Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
28.10.2013 10:12 - ЗАГАДКИТЕ НА ДРЕВНОСТТА / мистерии
Автор: dalida Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6155 Коментари: 1 Гласове:
15

Последна промяна: 21.07.2015 21:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                        МИСТЕРИИ, ЗАГАДКИ, ИСТОРИИ



        Оранг Медан .........

Какво точно се е случило на Оранг Медан си остава мистерия.


През Юни 1947г. е прихванато SOS съобщение гласящо: “Всички офицери и капитанът са мъртви, лежат в общата стая и по моста. Вероятно целият екипаж е мъртъв. Аз също умирам.”

Сигналът е засечен от намиращи се наблизо кораби, които идентифицирали източника като холандския товарен кораб Оранг Медан, намиращ се в пролива Малака, разделящ Индонезия от Малайзия. Най-близкият кораб, Сребърна звезда, се отзовал веднага. Когато пристигнал, екипажът попаднал на ужасяваща гледка – всички били мъртви и разпръснати по палубите. Телата им били застинали в ужасяващи пози, очите им били още отворени, а лицата им изразявали неописуем страх. Открили и радио оператора, който също бил мъртъв, а ръката му била останала върху радиото. Нямало следи от никакви наранявания по телата.

Било взето решение да изтеглят кораба до пристанището, но преди да тръгнат от долните палуби започнал да излиза дим. Екипажът на Сребърна звезда едва успял да се измъкне, преди Оранг Медан да се взриви и потъне.
Една от теориите за случилото се е, че природни газове са изплували от океана и се проникнали в кораба, убивайки всички на борда. Други пък вярват, че са били извънземни или призраци.

 ЧЕРНООКИТЕ  ДЕЦА

Вероятно не сте чували за чернооките деца. Има малко известни случаи, но благодарение на интернет, броят им нараства. Хора описват срещите си с тях като странни и плашещи.
Историите почти винаги започват с позвъняване на вратата. Едно или няколко деца позвъняват на вратата на жертвата и молят за помощ. Искат да използват тоалетната, да се обадят по телефона или измислят нещо друго. Молят да влязат, но собствениците никога не ги пускат, поради необяснимо чувство на ужас, което ги обхваща. Може би това се дължи на черните им очи, а може би е заради това, че според някои очевидци, лицата им изглеждали размазани и неясни. Друг очевидец разказва, че чернооките деца се появявали пред къщата му, но когато извикал полиция, те изчезнали. От тогава започнал да ги среща из града, сякаш го следели. Криели се зад дърветата и го зяпали втренчено.
В един от случаите човекът ги пуснал в къщата си. Те искали да използват тоалетната и телефона, но когато влезли, мъжът видял черните им очи и изпитал чувството на ужас. Чернооките деца се приближили до него и му казали, че са дошли да го отведат.


  ВЕРСАЙС - ка   загадка – изпаднали във времето

10 Август 1901г. – горещ летен ден. Двете приятелки и уважавани дами – Ан Мобърли, дъщеря на д-р Джордж Мобърли, директор на колежа в Уинчестър, и Елинор Джърдейн, дъщеря на преподобния Франсис Джърдейн – се наслаждавали на почивката си във Франция, разглеждайки Версай. Привечер дамите решили да се отправят към двореца Малкия Трианон и поели през красивите градини, възхищавайки се на цветята и коментирайки колко чудесно си прекарват. И понеже вече били виждали двореца, цялото си внимание насочили към парка.
Тук се случва нещо изключително странно. Последвалите събития влизат в историята като може би най-забележителният разказ за пътуване във времето и повлияват изключително върху мирогледа и работата на известния писател Дж. Р. Р. Толкин.

Мобърли и Джърдейн вече се разхождали от известно време, когато изведнъж осъзнали, че нямат представа къде се намират. Решили, че са се изгубили, но не разпознавали нищо около тях, което било много странно – все пак и друг път са идвали. След известно време двете забелязали изоставена ферма, а до пътя лежало старо рало. Внезапно ги обсебило чувство на безпокойство, каквото не били изпитвали никога досега. Доста необичайно за Август, изведнъж захладняло, вятърът утихнал, а дърветата замлъкнали. Сякаш изскочили от нищото, срещу тях се появили двама души, облечени в много странни дрехи, сякаш като от 17-ти век. Когато се разминават, дамите питат как да стигнат до Малкия Трианон и мъжете им посочват път, който никога не били виждали.

Странното чувство се засилвало все повече, а тежкият аромат на цветята и горещината от лятното слънце накарали дамите да потърсят сянка под едно дърво. Тогава забелязали, колко тихо и спокойно е всичко. Ан и Елинор не били млади девойки, които да се отдадат на моменти на фантазия и паника. И двете били уважавани и известни като много сериозни и интелигентни. Вече били разбрали, че нещо не е наред.
Дамите се насочили към една беседка, но за тяхна изненада от там се показал някакъв мъж, по чието лице се виждали ясно белези от дребна шарка. В далечината се чул глас, който им викал, че са объркали пътя и двете решили да го послушат. Достигнали моста, към който ги били упътили и след него веднага забелязали Малкия Трианон.

