Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
17.04.2012 08:36 - БЪЛГАРИТЕ (41 ч)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 12395 Коментари: 10 Гласове:
21

Последна промяна: 16.08.2012 09:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                        БЪЛГАРИЯ  през  XIX век

                            

 

Новите тенденции в духовното развитие на българите през епохата на Възраждането намират израз не само в изграждането на модерно светско образование, но и в общия културен подем в живота на подвластното християнско население. Още през първата половина на ХVІІІ в. се забелязва активизиране на старите книжовни центрове на Атон, в Рилския и Етрополския манастир, в Котел, София, Враца и др. Увеличава се броят на преписвачите и на авторите дамаскинари, които все по-често включват в произведенията си теми и сюжети от светския живот (Йосиф Брадати, Тодор Врачански, поп Милко Котленски и др.). През първата половина на ХVІІІ в. творят и трима от най-популярните български книжовници: Кръстьо Пейкич, Партений Павлович, Христофор Жефарович.

Книжовният език

Важно значение за развитието на възрожденската книжнина изиграва започналият през първата половина на ХIХ в. процес на формиране и утвърждаване на единен национален книжовен език. Този процес придобива ясни контури още в началния етап на формиране на българското национално съзнание, но в хода на просветното движение и особено с появата на периодичния печат въпросът за характера на книжовния език привлича вниманието на цялата възрожденска интелигенция и става обект на оживени дискусии. Споровете около съдбата на книжовния език довеждат до обособяването на три течения: църковнославянско, славянобългарско и новобългарско, като представителите на последното направление (Петър Берон, Васил Априлов, Найден Геров и др.) вземат връх и към средата на ХIХ в., чрез творчеството на по-известните писатели, публицисти, вестникари и книжари, на основата на източнобългарския диалект окончателно се оформя обликът на новобългарския книжовен език.

Тласък за развитието на възрожденската литература дава и родното книгопечатане. След появата през 1806 г. на Софрониeвия “Неделник” българската печатна книга навлиза осезаемо в живота на просветените българи. Повечето български книги (около 1800 до Освобождението), се печатат в чужбина (най-вече в Румъния, Сърбия, Русия) или в Цариград, но през 30-те години на ХIХ в. опити за откриване на печатници са правени и в Солун и в Самоков. По-късно български книги се печатат и в Русе, Свищов, Самоков.

Възрожденската литература

През първата половина на ХIХ в. в книжовния живот на българите се открояват и някои нови жанрови тенденции. За нуждите на просветното дело се развива т.нар. даскалска поезия. Обособява се и специално учебникарско направление, в което са съсредоточени основните усилия на възрожденската интелигенция. Измежду имената на авторите на такъв вид книжнина личат тези на Петър Берон, Неофит Рилски, Емануил Васкидович, Константин Фотинов, Христаки Павлович, Ботьо Петков. Първоначално усилията на учебникарите се насочват към превеждане и адаптиране на чужди образци, най-вече от руски, гръцки или сръбски произход, но постепенно съдържанието на възрожденските учебници се разнообразява. Освен задължителните граматики през втората четвърт на ХIХ в. се издават учебници по история, география, физика, математика. Тази тенденция се запазва и след Кримската война, когато в подготовката и издаването на учебникарска книжнина се включват Петко Р. Славейков, Добри Войников, Тодор Шишков, Христо Ботев и др.

В периода след Кримската война възрожденската литература преживява нов подем. Жанровото разнообразие става по-голямо. Авторовото присъствие се засилва, обогатяват се художествените направления. Преобладаващият дял в литературния живот се пада на поезията, която е застъпена с всичките си видове – от лирическата песен до поемата (Найден Геров, Добри Чинтулов, Петко Славейков). Широка популярност придобива Георги Раковски, който отпечатва през 1857 г. поемата „Горски пътник”, Григор Пърличев, спечелил през 1860 г. с поемата „Сердарят” първа награда на годишния поетически конкурс в Атина, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Любен Каравелов (“Хубава си, моя горо”, „Преминуват годините”), Бачо Киро, Елена Мутева. Най-висок връх възрожденската поезия достига с творчеството на Стефан Стамболов и Христо Ботев. Първите си поетични опити до Освобождението прави и Иван Вазов.

