ТАТУИРОВКИТЕ
Най - древното изкуство на планетата и най - голямото табу е татуировката по тялото.  В Япония татуировки са носили само високопоставените майстори на знанието, по - късно и местните жители се престрашили да изрисуват телата си. 
Маорските племена в Нова Зеландия носили на лицата си рисунки във вид на маска, някои от тези рисунки били подкожни.
На о-в Борнео местните племена също са се рисували с  цветни татуировки, както по цялото тяло така  рисували и крайниците и лицето си. Но най - вече лицето с цел сплашване на противниците им. Тези племена са вярвали, че всяка рисунка ще придобие значение след смъртта на човека и така той ще достигне до рая.
Има и временни рисунки, такива са се правили с къна. Практикува се в Индия и се нарича Мехнди. Къната се добива от кипарисови храсти. Багрилото на къната било добивано по естествен начин, като праха от кипариса се разтваря в специален разтвор, добавят се натурални цветове.  Този начин на рисуване много допаднал на красавиците.  Келтите също рисували лицата си, но само за да плашат враговете си.
Този начин на рисуване се е практикувал в древността от инките, ацтеките, южноамериканските индианци, африканските негри. Използвайки тези рисунки като маски, за своите ритуали, обреди и бойни изкуства. Освен нарисуваните си лица и тела, индианците се обличали и с специални облекла, които да подсилват ефекта на татуировката.

















По - късно Мехнди се превръща в култ  в  Ориента, Арабските страни и Африка. В арабските страни ритуалът с рисуването се е използвал  за развлечение.  Най - често се рисували младите момичета, преди сватбата си.  Важното за тези ритуали било  самите модели, цветовете и насищането  им. Така нарисуваното тяло имало своята прелест и младите използвали всяка възможност да покажат това на своите избраници.
Тази украса на тялото се прави и днес. Татуировките  остават за цял живот, докато временните рисунки, които използвали индийските девойки, след време избледнявали, а имало и такива, които се измивали само с вода.
В много страни това изкуство е на мода и млади и стари го прилагат с най -голямо удоволствие.

Отличен избор за публикация!

Привет!

е така като индийката са се татуирали и сестрите и тракийките колкото повече татуировки толкова по знатна е тракийката

Европейските изследвания сочат,че българите носят във вените си не повече от 13% тракийска кръв, а пък на последък който и да срещна все се пише че бил наследник на траките. 13 процента на 100 души са едва 13 българи, които всъщност не са българи а са траки.

Аз не съм изненадана,че това е дискутирана тема и ми беше ясно,че няма толерантност по отношение на татуса...Татуираният човек е различен,не защото се е родил такъв,а защото той е пожелал да бъде такъв,а какво,кога и защо го е накарало да избере този стил на изразяване...може и да се прочете от татуса,а може и да е послание само за определени хора....

Освен Меласа, мнение имам и аз - тота, а то е :

Интересно как тази тема предизвика обширна дискусия. Смятам, че поставянето на татуировка трябва да бъде разпределено на първо място във възрастово отношение и тогава да се правят изводи(ако изобщо е възможно да се правят глобални такива...не съм убедена) Та - ако дадена личност е на възраст до около 20г. вероятността да съжалява по-късно е много голяма, тъй като хормоните ,които бушуват в тази възраст често са лош съветник относно външната проява на мислите. А татуир. е именно това В по-късна възраст - до около 45г. поставянето на такъв белег по тялото ще бъде обмислено, а и самият човек ще има наблюдения вследствия натрупания си житейски опит и щом това му харесва -ок.А защо му харесва - отговорът на този въпрос е строго индивидуален и според мен не може да се обобщава.

татуировки обикновенно си правят тези хора, които имат ниско самочувствие.
Но, както при всички правила, и при тези ритуали си има изключения.

Искам да споделя някоя и друга лична мисъл. Аз лично отхвърлям татуирането не защото човекът е различен, а по-скоро от чисто медицинска гледна точка. Живеем в достатъчно замърсен и нехигиеничен свят в момента, за да си позволим и сами да си навреждаме допълнително от някаква моментна хрумка.

колкото до рисуването
Именно в индийската култура рисуването на телата с къна е нещо естествено и практикувано особенно по време на ритуали/това са временни рисунки,но самият акт на рисуването е подобно на татуиране/". Основни очевидни разлики: Татуировката: трайна, трябва да се прави на скрито място, има сила на тотем, талисман за нещо си, послание - "аз искам" . Ритуално къносване: нетрайно, прави се на видно масто, защото целта е да привлече погледите на доброжелатели и недоброжелатели, тук действа силата на мисълта (каквото си помислиш, това ще ти се случи), послание - "аз съм". Бодиарт - прави се за естетична временна наслада у зрителите, посланието е "красотата".