Началото на управлението на Иван Александър съвпада с възхода на османските турци. При Орхан (1324-1362), наследника на Осман, те бележат значителни военни успехи в Мала Азия. Бейликът на Орхан постепенно започва да се превръща в стегната, организирана на военни начала държава. Османците завладяват византийските крепости по източния бряг на Черно море: Бруса – в 1320 г., Никея – в 1331 г., и в 1337 г. пада Никомидия.

Византия видимо става по-слаба. Империята губи сили и средства в изтощителни граждански войни. След смъртта на Андроник ІІІ Палеолог в 1341 г. на византийския престол сяда деветгодишният Йоан V Палеолог (1341-1391). Назначено е регентство в състав: императрицата майка Ана Савойска, управителят на Константинопол Алексий Апокавк, видният сановник Йоан Кантакузин и патриарх Йоан ХІV Калекас. Скоро се оформят две враждуващи групировки, едната начело с Алексий Апокавк, а другата – с богатия земевладелец Йоан Кантакузин. Същата година в Константинопол пристига Шишман, син на цар Михаил ІІІ Шишман, който дотогава живее при татарите. Иван Александър извежда войските си до граничния по това време град Стилбно (Сливен) и изпраща пратеничество във византийската столица с ултимативно искане – да му предадат Шишман или ще отвори нова война на ромеите. Регентът Кантакузин отговаря, че няма да предаде Шишман, и заплашва, че ще изпрати в българските земи турците на неговия съюзник Умур бег.
В крайна сметка двете страни възстановяват мира от 1331 г.Цар Иван Александър се намесва на страната на Апокавк. Той навлиза през Тракия към Димотика и се установява на лагер на десния бряг р. Марица. Войниците му се впускат да плячкосват околните земи. Тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от войската е разбита и пленена от ромеите на Кантакузин, част – от аканджийските отряди на Умур бег. В такава обстановка цар Иван Александър предлага мир на Йоан Кантакузин, който е сключен с посредници поради тежката зима на 1341-1342 г.
Мирът дава възможност на Йоан Кантакузин да потегли към Солун. Опитът му да превземе града е неуспешен и той търси помощта на сърбите. През месец юли 1342 г. претендентът за престола в Константинопол и Стефан Душан се срещат в Пауми, близо до Прищина (Косово). Те се споразумяват за взаимна помощ при условие всеки да задържи онова, което завоюва от верните на Апокавк градове. Опитът им обаче да превземат заедно Сяр пропада.


Разделяне на Българското царство


През пролетта на  1345 г. Умур и Кантакузин грижливо се подготвят за война срещу непокорния българин Момчил. На 7 юли 1345 г. отрядът на Момчил е притиснат между градските стени на Перитерион и многократно превишаващите по брой дружини на Йоан Кантакузин и Умур бег. Жителите на града гледат от крепостните стени кървавото зрелище. Момчил слиза от коня и се бие наравно със своите хора. Но храбростта му не е достатъчна.  Той загива с меч в ръка заедно с хилядите свои войници. Оцеляват около петдесетина души, които начело с братовчед му Райко се укриват в града. В българската столица Търново остават напълно безучастни. А в народната памет остава преданието за юначния Момчил, който храбро защитавал Родопите от турците.

Докато траят събитията в Родопите, Стефан Душан напредва в Македония при мълчаливото одобрение на Иван Александър. Той превзема Воден, Костур и Лерин, а след това Мелник и Зъхна. На 25 септември 1345 г. Стефан Душан тържествено влиза в Сяр. На 16 април 1346 г. в Скопие той се провъзгласява за “василевс и автократор на Сърбия и Рашка”. На тържествената церемония присъства търновският патриарх Симеон, а според някои съвременни изследователи – и самият търновски цар Иван-Александър. Така с българска помощ се ражда Кралство Сърбия.В 1346 г. императрица Ана Савойска се обръща с писмо за помощ към отцепилия се в Добруджа български болярин Балик и неговите братя Тодор и Добротица. Тяхното владение е с център крепостта Карвуна (Каварна) и вероятно е наследствено по линия на Тертеровци. Тодор и Добротица заминават за Константинопол с отряд от хиляда войници. Добротица е почетен с титлата деспот и му е поверена войска срещу Кантакузин. Въпреки че се проваля като военачалник, той е назначен за управител на черноморския град Мидия, а брат му Тодор се завръща в Карвуна.През февруари 1347 г. Йоан Кантакузин влиза в Константинопол. На 21 май властта фактически минава в неговите ръце, след като омъжва дъщеря си Елена за младия император Йоан V Палеолог. Есента на същата година в Търново цар Иван Александър се разделя със съпругата си Теодора, от която има двама синове: Михаил Асен и Иван Срацимир. От този брак е и Кера Тамара, която по-късно се омъжва за турския султан Мурад І (1359-1389). На следната 1348 г. царят се жени повторно, този път за еврейката Сара, която се покръства под името Теодора. От този брак се раждат Иван Шишман и Иван Асен, който умира около 1344-1345 г. По това време и тримата живи братя носят царски титли. Между 1352 и 1355 г. умира първородният царски син Михаил Асен. Година-две след това Иван-Александър отделя Видинската област и я дава на във владение на Иван-Срацимир.

