Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
09.04.2012 09:36 - БЪЛГАРИТЕ (39 ч)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 10540 Коментари: 15 Гласове:
19

Последна промяна: 16.08.2012 09:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                      БЪЛГАРИЯ през втората половина на  XVIII век


   Първи опити за модернизиране на килийното образование



Навлизането на светския елемент в килиите се налага като водеща линия в развитието на просветното дело в българските земи през ХVIII и началото на ХIХ в. Тези промени обаче не могат да компенсират вековното изоставане на българското общество. Ето защо част от българските младежи продължават своето образование във вече съществуващите в по-големите имперски градове като Цариград, Одрин, Костур, Янина и др. светски гръцки училища. През втората половина на ХVІІІ в. гръцки училища са открити и в Пловдив, Самоков, Мелник, Търново, Сливен. Така гръцката просвета дава тласък на първите осъзнати усилия за реформиране на традиционното килийно образование в българските земи. Тази потребност придобива още по-ясни контури в началото на ХIХ в., когато става ясно, че покрай положителното си въздействие гръцките училища създават предпоставки за елинизиране на прохождащата българска буржоазия. За да се ограничи подобна опасност, в отделни селища започва изграждането на т.нар. елино-български училища, в които обучението се извършва на гръцки и български език. Първото такова училище е открито от Емануил Васкидович в Свищов през 1815 г. По-късно подобни училища са създадени от Райно Попович в Котел и Карлово, от Неофит Рилски в Самоков, от Иван Селимински в Сливен, от Константин Фотинов в Смирна, Христаки Павлович в Свищов.

                                 Начало на новобългарската просвета

   Титулната страница на “Рибен буквар” от П. Берон, 1824 г.


Успехът на елино-българските училища показва, че светската просвета е единственият верен път за преодоляване на вековната изолация на българите от постиженията на модерната европейска цивилизация. Важна роля в същата посока изиграва и подготвеният от Петър Берон “Рибен буквар” (1824 г.), в който се очертават основните посоки за бъдещото развитие на просветното дело – утвърждаване на светския характер на образованието, демократизиране на българското училище, възприемане на белланкастерския (взаимоучителния) метод и др.
Засиленият интерес към знанието, натрупаният през ХVІІІ и началото на ХІХ в. опит в организирането на килийните и елино-българските училища, нарасналите материални възможности на българското възрожденско общество и укрепващото национално съзнание създават условия за възникване през 30-те – 40-те години на ХІХ в. на едно от най-мощните общобългарски движения – движението за новобългарска просвета. Първите прояви на това движение се свързват с изграждането на новобългарски светски училища, като силен подтик за популяризирането и развитието на светското образование в българските земи дават последователните усилия на големия български меценат Васил Априлов.
Първото новобългарско взаимно светско училище е открито в Габрово на 2 януари 1835 г. с материалната подкрепа на Васил Априлов, братя Мустакови, братя Палаузови и др. видни габровски фамилии. Примерът на габровци е последван от Елена, Търново, Свищов, Калофер, Карлово, Котел, Сливен. Само за едно десетилетие възникват над 50 взаимни училища, а с тяхната поява начева и печатането на учебници. Започва строителство на нови училищни сгради, оформя се и многобройно учителско съсловие. Постепенно примерът на Габровската община се популяризира широко и още до Кримската война броят на взаимните училища нараства осезаемо. През 40-те години на ХІХ в. училищната мрежа се разширява и с първите девически и класни училища, като първото девическо училище е създадено в Плевен през 1840 г. от Анастасия Димитрова, а първото класно училище е открито в Копривщица през 1846 г. от Найден Геров. По-късно класни училища се откриват в Пазарджик (1847 г.), в Калофер (1848 г.), в Пловдив (1850 г.), Елена, Търново, София и др.


