Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
02.04.2012 01:51 - БЪЛГАРИТЕ (38 ч)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 12422 Коментари: 18 Гласове:
19

Последна промяна: 16.08.2012 09:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                   БЪЛГАРИЯ през XVIII  век

                    
                Промяна в стопанската дейност на българите




През ХVIII в. Турция загубва стратегически от икономическа гледна точка територии като Унгария и Крим. Други от провинциите й пък стават арена на размирици. По същото време значително се увеличава населението на градовете, което довежда до нарастване на потреблението. Разширяват се и търговските контакти с големите европейски държави. Всичко това отрежда на българските земи ново място в икономиката на империята и видимо стимулира стопанската инициатива на българите.

Започва процес на разпадане на класическия османски модел на земевладение и на зараждане на частната собственост, като двете тенденции протичат с различен интензитет и в пряка зависимост от общото състояние на империята. На първо време новата стопанска конюнктура довежда до нарастване на обема на произвежданите зърнени храни и до широко навлизане на техническите култури (памук, тютюн, маслодайни насаждения и др.). Постепенно земеделието започва да се специализира по райони. В Пазарджишко например се развива производството на ориз, в Търновско – бубарството, в подбалканските полета – отглеждането на рози, в Македония – памук, Добруджа се обособява като зърнодобивен район, а по долините на реките Струма и Места се засажда тютюн.

Подем настъпва и в скотовъдството. Десетки българи успешно се вписват в посредническата търговия с овце и кози и натрупват значителни капитали, които впоследствие влагат в търговско-лихварски сделки или в закупуване на обработваеми земи. Самото селскостопанското производство също се обвързва все по-тясно с пазара. През ХVIII и началото на ХIХ в. нараства броят на чифлишките стопанства. Обикновено чифлиците се създават чрез покупко-продажба на тапиите за земя, чрез усвояване на мирийски участъци и необработваеми масиви или пък чрез отнемане земите на дребните владелци от местните аги и бейове. Най-широко разпространение чифлиците намират във Видинско, Русенско, Добруджа и Македония. Богатите и влиятелни българи също успяват да се възползват от новата конюнктура и стават притежатели на големи земеделски стопанства.

Осезаеми промени през периода на Ранното възраждане настъпват и в градското стопанство. Старите занаяти – кожарство, ковачество, грънчарство и други, изживяват подем. В отделни селища възникват и нови производства, а по-младите и по-предприемчиви еснафлии започват да усвояват нови форми за организация на своята дейност. Засилва се и ролята на еснафските сдружения. Новите тенденции засягат особено отчетливо текстилното производство. Десетки селища като Пловдив, Пазарджик, Сливен, Габрово, Котел, Търново, Карлово, Калофер дължат своя просперитет на копринарството, абаджийството, гайтанджийството, бояджийството. В тези браншове през 80-те години на ХVIII в. възникват първите манифактурни предприятия по българските земи. По-късно отново в областта на текстилното производство се създават централизирани манифактури, а през 1834-1835 г. с благословията на Високата порта Добри Желязков открива в Сливен и първото фабрично предприятие.

През ХVІІІ и началото на ХІХ в. мнозина българи насочват интересите си и към държавните доставки. С времето посредническата търговия със зърнени храни и железни изделия, с овце и вълна се превръща в изключително доходоносна професия, тъй като Високата порта изпитва сериозни затруднения при осигуряване на армията и столичното население с необходимите им продукти от първа необходимост. По същото време други българи създават търговски сдружения за делови контакти с Русия, Влашко, Унгария, Египет, Индия. Постепенно възникват и български търговски колонии в Будапеща, Виена, Букурещ, Гюргево, Браила, Яш, Нежин, Одеса, Калкута. Като следствие от разширяващата се стопанска инициатива и по примера на европейските държави се усъвършенства системата за придобиване на печалба. Само за две-три десетилетия в търговската практика навлизат сдруженията, търговската марка, търговията по мостри, кредитът. Нараства ролята на панаирите, особено на тези в Сливен, Долян, Неврокоп, Узунджово, Ески Джумая (дн. Търговище), обособили се като общоимперски стокови борси.