Враждебните отношения между съседните балкански държави се развиват при все по-силно нарастващата османска заплаха. Канени като съюзници, османците плячкосват и отвличат в Мала Азия пленници, които продават като роби. Хрониката на техните първи грабителски походи е трудна за възстановяване, но е ясно, че те са свързани с действията на Йоан Кантакузин в борбата му за престола на византийските василевси. Веднъж научили пътя към Европа, усетили слабостта на местните владетели и вкуса на богата плячка, те започват системно да нахлуват в Тракия.  Това прави и Сюлейман, син на Орхан (1324-1362) в 1347 г., когато по поръка на Кантакузин превзема южните черноморски градове без Созопол. Три години по-късно, през лятото на 1350 г., по своя инициатива Сюлейман пресича р. Марица и плячкосва българските земи в Тракия.

Управлението на цар Иван Александър бележи един от върховете на българската средновековна култура. Той отделя голямо внимание на делата на църквата и всячески се стреми да подпомага нейното материалното състояние. Той е инициатор и покровител на строителството на Драгалевския манастир “Св. Богородица” в подножието на Витоша и Килифаревския манастир близо до Търново. Ярки свидетелства за тази негова грижа са издадените царски дарствени грамоти за български манастири “Св. Никола” в Емона от 1354 г. и за манастира “Св. Богородица Елеуса” в Месемврия, която няма дата.
Под прякото наблюдение на цар Иван Александър в престолния град са организирани два антиеретични събора. Първият е свикан най-вероятно в 1350 г. На него присъстват всички висши духовници на царството и е председателстван от патриарх Теодосий Търновски. Съборът разобличава възгледите на богомилите и налага тежки наказания на тези от тях, които не се отричат от своите вярвания. По-късно на преследвания са подложени последователите на една нова ерес – адамитите, които проповядват връщане към изначалното равенство преди грехопадението на първите хора, поради което ходят съвършено голи по подобие на библейския Адам.


Съвременните историци оценяват цар Иван Александър като нерешителен политик, който носи вина за силно ограничените възможности на Второто българско царство да се противопостави на започналата османска експанзия, но неговите съвременници го славословят като “превисокия цар, богоизбрания и боговенчания Иван Александър”.

Хронология:

 *  Османска власт в България - (1396 - 1878)
(Османските орди били съставени предимно от платени войници от различен етнос - плаща им се за да се бият срещу българите. Така на османска страна са се биели - сърби, италианци, французи, германи, гърци.....)
 *  През 1380 година на Косово поле се завързал кървав бой.
 *  През 1389 година било покорено Добруджанското деспотство.
 *  На  17 юли 1393 година било сложено край на Търновското царство.
 *  България първа от балканските страни е под османска власт от 1396 година.
*  Така България паднала под османска власт. С падането на Видинското царство е сложен край на средновековната българска държава.

