Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2021 17:41 - Древната Българска митология / религия на Шумер
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 4032 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 07.12.2021 17:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image Официалните историографи приемат, че съществуващата едва от 5-6000 години Шумерска цивилизация е най-древната цивилизация с развита писменост и език. И удобно пропускат факта, че у нас има действащи села от Северозападна България, които са на най-малко 15000 години. Така например моето родно село Върбешница, Врачанско, има намерени в околностите си исторически артефакти грънци от обработена керамика, които са датирани от специалистите на 13000 години. За да достигне до нивото да обработва керамика, Древната българска цивилизация трябва да е много по-стара от тези 13000 години. И този факт се потвърждава от пещерните рисунки и останки от човешка дейност – нанизани мъниста, издълбани с прорези животински и рибешки кости на 1600 000 – 1800 000 години, които могат да се видят в Археологическия музей в София. Дори в Северозападна България съществува древно село Сумер, което също е поне на 10000 години. Селата в този регион са наистина много древни и това се доказва от намерените там артефакти: край село Оходен, Врачанско са изровени скелетите на мъж и жена на 9000- 10000 години, които са погребани с ритуали на почитание към Бога слънце и към майката Земя – глава, обърната на изток, в утробна поза и обезателно с положени до костите им съдове с благовонни масла. Дедите ни не случайно са дали името Сумер, а по-късно Шумер както на Древнобългарското село, така и на цяла една Близкоизточна цивилизация Ш(С)умерската.

През хилядолетията звуците на много думи се променят, като с преминава в ш, и други подобни. СуМер е коренова дума със значение От (су) Морето (мер) и означава първата земя, изплувала от световното море при оформянето на суша на планетата ни. Разбира се, не само наименованието Шумер са дали Дедите ни на тази основана от тях древна цивилизация в Близкия изток, заселен най-напред от Древните българи, първите човеци на земята. При разселването си около света и заселването на всички континенти с хора, Дедите ни са разнесли освен езика си, също и духовността си. Защото първите човеци са били силно духовни хора, Божият народ, който е имал тясна връзка със своята Божественост и Богинята Майка Създателка.

Ето защо и в Шумерската митология така, както и в Древнобългарската духовност, Богинята Майка е наречена Ма или още НамМа със значение Нашата (нам) Майка (ма). Според официалните историографи, които обаче забележете, не са духовно посветени хора, Намма е Богинята на първичния океан. За Древните деди обаче Ма е Богинята на материята за разлика от Ба Прамайката Богиня, която е Абсолютната Богиня Създателка на всичко. В този смисъл можем да се съгласим с твърдението, че Намма е богинята на първичния океан доколкото първата създадена материя във вселената е тази на водата и съвременните учени едва наскоро го установиха, изследвайки междузвездното пространство. За разлика от нашите просветлени предци, които по пътя на духовното осъзнаване са прозрели тези истини още в дълбоката древност.