Нови успехи

След Кримската война движението за новобългарска просвета се разраства, като вниманието се насочва към откриване на първите български гимназии – в Болград (Бесарабия), в Пловдив и Габрово. Започва и изграждането на специализирани училища (педагогически в Щип и Прилеп, търговско в Свищов, богословско в Лясковския манастир, семинария в Самоков). През 60-те години на ХІХ в. се обсъждат и различни проекти за създаване на български университет, но тази идея се реализира едва през 1888 г. В отделни градове преди Освобождението се откриват и училищни библиотеки, създават се неделни училища и ученически дружества, започва провеждането на учителски събори.
През втората и третата четвърт на ХІХ в. мнозина българи получават своето образование и в чужбина, като най-популярни били университетите, семинариите и гимназиите във Франция, Русия, Австрия, Германия, Италия, Румъния, Гърция, Сърбия. През 40-те години на века по-големите европейски държави започват да отпускат и специални средства за стипендии за български младежи, както и да предоставят помощ на българските училища с учебни пособия и литература. Освен в големите университети в Париж, Мюнхен, Рим, Виена, Хайделберг, Москва, Петербург, Берлин, Прага, Лайпциг мнозина българи продължават образованието си и в самата Турция, където след Кримската война се създават колежи и лицеи по западен образец. Особено популярни стават американският “Робърт колеж”, създаден през 1863 г., френският лицей в столичния квартал “Галата”, Медицинското училище в Цариград и др. Важна роля за разпространение на модерните знания сред възрожденските българи играят и католическите и протестантските училища, откривани в различни имперски градове от чуждите мисионерски станции (Цариград, Смирна, Самоков, Стара Загора, Пловдив, Битоля, Одрин, Солун и др.). През 50-те и 60-те години на ХІХ в. сериозни реформи започват да се осъществяват и в съществуващите мюсюлмански училища в българските земи.
Безспорните успехи на новобългарската просвета подтикват управителя на Дунавския вилает Мидхат паша да предложи на Високата порта проект за създаване на общоосмански училища. Тези идеи президвикват недоволство сред българското население и правителството е принудено да се откаже от реализацията им. Затруднения възникват и в Македония, където учебното дело е белязано от страстите на българо-гръцкия църковен спор. В редица селища българските учители са подложени на натиск от страна на гръцкото духовенство. Ярък пример в това отношение е трагичната съдба на братята Димитър и Константин Миладинови, които в резултат на интригите на гръцкия владика Мелетий са арестувани и през януари 1862 г. умират в цариградския затвор. Засилващата се гръцка и сръбска пропаганда принуждава цариградските българи да предприемат активни действия в подкрепа на просветното дело в Македония. В турската столица е учредено специално благотворително дружество, което събира средства за подпомагане на вече съществуващите в тази област български училища и читалища с необходимата им литература и учебни пособия. Ползотворна роля в същата посока изиграва и в-к. “Македония” на Петко Р. Славейков.

ХРОНОЛОГИЯ

1815 г. – В Свищов се открива първото елинобългарско училище
1824 г. – В Брашов е отпечатан “Буквар с различни поучения” (“Рибен буквар”) на Петър Берон
1835 г. – В Габрово е открито първото светско взаимно българско училище
1840 г. – В Плевен е открито първото девическо училище
1846 г. – Найден Геров открива класно училище в Копривщица
1863 г. – В Цариград е открит американският “Робърт колеж”


Из: "Новобългарска  просвета"



Гласувай:
19


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dalida - Няколко столетия преди това
09.04.2012 09:41
Опустошителните османски завоевания от втората половина на ХIV в. предизвикват сериозен упадък в духовния живот на българското общество. С превземането на Търновското (1393 г.) и на Видинското царство (1396 г.) най-големите средища на средновековната българска култура са унищожени. Значителна част от образованите българи са избити, други са поробени или насилствено преселени в Мала Азия, а трети емигрират в съседните славянки страни. Просветата и книжовността замират, а културното общуване с останалия европейски свят е за дълго прекъснато. Действително, към средата на ХV в., когато кошмарът от завоеванието е постепенно преодолян, в отделни манастири започват да се долавят симптомите на едно, макар и бавно, съживяване, но насилственото налагане на османската власт по българските земи поставя за дълго своя негативен отпечатък върху духовното развитие на българския народ.
цитирай
2. dalida - И след това
09.04.2012 09:43
Килийни училища в българските земи през ХV в. – 17, през ХVI в. – нови 29, през ХVII в. – нови 31, през ХVIII в. – още 75. Общо до средата на ХVIII в. функционират 112, до 30-те години на ХIХ в. – 235 килийни училища.


Гръцки училища през ХVIII в. и началото на ХIХ в., имащи значение за българската просвета – в Одрин, Пловдив, Търново, Сливен, Мелник, Битоля, Скопие.


Гръцки просветители, оказали влияние върху духовния живот на българите – Никифор Теодокис, Адамантиос Кораис, Теофил Каирис, Константин Вардалах, Е. Дарварис.


Южнославянски просветители – Захарий Орфелин, Йован Раич, Доситей Обрадович.