През 60-те години на ХІХ в. творчеството на Васил Друмев, Илия Блъсков и Любен Каравелов поставя началото на самостоятелното развитие и на българската белетристика. През 1860 г. Васил Друмев публикува повестта „Нещастна фамилия”. Почти по същото време Илия Блъсков отпечатва „Изгубена Станка”. По-късно Л. Каравелов пише „Мамино детенце”, „Войвода”, „Неда”, „Хаджи Ничо”, „Крива ли е съдбата” – повести, в които той завещал на бъдните поколения най-добрите образци на възрожденската белетристика.

След Кримската война се ражда и българската драматургия. Първите стъпки са направени под формата на кратки диалогични текстове, представяни на годишните училищни изпити. Впоследствие започва побългаряването на чужди сценарии, какъвто опит прави Сава Доброплодни с пиесата „Михаил Мишкоед”. През 1857 г. се появява първата оригинална българска пиеса – „Ловчанскийт владика или Бела на ловчанскийт сахатчия Николча”, комедия, написана от Теодосий Икономов, в която се разобличава развратът на гръцкото духовенство. По-късно в областта на драматургията се изявяват Добри Войников и Васил Друмев. Интересът на възрожденския българин към литературата намира израз и в разширяване на преводаческата дейност, в самостоятелното развитие на литературната критика, в обособяването на активно книжарско-писателско съсловие, което наред с учителите и духовенството определя облика на възрожденската интелигенция.

Възрожденската преса(медията)

През 40-те години на ХІХ в. се поставя началото и на българския периодичен печат. Първите стъпки са направени от Константин Фотинов със сп. “Любословие” (Смирна, 1842 и 1844 г.). През 1846 г. в Лайпциг започва да излиза първият български вестник (“Български орел” на Иван Богоров). От 1848 г. в Цариград излиза “Цариградски вестник”. Общо до Освобождението броят на българските вестници и списания достига над 90, а вестникарската професия се упражнява от около 133-ма души. В годините след Кримската война периодиката се разнообразява, появяват се специализирани издания за просвета, наука, политика, търговия и занаяти. Подобрява се външното оформление, нараства общественият интерес към пресата.

Възрожденските вестници и списания се печатат в 16 селища, като най-голям дял се пада на Цариград (“Македония” и “Гайда” на Петко Р. Славейков, “Право” и “Век” на Марко Балабанов, униатският в. “България” на Драган Цанков, протурският в. “Турция”, пробританският “Източно време” и т.н.). Сред емигрантските вестници се открояват букурещките издания (“Свобода” и “Независимост” на Л. Каравелов, “Бъдущност” и “Бранител” на Г. Раковски, “Знаме” на Хр. Ботев, “Народност” на ТЦБК, “Отечество” на Добродетелната дружина и др.). Отделни издания се печатат в Белград (“Дунавски лебед” на Г. Раковски), в Браила (“Дунавска зора” на Добри Войников и “Дума на българските емигранти” на Христо Ботев), в Русе (списваният на български и турски език вилаетски вестник “Дунав”), в Нови Сад и др.

Наука

През епохата на Възраждането българите насочват вниманието си и към научната област. Макар и скромни, нерядко лишени от оригиналност, тези занимания изиграват важна роля за изграждане на новобългарската култура и за популяризирането на модерната европейска наука. Най-сериозни успехи възрожденските българи постигат в изследванията на собственото си минало. Първо Паисий Хилендарски, а след него и други възрожденски дейци насочват интереса си към историята и предприемат целенасочени издирвания на стари паметници. Появяват се популярните учебници на Христаки Павлович (“Царственика” от 1844), на Добри Войников, Тодор Шишков. Към средата на века започват да публикуват своите съчинения и първите професионални български историци – Спиридон Палаузов и Марин Дринов.

