Вълкът и  човека

Вълците са социални хищници, организирани в стриктна обществена йерархия - алфа мъжки и алфа женска. Социалната структура при вълците е свързана с размножаването и с ловуването,като глутница. Най - опитният ловец става вожд/водач  на глутницата. Има поверие,че вълкът и ловецът си приличат по воденето на война и убиването на жертвата.
Вълкът убива жертвата си като я захапва за вратът.
Човекът убива врагът си като му отрязва главата/която се държи на вратът/.

Приятел бил вълкът с дъгата
гонели се двамата в тайгата
вятърът им завидял
и дъгата задържал,
а вълкът под нея се проврял
и човек двукрак станал
оттогава все тъгува
за дъгата си бленува......
   
В древноримската митология има история за Ромул и Рем, отгледани от вълчица.
В древноиранската легенда има историята на цар Кир, откърмен от вълчица.
В китайската хроника за прадедите на тюрките се разказва,че били изтребени всички, освен едно момче откърмено от вълчица.
Сред  Азерите се пази култ към вълка - Боз Курт - сивият вълк.
Башкорт - "Главен вълк" е свещенното животно на огузкия род при тюрските племена.
В монголската  митология е известен вълкът, прародител   Борте - Чино.
Айну в Япония, също смятат че водят началото си от съюза между подобно на вълк животно и богинята майка.
Индианските племена в Америка имат аналогични митологии,че произхождат от вълци.
Според Страбон - даките наричат себе си вълци.      
      Херодот казва че всяка година Неврите се завръщат  като вълци.
Боговете Зевс и Аполон, в древногръцката митология са почитали вълкът с името "Ликейски" - "вълчи".
Според тюрките всеки шаман може да се превърне във вълк.
Славяните са почитали вълкът,заради страхът от върколаци.
Балтийските народи  са се наричали -  Вилк-таки .
Кремонският епископ Лиутпранд има сведения за Боян Магьосника, син на Симеон, който се изучил в правенето на магии, можел да се превръща във вълк.   Днес образът на върколакът се лансира във филмите, легендите и приказките.
В Индоевропейската традиция образът на вълка се е свързвал с войната.
        Троянският Долон/Дулон/ ходи наметнат с вълча кожа когато е на война.
В Скандинавието, хората издигат култ към вълка и богът на войната Один.
Вълкът има главна роля в култа на римският бог на войната Марс.
Едно от прозвищата на Бхима - героя - войн в древноиндийския епос е Врикодара, което означава "имаш вълчи корем".
Прякорът на грузинскеят цар Вахтанг І  Горгослани, означава "вълкоглав".
Хетите и техният цар Хатусилис І се обръща към войската си с думите "Род на вълка".
При войните древните бойци надавали вик силен като "вълчи вой" за да сплашат враговете си.
Етруският бог Аита, владетел на царството на мъртвите е изобразен с глава на вълк.
Сред инуитите е разпостранена представата за чудовищният вълк  Амарок.
С вълци са сравнявани поставените хора извън закона, извършили престъпления спрямо хората.
Примерите са много:
Древногръцкият цар Аркадия Ликаон означава "човек - вълк".
Тракийската Харпалика е наричана "граблива вълчица".
В древна Гърция престъпниците можели да се приютят в храма на Зевс Ликейски, ликейски означава "вълчи".
В Испания са осъждали убиеца на хора  и са го наричали "вълк - убиец". 
Християнството определя вълкът като символ на дявола.
Св.Климент Охридски, презвитер Козма, сравняват етериците с "люти вълци".

Преди християнството да навлезе в Европа и Азия, народите са имали своите обичаи и ритуали. Някои от тях и днес са си запазили ритуалите и обичаите, въпреки че са християни, католици или протестанти.
Унас в България/Bulgaria/, се организират "вълчи празници" които понякога са дълги по 10 дни. Вълчите празници са се празнували по Трифоновите празници и около Архангелов ден. В средните Родопи от 1920 до 1930 година всеки първи ден от месеца е бил денят на вълка -"завалъка".
В цяла България има празници свързани с вълка и вълчицата. Има ги в митологията и в приказките. Има ги и в религиозните празници на древните българи.За траките незнам.Имали ли са такива празници?
В Пловдивско, жените отиват зад кошарата и там завързват/зашиват  със затворени очи предната и задната част на ризата си,  да запазят къщата от вълците.
В някои места в България, жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарата и обора, пак заради вълка - да му замажат устата да не хапе, да му замажат очите да не вижда, да му замажат ушите .да не чува овцете като блеят.

В Западна България в селата Чупрене, Стакевци, д-р Йосифово и др. по време на първи Трифонец - 1 февруари, жените месят обредна пита, която украсяват с кошара с овце и отпред на вратника стои "буден" стопанина, а около кошарата са вълците.Тази пита се прикъдява и се слага в храната на животните, за да ги предпазят от вълците.      
      Тези обреди са известни и при сърбите.
( из " Религиозни народни обичаи" и " Българска народна митология", 1993/94 г.)

В индоевропейската традиция образът на вълка е символ на войната.

