Блогрол
Постинг
08.05.2014 11:50 -
С А Б А
Месопотамия и асирийски цар Саргон II
който опустоши Израил и откара населението му в дълги колони.
Вратата към историческия свят на Стария Завет беше отворена от французина Пол-Емил Бота още през 1843 година. При разкопките в Месопотамия той се озова ненадейно в Хорсобад пред релефните образи на онзи асирийски цар Саргон II, който опустоши Израил и откара населението му в дълги колони. Летописците за походите на този владетел се занимават с описаното и в Библията завладяване на Самария.
Народът на Саба (Сава) започва да записва държавните си сведения около 600 г.пр.Хр. Ето защо преди тази дата не съществуват никакви данни относно този народ.
Народът на Саба бил една от четирите големи цивилизации, живеещи в Южна Арабия. Тази цивилизация се смята, че е била установена някъде между 1000-750 пр.Хр. и се е разпаднала около 550 сл.Хр.
Най-старите източници, разказващи за народа на Саба, са годишните военни хроники, останали от времето на асирийския цар Саргон II (722-705 пр.Хр.). Като описвал народите, които му плащали данъци, Саргон споменава и царя на Саба - Йис"и-aмaрa (Иорама). Този летопис е един от най-старите писмени източници, които ни дават информация за цивилизацията на Саба. Не би било правилно обаче да си вадим заключение, че културата на Саба е била установена около 700 г.пр.Хр. само уповавайки се на този източник, защото е твърде вероятно Саба да е съществувала малко преди времето, през което за първи път е била спомената в писмените регистри. Това означава, че историята на Саба може да е с по-ранна от горепосочената дата. Всъщност в ръкописите на Aрад-Нaннар, един от последните владетели на град Ур, е използвана думата "Сабум", която се смята, че означава "държавата Саба". Ако наистина значението на тази дума е Саба, то това означава, че историята на Саба води началото си още от 2500 г.пр.Хр.
Според историческите източници, изобразяващи този народ, това е била държава, която подобно на финикийците извършвала усилена търговска дейност. Съобразно с това този народ притежавал и управлявал някои от търговските пътища, минаващи през Северна Арабия. За да може сабайските търговци да пренасят стоките си до Средиземноморието и Газа, а по този начин и да минават през Северна Арабия, те се нуждаели от разрешението на Саргон II, владетеля на целия регион, или трябвало да му заплащат определен данък. Когато сабаите започнали да плащат данъци на Асирийското царство, тяхното име започнало да се отбелязва и в хрониките на тази държава.
Саргон II
В своите надписи Саргон ІІ нищо не споменава за баща си, какъвто е обичаят. Самото му име Саргон (Шар-укин), което означава „истински цар” е характерно за узурпатор, от тук може би следва да заключим, че неговата власт е нелегитимна. Но дори и така да е, той си остава един от най-великите асирийски монарси.
В историята жителите на Саба са известни като цивилизован народ. В ръкописите на владетелите на Саба преобладават думи като “ремонтиране”, ”посвещаване”, ”построяване”. Едно от най-съществените творения на този народ – язовирът Мариб, е важен показател за технологичното ниво, до което са достигнали. Това обаче не означава, че военната сила на сабаите е била слаба. Напротив, армията на Саба е била един от най-съществените фактори, допринесли за издръжливостта на тяхната култура в продължение на един такъв дълъг период от време.
Във Вавилония властта е завзета от халдейския вожд Мардук –апла-иддин ІІ (722-710 г. пр. Хр.), който сключва съюз с антиимперска насоченост с царя на Елам Хумпаникаш (742-717 г. пр. Хр.). На север Урарту се възстановява след разгрома който й нанася Тиглатпаласар ІІІ, и отново се подготвя за активни действия. В Сирия и Палестина възниква нова антиасирийска коалиция.
Саргон ІІ започва с решаването на вътрешните проблеми. Той издава указ с който тържествено потвърждава и умножава привилегиите на градовете и храмовете, включително и във Вавилония. С това емоциите сред асирийското общество са успокоени, а благородническата партия е удовлетворена. Така Саргон ІІ изпълнява своя дълг пред аристократичните кръгове, които му помагат да дойде на власт. Сега вече царят може да насочи усилията си към решаването на външнополитическите задачи.
