• Вдъхновена от стихотворение на К.Константинова.

Тя е усмивка на цветенце бяло
дето навън цяла зима е спало.
Бистро поточе, което ми дава
шепа водица и продължава.

Слънце да пъстри нейде в полята,
с вити гайтани да шари дъгата.
Вятър понесъл жътварска песен
чак до листенце от скитаща есен.

Капките дъжд по челото на татко,
и сладолед по нослето на батко.
Тя е на дядо чукчето, което 
силно се чува и стига небето.

Бялата кърпа в ръцете на баба,
сладкия вкус на залък от хляба.
Чудният хор на птици в гората,
звън на копита спрял до реката.

С шарени китки да кича косата
денем да тичам боса в тревата.
Щурчето вечер на двора да пее,
а мама сладко да ме люлее.

Снимка: интернет

Много свежо, звънтящо и `обично! :)))

"Кърпата бяла в ръцете на баба,
сладкия вкус на залък от хляба.
Когато слушам птици в гората,
звън на копита спрял до реката."

Благодаря за вниманието!
Искаше ми се и още, и още...да напиша! :)))

Много е миличко и уютно, Дидка!
Хареса ми. Днес Слънчо плахо се подава и ми е точно такова настроението и на мен ))
Прегръдки!

Да, и моето е същото.Вдъхновяват ме стихчетата от учебниците на дъщеря ми.:)))Може би трябва да е обратно,:) но резултата е този.

И на мене ми подейства много позитивно този стих Диди,
... с една такава енергия по-естествено близка до природата и рода ни... а от тебе тя блика така естествено и възторжено като от осъзнатите емоции на пораснало дете. И именно това те прави Голяма... :-)
   А ние все бързаме да се отървем от невинната наивност с която виждаме естествената природна красота на света около нас..., защото от това уж било опасно за постоянно вменените ни страхувано ни битие...
   Леле какви ги написах пак и сега някой поетичен мразят ще си направи постинг от това.... :-)))
... понеже сподели че си разпиляна, и аз спонтанно искам да те вдУхновя да си събереш особено детските стихчета и да ги довършиш и да ни ги покажеш...
Моите сърдечни поздрави, а и на всички деца около тебе :-)
   Лекс

Да, трябва Ветре, защото изгубих част от тях, а други от бързина ги затрих сама.Дано се набързам. :(
Аз те разбрах, спокойно! Аз съм мъничка Ветре, как да виждам по друг начин? Прав си за мирогледа, но битието ни задължава, няма как.
Имам много да уча и да се поуча.
Благодаря!