България  -  от 1185 до 1396 година -
 -  Официален език    -    старобългарски
 -  Държавна религия     -   Източноправославно Християнство
-  Царе:   династии  -
   *   Асеневци
  *   Тертеровци
  *    Страцимировци
   *   Шишмановци
-----------------


Още информация:
“Савойска хроника”
"България през средновековието"







Гласувай:
28


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dalida - Български владетели от началото на ХIII век
07.03.2012 09:53
Владетели

Калиман I Асен (1241-1246 г.)
Михаил II Асен (1246-1256 г.)
Калиман II (1256)
Мицо Асен (1256 - 1257 г.)
Константин Тих Асен (1257-1277 г.)
Ивайло (1277-1279 г.)
Иван Асен III (1279 г.)
Георги I Тертер (1280-1292 г.)
Смилец (1292-1298 г.)
Иван IV Смилец (1298-1300 г.; спорен)
цитирай
2. dalida - Шишмановци:
07.03.2012 09:54
Михаил III Шишман (1323-1330 г.)
Иван Стефан (1330 г.)
Иван Александър (1331-1371 г.)
Иван Шишман (1371-1395 г.; цар на Търновското царство)
Иван Срацимир (1356-1396 г.; цар на Видинското царство)
Константин II Асен (1396-1422 г.; цар на Видинското царство)
цитирай
3. dalida - Добруджанско деспотство 1325 — 1397
07.03.2012 09:55
Балик (? — 1366 г.)
Добротица (1366 — 1385 г.)
Иванко (1385 — 1397 г.)

Цяла Добруджа пада под ударите на османските нашественици през 1411 г.
цитирай
4. dalida - Падане на България под османска власт (1371–1396/1422 г.)
07.03.2012 09:57
1371 г. — битката при Черномен
1389 г. — превземането на София
1395 г. — пада Добруджанско деспотство
1393 г. — пада Търновското царство
1396 г. — Битката при Никопол
1396/1422 г. — пада Видинското царство
цитирай
5. kozme - В своята съзидателна история нашият народ.........
07.03.2012 11:42
В своята съзидателна история нашият народ неуморно гради откакто се помни, било то къщи, крепости, градове или държави.

Създава невероятни приказки, омайни песни и изгарящи танци.

Рисува чудни картини и реди божествено писменно слово.

Устремени към бъдещето и в мисията си да водим хората по пътя им към съвършенството, тласнахме човечеството в неговия ренесанс. Изпратихме учителите си да проповядват словото божие по света и се упълчихме на догмата народите да нямат своя писменост.

Многопластовата ни музика и песни от Орфеево време до днес и от ширналата се земя та до необятния космос, кара всичко, което ни заобикаля да се унася забравяйки ежедневието и житейската динамика.

Вливахме и продължаваме да вливаме живителните си сокове в създава-нето, развиването и утвърждаването на достатъчен брой държави и нации.

Родихме и отгледахме голям брой откриватели, изобретатели и талант-ливи писатели, както и огромен брой поети и музиканти.Построихме много обекти по целия свят, оставяйки имена и пот по пясъците и камънаците на земята.

Когато всичко това се прави за да се даде представителност на съзида-телността, то става ясно, че за да се получи е необходимо отприщването на огромно количество енергия насочена в определена посока.

Тази енергия наблюдаваме и като една обратна стихия.Един разру-шителен феномен, показващ как добронамереното начинание може да бъде смачкано и унижено. И всичко това, заради факта, че друг е бил носителят на интересната и различна нова идея.

Когато някой направи не-що значимо, веднага ще бъде отритнато и оплюто. Ако обаче в нечия глава се роди нещо гениално, за да се появи на белия свят ще е необходимо създателят му да води титанична борба за неговото налагане.То ще бъде начаса атакувано от опонентите докато накрая не бъде отхвърлено и отречено изцяло.
цитирай
6. kozme - турцизми и др. чуждеци,
07.03.2012 11:50
арабаджия : колар
азмак : водно място
аркадаш : другар
ачик : отворен, свободен
абдал : глупав
алтън : злато
аннатиса : разказа
аджеба : да ли е?
ат : жребец
актариа : префърляне
анжак : тъкмо за...
аферим :
адаш : именик
адет : обичай
аръш : процеп /на кола/
арк : вада /воденична/
айрък : троскот
акран : връстник
амуджа : чичо

бакшиш : пер. подарък
баарджик : ревач /малка възглавница на кола/
бажалък : кумин
бет : лош
булашик : нечиста работа, мръсна работа
бакър : котел
бент : яз
будала : идиот
башлък : главина
бузалък : вид трева
боклук : торище
батак : тиня, кал

бюеме : блато, спряна вода
буаз : проход
буюр : заповядай
боюндрук : хамут
белки : пер. можеби
бастиса : нападна
базкерет : по някой път
берекет : плодородие