В 721 г. пр. Хр. Саргон ІІ настъпва срещу узурпатора Мардук – апла – иддин ІІ. Походът обаче завършва трагично. Обединената армия на Елам и халдеите се среща с асирийските войски край град Дер и им нанася страшно поражение. Съюзниците така и не извличат никаква полза от победата си. Дер остава в границите на Асирия. Саргон ІІ изоставя Вавилония и се захваща със сирийските дела....
Щастливата Арабия
Саба била завладяла земите на древната държава Катабан. Тя притежавала обширни земи из целия континент Африка. През 24 г.пр.Хр. по време на поход до Мариб армията на Саба разбила напълно войската на Марк Елий Гал (Marcus Aelius Gallus) - египетския управител на Римската империя, която била най-мощната държава по онова време. Саба може да бъде изобразена като страна, която следвала умерена политика, но която не се колебаела да използва сила, когато било необходимо. Със своята развита култура и войска по онова време държавата Саба, в буквалния смисъл на думата, представлява “суперсила” в региона.
Столица на Саба е бил доста забогателият поради благоприятното си географско разположение Мариб. Столицата е доста близко до река Адхана. Мястото, където реката навлиза в планината Балак, било особено подходящо за построяване на язовир висок 16 метра с широчина 60 метра и дължина 620 метра. Странстващият в този район гръцки писател Плиний хвали тази държава и разказва колко озеленена била тя. Вследствие на този язовир и напоителната система тази област става известна като най-добре напояваната и плодородна част на Йемен. Французинът Дж. Холеви и австриецът Гласер доказват посредством писмени документи, че язовирът в Мариб е съществувал отпреди много векове. В документи, написани на химерски език, е отбелязано, че този язовир правел областта много плодородна.
Римският император Август иска да разбере истината за нещата, чиято слава водачите на камили непрекъснато разнасят далеч от своята родина. Той заповядва на Аелий Гал да подготви една военна експедиция и да се увери на самото място, в Южна Арабия, каква истина съдържат тези баснословни разкази. С една армия от 10 000 римски войници Гал тръгва от Египет на юг и продължава по безлюдното крайбрежие на Червено море. Мариб, приказната столица, е негова цел. Но той не я достига никога, защото в безжалостната жега на пустинята тази грамадна войскова сила бива унищожена в безбройни битки с диви племена и от коварни болести. Малцината останали живи, които успяват да се завърнат в родината си не могат да прибавят никакви достоверни и безпристрастни сведения към баснословните разкази за "Феликс Арабия".
"В щастлива Арабия — пише гъркът Дионисий през 90 година след Христа — дишаш винаги сладките благоухания на прекрасните растения, било на тамяна или на чудесните ароматични дървета. Нейните жители притежават големи стада от овци по пасищата, а птиците прелитат от далечните острови към нея и носят листа от истинска канела."
Французинът Халеви и австриецът Глазер преди около едно столетие постигнаха най-после като първите бели хора наистина древната цел. Понеже никой чужденец, а още по-малко един европеец, не можеше да премине границите на Йемен, нито можеше да се получи разрешение за това, Халеви и Глазер се решиха на една рискована постъпка, опасна за живота им. Те наеха един платноход, промъкнаха се тайно в Аденския залив и слязоха на сушата, преоблечени като бедуини. След едно мъчително пътуване, дълго повече от 300 километра през безводната и необитаема планинска страна, те достигнаха най-после Мариб. Дълбоко заинтригувани от това, което намират при своето пристигане, те пренебрегват всяка предпазливост и започват да се катерят по развалините. Но към тях се приближават туземци, изпълнени с недоверие. Двамата изследователи разбират, че може да се появи опасност за живота им, ако бъде прозряна тяхната потайна цел. Те побягват през глава. По чудновати околни пътища те се промъкват най-после в Аден. Скрити под своите бурнуси, двамата изследователи носят копия и отпечатъци от надписите, които са могли да направят тайно; и чрез тях доказват на света, че Мариб съществува наистина! По-късно кервански търговци донасят също така надписи. В течение на десетилетията до нас е натрупана вече внушителна сбирка от 4000 броя. Учените изучават и подреждат този материал. Шрифтът е азбучен; произхожда следователно от Палестина. Свещени надписи дават сведения за божества, племена и за много богати градове. И там са споменати имената на четири държави — "царства на благовонията": Минея, Катаван, Хадрамаут и — Сава!