1792 г. Църковнославянски буквар, отпечатан във Виена със средствата на търговеца от Разлог Марко Теодорович.

1806, 1819 г. Цариградската патриаршия съдейства активно за развитие на новогръцкото образование. На два пъти патриарх Григорий V призовава за подобряване преподаването на гръцки език на Балканите.

1810 г. Първи опит за създаване на елино-българско училище в Сливен, просъществувало кратко време.

1812 г. Опит за създаване на елино-българско училище в Котел от даскал Антон.

1815 г. Първо елино-българско училище в Свищов, основано от Емануил Васкидович; 1819 г. – Котел, Райно Попович; 1820 г. – Сливен, Иван Селимински; 1826 г. – Карлово, Райно Попович; 1827 г. – Самоков, Неофит Рилски; 1828 г. – Смирна, Константин Фотинов (за първи път тук се прилага взаимоучителната система); 1831 г. – Свищов, Христаки Павлович.
цитирай
3. dalida - И още: във в. "СПОДЕЛЕНО"
09.04.2012 09:45
Взаимни училища: със средства на Васил Априлов, братя Палаузови, братя Мустакови и др. на 2 януари 1835 г. в Габрово е открито първото училище с учител Неофит Рилски. Преди откриването на училището Н. Рилски е изпратен през 1834 г. за 9 месеца в Букурещ, за да изучи взаимноучителната система. Там той съставя и "Взаимноучителни таблици” и "Болгарска граматика”за нуждите на обучението. (Според някои изследователи взаимоучителната метода се прилагат в училището на К. Фотинов от 1828 г. в Смирна, през 1831 г. в Свищов от Хр. Павлович.) След 1835 г. взаимни училища са открити в Свищов, Панагюрище, Казанлък, Карлово и др. До средата на 50-те години в българските земи има над 200 начални взаимни училища, а до Освобождението броят им е около 1500.
цитирай
4. djem - Книжовният език
09.04.2012 13:57
Важно значение за развитието на възрожденската книжнина изиграва започналият през първата половина на ХIХ в. процес на формиране и утвърждаване на единен национален книжовен език. Този процес придобива ясни контури още в началния етап на формиране на българското национално съзнание, но в хода на просветното движение и особено с появата на периодичния печат въпросът за характера на книжовния език привлича вниманието на цялата възрожденска интелигенция и става обект на оживени дискусии. Споровете около съдбата на книжовния език довеждат до обособяването на три течения: църковнославянско, славянобългарско и новобългарско, като представителите на последното направление (Петър Берон, Васил Априлов, Найден Геров и др.) вземат връх и към средата на ХIХ в., чрез творчеството на по-известните писатели, публицисти, вестникари и книжари, на основата на източнобългарския диалект окончателно се оформя обликът на новобългарския книжовен език.
цитирай
5. djem - Възрожденската литература
09.04.2012 13:59
В края на 18 век и началото на 19 век се развива литературата. За нуждите на просветното дело се развива т.нар. даскалска поезия. Обособява се и специално учебникарско направление, в което са съсредоточени основните усилия на възрожденската интелигенция. Измежду имената на авторите на такъв вид книжнина личат тези на Петър Берон, Неофит Рилски, Емануил Васкидович, Константин Фотинов, Христаки Павлович, Ботьо Петков. Първоначално усилията на учебникарите се насочват към превеждане и адаптиране на чужди образци, най-вече от руски, гръцки или сръбски произход, но постепенно съдържанието на възрожденските учебници се разнообразява. Освен задължителните граматики през втората четвърт на ХIХ в. се издават учебници по история, география, физика, математика. Тази тенденция се запазва и след Кримската война, когато в подготовката и издаването на учебникарска книжнина се включват Петко Р. Славейков, Добри Войников, Тодор Шишков, Христо Ботев и др.
цитирай
6. atil - Много е интересен факта относно ...
09.04.2012 14:51
Много е интересен факта относно запазването на грамотността сред българите до началото на този период.Тук ролята на църквата вече е абсолютно безспорна! Знам го и от историята на родното си село.Имало е монаси по поречието на Лома в пещерите до края на 16 век а може би и до по-късно защото първото килийно училище в селото е с учител монах.След това било към черквата и учител бил попа.След 1850 год. нещата почват бързо да се променят.Построяват каменна черква и една голяма къща я превръщат в училище...
цитирай
7. kozme - Начало на новобългарската просвета
09.04.2012 21:01
Емануил Васкидович е просветен деец и книжовник, роден през 1795 г. в Мелник. Завършва Бейската академия в Букурещ. Учителства в Свищов (1815-1845 и 1854-1863) и в Плевен (1845-1854). Автор на учебници и църковни книги, преводач. Създава първото елино-българско училище в българските земи (1815 г. в Свищов), а по-късно организира и първата училищна библиотека в България. Умира на 30 септември 1875 г.


