Древни стенописи  и  фрески  на  10 000 години
                            
Пирамиди запазени във времето дълбоко заровени в земята разкриват своите тайни.Учените изненадани от тези разкрития бързат да ги споделят с нас.




1.   Рисунка  на 10 000 години
Археолози откриха скална рисунка на около 10 000 години в пещера в Бразилия,
в бразилската пещера Лапа ду Санто, което я превръща в най-старата рисунка от този тип в Америка, съобщава сп. „PLoS One”.Рисунката в скалата била открита по време на разкопки, проведени от група учени начело с Валтер Невес от университета в Сао Пауло, в пещерата Лапа ду Санто на 30 км северно от бразилския град Бело Оризонте.Пещерата е част от пещерната област Лагоа Санта Карст, чиято обща площ възлиза на 1300 кв. км. В последните дни от разкопките, датиращи от 2002 година, археолозите открили рисунка в скала, висока 30 см и широка 20 см. Тя представлява антропоморфична фигура с три пръста на ръцете, големи крака, глава във формата на буквата С и голям полов орган. Изследванията показали, че скалната рисунка е на възраст между 9300 и 10 000 години. Специалистите твърдят, че тя прилича на други рисунки, открити в други пещери в същата област. Смята се, че първите жители на Америка са се заселили  на американския континент през провлак между Чукотка и Аляска преди 15 000-16 000 години.



2.   Ръкописът от Сан Бартоло - фреските  на  маите



Археологическият обект, познат като Сан Бартоло, обхваща пирамиден комплекс и няколко подземни помещения. На запад от пирамидата, където бе открита стаята с фреските, екип от археолози, воден от Моника Пейесер Алесио от Гватемала, разкри най-ранното погребение на  владетел до момента, датиращо от около 150 години преди новата ера. Екипът от археолози установява, че фреската датира от около 200 години по-рано, отколкото се предполагало в началото. Ръководителят на  проекта - Уилям Сатурно от Университета в Ню Хампшир и Археологическия и Етнологически музей Пийбоди в Харвард, открива стаята с фреските съвсем случайно през 2001 година. За да се скрие от слънцето, той потърсил сянката на изкоп, прокопан от грабители в още заровената под земята пирамида. Когато насочил фенерчето си към стената, Сатурно видял фреската. Той  и неговият екип са по средата на петгодишен проект за разкриването на стенописа и неговата история.Първата част на западната стена изобразява сътворението на световния ред. Четири божества, различни форми на сина на Бога на Царевицата, извършват кърваво жертвоприношение. Те поднасят даровете към четирите посоки на света и по този начин оформят материалния свят. Божествата се движат из вселената на маите. Първият бог стои във водата – той принася в жертва риба и така сътворява водното подземно царство. Вторият е стъпил на земята и принася в жертва сърна, така създава земята. Третият се носи във въздуха и принася пуйка - така сътворява небето, а четвъртият стои насред поле с цветя и поднася благоуханни цветове – храната на боговете. Така той създава рая на изток, където слънцето се преражда (изгрява)  всеки ден.Втората част на стенописа изобразява Бога на Царевицата, който създава центъра на света и е коронясан на дървен ешафод. Финалната част проследява неговото раждане, смърт и възкресение, осигуряващо препитанието на цял свят. Последната сцена изобразява историческата коронация на  владетел с име и титла, на която царят получава короната си от свой слуга. Издигащ се на престола в компанията на боговете, владетелят претендира, че е получил от самите тях божественото право да управлява."В откритата досега част от стенописа Богът на царевицата се появява цели седем пъти, което ни дава  информация за неговата митология и атрибути през тази ранна епоха”,разказва археолога.



                


        3.   Помпей - мъртвия град, населен от пеласги,етруси и др.