Минейското царство бе разположено в Северен Йемен и съществуването му е доказано до през XII столетие преди Христа. За неговия южен съсед, царството на савейците, говорят надписи от IX столетие преди Христа. Асирийски документи от VIII столетие преди Христа разказват също така за Сава и за оживени търговски сношения с тази страна, чиито царе са се казвали «Mukarrib», «княжежреци».
От намерените документи се очертава постепенно образът на приказното царство Сава (Саба).
Една гигантска баражна стена в Сава е преграждала реката Аданат, събирала е стичащите се води от голяма далечина и после ги е пускала да нахлуят в напоителните съоръжения, на които страната е дължала плодородието си. Останките от това чудно техническо постижение, високи двадесет метра, стърчат и днес над пясъчните дюни на пустинята. Както в наши дни Холандия е градината на лалетата, така и царство Сава е било тогава страна на благовонните растения, единствената цветуща, приказна, ароматна градина на скъпоценните подправки през онова време. А в средата й е била разположена столицата, която се наричала Мариб. Градината на подправките около Мариб е цъфтяла в продължение на едно хилядолетие и половина, до 542 година след Христа, когато баражът е рухнал.
Язовирът бил основно ремонтиран през 5-и и 6-и век сл.Хр., но тези ремонти не са могли да предотвратят срутването му през 542 г.сл.Хр,вследствие голямо земетресение. Това разрушаване на язовира става причина за споменатото в леториса “наводнение Арим” и причинява големи разрушения. Лозята, градините и плодородните земи, които народът на Саба е обработвал в продължение на стотици години, биват напълно унищожени. Също така е известно, че след рухването на язовира народът на Саба навлиза в период на бърза рецесия и обеднява, със завършването на който настъпва и краят на държавата Саба. Религиозните хора приемат това наводнение като наказание за неспазването на божиите закони.
Бедствието, което наводнението Арим носи със себе си, поставя началото и на превръщането на областта в пустиня, а с изчезването на обработваемата земя бива отнет и най-големият източник на приходи за жителите на Саба.
Изследователи започват проучвания.
През пустинната планинска страна, лишена от пътища и пътеки, се търкаля към север една дълга колона от джипове и специални камиони, забулени в облаци прах. Изведнъж от трептящата мараня на жълтеникавите дюни пред очите на хората се появяват като фантом грамадни развалини и стълбове — Харам Вилгис! Това е древният храм на Алмаках в Аум, легендарно свещено място при Мариб, столицата на староарабското царство Сава. Макар и отчасти заринати от високите колкото къща пясъчни дюни, очертанията на свещената овална сграда, дълга повече от 110 метра, се различават съвсем ясно. Тази светиня има същата форма като развалините на Мозамбик във високата девствена гора на Източна Африка, сред които бе търсен библейският Офир. Плановете на двете свещени места се съгласуват поразително!
Както потвърждава надписът на една стена, в Харам Вилгис е бил почитан Илумкух — юначният бог на луната. Храмът в средата на овалната постройка е засипан от пясъчни маси. Затова лопатите почват работа отначало при входа на големия кръгъл строеж. Изследователите искат да опитат оттам да се приближат постепенно към храма.
С понятен интерес бива разкрита, въпреки непоносимата горещина, една входна кула с поразителна красота и великолепие. Широки стъпала, облицовани с бронз, водят в нея. Вътрешният двор е заобиколен от колонна зала. Каменните колони, високи пет метра, са поддържали някога покрива, даряващ благодатна сянка. Украсен от двете страни с колони, оттук е минавал пътят на процесията за светилището на бога на луната. Едно необикновено украшение предизвиква учудване. Тихият двор трябва да е бил огласян някога от водоскоци, високи пет метра. Падащата вода се е събирала в тясно елипсовидно корито и е минавала през целия двор, заобиколен с колони.Отрядите от работници са се приближили вече на няколко метра до храма и изследователите виждат пред себе си великолепната му порта, украсена с високи ъглови кули от двете й страни. Но разкопките трябва да бъдат прекратени безусловно! Интригите, провеждани в продължение на седмици чрез губернатора на Мариб, са се изострили до опасна степен; изследователите не са сигурни вече за живота си. Те трябва незабавно да изоставят всичко. За щастие между малкото ценности, които спасяват при бързото си тръгване за град Йемен, се намират и няколко фотографии.