вересия : на доверие (от vermek - да дам)
възгечтиса : отказа се (правилно - закъсня)
ватан : отечество
ваде : срок, падеж


герен : горчив, солен
гидик : прелез
гидик : дребна покъщнина
гюл : шипка (правилно - роза)
гюдюл : пън
гужук : късоопашат
гюч-биля : едвам
герчек : действително, наистина
гюрюлтия : шум, крясък
гем : юзда
гюбре : тор
гьоз : житно вместилище
гюрген : габер
геврек : крехко, чупливо (забележка: българското геврек - кръг не идва от турското gevrek)
гюн-доусу : източен вятър
гюзюн : есен
гюзле : есенна трева
гериз : вада, водопровод
гечиндисвам : преживявам
геченде : преди няколко време
гюдюджия : пастир

дере : река (персийска дума, родствена на българското "дол")
даяма : заслон за овци
даяк : подпора, бой
дервенджия : воденичар
дерт : болка, грижа
демек : т.е., сиреч
дизия : низа, връв
дюшек : постелка
дюшеме : под, потон
дипчик : приклад /на пушка/
дост : приятел (персийска)
дюз : равно
джинс : род
денк : вързоп, равновесие (персийска)
доурук : препълнен
джебел : планина
дик : стръмно
дювенсилик : процеп за диканя
дал : клон

еш : другар, равен
емиши : овошки
еклеме : наставка
емтери : земляк, съгражданин
енгеч : скоба /железна/
ербаб : способен, господари
еваш : мек, бавен
елпезе : пастал, куп листа, връзка
ек : става /на пръсти/
цитирай
7. golden - Добруджанското деспотство.
07.03.2012 17:04
...............Решителната битка между османците и съюзните сили на сърби и босненци става на 15 юни 1389 г. при Косово поле. Сръбският велможа Милош Обилич се промъква в шатрата на султан Мурад и го убива. Но това има обратен на очакванията ефект. Следва яростна атака на османците, предвождани от сина на Мурад – Баязид І (1389-1402). Съюзниците търпят тежко поражение. Княз Лазар пада убит, а Сърбия става васална. Васали на османския султан вече са Византия, Търновското царство, Видинското царство. Идва редът на Влашко, Босна и Унгария, които вече усещат дима от опожарените селища.
През 1391 г. османски отряди преминават Дунава и нанасят поражение на войските на влашкия воевода Мирчо (1378-1418), а през 1392 г. опустошават Южна Унгария. Българският цар Иван Шишман влиза в преговори с унгарския крал Сигизмунд (1387-1437). Това силно разярява Баязид и през пролетта на 1393 г. голяма османска войска преминава Стара планина и се насочва към Търново. .....................
цитирай
8. djem - Съдбата на Добруджанското деспотство
07.03.2012 17:12
Търново пада на 17 юли 1393 г. при неясни обстоятелства..........Най-видните жители на града – общо около 110 души, са изклани в патриаршеската църква......Патриарх Евтимий е заточен вероятно в Бачковския манастир.
цитирай
9. djem - Балканската несговорчивост и ограничено мислене
07.03.2012 17:15
Балканската несговорчивост и ограничено мислене са историческа реалност. Българската аристокрация е пропита изцяло от тази зараза.

През Средновековието тя ликвидира цели държави. В народната памет обаче разединението на Българското царство се изтрива без остатък. А от XV в. насам чуждите пътешественици разказват за една България под властта на османците. Според тях България започва от Ниш и свършва при Одрин.
цитирай
10. atil - Това за турцизмите е предположение ...
07.03.2012 17:29
Това за турцизмите е предположение и пожелателно разсъждение а не факт.Русификацията почва през Възраждането а дотогава на никого не му е минавало през ума ,че тези думи са чуждици.Както и топонимията- тя е заварена и записана от турците и не преименуване на местности и географски названия(тук обаче не влиза връх Мусала,който е особен случай- старото му име е било Тангра).Съседната планина е кръстена на алп Бюргюн-Берген - Пирин(Перин)- Перун у славяните.А Рила също е древнобългарско название
На практика пряката линия на династията - Асен се прекъсва при Коломан -1 а като цяло при Константин Тих.Иван Александър е били добър държавник ,но слаб политик.
Много хубав пост пак, истинска история!!!
цитирай
11. ezitura - За времето от 15:30 до 17:37
07.03.2012 17:38
брой прочетени - едва трима.