Амарок, на езика на инуитите означава вълк, в Северна Канада така го именуват.
А в Гренландия на името на вълкът / volves / /volf/ са кръстили автомобила Волво /VW/.

Не от вчера знаем, че в България живее порода хора, която изпитва удоволствие да убива. Ще кажете - при 150 отнети човешки живота в страната годишно, пет вълка са нищо. Без да направите връзката, че утре същите пияни герои ще обърнат калашниците към комшиите си, ще отстрелят 2-3 бабички на припек, а защо не и вашето дете в Студентски град.

Че политиците у нас не ги интересува природата, това го знае всяко хлапе. Никога в днешния парламент няма да посмеят да развалят рахата на т.нар. Гоце, като гласуват закон за пълна забрана на отстрела на вълци, лисици, чакали и прочие “вреден дивеч” (президентът Първанов е сложил в сайта си снимка с убит вълк, за да илюстрира ловните си подвизи). Колкото и да е странно, все още съществува понятие “вреден дивеч”, макар по-правилно е да се казва “вредни хора”. За рушители на екоравновесието, като депутати, ловджии, или чиновници на Джевдет Чакъров например.

Ловна дружинка от град Брусарци и село Василовци, Монтанско, намери време да се похвали с подвизите си по Коледа. Пияните като тараби юнаци се качили на джип и открили огън с карабини “Калашников” по глутница от пет вълка. Два тръшнали на място, но продължили гонитбата.

В много евразийски митологии вълкът е приеман за родоначалник или за възпитател на родоначалника на племето. Освен древноримския мит за Ромул и Рем, отгледани от вълчица, съществува древноиранска легенда за вълчица, откърмила цар Кир. В китайска хроника от 7 в. за прадедите на тюрките, пък се разказва, че те били изтребени от враговете, освен едно момче, откърмено от вълчица, която впоследствие става негова съпруга и му ражда 10 сина — основатели на тюркските родове. Сред азерите са запазени следи от култ към вълка (Боз Курт - сивия вълк); култ към вълка има и при башкирите — етнонимът башкорт („главен вълк“) се отнася за огузкия клон на тюркските племена. В монголската митология е известен вълкът-прародител Борте-Чино; айну в Япония също смятат, че водят произхода си от съюза между подобно на вълк същество и богиня. В някои северноамерикански индиански племена битуват аналогични митове за произход от вълци (родовата група кагвантани от племето тлинкит, племето нутка и др.). Според Страбон даките наричат себе си вълци (δáοι), а Херодот казва, че всяка година неврите се превръщат във вълци. Последното се предполага, че е във връзка с годишен ритуал, свързан с намятане на вълчи кожи и поставяне на вълчи маски. Боговете Зевс и Аполон в древногръцката митология са почитани и с епитета „Ликейски“, т. е. „вълчи“.

Вълчите двубои

Между вълците избухват жестоки двубои. Двете тела се сливат в едно сиво, въртящо се кълбо. Ръмжене, пръски кръв, парчета козина. Със смъртна хватка за гърлото по-силният решава изхода на двубоя. Понякога финалът е друг. Призналият се за победен вълк се спира, обръща главата си на една страна и подава на победителя беззащитната си шия с най-уязвимото място - гърлото. Само да го захапе, победителят ще скъса яремните му вени. Но това не става. Когато победеният заеме поза на подчинение, вече е в безопасност. Победителят видимо иска да нападне предалия се враг, но правилата на вълчите дуели не му позволяват да постъпи така. Като постои малко той се отдалечава, подарявайки живота на победения.
Тази постъпка не може да се нарече великодушие, подобно на човешкото. Тук действа вроденият рефлекс, който командва поведението на по-силния. Позата на победения като че ли слага спирачки на неговата агресивност. Това правило - забраната да напада - действува само докато победения стои в поза на покорство. Но ако се опита да избяга, победителят отново се нахвърля върху него и го принуждава да застине в първоначално положение.

Добрият следотърсач може да различи по следата дали е на вълк или на вълчица. При женската върховете на средните пръсти са по-ъгловати и заострени, сочещи навътре (към средата). При мъжкия те са по-затъпени и са отворени встрани. Ако разстоянието между двата задни крака е значително по-широко, отколкото между предните (които изглеждат по-прибрани навътре), то дирята е оставена от вълчица в напреднала бременност.
"Визитните картички" на мъжките и женските са различни. Женската уринира направо по следите, а мъжкият по кучешки маниер, с вдигнат крак - косо и встрани. Екскрементите на вълчицата и на младите са направо по следите, а на възрастните мъжки - встрани от тях, тъй като те се отделят от строя.
Вълкът обича да ползва утъпканите места и затова там, където не е обезпокояван, той се движи по черните пътища, горските пътеки, просеките и коловозите. Предпочита праволинейната посока, но понякога, за да замаскира хода си, прави по заешки маниер отбивания встрани - нещо като "петлици". Ако стъпките са две по две вляво и вдясно, това е обикновената му бърза попътна походка. Ако те са в равномерен зигзаг и на еднакво разстояние една от друга, то вълкът е забавил хода си - души, следи нещо. Разстоянието между тях изведнъж се скъсява и той рязко забавя хода си - има намерение да прави скок (препятствие или жертва).