Намма Богинята създава своя син Ан или още наричан Илу/Илъ. Тук ясно личи връзката с Българския език. Ан е личното местоимение за мъжки род, 3-то лице Он (той)О преминава в А в много случаи, и все още, както е с българските думи в руския език – огън, она и така нат. Он често е наричан Божественият дух, създателят на Човешката душа. Този дух е освен това и духът на Светлината, на Слънцето. Илъ означава светлина от кореновата българска дума Лъ. Още повече, че клинописния символ на Бога на Духа на Шумер е Древнобългарският 8-лъчев календар, който можем да видим изобразен и върху скалите на Чачин камък, Северозападен Балкан. На Шумерски език този знак се чете динир, или денар с кореновата българска дума ден / дан (даден) и означава Бог, Божествен. Най-древните слънчеви календари са изобразени по нашите скали във формата на кръст, шестлъчев и осемлъчев календар. Също така Бог Ан/Он е приет от съвременните историографи да бъде бог на небето – характерно за съвременния човешки ум е да изпраща всичко, което не разбира, далече в небето. Онъ е върховният баща и предтечът на всички Шумерски богове и до голяма степен отговаря на Ураназ от Древната елинска (елин – Ален) митология на Древните българи. Още повече, че в религията на Хитите, наследници на Хатите (Гетите, Древнобългарско племе) Бог Онъ е свален от престола от своя син КумарбиКумарби отрязва гениталите на Онъ и от тях се ражда Богът на бурите Тесуб. Лесно се забелязва връзката между Бог Кумарби и Древноелинският български бог Кроназ (Богът, който реже). Още повече, че името Кумарби е съставено от българските коренови думи Къ Мара Ба със значение Бог (ба) създаден от (КуМара Богинята майка. От друга страна Бог Тесуб, роден от отрязаните генитали на върховния бог Онъ, е свързан с Бог Таруна, почитан от Хатите/Гетите, предшественици на ХититеТаРаОна е Древнобългарското име за Богинята на Земята. Макар и загубили първоначалното си значение, виждаме как традицията на боговете се запазва, дори и въпреки несъвършенното днешно тълкуване на историците.   

Освен Бога на Духа Онъ,  Намма създава и Богинята на земята, която шумерите наричат Ураз. Дедите ни са наричали Богинята на Земята Ра / ТаРа, и именно от това име идва и Шумерската Богиня УРаАз (Душа на Ра). В по-късни Шумерски надписи за Богиня на земята е приета Ки / Ги. Тук е очевидна връзката с Ге, едно от имената на Древнобългарската богиня на земята. През Аккадския период партньорката на Бог Онъ/Анъ е наричана Антъ / Онта, женски род на Он. Ранните шумери са вярвали, че дъждовните капки са семената на Онъ, които оплождат Богинята на земята Ки/Ги.

Онъ и Ураз / Ки създават свои потомци богове, наречени в Шумерската митология Анунаки / Онъ-наки с коренова дума Онъ и българското окончание за множествено число –ки. Прието е Анунаките да са седемте богове, които заповядват на Земята: Ану/Онъ, Енлил/Елил, Енки, Нинкърсаг, Нанна, Уту и Инанна.

Енлил, по-късно наречен Елил, е признат за главният бог в Шумерския пантеон. Приет е днес за бог на бурите и ветровете, макар, че всъщност името му е Древнобългарско и означава Бог на Светилото, на Слънцето . Кореновата му българска дума е Лъ. Шумерските легенди разказват, че Бог Елил е светел толкова силно, че дори боговете не са могли да погледнат в него. Във възникналата по-късно Вавилонска митология Бог Елил е възхваляван като Бог Бал / Бел / Бъл Самин (Сам). Бог Бъл Самин е всъщност Древнобългарският Бог Син Слънцето и син на Богинята Майка на Светлината и кръстница на народа ни Бъл / Бал / Бел. Именно техните огромни храмове в Сирия разрушаваха джихадистите със специални бомби американско производство през войната там.

Друг Бог Анъ(у)нак и син на Онъ е Енки, наричан още и Еа. Той е приет най-общо за Бог на Земята, но също и на занаятите, търговията, знанието. Свързва се със съзвездието Аз-икъ. Най-вероятно името му Еа идва от Древнобългарската коренова дума Я за Аз, която се употребява и до днес в Северозападния диалект на Българския език. Бог Енки / Еа / Я е богът на Човешката душа и еквивалент на Зевс/Себаз. Шумерите са считали Еа за пазител на божествената мощ, наречена Ме. Ме/Ми/Мен за Шумерите е била божествената същност и качества на душата, които се давали от Бог Елил на Бог Еа, за да ги съхранява и разпредели между определени хора и видове власт и дейности, считани за божествени. Шумерските ни деди са вярвали в Божествената субективност / душа и нейните качества, наричани Ме / Ми. Тук отново виждаме връзка с Древнобългарската духовност, според която Бог Слънце чрез своите лъчи е вдъхнал душа у човека, и тази душа е Божествена, Богът на Човешката душа.