Вратата към историческия свят на Стария Завет беше отворена от французина Пол-Емил Бота още през 1843 година. При разкопките в Месопотамия той се озова ненадейно в Хорсобад пред релефните образи на онзи асирийски цар Саргон II, който опустоши Израил и откара населението му в дълги колони. Летописците за походите на този владетел се занимават с описаното и в Библията завладяване на Самария.
Народът на Саба (Сава) започва да записва държавните си сведения около 600 г.пр.Хр. Ето защо преди тази дата не съществуват никакви данни относно този народ.
Народът на Саба бил една от четирите големи цивилизации, живеещи в Южна Арабия. Тази цивилизация се смята, че е била установена някъде между 1000-750 пр.Хр. и се е разпаднала около 550 сл.Хр.
Най-старите източници, разказващи за народа на Саба, са годишните военни хроники, останали от времето на асирийския цар Саргон II (722-705 пр.Хр.). Като описвал народите, които му плащали данъци, Саргон споменава и царя на Саба - Йис"и-aмaрa (Иорама). Този летопис е един от най-старите писмени източници, които ни дават информация за цивилизацията на Саба. Не би било правилно обаче да си вадим заключение, че културата на Саба е била установена около 700 г.пр.Хр. само уповавайки се на този източник, защото е твърде вероятно Саба да е съществувала малко преди времето, през което за първи път е била спомената в писмените регистри. Това означава, че историята на Саба може да е с по-ранна от горепосочената дата. Всъщност в ръкописите на Aрад-Нaннар, един от последните владетели на град Ур, е използвана думата "Сабум", която се смята, че означава "държавата Саба". Ако наистина значението на тази дума е Саба, то това означава, че историята на Саба води началото си още от 2500 г.пр.Хр.
Според историческите източници, изобразяващи този народ, това е била държава, която подобно на финикийците извършвала усилена търговска дейност. Съобразно с това този народ притежавал и управлявал някои от търговските пътища, минаващи през Северна Арабия. За да може сабайските търговци да пренасят стоките си до Средиземноморието и Газа, а по този начин и да минават през Северна Арабия, те се нуждаели от разрешението на Саргон II, владетеля на целия регион, или трябвало да му заплащат определен данък. Когато сабаите започнали да плащат данъци на Асирийското царство, тяхното име започнало да се отбелязва и в хрониките на тази държава.
Саргон II
В своите надписи Саргон ІІ нищо не споменава за баща си, какъвто е обичаят. Самото му име Саргон (Шар-укин), което означава „истински цар” е характерно за узурпатор, от тук може би следва да заключим, че неговата власт е нелегитимна. Но дори и така да е, той си остава един от най-великите асирийски монарси.
В историята жителите на Саба са известни като цивилизован народ. В ръкописите на владетелите на Саба преобладават думи като “ремонтиране”, ”посвещаване”, ”построяване”. Едно от най-съществените творения на този народ – язовирът Мариб, е важен показател за технологичното ниво, до което са достигнали. Това обаче не означава, че военната сила на сабаите е била слаба. Напротив, армията на Саба е била един от най-съществените фактори, допринесли за издръжливостта на тяхната култура в продължение на един такъв дълъг период от време.
Във Вавилония властта е завзета от халдейския вожд Мардук –апла-иддин ІІ (722-710 г. пр. Хр.), който сключва съюз с антиимперска насоченост с царя на Елам Хумпаникаш (742-717 г. пр. Хр.). На север Урарту се възстановява след разгрома който й нанася Тиглатпаласар ІІІ, и отново се подготвя за активни действия. В Сирия и Палестина възниква нова антиасирийска коалиция.
Саргон ІІ започва с решаването на вътрешните проблеми. Той издава указ с който тържествено потвърждава и умножава привилегиите на градовете и храмовете, включително и във Вавилония. С това емоциите сред асирийското общество са успокоени, а благородническата партия е удовлетворена. Така Саргон ІІ изпълнява своя дълг пред аристократичните кръгове, които му помагат да дойде на власт. Сега вече царят може да насочи усилията си към решаването на външнополитическите задачи.