Откъслечни опити за научна дейност се правят и в областта на философията (Петър Берон, Иван Селимински, Марко Балабанов), на езикознанието (Иван Момчилов, Найден Геров), на природните науки (П. Берон, преводните книги по химия, физика, зоология, подготвени от Д. Енчев, Н. Геров, Ив. Гюзелев, В. Стоянов – Берон и др.). През септември 1869 г. в Браила се създава и Българско книжовно дружество (БКД), което си поставя за цел да “разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване”. За популяризиране на своята дейност дружеството започва да издава специализирано научно списание - “Периодично списание”.

Изкуство

Общият културен подем в българското възрожденско общество оставя видими белези и в развитието на традиционните художествени занаяти, на живописта, музиката, архитектурата. Обособилите се още в довъзрожденската епоха дърворезбарски и зографски школи преживяват през ХVIII-ХIХ в. истински просперитет. Особено прочути са тревненските, банскалийските и самоковските майстори. Постепенно сред зографите се формира интерес към светската живопис. Появяват се първите портрети (Захари Зограф), продължава развитието на графиката (Николай Павлович, Георги Данчов). В годините след Кримската война започват да творят и художници с академично образование (Станислав Доспевски, възпитаник на Московското училище за живопис и на Петербургската художествена академия; Николай Павлович, учил в Мюнхен; Христо Цокев, завършил в Москва).

Напредък през 50-те – 70-те години на ХІХ в. е осъществен в музикалното дело. С утвърждаването на националното самосъзнание и с консолидирането на българската възрожденска нация нараства ролята на народната песен. Г. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков целенасочено изучават и записват народни песни, а братя Димитър и Константин Миладинови издават “Български народни песни от Македония”. Започва създаването на ученически хорове и оркестри, заражда се градската и революционната песен. Особена популярност придобиват песните на Добри Чинтулов, на Любен Каравелов и Стефан Стамболов. През 1856 г. в Шумен, Лом и Свищов е положено начало на читалищната дейност. По същото време се организират и първите театрални представления, създават се училищни библиотеки, ученически и женски дружества. Тези прояви благоприятстват развитието на новите културни тенденции в живота на възрожденските българи и оказват решаващо въздействие за изграждането на новобългарската култура. Това от своя страна изиграва съществена роля за духовното обновление на българското общество и за окончателното формиране облика на българската нация.

ХРОНОЛОГИЯ

1806 г. – Отпечатан е “Неделника” на Софроний Врачански

1846 г. – В Лайпциг излиза първият български вестник “Български орел”

1848 – Започва да излиза “Цариградски вестник”

1856 г. – В Свищов, Лом и Шумен са създадени първите читалища

1869 г. – В Браила е създадено Българското книжовно дружество

 

 

 

                  РАЖДАНЕ НА НОВА БЪЛГАРИЯ

 

След Реконкистата ( Прогонването на арабите от Иберийския полуостров) - ислямът е изтласкан от западната част на континента и остава само в Югоизточната Европа благодарение на Османската империя. Това допринася за разделянето на Европа на модернизираща се западна Европа и изоставаща икономически и политически източна Европа. Образованите източноевропейци усещат остро необходимостта да преодолеят различията със Запада, условие за което е ликвидирането на османската власт и изграждането на модерни християнски национални държави на Балканите.