През втората и третата четвърт на ХІХ в. мнозина българи получават своето образование и в чужбина, като най-популярни били университетите, семинариите и гимназиите във Франция, Русия, Австрия, Германия, Италия, Румъния, Гърция, Сърбия. През 40-те години на века по-големите европейски държави започват да отпускат и специални средства за стипендии за български младежи, както и да предоставят помощ на българските училища с учебни пособия и литература. Освен в големите университети в Париж, Мюнхен, Рим, Виена, Хайделберг, Москва, Петербург, Берлин, Прага, Лайпциг мнозина българи продължават образованието си и в самата Турция, където след Кримската война се създават колежи и лицеи по западен образец. Особено популярни стават американският “Робърт колеж”, създаден през 1863 г., френският лицей в столичния квартал “Галата”, Медицинското училище в Цариград и др. Важна роля за разпространение на модерните знания сред възрожденските българи играят и католическите и протестантските училища, откривани в различни имперски градове от чуждите мисионерски станции (Цариград, Смирна, Самоков, Стара Загора, Пловдив, Битоля, Одрин, Солун и др.). През 50-те и 60-те години на ХІХ в. сериозни реформи започват да се осъществяват и в съществуващите мюсюлмански училища в българските земи.


Възрожденското стопанство през 50-те и 60-те години на ХІХ в.


През втората и третата четвърт на ХІХ в. стопанският облик на българските земи се променя видимо. Турското правителство съумява да привлече значителни английски и френски капитали, които вливат живителна струя в имперската икономика. Разширяват се търговските контакти със Западна Европа. През февруари 1856 г. Високата порта обнародва поредния Хатихумаюн, с който потвърждава намеренията си да продължи реформите в империята. През 1858 г. е приет закон за земята, а впоследствие е отменена и практиката на задължителното държавно регулиране на цените. Започва и осъществяването на нова административна реформа, според която територията на Османската империя е разделена на 27 вилаета, 10 от които се намират в европейската част на Турция. Продължава и модернизирането на армията и на основните държавни институции. През 1861 и 1862 г. са сключени търговски договори с Франция, Англия, Австрия, Испания, САЩ. Възникват и първите банки.
През 60-те години на ХIХ в. са построени и първите жп линии, свързващи Черна вода с Кюстенджа и Русе с Варна. Впоследствие се откриват и жп линиите Белово – Любимец, Търново – Ямбол, Солун – Скопие. Започва модернизирането на пристанищата по Дунав и Черно море. Пристъпва се към изграждане и на съвременна телеграфна служба. Реформаторската политика на Високата порта оказва стимулиращо въздействие и за развитието на земеделието, търговията, манифактурното и фабричното производство. Възрожденската буржоазия натрупва значителен стопански опит и обществено влияние. По-заможни, по-добре подготвени и вече с по-развито национално чувство, българските търговци и фабриканти започват да се впускат смело и в банковите операции, в акционерното и кредитното дело.

                                         БОГАТИ  И  БЕДНИ


                   Първите  заможни манифактуристи и търговци


Стопанското оживление в българските земи създава предпоставки за изменение и на социалната структура на възрожденското общество. Още през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ в. постепенно се очертава една нова прослойка от заможни манифактуристи и търговци, които заемат осезаемо място в обществения и политическия живот. Десетки българи се възползват от затрудненията на властта, проявявайки меркантилно мислене и търговски нюх. Първоначално те насочват вниманието си към сферата на прекупвачеството, а впоследствие умело пренасочват капиталите си към закупуване на недвижими имоти, към лихварство, към създаване на манифактурни и фабрични предприятия.
Меркантилизмът променя основните принципи в стопанския живот на българите. Фалитът и просперитетът, благоденствието и недоимъкът присъстват редом и в града, и в селото. Новата икономическа конюнктура формира и нов тип поведение. Наред с трудолюбието и почтеността благотворителността се превръща в морално задължение за богатите търговци и занаятчии. Еснафите насочват вниманието си към просветата, към църквите и манастирите. През втората и третата четвърт на ХIХ в. всички тези тенденции се задълбочават, подтиквайки българите да излязат от средновековното си битие и постепенно да се приобщят към ценностите на буржоазната цивилизация.