Голямата спирачка действа. Най-големите манипулации засегнаха най-четените блогери.

Не мога да повярвам, пак невинните страдат заради виновните.
цитирай
12. dalida - Истинската история....
07.03.2012 20:27
atil написа:
Това за турцизмите е предположение и пожелателно разсъждение а не факт.Русификацията почва през Възраждането а дотогава на никого не му е минавало през ума ,че тези думи са чуждици.Както и топонимията- тя е заварена и записана от турците и не преименуване на местности и географски названия(тук обаче не влиза връх Мусала,който е особен случай- старото му име е било Тангра).Съседната планина е кръстена на алп Бюргюн-Берген - Пирин(Перин)- Перун у славяните.А Рила също е древнобългарско название
На практика пряката линия на династията - Асен се прекъсва при Коломан -1 а като цяло при Константин Тих.Иван Александър е били добър държавник ,но слаб политик.
Много хубав пост пак, истинска история!!!

-----------------------------------
Тази история си я пазя отдавна. Не мисля, че някога ще бъде отпечатана в учебниците,бих искала, но не съмнявам.

Като знам колко трудности създават комисията по историческите документи, и една отпечатана вече макар и невярна история на България от преди десетилетие навлязла твърдо в учебния материал на учениците, едва ли някой учен ще си направи труда да напише Истината за живота на българите откакто съществуват като народ изобщо. Божидар Димитров се опита, но го смачкаха. Овчаров се опита и него смачкаха. Рашков се опита, но врага го повали. "Бойна слава" се опитаха да говорят за история и те се загубиха някъде. Сега идва ред на Тангра-активистите. Май замислят нещо като клуб по история "Истината за българите". Ще видим какво ще излезе от всичко това.

цитирай
13. atil - Казано по елементарен начин Дал...
07.03.2012 21:00
Казано по елементарен начин Далида,всичко зависи от общественно-политическото състояние на държавата...!
Ако имаше средна класа от свободни и независими хора с многобройни семейства от които поне едното дете да става висш специалист(обаче със здрав дух и българско възпитания и съвест), то тогава и щеше да има и други партии и други профсюзи и друга икономика и друга политика.А за науката то се е разбираемо.Тази средна класа щеше да излъчи други представители на едрия национален капитал,който щеше да е национален а не просташко -бандитски и чакалски. Та ако се обърнат нещата към това то промени ще настъпят. Народа трябва да ги ЗАСТАВИ да правят нещо.Те сами никога няма да решат.На тях им трябва точно такава среда и обстановка - рай за чакали и лешояди!
А който рече да ми проговори за Европа и за демокрация първото,което ми идва е да го цапна през устата! Имаше един такъв разказ -"До Желюша с конски вагони"...Но не за повтарям класиците по друг повод а защото днешна България няма нищо общо с никаква Европа и с никаква демокрация а пазарната и икономика е същата фикция както фиктивните и правила и закони!
Какъв човешки "материал" се възпроизвежда през последните десетилетия тук?!Достатъчно е да се хвърли един поглед на този блог и картинката е ясна.Обаче както обикновенно виновни няма за нищо а ако има то те не са от тях.Когато някой им потърси сметка за нещо почват да говорят за законност,човешки права,демокрация,толерантност и отварят торбата с лъжите и клеветите срещу тия които ги притесняват с нещо..Наука ли? Че за какво им е тя?
цитирай
14. alexs - Търновските царе http://a...
07.03.2012 23:40
Търновските царе
http://alexs.blog.bg/photos/82352/original/Tyrnovo%20/care.jpg
Созопол, заедно с Месамбрия (днес Несебър) пада 1459 година - 6 години след падането на Константинопол, като една от последните византийски крепости под турско владичество. В отбраната на града са участвали венециански и генеузки кораби
И честит празниик!
цитирай
15. ka4ak - Тони,с Обич!:)))
08.03.2012 14:08
ka4ak.blog.bg/politika/2010/03/08/jenite-prekrasni-ste.506687
цитирай
16. dalida - Добро утро, Алекс!
09.03.2012 08:09
alexs написа:
Търновските царе
http://alexs.blog.bg/photos/82352/original/Tyrnovo%20/care.jpg
Созопол, заедно с Месамбрия (днес Несебър) пада 1459 година - 6 години след падането на Константинопол, като една от последните византийски крепости под турско владичество. В отбраната на града са участвали венециански и генеузки кораби
И честит празник!