Решаваща за освобождението на българския народ се оказва поредната Руско-турска война (1877-1878 г.), която остава в българската история под наименованието Освободителна.Тъй като създаването на нова държава променя съотношението на силите на Балканите, границите на България са определени едва след като руските победители във войната се съобразяват с интересите на другите заинтересувани държави. Това става по време на големия европейски конгрес, проведен в Берлин от 13 юни до 13 юли 1878 г. (по стар стил – от 1 юни до 1 юли).Докато са в Османската империя, всички българи живеят заедно в една държава. След Освобождението нещата обаче се променят. Наред с жертвите от Априлското въстание и от войната, наред разрушените села и градове, пътища и комуникации, на българите им се налага да приемат и международните решения, дали правото само на част от тях да живеят в свободната българска държава. Останалите изживяват радостта от обещанието за голяма България, усещат полъха на свободата, но после са върнати под властта на султана. Българите са разделени на свободни, полусвободни и несвободни по геополитически причини. Ако България включи всички територии, населени с българи, тя ще стане най-голямата християнска държава на Балканите. Според Санстефанския прелиминарен мирен договор между Русия и Османската империя (3 март (19 февруари) 1878 г.)

България има около 170 хил. кв. км, докато Сърбия е с територия от 48 хил. кв. км, а Гърция – с 64 хил. кв. км. Освен това никоя друга балканска национална държава не се е изградила върху цялата си етническа територия.
 

ВЕЛИКИТЕ СИЛИ

За Великите сили възродената с руски военни усилия България опасно засилва руските позиции на Балканите в продължаващата борба за Проливите, особено като се има предвид правото й да поддържа окупационен корпус в България в продължение на две години. Тази клауза се оказва неприемлива и за Османската империя. Основната грижа на Берлинския конгрес, разбира се, не е съдбата на новоосвободените българи, а определянето на ново съотношение между великите сили на Балканите. Затова не бива да изненадват големите промени в двустранните договорености от Сан Стефано на 3 март (19 февруари). Но за българите, наивно повярвали на мечтите си за национално обединение, те са тежък удар.

 

 

Решенията на Берлинския конгрес за българите :

 

Берлински договор, Берлин, 13 юли 1878 г.

Чл. 1. България се въздига в самостоятелно и трибутарно Княжество под суверенитета на Н. В. Султана...

Чл. 3. Българският Княз ще се избере свободно от народа и ще се потвърди от Високата порта с одобрението на Великите сили.

Чл. 4. Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на Княза Органическия устав на Княжеството.

чл. 5. В онези местности, гдето българите са смесени с турско, гръцко, румънско или друго население, ще се вземат във внимание правата и интересите на тия народности, колкото се отнася до избиранията и изработването на Органическия устав.

Чл. 6. Привременното управление на България ще се води до свършването на Органическия устав от един Императорски руски комисар, един Императорски турски комисар, както и консулите на другите подписващи Сили, изпратени за тоя случай ще бъдат натоварени да му помагат, като контролират действията на това привременно управление [...]

Чл. 7. Привременното управление не ще може да продължи повече от 9 месеца [...]

Чл. 11. Турска войска в България не ще може повече да стои [...]

Чл. 13. На юг от Балкана се образува една провинция под име “Източна Румелия”, която остава под прямата политическа и военна власт на Султана, но с административна автономия. Тя ще има един Генерал-губернатор християнин [...]

Чл. 15. Н. В. Султанът ще има право да брани границите на провинцията по сухо и по море, да въздига на тези граници укрепления и да държи в тях войска.

Онези, които живеят в териториите между Дунав и Балкана и в Софийското поле, изграждат новата българска държава, наречена Княжество България. Княжеството остава васално на Османската империя, но по-скоро като формалност.

Българите от южните територии – Тракийската равнина, също са откъснати от Османската империя, но не така категорично. Обособена е автономна област, наречена Източна Румелия. Името идва от понятието, с което османците наричат християните на Балканите (рум милет – ромейски народ). С името Румелия създателите на новата карта на Балканите искат да подчертаят, че не става дума за българи и българска област, а за балканци изобщо. А прилагателното “Източна” трябва да покаже, че населението на областта е свързано с останалите под османска власт християни, а не с българите, населяващи Княжество България. Въпреки тази дипломатическа уловка никой нито в Княжеството, нито в Румелия, а дори и в империята, не може да отрече преобладаващо българския характер на автономната област.