Богатството на  буржоазията започва осезаемо да си личи по къщите им - пищни, широки и високи, с дървени орнаменти със златно покритие,а някои от тях и с камбанарии и кули.
Богатите българки носели широки атлазени дрехи обшити с сребро и злато, а младите момци обичали да се кичат със златни часовници окачени на панталоните им. Посудата(приборите) на знатните българи били от сребро и злато, а сватбите - пищни и богато украсени. Сякаш за да се оправдаят пред бедните за своето богатство, заможните българи  строили фабрики и професионални школи,където младежите да учат занаяти.
Тези богаташи вместо да плащат данъци на държавата, построявали болници и детски домове, правили благотворителни събирания,където поканените трябвало да дадът своята лепта за доброто на бедните хора. Другите,които се занимавали с лихварство, бедните наричали еснафи и лихвари.



ХРОНОЛОГИЯ
  -  80-те години на ХVІІІ в. – В Карловско и Врачанско се откриват първите български манифактури
  -   1834-1835 г. – Добри Желязков открива в Сливен първата българска фабрика
   -  18 февруари 1856 г. – Високата порта обнародва Хатихумаюн, в който се дават гаранции за продължаване на реформите в Османската империя
  -  1861-1862 – Турция подписва самостоятелни търговски договори с големите европейски държави.


 Из: "Стопанска активност на възрожденските българи"



Гласувай:
19


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. bojo12345 - През 1863 г.стартира и банковото дело у нас.
02.04.2012 06:42
Основават се първите земеделски взаимоспомагателни каси.Основава ги Митхат паша .По късно те прерастват в първата банка у нас -Земеделската.
цитирай
2. marley - БЪЛГАРИЯ през XVIII век/ разпадане на османския модел на управление
02.04.2012 08:36
През ХVІІІ и ХІХ в. в недрата на българското общество се извършва една цялостна духовна обнова, която има за цел да доближи възрожденските българи до постиженията на буржоазната цивилизация. Заражда се движението за новобългарска просвета, появява се книгопечатането и периодичният печат. Настъпва подем в областта на литературата, науката, музиката, архитектурата. Поставят се основите на модерната светска култура.
В рамките на възрожденската епоха съществени промени настъпват и в етно-демографското развитие на българите. През ХVІІІ и ХІХ в. българското население чувствително се увеличава и достига до около 6-6,5 млн. души. Едновременно с това се извършват и сложни миграционни процеси от планинските райони към равнините, от селата към градовете, от вътрешността на страната към големите имперски центрове – Цариград, Одрин, Александрия, Смирна. Множеството военни конфликти на Балканите пораждат вълни от емигранти, които се заселват в Южна Русия, Бесарабия, Влашко. Създават се реални предпоставки за формиране на българската възрожденска нация, която през 70-те години на ХІХ в. е официално призната от Високата порта. Важна роля за това оказва другото мощно общобългарско движение през Възраждането – движението за църковнонационална независимост.
Съществен дял в историята на българското общество през ХVІІІ и ХІХ в. заемат и процесите на политическо възраждане. В хода на стопанските, социалните и духовните промени, които настъпват в живота на възрожденските българи, се създават благоприятни предпоставки за зараждане на националноосвободителната идеология и за активизиране на борбите за освобождение на България. През ХVІІІ и началото на ХІХ в. българите масово участват в руско-турските войни и в освободителните прояви на съседните балкански народи. Постепенно започва подготовката и на самостоятелни въоръжени акции, а след Кримската война възниква и организираното освободително движение. Появяват се първите емигрантски политически организации, разработват се различни програми и планове, търсят се подходящи съюзници. Кулминацията си българското националноосвободително движение достига по време на Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
цитирай
3. ezitura - Нови възможности
02.04.2012 09:44
цитат от постинга:
"През втората и третата четвърт на ХІХ в. стопанският облик на българските земи се променя видимо. Турското правителство съумява да привлече значителни английски и френски капитали, които вливат живителна струя в имперската икономика.
--------------------------------------

Така за българите се откриват нови възможности за професионално израстване.
Къде са сега тези инвестиции, които обещават всички политици за откриването на нови работни места? Явно нямаме находчиви българи, които да инвестират средства в икономиката ни и да откриват нови работни места. Богатите - изнасят парите си в чужбина.