-------------------------------------
Благодаря за пожеланието!
цитирай
17. dalida - Добро утро, Ка4ак!
09.03.2012 08:10
ka4ak написа:
ka4ak.blog.bg/politika/2010/03/08/jenite-prekrasni-ste.506687


-------------------------------------------
Благодаря!
цитирай
18. marley - Българските царе:
11.03.2012 10:19
Първа българска държава (680-1018)


Династията Дуло
кан Аспарух - 680-700/701
кан Тервел (син на Аспарух) - 700/701-718/721
кан Кормесий (син на Тервел) - 718/721-738
кан Севар (най-вероятно син на Кормесий) - 738-753/754

Династична криза
кан Кормисош (от рода Вокил) - 753/754-756
кан Винех (от рода Укил) - 756-760
кан Телец (от рода Угаин) - 760-763
кан Сабин (от рода Вокил, зет на Кормисош) - 763-766
кан Умор (от рода Укил) - 766
кан Токту - 766-767
кан Паган - 767-768
кан Телериг - 768-777
кан Кардам - 777-802/803

Крумова династия
кан Крум - 802/803-814
кан Омуртаг (син на Крум) - 814-831
кан Маламир (третият син на Омуртаг) - 831-836
кан Пресиян (племенник на Маламир, син на Звиница) - 836-852
кан Борис/княз Борис I Михаил (син на Пресиян) - 852-889
княз Владимир-Расате (първороден син на Борис) - 889-893
цар Симеон I (третият син на Борис) - 893-927
цар Петър I (вторият син на Симеон) - 927-969/970
цар Борис II (първороден син на Петър) - 969/970-971
цар Роман (вторият син на Петър) - 976/977-991

Самуилова династия
цар Самуил - 991-1014
цар Гаврил Радомир (първороден син на Самуил) - 1014-1015
цар Иван Владислав (племенник на Самуил, син на Арон) - 1015-1018
цитирай
19. marley - Българските царе:
11.03.2012 10:21
Самуилова династия
цар Петър II Делян (син на Гаврил Радомир) - 1040-1041
цар Петър III (Константин Бодин, правнук на Самуил) - 1072


Втора българска държава (1185-1396)


Династията Асеневци
цар Петър IV (Тодор) - 1185-1187/1190
цар Асен I (по-малкият брат на Петър) - 1187/1190-1196
цар Петър IV - 1196-1197
цар Калоян (по-малък брат на Петър и Асен) - 1197-1207
цар Борил (сестрин син на Петър, Асен и Калоян) - 1207-1218
цар Иван Асен II (първороден син на Асен) - 1218-1241
цар Коломан (Калиман) I Асен (четвърто дете на Иван Асен от втория му брак с Ана-Мария) - 1241-1246
цар Михаил II Асен (първи син на Иван Асен от третия му брак с Ирина Комнина) - 1246-1256
цар Коломан (Калиман) II Асен (племенник на Иван Асен, син на Александър) - 1256
цар Мицо Асен (зет на Иван Асен) - 1256-1257
цар Константин Тих-Асен (женен за Ирина-внучка на Иван Асен) - 1257-1277
цар Ивайло (узурпатор) - 1278-1280
цар Иван Асен III (син на Мицо, внук на Иван Асен ІІ) - 1279-1280

Династията Тертеровци
цар Георги І Тертер - 1280-1292
цар Смилец - 1292-1298
цар Чака (узурпатор) - 1299-1300
цар Теодор Светослав Тертер (син на Георги Тертер) - 1300-1321
цар Георги ІІ Тертер (син на Светослав Тертер) - 1321-1322

Династията Шишмановци
цар Михаил ІІІ Шишман (правнук на Иван Асен ІІ, братовчед на Светослав Тертер) – 1323-1330
цар Иван Стефан (първороден син на Михаил Шишман) – 1330-1331
цар Иван Александър (праправнук на Иван Асен ІІ, племенник на Михаил Шишман) – 1331-1371
цар Иван Шишман (първи син на Иван Александър от втория му брак с еврейката Сара) – 1371-1395 (в Търново и Никопол)
цар Иван Срацимир (втори син на Иван Александър от първия му брак с Теодора) – 1356-1396 (във Видин)
цитирай
20. marley - Българските царе:
11.03.2012 10:22
Трета българска държава (1879-1946)