Петър Берон е роден около 1800 г. в Котел. В доосвобожденската история се откроява като един от малкото български учени енциклопедисти, просветител, реформатор на учебното дело в България. Учи в Котел и Букурещ; посещава лекции по философия в Хайделберг. През 1831 г. завършва медицина в Мюнхен с докторска дисертация по гинекология и акушерство – един от първите научни трудове по медицина, представен и защитен от българин и написан на латински език. През периода 1832-1841 г. е лекар в Крайова. След 1843 г. се установява в Париж, посещава с научна цел Лондон, Берлин, Виена, Прага и Атина. Владее 9 езика, пише на 6. Издава на френски, немски и английски език 24 научни съчинения, събрани в 32 тома. Създава първата натурофилософска система, изложена в седемтомното му съчинение “Панепистимия” (“Всенаука”) (1861-1867). Съдейства за развитието на просветното дело в България, като изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя и насърчава учители. Съставя (1824) първия български учебник “Буквар с различни поучения”, станал популярен под името “Рибен буквар”, с който пропагандира принципите на светското образование. Застъпва се за въвеждане на взаимоучителната метода и за развитието на девическото образование. “Рибният буквар” става един от най-популярните през ХІХ в. български учебници и до Освобождението е издаван общо шест пъти (1824, 1841, 1847, 1850, 1856 и 1862). Успоредно с педагогическите си занимания Перон Берон разработва и въпроси из областта на метеорологията, химията, астрономията, математиката, физиката. В обобщен вид философските му възгледи са изложени в “Славянска философия” (отпечатана на немски език през 1855 г.). Завещава значителна част от голямото си състояние за развитието на българската просвета. Убит в имението му в Крайова на 21 март 1871 г.
цитирай
8. kozme - Елино-български училища
09.04.2012 21:11
Светски училища, в които преподаването се извършва на гръцки и на български език. Този тип училища се явяват преходна форма от килийното към модерното светско новобългарско училище. Опити за откриване на подобни училища са предприети още през 1810-1812 г. в Сливен и Котел, но в завършен вид първото елино-българско училище е създадено от Емануил Васкидович през 1815 г. в Свищов. По-късно примерът на свищовлии е последван от българските общини в Търново, Котел, Карлово, Сливен и т.н.
цитирай
9. marley - Хилендарският монах
09.04.2012 21:51
Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. в Банско, Самоковска епархия. Сведенията за неговия живот са оскъдни. Със сигурност се знае, че се установява в Света гора през 1745 г., когато става таксидиот на Хилендарския манастир. Подобно на своите събратя той обикаля села и градове, за да събира помощи за манастира, организира посещения на поклонници в Атон, проповядва Божието слово и поддържа вярата в душите на обезправените си сънародници. По време на пътуванията си из Самоковската епархия, както и в богатите библиотеки на атонските манастири, той открива множество свидетелства за историята на българите и постепенно у него се оформя идеята да събере всичко намерено в малка книжка под общото заглавие “История славянобългарска”. За осъществяването на своя замисъл Паисий Хилендарски използва разнообразни материали – поменици, жития на Петка Търновска, Георги и Никола Софийски, Теодосий Търновски и други български светци, летописни бележки, царски грамоти, съчинения на Евтимий Търновски и Климент Охридски, “Стематографията” на Христофор Жефарович. Силно влияние върху Паисий оказва и трудът на Цезар Бароний, посветен на църковната история.
цитирай
10. marley - Софроний Врачански
09.04.2012 21:53
Софроний Врачански