цитирай
4. rouzy - БЪЛГАРИЯ през XVIII век се ражда
02.04.2012 18:47
- новата българска нация. Това започва през XVIII век, според някои с първата писана българска история на Паисий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България (1878). Това е период на радикални промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот - така го учат в училищата, така го учихме и ние през 20 век.
цитирай
5. rouzy - Нещо интересно:
02.04.2012 18:54
Храната в България през Средновековието

хората са живеели много по-здравословно през Средновековието, а храната им с малко мазнини и много зеленчуци, е била по-полезна от днешните продукти.

През Средновековието хората са консумирали много храна- около 4000 калории дневно, но са изразходвали и повече енергия, поради предимно физическото естество на работата им и нейната по-дълга продължителност.

Животът е бил труден. Богатите са преяждали, а бедните по-често гладували.

Селяните по това време са изяждали по два хляба дневно и месо по 250 до 400 грама, зеленчуци като зеле, ряпа, бобени храни, кромид и други са допълвали менюто им.

По време на Средновековието българите си набавяли храна основно от градините, нивите и заобикалящите ги земи, както това става и днес.

С тази разлика, че днес хората се хранят по-малко, спят по-малко и живеят по-малко. Средно ползват до 2500ккал на ден, спят по 5-6 часа в денонощие и живеят максимум до 80 години. Има и изключения, но те са единици.
цитирай
6. rouzy - Моля за малко внимание:
02.04.2012 18:58
или блога е хакнат или някой си прави експерименти.

Броячът на прочетени доста време стоеше на едно и също място; редакторът ми "яде" буквите; докато пиша коментарите ми излиза един червен надпис с грешки;

знам че админите правят промени по сайта,но тези провали са вече много очебийни сякаш някой стои заедно с мен в блога и ми прави гафове - нарочно.
цитирай
7. rouzy - И да продължа по темата
02.04.2012 19:01
През вековете овцете, козите и кравите са отглеждани най-вече в Северна Европа. В Южна Европа се отглеждали повече зеленчуци, билки и плодове.

Колко като количество, качество и видове храна се е консумирало от различните слоеве на тогавашното общество е известно, но по-важно е да знаем, че и по-нисшите слоеве са се хранели обикновено по три пъти на ден. Знатните са ползвали сребърни и златни съдове, а простолюдието се е хранило от дървени съдове.

Хората от Средновековието консумирали много зърнени храни, като просо, пшеница, овес, ечемик и ръж. Пшеницата е една от най-важните зърнени храни за Балканите от това време. Във венециански документи се съдържат сведения, че през 14 век България даже е изнасяла пшеница.

Пшеницата се използвала за продукти приготвяни от брашно, но се използвала и сварена.

Друга позабравена днес зърнена храна е просото и приготвения от него просеник.

Въпреки всичко и тогава, та даже и днес хлябът е бил основна част от храната.

Месото е друг важен продукт на трапезата от средновековието. Отглеждането на волове, овце, свине давало важна част от месото на трапезата. Друг източник на месо бил ловът, който бил и любимо забавление на управляващите.
цитирай
8. rouzy - Риболовът е друг източник на храна, както в морето, така и в реките и езерата.
02.04.2012 19:05
От зеленчуците са се ползвали зелето, марулята, ряпата, кромида, спанака, пащърнака, хряна, киселеца. Морковите навлизат през 10 век и в България.

Оризът като зърнена храна се появява през 7 век и в Дунавска България като плод на културния обем с Китай.

От бобовите култури по това време в България са познати баклата и граха.

Фасулът се появява след епохата на великите географски открития, както и доматите, пипера, картофите.

За пипера има сведения от Волжка България, които сочат, че този зеленчук е отглеждан там и дал името „болгарский перец" в Русия.
цитирай
9. rouzy - Смята се, че траките живеещи по нашите земи са гледали лапад, целина, праз, както и билки.
02.04.2012 19:06
Гъбите в прясно и сушено състояние, също са имали своето място на трапезата. Сушенето е бил основен начин за съхранение на храната в средните векове за месото,гъбите, ябълките, сливите, крушите, гроздето,някои видове зеленчуци.

От „Шестоднев" научаваме за използване на пчелен мед за храна.

В апокрифен летопис се споменава, че при царуването на Симеон, данъка е бил само едно повесмо, лъжица мед и едно яйце годишно.