Днес повече от половината от сградите в някогашния Помпей са разкрити и отворени за любопитния посетител. 65 хектара от оригиналното селище са притегателен център за тълпи от туристи. Откритията на археолозите надминават и най-смелите очаквания. Изпод земята изниква град с внушителни размери, кръгла структура и защитен от каменна стена, дълга 3120 м, с 11 кули и 7 градски врати. В центъра е правоъгълният форум, ограден с колони. Тук е кипял търговският, политическият и религиозният живот на Помпей. На това място се намират храмът на Аполон, храмът на Юпитер, курията, общинският съвет, покритият пазар, съдът. В южната част на града е известният Триъгълен форум с дорийски храм от VI в. пр.н.е. Запазени са останките от два театъра, амфитеатър за 20 000 зрители, където са се провеждали гладиаторските боеве, три обществени бани, които са били основно място за социални контакти.

Помпей  е бил някога  модерен римски град, по-късно, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г. Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. През първи век пр.хр. градът влиза в Римската държава. Когато Везувий изригва през 79 г. градът е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през XVIII век Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град.

Последните разкопки показват, че в 1-то  хилядолетие пр.хр. е съществувало селище при съвременния град Нола, което през 7-ми век  пр.хр. е преместено по-близо до устието на реката. Новото селище, Помпей, според древногръцката митология било основано от Херакъл, но всъщност негови основатели са племето с име - оските. Името на града може би произхожда от оското бройно числително pompe – пет, макар това да е само предположение. Според историка Страбон населението на града в древността се е състояло от оски, етруски, пеласги и самнити. За ранната история на града, който бързо се разраства, не се знае почти нищо. Откъслечни сведения говорят за въоръжени сблъсъци между гърци и етруски, както и за това, че помпейците попадат под гръцко влияние, приемат гръцкия пантеон и строят в чест на гръцките богове дорийски храм в 525 пр.хр. По-късно в района на Помпей се налага влиянието на етруските. Именно оттам те възприемат култа към Аполон. След пораженията на етруските при Куме и Сиракуза, през 474 пр.хр. региона на Кампания отново е завладян от гърците. Между 424 г. пр.хр. и 420 г. пр.хр. Помпей е владение на самнитите. През 310 г. пр.хр. градът успява да отрази грабителско нашествие на римски моряци, изпратени да превземат съседния град Нуцерия, а през 290 г. пр.хр. Помпей, както и всички други самнитски градове се присъединява към римския съюз. Намерени са множество писмени паметници на оските, датирани към 2 век пр.хр. По това време градът процъфтява. Реализирани са множество обществени проекти като например -  строежи на пазарни сгради и храмове.

Помпей - Мъртвият град. Изчезнал за миг под пепел, лава и отровни изпарения при изригването на Везувий на 24 август 79 г. Потънал в забрава близо 1 500 години, за да разкрие тайните си и напомни за себе си отново през 1592 г. Спорадични разкопки през годините изваждат на повърхността няколко статуи, мозайки и табели, докато през 1763 година става ясно, че изгубеният град всъщност е Помпей.. Скелетите са намерени в подземие и са на хора, опитали се да се спасят през 79-а година от Новата ера от изригването на вулкана, унищожил градове и села в подножието си.

Вместо убежище, обаче хората от подземието са намерили смъртта си, подобно на останалите хиляди жители на Оплонтис, Помпей и други околни населени места. Тленните останки са били открити в началото на 80-те години на миналия век. Те са били в добро състояние и са позволили на специалисти от Австрия и Великобритания да ги анализират и да извлекат някои интересни изводи. Анализите показали, че жителите на района около Везувий не са били по-ниски от настоящите жители на Неапол и околностите му. Сред тях е имало и много възрастни хора. Това показва, че детството е било опасен период от живота на хората в Римската империя и в частност около Везувий.

През войните през 1-2 век пр.н.е. Помпей неизменно е на страната на противниците на римляните. Сула обсажда града през 89 пр.н.е., като следи от тази обсада могат да се намерят и днес. Едва през 80 г. пр.н.е. Помпей пада под римска власт и е превърнат от Сула в римска колония. Тогава градът се казва Colonia Veneria Cornelia Pompeianorum. Има данни, че около 2 000 римски ветерани са заселени в голяма затворена област в югоизточната част на града заедно със семействата си. Не е известно дали части на града са отнети от собствениците им за тази цел. От това време произхождат латинските писмени паметници, показващи „романизирането” на града. Но със сигурност е установено, че в продължение на десетилетия е имало конфликти между новозаселените римляни и старите местни жители. До времето на император Август старите фамилии в града изглежда успяват да възвърнат влиянието си. През управлението на Август градът се превръща в място за срещи на римската аристокрация.