Останалите българи или са върнати под властта на султана (Беломорска и Одринска Тракия), или земите им са предадени на другите балкански държави: Поморавието – на Сърбия, Северна Добруджа – на Румъния. Най-жестоко са попарени надеждите за освобождение от османско владичество на българите, които населяват сложния етнически конгломерат с преобладаваща българска съставка – Македония.

Спонтанното разочарование на българите от решенията на Берлинския конгрес ги стимулира да продължат борбата си. Както в освободените, така и във върнатите на империята земи те изразяват несъгласието си на специално организирани протестни събрания и митинги с подготвяне и изпращане на мемоари до правителствата на великите сили и най-вече чрез създаването на комитети “Единство”, прераснали във всенародно движение за “единство на всички българи". Сред водачите на движението са българските възрожденци Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Екзарх Йосиф .

При съотношението на силите в Европа и на Балканите възраждането на България в границите от Санстефанския мир е невъзможно. Но идеалът, очертан от границите на България на 3 март (19 февруари) 1878 г. в Сан Стефано, остава трайна цел за българите. За осъществяването й през следващите десетилетия те вдигат много въстания, водят четири войни, коствали живота на стотици хиляди. Резултатът от тези усилия не е оптимистичен – идеалът си остава все така далечен, а пораженията го правят още по-непостижим. Идеалът за Санстефанска България постепенно се превръща в национален мит.

 

 

ДЕВЕТ МЕСЕЦА РУСКО УПРАВЛЕНИЕ

През деветте месеца на Временното руско управление продължава държавният градеж. Новият руски императорски емисар генерал-лейтенант Александър Дондуков-Корсаков създава Централно управление с функциите на министерски съвет, въвежда военна повинност за 30 хиляди млади българи, съдейства за откриването на военно училище в София (лятото на 1878 г.), както и снабдява българската войска с оръжие от руската армия.

Доразвива се и втората главна тенденция от Българското възраждане – националното образование и култура. Многобройните самодейни български училища са поставени под единно управление, започва уеднаквяването на учебните им планове, въведено е светското образование на говорим български език, а най-голямо значение има обявяването на началния курс за задължителен и безплатен за всички българчета – момчета и момичета. В София е открита Народната библиотека. Всичко извършено в тази сфера поставя основите на българската национална култура върху достъпната за всички образователна система.

През “временния” период на българската държава е поставено началото и на българските финанси – създадена е Българската народна банка, полагат се основите и на новата данъчна система.

Тези основни държавни структури са необходимо, но все още недостатъчно условие, за да се говори за утвърждаване на новата национална държава. Тя има временен характер, докато не бъде очертана основната й законова рамка – конституцията.

 

Хронология:

16 (4) юли 1878 г. – Въведено е гражданско управление в Свищов

3 март (19 февруари) 1878 г. – Подписан е Санстефанският прелиминарен мир

31 март 1878 г. – Положени са основите на новата българска армия

Април 1878 г. – Във Виена се водят руско-австрийски преговори за ревизия на Санстефанския договор

8 май 1878 г. – Руският имперски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков поема длъжността си в България

23 май 1878 г. – Положени са основите на Българската народна банка

18 (6) юни 1878 г. – Подписано е англо-австрийско споразумение за ревизия на Санстефанския договор

13 (1) юни – 13 (1) юли 1878 г. – Провежда се Берлинският конгрес

13 (1) юли 1878 г. – Подписан е Берлинският договор, който разделя българските земи

26 ноември 1878 г. – Открито е Военното училище в София.

източник:

"Освобождението на България"

из: "Пробуждането на българите и духовно им обновление"




Гласувай:
21


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. marley - Броячът на постинга е замръзнал от 30 мин.
17.04.2012 19:26
Е, "другари и другарки" как става така , че при някои блогери постовете им набират хилядни прочети само за няколко минути, а някои постинги все едно са забравени от бога?