Трапезата на българина по онова време не оставала без напитки.

Медовина, вино, както и ракия, която се е появила по нашите земи през 14 век от Италия, както това станало в Русия и Полша.

Най-вероятно медовината е славянски патент. Славяните заравяли в земята гърнетата с мед и чакали търпеливо двадесетина години да ферментират, така че за сватбите на децата си питието било готово.

Счита се, че по нашите земи в онези векове са отглеждани дини, пъпеши и дори краставици, за които се предполага, че са донесени за пръв път от Колумб в Европа от Америка.

Сладостта на трапезата се е състояла от плодове, както и мед.

Плодовете на българската трапеза били ябълки, круши, грозде, череши, ягодите също са европейски плод. Кайсията се е появила по нашите земи едва след Освобождението, макар и в I век да е била известна в Европа.

Орехът е бил познат по нашите земи и се е ползвал за храна, както и за т.нар. дървено масло-шарлана.

Маслините са били известни от античността, както и добивания от тях зехтин, но те са били за по-богатите.

Обикновеното слънчогледово олио се появява в Европа след 15 век от слънчогледа донесен от Северна Америка.

Диворастящата коприва също била част от храната на народа, даже и византийският император Исак II Ангел прибягнал до нея при затруднения.

Така, че взимайте пример при кризисни ситуации.
цитирай
10. rouzy - белите и румени бузи на българките.
02.04.2012 19:07
В българският фолклор, често се споменават белите и румени бузи на българките. Това отчасти се е дължало не на гримиране, а на известното ястие попара с вино, както за закуска, така и за вечеря, както знаем червеното вино подпомага храносмилането и олекотява някои стомашни проблеми.

През средните векове храната се приготвяла така, че да се смила лесно и да се запази доброто здраве. По време на пиршества се поднасяли до 6 блюда, което показвало не само имане, а и грижа за стомаха. Такава роля имали предястията, чиято роля не била само да предизвика апетит, а и да подготви стомаха за по-тежките храни от следващото блюдо.

Месата също следвали своя порядък от по-леко смилаемите към по-трудно смилаемите . Примерно от пилешко и агнешко към свинско и говеждо.

Храната се консервирала по различни начини. Някои от тях били опушване, сушене, осоляване за месото и рибата. Зеленчуците се сушали, правели са се туршии в каци и гърнета. Нищо ново под слънцето, както казва поговорката.

Като се съпостави сегашното меню пълно с хамбургери и със захарни изделия спрямо физическата активност на хората сега и в средните векове, както и със състава на онова, което се е консумирало тогава зеленчуци, месо и зърнени храни, разликите са очевидни и смущаващи.
цитирай
11. ezitura - Храненето на българите през средновековието - здравословно и качествено
02.04.2012 21:01
По време на Средновековието българите си набавяли храна основно от градините, нивите и заобикалящите ги земи, както това става и днес.

С тази разлика, че днес хората се хранят по-малко, спят по-малко и живеят по-малко. Средно ползват до 2500ккал на ден, спят по 5-6 часа в денонощие и живеят максимум до 80 години. Има и изключения, но те са единици.
-----------------------------------------------
защото те сами са си произвеждали всичко за трапезата и стомаха.

Днес ядем изкуствени меса и салами; пием химикали - вместо истинско вино; спим върху меки дюшеци и се завиваме с пухени завивки и.....сме непрекъснато болни, изкривени от неправилна стойка на работното ни място.

яйцата се раждат в инкубатори,които харчат скъп ток,затова и са "златни" и скъпи; кокошките живеят в клетки, а не в двора - свободни и щастливи;
свинете ги храним с изкуствена храна и помия от обществените кухни.....
абсолютна измислица - живеем в един изкуствен свят, затова и умираме като пилци -без късмет и нещастни.
цитирай
12. ezitura - и още...
02.04.2012 21:05
тогава по времето на 17,18 и 19 век българите са били стройни(високи) здрави тела,някои са тежали по 100 кила - яки мъже и жени; работата им била предимно тежък физически труд,за който е била необходима голяма сила.

Хората тогава са живеели просто, удобно и практично.