През 59 г. според историка Тацит  се стига до кървави сблъсъци в събиращия 20 000 зрители градски амфитеатър, по време на гладиаторски борби. Затова император Нерон забранява за десет години провеждането на игри в Помпей.

През 62 г. силно земетресение разтърсва региона на Везувий и причинява значителни щети в Помпей, който никога след това не успява да се съвземе напълно.

След като в продължение на много дни Везувий дава признаци, че се активизира, при което по-предпазливата част от населението на града го напуска, идва денят, в който вулканът изригва - по обяд, на 24 август 79 г. Изригването е придружено от изхвърлянето на огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци са пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града завалява пемза, парчетата от която падат като смъртоносни куршуми със скорост около 200 км./ч.


Потопът продължил 15 часа


Когато след около 15 часа Везувий затихва, голяма част от жителите му са загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро стават жертва на лавата и високите температури. Една от тези жертви е прочутият римски писател Плиний Стари, по това време префект на римската флота в град Мизенум, който воден от научен интерес и желанието да помогне отива с флотата си до мястото на природния катаклизъм. Свидетел на катастрофата е племенникът му Плиний Млади, който описва случилото се подробно в поредица писма. Повече от 1 500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 метра.

Редом с Помпей  са напълно разрушени и други населени места - Херкулан, Стабии,Оплонтис, Левкопетра,Таурания, Тора, Коза и Сора.


източници:
   http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/ChildrenShows/art-history/
 
снимки:
forums.f-e-n.net ;  БГНЕС;

учените намират навсякъде по света. явно хората живяли по онова време са отразявали живота си като рисували по стените на пещери и скали. Може би маите са живяли в пещерите, преди да се заселят в равнините.

Се предполага че, първите жители на Америка са се заселили на американския континент през провлак между Чукотка и Аляска преди 15 000-16 000 години.

Но историята знае, че скални рисунки са датирани на 30 000 и повече години. А, археолозите предполагат че преди 50 млн.години хора и динозаври са живяли по едно и също време и на една и съща територия. хора - великани са се хранили с месото на динозаврите.

Пещерата се намира в карстовия район Лагоа Санта Карст с площ около 1300 квадратни километра. Както често се случва, експедицията попаднала на рисунката малко преди да приключи работата си. Изображението е антроморфично и има размери 30 на 20 сантиметра.

Лека-полека ще разкрием всички тайни.

кой ли е нагласил историята така, че днес да има празни бели места без отговор.
Като например :

МАИТЕ

ето каква информация има в Уикипедия:

Маите са първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, строят пътища, които минават през джунглите и блатата. Всичко това маите правят без да използват метални сечива, каруци или товарни животни. Строителството било тежка работа. Маите оформят камъните със сечива, направени от кремък. След това носят тежкия товар на гръб, като го окачват на въже минаващо през челото им. Къщите са правоъгълни, стените — от слама или от преплетени палмови листа, подът — от твърда земя. Така изглеждат най-скромните къщи. Къщите на старейшините са издигани от дърво и камък и представляват две помещения. Едното е нещо като тераса, което служи и за приемна. В другата се помещава семейството. В нея има мебелировка и керамични изделия. Килимите и стените са декорирани с цветни мотиви.

Интересно??!!
Ако маите са строили пирамидите от камък и са носили тежките блокове(по 1 и 2 тона) на гръб, защо къщите им са от слама - сламени колиби. И все още са си такива - сламени колиби; в тях живеят бедните слоеве от народа на маите.

говорят за много древни хора,може би са били лилипути - джуджета, след като рисунката от пещерата е с размери 30 на 20 см.

-----------------------------------
Тайните са много древни и цяло удоволствие е когато ги узнаем и разкодираме.

Поздрави!