Еа е бил често изобразяван с два рога на главата си, символ на божественост. Тук отново виждаме връзката с Древнобългарската духовност и Бог Себаз. За Дедите ни бикът е бил считан за свещено животно и е олицетворявал почитанието към Бога на Човешката душа Себаз. Древният бик те са наричали Тор по името на неговата майка Богиня на земята Тара. Дедите ни са надявали рогата на тора с част от черепа му по време на своите свещенослужения. Подобни рога на тор, носени от Древнобългарските жреци, могат да бъдат видяни във Врачанския исторически музей и те са на минимум 6-7000 години, далеч отвъд времевите предели на Шумерската цивилизация. Подобни рога могат да се видят изобразени върху антични каменни саркофази и в Археологическия музей в София. Тези рога са символът на Бог Себази и Неговата майка Великата Богиня, често изобразявана и като крава, освен като лъвица.

Партньорка на Бог Еа е Богинята на плодородието Нинкърсан(кореновата българска дума Кър, свързана с работата на къра), наричана още Нинма, Мама, Аруру, Балетли и така нат. Тук виждаме езиково сродство с Българските имена на Великата Богиня майка, която Дедите ни са наричали Ра, Бал / Бел, Ма. Богинята Нинма е считана за майка на боговете, на зеленината и реколтата, за богиня на земята и планините.

Инанна е Шумерската богиня на любовта и сексуалността. Нейното име е производно от българския корен Она / Тя Великата Богиня. Инанна означава НаОна, На Богинята. Олицетворявана е със звездата Венера/Зорница (Вечерница). Инанна е почитана най-напред в Шумер в така наречения Урукски период 4000 – 3100 пр.хр. Подобно на други древни митове, Инанна слиза в подземния свят, където е мъртва за 3 дена, преди отново да бъде спасена от Бог Енки/Еа/Аз. Тази алегория напомня, че Богинята на плодородието в една част от годината се намира под земята като корени и семена, преди да израсте в нова реколта. Инанна до голяма степен наподобява образа на Артемаз /Артемис Богинята на женската сила и воля, на дивата природа и сестра близначка на Бог Аполон Слънцето.

Уту е Богът близнак на Инанна в Шумерския Божествен пантеон. В Шумерската, а по-късно във Вавилонската религия Уту е наречен СамАз (Самият Аз) и е приет за Бога Слънце. Уту има своето наименование от Древнобългарската Коренова дума То / Той (Он) – лично местоимение за 3 лице. За Дедите ни Богът Слънце е син на Великата Богиня майка. Уту може да се чете и УТа със значение На Та (Тази, Богинята). Шумерите са смятали, че Уту Богът слънце кара колесницата си по небето и оттам вижда всичко, раздава справедливост и лекува отчаянието и тъгата. Като Бог Самаз Слънцето дава названието и на град Шамс / Самз (днешният Дамаск), който е кръстен на Бог СамАз. Много често в Древните митологии, възникнали въз основа на първата духовност Древнобългарската, Бог Слънце е приеман и за Бог Аз на Човешката душа, тъй като Дедите ни са считали, че Слънчев лъч е вдъхнал Божествения дух в човека. В Този смисъл СамАз е още едно от имената на Бога Еа / Я/СебАз.

Шумерските митове най-напред са предавани устно от уста на ухо, и едва с появата на първото писмо са записани. Първата известна епическа поема е  Епосът на Бългамъж (едва по-късно произнасян Гилгамеш). Първото шумерско писмо е клинописно върху глинени плочки. В началото е използвано за записване на данни от реколтата и така нат. А едва по-късно са записвани религиозните храмови пеения и химни.

Храмовете на Шумер в началото са били малки, съставено от едно помещение. Постепенно са се разрастнали до много-терасни обширни здания, наречени Зигурати, и използвани за религиозни и политически събирания. Отново Българска коренова дума в наименованието зигурат – ЗаГоРа-т със значение Зад гората / планината. Самите зигурати са строени в повечето случаи в подножието на хълмове и самите те са били огромни постройки. У нас са запазени два града с това наименование – Стара и Нова Загора. Те и двата са зад Стара планина и в нейното подножие.