В 721 г. пр. Хр. Саргон ІІ настъпва срещу узурпатора Мардук – апла – иддин ІІ. Походът обаче завършва трагично. Обединената армия на Елам и халдеите се среща с асирийските войски край град Дер и им нанася страшно поражение. Съюзниците така и не извличат никаква полза от победата си. Дер остава в границите на Асирия. Саргон ІІ изоставя Вавилония и се захваща със сирийските дела....
Щастливата Арабия
Саба била завладяла земите на древната държава Катабан. Тя притежавала обширни земи из целия континент Африка. През 24 г.пр.Хр. по време на поход до Мариб армията на Саба разбила напълно войската на Марк Елий Гал (Marcus Aelius Gallus) - египетския управител на Римската империя, която била най-мощната държава по онова време. Саба може да бъде изобразена като страна, която следвала умерена политика, но която не се колебаела да използва сила, когато било необходимо. Със своята развита култура и войска по онова време държавата Саба, в буквалния смисъл на думата, представлява “суперсила” в региона.
Столица на Саба е бил доста забогателият поради благоприятното си географско разположение Мариб. Столицата е доста близко до река Адхана. Мястото, където реката навлиза в планината Балак, било особено подходящо за построяване на язовир висок 16 метра с широчина 60 метра и дължина 620 метра. Странстващият в този район гръцки писател Плиний хвали тази държава и разказва колко озеленена била тя. Вследствие на този язовир и напоителната система тази област става известна като най-добре напояваната и плодородна част на Йемен. Французинът Дж. Холеви и австриецът Гласер доказват посредством писмени документи, че язовирът в Мариб е съществувал отпреди много векове. В документи, написани на химерски език, е отбелязано, че този язовир правел областта много плодородна.
Римският император Август иска да разбере истината за нещата, чиято слава водачите на камили непрекъснато разнасят далеч от своята родина. Той заповядва на Аелий Гал да подготви една военна експедиция и да се увери на самото място, в Южна Арабия, каква истина съдържат тези баснословни разкази. С една армия от 10 000 римски войници Гал тръгва от Египет на юг и продължава по безлюдното крайбрежие на Червено море. Мариб, приказната столица, е негова цел. Но той не я достига никога, защото в безжалостната жега на пустинята тази грамадна войскова сила бива унищожена в безбройни битки с диви племена и от коварни болести. Малцината останали живи, които успяват да се завърнат в родината си не могат да прибавят никакви достоверни и безпристрастни сведения към баснословните разкази за "Феликс Арабия".
"В щастлива Арабия — пише гъркът Дионисий през 90 година след Христа — дишаш винаги сладките благоухания на прекрасните растения, било на тамяна или на чудесните ароматични дървета. Нейните жители притежават големи стада от овци по пасищата, а птиците прелитат от далечните острови към нея и носят листа от истинска канела."
Французинът Халеви и австриецът Глазер преди около едно столетие постигнаха най-после като първите бели хора наистина древната цел. Понеже никой чужденец, а още по-малко един европеец, не можеше да премине границите на Йемен, нито можеше да се получи разрешение за това, Халеви и Глазер се решиха на една рискована постъпка, опасна за живота им. Те наеха един платноход, промъкнаха се тайно в Аденския залив и слязоха на сушата, преоблечени като бедуини. След едно мъчително пътуване, дълго повече от 300 километра през безводната и необитаема планинска страна, те достигнаха най-после Мариб. Дълбоко заинтригувани от това, което намират при своето пристигане, те пренебрегват всяка предпазливост и започват да се катерят по развалините. Но към тях се приближават туземци, изпълнени с недоверие. Двамата изследователи разбират, че може да се появи опасност за живота им, ако бъде прозряна тяхната потайна цел. Те побягват през глава. По чудновати околни пътища те се промъкват най-после в Аден. Скрити под своите бурнуси, двамата изследователи носят копия и отпечатъци от надписите, които са могли да направят тайно; и чрез тях доказват на света, че Мариб съществува наистина! По-късно кервански търговци донасят също така надписи. В течение на десетилетията до нас е натрупана вече внушителна сбирка от 4000 броя. Учените изучават и подреждат този материал. Шрифтът е азбучен; произхожда следователно от Палестина. Свещени надписи дават сведения за божества, племена и за много богати градове. И там са споменати имената на четири държави — "царства на благовонията": Минея, Катаван, Хадрамаут и — Сава!