Вървейки към двореца, Мобърли забелязала някаква жена, която стояла на тревата и рисувала. Първоначално я помислила за турист, но след това забелязала, че всъщност е облечена в средновековни дрехи. За миг през ума й минало, че това може да е Мария Антоанета. Продължили и когато достигнали до сградата веднага усетили как онова чувство изчезва. Там се смесили с други посетители и след като разгледали, се върнали в апартамента на Джърдейн.
Три месеца по-късно Ан и Еленор се срещат отново и когато става въпрос за ваканцията им, Ан споменала за жената, която рисувала на тревата и Еленор я изгледала изумено. Твърдяла, че няма спомен да я е виждала. Това изглеждало доста странно и двете решили да разгледат по-подробно събитията от онзи ден. Тогава дамите разбират, че са виждали различни неща на различни места.
Оказва се, че посещението им на градините съвпадало с годишнината от опожаряването на двореца Тюйлери, който се свързва с Мария Антоанета и Луй XVI. Ан и Еленор започнали да мислят, че са срещнали духа на Мария Антоанета или са получили спомен от времето точно преди клането.


Всичко започнало да изглежда още по-странно, когато Ан открила картина, на която Мария Антоанета била на същото място и носела същите дрехи, с които я била видяла. На следващата година тя решава да мине по същия път и се връща в градините, за да се опита да повтори случилото се. Нищо не се получило – мястото било съвсем различно от това, на което били с Еленор.
Решени да разнищят историята, жените описват преживяното в книгата “Приключение” и се обръщат към Физическото общество, чиято цел е да се намират отговори на свръхестествени и необясними неща, с надеждата да привлекат вниманието им. Разказите им обаче не са взети насериозно, защото били прекалено неправдоподобни. Нито една от двете не е имала познания по история от 18-ти век и сметнали, че именно това е проблемът.

От проучванията, които направили, Ан и Еленор установили, че са видели Версай през 1789г. В полза на това сочи карта, която е открита няколко години по-късно и на която е изобразен моста, по който двете твърдят, че са минали. Той не присъствал на никоя друга карта и е съществувал именно през въпросния период. Тогава стражите на Мария Антоанета носели зелени униформи и дамите ги разпознали като мъжете, които ги насочили към двореца
.

Разбира се, всеки може да се запознае с фактите и да си съчини подобна история, но Ан и Еленор нито за миг не се отричат от думите си и дори рискуват репутацията си, опитвайки се да докажат, че са прави. Макар случаят да се превръща в сензация през 1901г., двете жени нямали никаква изгода от това обществото да ги сметне за измамнички или луди.

Френският художник, историк и биограф Филип Жулиан предлага интересно обяснение на случая в биографията на аристократичния поет Роберт де Монтескьо от 1965г. По времето, когато Мобърли и Джърдейн посещават градината, Монтескьо живеел наблизо и често правел партита, на които приятелите му се обличали в средновековни костюми и участвали в забави. Двете дами може неволно да са се натъкнали на такова парти и да са интерпретирали нещата погрешно.


Майкъл Колмън внимателно проследява историята в двете версии на книгата – първата от 1901г. и втората от 1913г. Той установява, че разликата между двете е значителна и събитията във втората са доста украсени. Преди да започнат да проучват фактите, разказът на дамите всъщност не звучал толкова свръхестествен.

Дали Ан Мобърли и Елинор Джърдейн наистина са изпаднали във времето и са станали свидетели на последните мигове от живота на Мария Антоанета едва ли някой може да каже със сигурност, но е факт, че през годините има не един или два случая с хора, твърдящи, че са имали подобни преживявания......



Бегачите лунг-гом-па

Под колективния термин „лунг-гом“ тибетците включват голям брой практики, които комбинират ментална концентрация с различни упражнения за дишане като се стремят към постигане на различни резултати както духовни, така и физически.

Въпреки че ефектите приписани на обучението лунг-гом варират значително, терминът лунг-гом специално се използва за обозначение на такова обучение, при което се развива една рядко срещана умствена ловкост и най-вече дава възможност на адептите да правят невероятно дълги пътувания с изумяваща бързина.

Вярата в подобно обучение и неговата ефективност е съществувала много години в Тибет, а хора които са пътували пеша със свръхестествена бързина са споменавани в много традиционни предания.

Можем да прочетем в биографията на Миларепа, че в къщата на ламата, който го обучавал в черна магия живеел един „трапа“ (монах със статут на ученик, който работи за учителя си), който бил по-бърз от кон (сцената с този бегач може да се види в едноименния филм за Миларепа, където много добре е показана техниката на лунг-гом). Миларепа се гордеел с подобни способности и казва, че веднъж е прекосил за няколко дена дистанция, която преди обучението му е отнемала повече от месец. Той приписва тази си дарба на контролa на „вътрешния въздух“.