Един от на-старите религиозни текстове, след Текстовете от Пирамидите в Гиза, е Епосът на Бългамъж. Негов главен герой е Бългамъж, цар на Урук от Третата династия около 2100 пр. Хр. Думата Урук също произлиза от Българската коренова дума река, така, както държавата Ирак и град Ракка на река Ефрат по-късно също са наименовани от думата Река, поради разположението си върху реки.

След смъртта на добрия си приятел и боен другар Енкиду, Бългамъж се отправя на дълъг път да търси извора на вечния живот. Най-накрая той се среща с ОтНаписти ‚ От Напаст-и. Името Отнаписти отново е българско и изначава От Напастта (на водата излязъл). Тъй като Отнаписти е всъщност наречен Ной по-късно и той е, който се спасява от водната напаст и Голямото наводнение в Черно море. Най-вероятно срещата между Бългамъж и Отнаписти се е състояла в Странджа планина. Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска.

Според моето разбиране Отнапасти или Ной се спасява в Странджа планина и именно там се е заселил и оттам е тръгнало неговото Библейско поколение. След потопа, превърнал райските земи край древното сладководно езеро в Черно море (Черно, защото е заляло много селища), Ной е спрял своя ковчег-кораб в планината Странджа, на връх ГрадищеВ книгата си за Странджанския край писателят Атанас Радойнов предава забележителния си разговор със столетника от Странджа Георги Тихолов. Георги Тихолов твърди, че традиционните дървени странджански къщи са строени само със сглобки, с клинесто прихващане на гредите и дъските - като Ноевия ковчег. Откъде ли старите странджанци са знаели как Ной е построил ковчега си!

Освен това Странджа е единствената планина в региона, в която има допотопни видове растителност, запазили се и до днес. Много по-логично е именно в тази планина с мек климат да се е заселил Отнаписти / Ной, а не на връх Арарат, който е 5-хилядник, покрит с вечни ледове. Там Ной просто не би оцелял. Още повече, че Епосът на Бългамъж споменава, че Бългамъж се е отправил на посещение при Отнаписти, който живеел „в устието на реките“. Странджа завършва с устията и на Велека, и на Резовска река. В древния едноименен епос Бългамъж се обръща към своя предтеча Отнаписти за съвет как да открие вечния живот. Самият Отнаписти е дарен от боговете с вечен живот заради това, че по време на Голямото наводнение е спасил в специално построен от него кораб хора, животни и растения. А съветът, който Отнаписти дава на Бългамъж е, че вечният живот, който Бългамъж търси не може да бъде намерен, защото от създаването на света боговете са създали смъртта като вечна сянка на човека. Епосът на Бългамъж има няколко по-късни версии от Шумерската – Вавилонска и Аккадска, където Отнаписти е наречен АтарАз от българската коренова дума ТаРаАз – човек на Земната богиня или казано с други думи – Земният човек, т.е. последният от онези първи човеци, създадени от пръст / скала, на които Бог е вдъхнал душа и които са познавали тайната на вечния живот и свързването с Божествеността.

Подобно на Подземния свят ТартарАз от Древнобългарската елинска митология, в Шумерската митология също има подземен свят, чийто властелин е Бог Кър. Тук отново има връзка с българска коренова дума – кър със значение земя, обработваема земя, поле и др. Дедите ни са смятали Богинята Ра за Богинята, която владее недрата на земята и е в същността на всяка материя.

И Древноелинската, и Шумерската духовности водят началото си от Древнобългарската първа човешка духовност и нейното разбиране за сътворението на света от боговете на природните сили и от Великата Божественост.   




Гласувай:
6


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 3016067
Постинги: 432
Коментари: 592
Гласове: 1379
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031