Минейското царство бе разположено в Северен Йемен и съществуването му е доказано до през XII столетие преди Христа. За неговия южен съсед, царството на савейците, говорят надписи от IX столетие преди Христа. Асирийски документи от VIII столетие преди Христа разказват също така за Сава и за оживени търговски сношения с тази страна, чиито царе са се казвали «Mukarrib», «княжежреци».
От намерените документи се очертава постепенно образът на приказното царство Сава (Саба).
Една гигантска баражна стена в Сава е преграждала реката Аданат, събирала е стичащите се води от голяма далечина и после ги е пускала да нахлуят в напоителните съоръжения, на които страната е дължала плодородието си. Останките от това чудно техническо постижение, високи двадесет метра, стърчат и днес над пясъчните дюни на пустинята. Както в наши дни Холандия е градината на лалетата, така и царство Сава е било тогава страна на благовонните растения, единствената цветуща, приказна, ароматна градина на скъпоценните подправки през онова време. А в средата й е била разположена столицата, която се наричала Мариб. Градината на подправките около Мариб е цъфтяла в продължение на едно хилядолетие и половина, до 542 година след Христа, когато баражът е рухнал.
Язовирът бил основно ремонтиран през 5-и и 6-и век сл.Хр., но тези ремонти не са могли да предотвратят срутването му през 542 г.сл.Хр,вследствие голямо земетресение. Това разрушаване на язовира става причина за споменатото в леториса “наводнение Арим” и причинява големи разрушения. Лозята, градините и плодородните земи, които народът на Саба е обработвал в продължение на стотици години, биват напълно унищожени. Също така е известно, че след рухването на язовира народът на Саба навлиза в период на бърза рецесия и обеднява, със завършването на който настъпва и краят на държавата Саба. Религиозните хора приемат това наводнение като наказание за неспазването на божиите закони.
Бедствието, което наводнението Арим носи със себе си, поставя началото и на превръщането на областта в пустиня, а с изчезването на обработваемата земя бива отнет и най-големият източник на приходи за жителите на Саба.
Изследователи започват проучвания.
През пустинната планинска страна, лишена от пътища и пътеки, се търкаля към север една дълга колона от джипове и специални камиони, забулени в облаци прах. Изведнъж от трептящата мараня на жълтеникавите дюни пред очите на хората се появяват като фантом грамадни развалини и стълбове — Харам Вилгис! Това е древният храм на Алмаках в Аум, легендарно свещено място при Мариб, столицата на староарабското царство Сава. Макар и отчасти заринати от високите колкото къща пясъчни дюни, очертанията на свещената овална сграда, дълга повече от 110 метра, се различават съвсем ясно. Тази светиня има същата форма като развалините на Мозамбик във високата девствена гора на Източна Африка, сред които бе търсен библейският Офир. Плановете на двете свещени места се съгласуват поразително!
Както потвърждава надписът на една стена, в Харам Вилгис е бил почитан Илумкух — юначният бог на луната. Храмът в средата на овалната постройка е засипан от пясъчни маси. Затова лопатите почват работа отначало при входа на големия кръгъл строеж. Изследователите искат да опитат оттам да се приближат постепенно към храма.
С понятен интерес бива разкрита, въпреки непоносимата горещина, една входна кула с поразителна красота и великолепие. Широки стъпала, облицовани с бронз, водят в нея. Вътрешният двор е заобиколен от колонна зала. Каменните колони, високи пет метра, са поддържали някога покрива, даряващ благодатна сянка. Украсен от двете страни с колони, оттук е минавал пътят на процесията за светилището на бога на луната. Едно необикновено украшение предизвиква учудване. Тихият двор трябва да е бил огласян някога от водоскоци, високи пет метра. Падащата вода се е събирала в тясно елипсовидно корито и е минавала през целия двор, заобиколен с колони.Отрядите от работници са се приближили вече на няколко метра до храма и изследователите виждат пред себе си великолепната му порта, украсена с високи ъглови кули от двете й страни. Но разкопките трябва да бъдат прекратени безусловно! Интригите, провеждани в продължение на седмици чрез губернатора на Мариб, са се изострили до опасна степен; изследователите не са сигурни вече за живота си. Те трябва незабавно да изоставят всичко. За щастие между малкото ценности, които спасяват при бързото си тръгване за град Йемен, се намират и няколко фотографии.
Тагове:
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