цитирай
13. raders - Общо взето ренесансът изостава с ...
02.04.2012 21:42
Общо взето ренесансът изостава с повече от 300 години в сравнение със западна Европа, а този регион е бил някога носител на човешката цивилизация. Толкова вреди е нанесла турската зависимост на всички източно европейски народи, че и досега културата тук е видимо по-ниска. Поголовна простотия цари в цялата империя почти до 19 ти век. Това изоставане не може да се компенсира с нищо.
цитирай
14. penchoan - raders: Общо взето ренесансът изостава с ...
02.04.2012 21:55
raders написа:
Общо взето ренесансът изостава с повече от 300 години в сравнение със западна Европа, а този регион е бил някога носител на човешката цивилизация. Толкова вреди е нанесла турската зависимост на всички източно европейски народи, че и досега културата тук е видимо по-ниска. Поголовна простотия цари в цялата империя почти до 19 ти век. Това изоставане не може да се компенсира с нищо.

Ради, и тук ли се появи с невежеството и глупостите си? Не знаеш ли, че ренесансът в Европа е започнал в Европа от България? Че богомилите от 10 до 12 век са дали тласък на Европа да развие цивилизация и без тях нямаше да има европейска култура? Че Боянската църква в София предшествува ренесанса със стотици години?
България е изостанала в материалната област по други причини, но е изпреварила Европа със стотици години в духовната област и отчасти в културата. И 21 век ще бъде век на славянството, а не на западните страни.
цитирай
15. raders - Общо взето ренесансът изостава с ...
02.04.2012 22:05
penchoan написа:
raders написа:
Общо взето ренесансът изостава с повече от 300 години в сравнение със западна Европа, а този регион е бил някога носител на човешката цивилизация. Толкова вреди е нанесла турската зависимост на всички източно европейски народи, че и досега културата тук е видимо по-ниска. Поголовна простотия цари в цялата империя почти до 19 ти век. Това изоставане не може да се компенсира с нищо.

Ради, и тук ли се появи с невежеството и глупостите си? Не знаеш ли, че ренесансът в Европа е започнал в Европа от България? Че богомилите от 10 до 12 век са дали тласък на Европа да развие цивилизация и без тях нямаше да има европейска култура? Че Боянската църква в София предшествува ренесанса със стотици години?
България е изостанала в материалната област по други причини, но е изпреварила Европа със стотици години в духовната област и отчасти в културата. И 21 век ще бъде век на славянството, а не на западните страни.


Пенчо, тук се говори за периода на турската зависимост, а не преди това или след това. Или не си забелязал, което никак не е чудно. Отбелязял съм изришно, че този регион преди нашествието е бил носител на човешката цивилизация, но и това явно си пропуснал. Но нищо, за тебе е допустимо.:)
цитирай
16. dalida - По времето на османската империя се създават и нови градове,а и много години преди това
03.04.2012 10:30
Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 в. н. е. от римския император Траян и развалините му се намират на 9 километра източно от Неврокоп - името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис. Notitiae Episcopatuum споменават този град като архиепископско седалище до 11 век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от 9 — 10 век, които се считат за непосредствени предци на сегашния град в Османската империя.
цитирай
17. dalida - Неврокоп:
03.04.2012 10:33
Неврокоп попада в Османската империя някъде между 1374 и 1383 година, когато са превзети Драма и Серес. Градът е въведен в османския кадастър първо някъде след окончателното завземане на Солун от Османската империя през 1430 година и е описан като голямо християнско село - център на зиамет, наброяващо 131 домакинства, 12 неженени и 24 вдовици, както и 2 войнуци с 4 ямаци. Така Неврокоп е най-голямото селище в региона. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се превръща в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1464 — 1465 година отбелязват 208 християнски домакинства, 50 неженени и 19 вдовици, както и 12 мюсюлмански домакинства. Освен това в Неврокоп са регистрирани и 11 войнуци. В регистрацията от 1478-1479 година от Неврокоп са вписани 393 християнски домакинства, 31 вдовици, както и 42 мюсюлмански домакинства.
цитирай
18. dalida - Явно блогът ми е блокирал
03.04.2012 10:37
защото броячите не отчитат правилно влизанията, коментарите и гласуванията.

До кога ще трае тази нова промяна на платформата - Блог.бг ?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6156970
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031