княз Александър Батенберг – 17. ІV. 1879-26. VIII. 1886

Династията Кобурги
княз Фердинанд Сакс-Кобург-Гота/цар Фердинанд І – 25. VI. 1887-3. X. 1918
цар Борис ІІІ (първороден син на Фердинанд) - 3. X. 1918-28. VІІІ. 1943
цар Симеон ІІ (първороден син на Борис) - 28. VІІІ. 1943-15. ІX. 1946
цитирай
21. marley - Българските царе
11.03.2012 10:34
Преди много години българските царе са управлявали с години (10 - 20) и народът е бил доволен.

Откакто се въведоха изборите на всеки 4 години сменяме управлението(правителството) но файда няма. Още веднага след прехода - от социализъм към капитализъм, социалистите взеха отново властта и окупираха по-важните стратегически и икономически постове. Така всяко следващо правителство нямаше начин как да внедри своите хора, за да има някакъв прогрес или регрес. До сега никой не напуска доброволно властта, преди да я консумира напълно - т.е. да си присвои по-тлъстите доходоносни парчета. Чак французите се удивиха на нашите алчни политици. Нищо не ги плаши, могат ли да се облагодетелстват от властта - правят го без срам и свян.

Която и партия да дойде на власт все същите говеда ще са. Вече го доказаха - всички преди Герб,че са единствено мислищи за себе си - еднолично.

Такова лицемерно и алчно правителство не е способно на доблестни постъпки като да защитава интересите на народа си.

Българските правителства доказаха до сега, че са предимно алчни и корумпирани.
цитирай
22. shtaparov - Някои добавки
24.03.2012 01:07
marley написа:
Самуилова династия
цар Петър II Делян (син на Гаврил Радомир)- 1040-1041
цар Петър III (Константин Бодин,правнук на Самуил)- 1072

Втора българска държава (1185-1396)

Династията Асеневци
цар Петър IV (Тодор)- 1185-1187/1190
цар Асен I (по-малкият брат на Петър)- 1187/1190-1196
цар Петър IV- 1196-1197
цар Калоян (по-малък брат на Петър и Асен)- 1197-1207
цар Борил (сестрин син на Петър, Асен и Калоян)- 1207-1218
цар Иван Асен II (първороден син на Асен)- 1218-1241
цар Коломан (Калиман) I Асен (четвърто дете на Иван Асен от втория му брак с Ана-Мария)- 1241-1246
цар Михаил II Асен (първи син на Иван Асен от третия му брак с Ирина Комнина)- 1246-1256
цар Коломан (Калиман) II Асен (племенник на Иван Асен, син на Александър)- 1256
цар Мицо Асен (зет на Иван Асен)- 1256-1257
цар Константин Тих-Асен (женен за Ирина-внучка на Иван Асен)- 1257-1277
цар Ивайло (узурпатор)- 1278-1280
цар Иван Асен III (син на Мицо, внук на Иван Асен ІІ)- 1279-1280

Династията Тертеровци
цар Георги І Тертер- 1280-1292
цар Смилец- 1292-1298
цар Чака (узурпатор)- 1299-1300
цар Теодор Светослав Тертер (син на Георги Тертер)- 1300-1321
цар Георги ІІ Тертер (син на Светослав Тертер)- 1321-1322

Династията Шишмановци
цар Михаил ІІІ Шишман (правнук на Иван Асен ІІ, братовчед на Светослав Тертер) – 1323-1330
цар Иван Стефан (първороден син на Михаил Шишман)– 1330-1331
цар Иван Александър (праправнук на Иван Асен ІІ,племенник на Михаил Шишман) – 1331-1371
цар Иван Шишман (първи син на Иван Александър от втория му брак с еврейката Сара)– 1371-1395 (в Търново и Никопол)
цар Иван Срацимир (втори син на Иван Александър от първия му брак с Теодора)– 1356-1396 (във Видин)

Името на царя определено не е Коломан,а Калиман. Цар с име Чака никога не сме имали- тогава е царувал Йоан IV Смилец. Иван Шишман е цар до 1393 г. (след това е "господин"),а Иван Срацимир царува до 1397 т. След него е цар Константин II Асен Срацимир (1397-1421/22 г.).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6157123
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031