Идеите на Паисий Хилендарски намират още по-завършен израз в дейността на Софроний Врачански (Стойко Владиславов). Православен свещеник, книжовник и учител, той се очертава като най-активния и талантлив български писател от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Първоначално творческата му дейност била свързана с Котел, но след 1794 г., когато е ръкоположен за епископ, разгръща активна просветителска дейност в поверената му Врачанска епархия. Обикаля села, градове, манастири и навсякъде подтиква българските първенци да помогнат за организирането на училища, в които техните деца “да се изучат на философско и книжно учение”.
цитирай
11. marley - Старите занаяти
09.04.2012 21:56
Старите занаяти – кожарство, ковачество, грънчарство и други, изживяват подем. В отделни селища възникват и нови производства, а по-младите и по-предприемчиви еснафлии започват да усвояват нови форми за организация на своята дейност. Засилва се и ролята на еснафските сдружения. Новите тенденции засягат особено отчетливо текстилното производство. Десетки селища като Пловдив, Пазарджик, Сливен, Габрово, Котел, Търново, Карлово, Калофер дължат своя просперитет на копринарството, абаджийството, гайтанджийството, бояджийството. В тези браншове през 80-те години на ХVIII в. възникват първите манифактурни предприятия по българските земи. По-късно отново в областта на текстилното производство се създават централизирани манифактури, а през 1834-1835 г. с благословията на Високата порта Добри Желязков открива в Сливен и първото фабрично предприятие.
цитирай
12. dalida - Спорът - църковен започва с....
10.04.2012 19:24
Страстите на българо-гръцкия църковен спор

Защо избухва българо-гръцката църковна разпра?

През ранните векове на османското владичество сериозни противоречия между българското население и Цариградската патриаршия няма. През ХVIII в. ръководството на православната църква преминава обаче изцяло в ръцете на фанариотското съсловие, което започва да осъществява все по-силен контрол над християнското население. Окончателно се налага практиката на откупуване на църковните постове (т.нар. симония), което пък довежда до безконтролно увеличаване на църковните такси и данъци. Неграмотността и корупцията вземат връх в средите на висшето духовенство. По същото време сред по-влиятелните фанариотски фамилии се заражда идеята за възстановяване на Византийската империя. Тази идея е възприета като своеобразна програма за елинизиране на всички православни общности и Патриаршията предприема настъпление срещу южното славянство. Така през 1766 г. фанариотите отнемат независимостта на Сръбската църква, а една година по-късно и Охридската архиепископия преминава на подчинение на патриарха.

(Фанариоти – представители на богати и влиятелни гръцки фамилии, претендиращи, че принадлежат на стари византийски аристократични родове).

Политиката на културна асимилация на българите намира завършен израз в указанията на патриарх Григорий V от 1819 г., с които църковният клир се задължава да разпространява гърцизма сред всички православни. Постепенно гръцкият език се налага в църковните дела, в книжовността и в стопанското ежедневие на българите, а висшите духовници започват открито да толерират гръцките общности и да защитават техните културнопросветни и икономически интереси. Всичко това от своя страна пък поражда реални предпоставки за конфронтация на българите с гръцките духовници, като най-ранната проява на съпротива срещу гръцкото духовенство е организирана през 1824 г. във Враца. По-късно конфликти се разгарят и в Скопие, Самоков, Стара Загора. Навсякъде българското население настоява за замяна на гръцките църковни служители с български, но всички тези действия имат стихиен и локален характер.

Възрожденската интелигенция през 30-те години на ХIХ в. заема все по-осезаемо място в обществения живот. Създават се все по-реални условия за укрепване националното самосъзнание на българите. По същото време Високата порта предприема първите по-последователни реформи, намерили израз в Гюлханския хатишериф от 3 ноември 1839 г. В този акт, тържествено провъзгласен пред посланиците на европейските държави, са очертани основните принципи за модернизирането на Турция, като между многото обещания султан Абдул Меджид прокламира и необходимостта от изработване на закони, които да гарантират живота, честта и имотите на всички поданици независимо от тяхната религиозна и етническа принадлежност. Макар и ефимерни, намеренията на Портата легализират съпротивата на българите срещу фанариотското съсловие и стимулират елита на тогавашното българско общество към открити действия срещу Патриаршията. В същата посока въздействие оказва и конфликтът между цариградския клир и духовенството в независима Гърция, завършил през 1833 г. със създаването на автокефална гръцка църква. Организираното църковно-национално движение започва с търновските събития от 1839-1840 г. През 1838 г. за митрополит в Търново е назначен Панарет. Местните първенци не приемат новия митрополит и започват да действат за неговата смяна. От името на по-големите селища в Търновско са изготвени молби до Високата порта и до Патриаршията, в които се разкриват злоупотребите на митрополита и се настоява той да бъде заменен от Неофит Бозвели. На мястото на Панарет обаче отново е поставен гръцки духовник, а малко по-късно Бозвели е заточен в Атон. Вместо да успокоят страстите, тези действия предизвикват още по-организирани действия от страна на българското население. Примерът на търновци е последван и в други райони на страната.
цитирай
13. dalida - Разрастване на църковния спор
10.04.2012 19:29
След Кримската война, в духа на поредния реформен акт на Портата – Хатихумаюна от 1856 г., по предложение на цариградските дейци в столицата се сформира представителство, което поднася на правителството молби от името на всички българи, в които открито се иска възстановяване на независимата българска църква. Представителството в Цариград започва да осъществява и активна пропаганда срещу Патриаршията. Построена е нова по-голяма сграда за българската църква в Цариград. Издействано е назначаването на Иларион Макариополски за епископ на цариградската българска колония. Денят на св. Кирил и св. Методий (11 май) е определен за общонароден училищен празник. Започва издаването на нови вестници и списания. Използва се всяка възможност за спечелване симпатиите на европейските велики сили. Всичко това повдига самочувствието на българите и вдъхва надежди за скорошен успех.
Високата порта запазва спокойствие пред засилващия се антагонизъм между българите и Патриаршията, но за да не се предизвикат нови крайности, турското правителство предлага на патриарха да свика събор, който да се произнесе по българските искания. Съборът заседава почти три години, но без да достигне до компромисно решение. При така създалата се ситуация българите решават сами да предизвикат скъсване с Патриаршията. На 3 април 1860 г. в Цариград е организирана известната Великденска акция. Една след друга общините се отказват от гръцките си духовници и признават Иларион Макариополски за свой църковен глава. Патриаршията се опитва да сплаши българските водачи, но борбата не стихва........
цитирай
14. dalida - Въпросът става вече "българският въпрос"
10.04.2012 19:31
Решаването на българския въпрос