Администраторите или модераторите са замесени в тази интрига?
цитирай
2. marley - И броячът за коментарите не отчита.
17.04.2012 19:28
О.......ооооо! Забравих!

Сайта Блог.бг се обновява!

Ама само за някои блогери - не за всички.....
цитирай
3. marley - Толкова се ядосах, че се разсеях...
17.04.2012 19:30
Нова България - от тогава, до сега - нищо не се е променило изглежда.

Старото статукво е все на преден план - остаряло, остаряло ... та няма на къде повече.
цитирай
4. marley - Сега забелязах че и статистиката не работи правилно
17.04.2012 19:35
не отчита кой влиза, кога и кога излиза, не отчита и кой гласува и кога става това.

Изобщо - я администраторите да махнат всички броячи, че поне да не дразнят потребителите.

Най - добре ще е:
- да няма броячи
- да няма гласували
- да няма класации

Ами,да - тъй както е сега, само неприятности и разправии м/у блогерите.
цитирай
5. djem - След 1944
17.04.2012 22:16
Първите стъпки на българската икономика, в модерния смисъл на тази дума, датират от началото на XIX век, когато България става известна със своята селскостопанска продукция.

След 9 септември 1944 бива установена планова икономика. Следва национализация на всички производствени предприятия и колективизация на земеделието. По времето на Вълко Червенков (1950—1956) България претърпява значителна индустриализация със среден ръст на икономиката от 22,8%. Индустриализацията продължава до средата на 80-те години, макар и с далеч по-малки темпове.
цитирай
6. djem - Под "шапката" на СССР
17.04.2012 22:17
Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електрическия ток и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на 80-те България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на държавния дълг. Веднага след промените в Източна Европа България, поради слабата си конкурентоспособност, губи гарантираните пазари на страните от СИВ и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима.
цитирай
7. djem - Днес няма реформи - но има субсидии,
17.04.2012 22:20
които съсипват икономически държавата и създават мързеливи и алчни земевладелци.
цитирай
8. djem - През 19 век се формира ТОТАЛИТАРНАТА държавна агентура
17.04.2012 22:29
и от тогава до сега - нищо ново.

Нация - народ - етнос

Обуначването на нацията започва с изопачаването и преиначаването на нейната история. Вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно, Обезличаването на народите чрез фалшифициране на историята беше дело на комуниститеинтернационалисти, но то е дело и на глобалистите-космополити - разлика в подходите и методите няма! Риба се лови в мътна вода - колкото по-мьтна, толкова по-добре; Разделяй и владей!,..
цитирай
9. djem - Езикът на българите - националното образование и култура.
17.04.2012 22:37
85.2% от населението говори български език като майчин и роден език, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9.1%, а циганският на 4.2%

цитирай
10. atil - Ако беше нашата боржуазия и арис...
19.04.2012 14:24
Ако беше нашата боржуазия и аристокрация на власт и отчитането щеше е по-друго..А какво да кажем ние с гайдите? Ама дет се вика и на туй ще кажем - Берекет версин! И на други места интереса към действителната история е по-слаб а към илюзиите и фантазиите по-голям. Населението прогресивно изкуфява и деградрането му клони към истеричност и накъмто по-голямата женственост.Мъжете и те придобиват типични черти свойственни за женската психология. Така че може и правилно да отчитат броячите за четене.Макар,че не изключвам и тук еквилибристики за някои "наши хора".Тука делението на наши и ваши не е приключило а се е задълбочило.Тука - в България.В този по-слабо четен пост, в сравнение с другите от поредицата, нарочно ще дам един линк свързан с описвания период.Също не го четат много за разлика от други с "по-такова" съдържание:
http://www.bg-history.info/5484/Stopanskiiat-zhivot-na-Tretoto-Bulgarsko-Carstvo-3-chast.html
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6156774
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031