През 60-те години на века все по-осезателно се чувства и желанието на Великите сили да се намесят в българо-гръцкия църковен спор. Франция например съсредоточава вниманието си към пропагандиране на идеята за преминаване на българите в лоното на Римо-католическата църква. През декември 1860 г. около 120 българи подписват дори акт за приемане духовната власт на папата. Така със съгласието на правителството е създадена българската униатска църква. Русия от своя страна ревниво следи за запазване целостта на православната църква в Турция. Междувременно опитите да се намери компромисно решение чрез създаване на смесена българо-гръцка комисия и чрез свикване на нов църковен събор завършват без успех. Вътре в страната напрежението расте. Засилва се и влиянието на емигрантските политически организации, които осъществяват целенасочена революционна пропаганда.
При така създалата се ситуация, в стремежа си да запази контрола на събитията в Румелия и под влияние на англо-френските внушения за удовлетворяване на българските искания, турското правителство подтиква българите да подновят молбите си за независима българска църква. На 28 февруари 1870 г., в отговор на тези молби, великият везир Али паша връчва на цариградските български първенци ферман, който окончателно разрешава спора с Гръцката патриаршия. По силата на султанския ферман българите получават правото да си възстановят църковната независимост под формата на екзархия. В нейния диоцез, състоящ се от 15 епархии, са включени всички територии, заселени с българи. В отделни селища и райони, където има смесено население, се предвижда провеждане на допитване, за да се определи под чия юрисдикция ще останат за в бъдеще. През 1871 г. в Цариград се провежда Църковно-народен събор, който разработва и приема екзархийския устав, а на 16 февруари 1872 г. в съответствие с утвърдения от Събора устав за екзарх е избран Антим I. През следващите 2-3 години противоречията между българи и гърци се пренасят в спорните епархии, където започва борба за спечелване на предвиденото във фермана допитване до населението. След страстна пропаганда българите печелят в Скопско и Охридско. С това завършва и десетилетното църковно национално движение.
цитирай
15. dalida - Много е интересен факта относно ...
12.04.2012 00:40
atil написа:
Много е интересен факта относно запазването на грамотността сред българите до началото на този период.Тук ролята на църквата вече е абсолютно безспорна! Знам го и от историята на родното си село.Имало е монаси по поречието на Лома в пещерите до края на 16 век а може би и до по-късно защото първото килийно училище в селото е с учител монах.След това било към черквата и учител бил попа.След 1850 год. нещата почват бързо да се променят.Построяват каменна черква и една голяма къща я превръщат в училище...


-----------------------------------------

Монасите са първите учители, приютили малчуганите учейки ги на писмо и култура. За килийното у-ще се знае, че е давало само най-важното на учениците и така е било до средата на 18 век. През 19 век повечето семейства са давали децата си в манастирите именно с тази цел. Учило се е от първи до четвърти клас.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6158039
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031