Въпреки това е редно да се обясни, че очаквания резултат от лунг-гом-па е една забележителна издръжливост, а не моментална екстремна скорост. В този случай резултатът не се състои в това да се състезаваш с максимална скорост на късо разстояние както се прави в много спортни състезания, а да се прекоси огромна дистанция с бърза скорост и без да се спира изобщо в продължение на няколко дни и нощи.

Освен, че успях да събера информация за методите използвани при обучението лунг-гом-па имах късмета да зърна и трима адепти. В това аз имах огромен късмет, защото въпреки факта, че голям брой монаси се опитват да практикуват някаква форма на лунг-гом, няма съмнение, че много малко постигат желания резултат и на практика истинските лунг-гом-па са голяма рядкост.

Срещнах първият лунг-гом-па в Чанг Танг в Северен Тибет (див район разположен на голяма височина с няколко племена живеещи в палатки).

В късния следобед Йонгден, нашите прислужници и аз яздихме лежерно през дивата местност, когато забелязах надалеч пред нас движещо се черно петно, което моя бинокъл показа, че всъщност е човек. Почувствах се удивена. Срещите не са толкова чести в този район, а през последните десет дни не бяхме виждали друго човешко същество. Още повече – човек, който ходи пеша и сам по правило не се скита в тези необятни места. Кой ли можеше да е този странен пътешественик?

АМБАЛА  И  АГАРТА

Легендите около Шамбала и Агарта са меко казано доста объркващи, а тяхната противоречива природа не помага особено, за да се разбере тяхното влияние върху отвратителната философия на Третия райх.

Ето, някои писатели твърдят, че Шамбала и Агарта са физически места, градове намиращи се под земята с къщи, дворци и милиони обитатели. Други твърдят, че са места само за посветени, съществуващи в друго ниво на реалността, което очевидно граничи с нашия физически свят.

По отношение на тяхното точно местоположение Дейвид Чилдрес предлага кратко обобщение на многото възможни локации:

„Шамбала понякога е представяна че се намира северно от Ласа, вероятно в пустинята Гоби, а друг път някъде в Монголия или пък в северен Тибет в платата Чангтанг.

Агарта пък се намира южно от Ласа близо до манастира Шигатце или дори в североизточен Непал под връх Канченджунга. Понякога е споменавано, че се намира в Шри Ланка. И двете дестинации са представени, че се намират вътре в кухата земя.“

 В допълнение към цялата тази неяснота са и често правените твърдения, че двата центъра си противостоят един на друг като Агарта следва пътят на дясната ръка на добротата и светлината, докато Шамбала следва пътят на лявата ръка на злото и тъмнината (противопоставяне често изразявано като духовност срещу материализъм).

Едва ли има нужда да се казва че съществува и противоположната гледна точка която твърди, че Агарта е място на злото, а Шамбала олицетворява добротата. Има и известен брой слухове засягащи практикуващи черна магия, които действат в Тибет и сами се наричат Шамбала или Агарти.

Въпреки че очевидно са отхвърлени извън закона от тибетските будисти, счита се, че те продължават дейността си в тайна. Един автор, който твърди, че се е срещал с тях е германец с име Теодор Илион, който прекарва 30-те години на 20 в. пътувайки из Тибет......


Ярката звезда и тримата мъдреци
 
Според Библията ярка звезда отбелязала рожденото място на Иисус. Това е същата история като тази от Египет за Сириус – най-ярката звезда, която виждаме от Земята. Според египтяните изгряването на трите звезди от Орион (тримата „царе”, „мъдреци” или „влъхви”) отбелязва появяването на Сотис или Сириус – звездата на Озирис и Хор. Символизмът на „тримата мъдри мъже” е, че и тримата боготворят Слънцето. Злато, тамян и смирна са традиционните дарове поднасяни от арабските влъхви към Слънцето и поради тази причина те са поднесени и на Митра в съответната версия на този мит. Раждането на Иисус в обор или пещера е повтаряща се тема в митовете, свързани със Слънцето, защото пещерата представлява „тъмното място”, където се казва, че Слънцето отива между зимното слънцестоене и полунощ на 24 декември. Така имаме 3 дена в гробницата между „разпването” на Иисус (Слънцето) и неговото „възкресение” или ново раждане на 25 декември. Но пещерата би могла да носи и друг символизъм, защото историята за Иисус може да бъде разглеждана на различни езотерични нива по едно и също време.


40-дневното изкушение в пустинята

 
Има и една друга обща тема за боговете свързани със Слънцето. Авторът и изследователят Албърт Чърчуърд казва, че египтяните са изчислили, че е било необходимо 40 дена на семето за да поникне над почвата. Това е период на гладуване и оскъдица, и затова Иисус е изобразен гладуващ в пустошта 40 дена, а Сатаната се опитва да го изкуши да превърне камъните в хляб. Това е борба между светлината и тъмнината и когато Иисус побеждава тъмнината, това е символично времето от слънчевия цикъл когато денят започва да расте и е по-дълъг от нощта. 40-те години, които се твърди, че „евреите” са прекарали в пустинята имат подобен символизъм, а са въплътени като действително случило се събитие.

Думите на Иисус
 

Думите, които се приписват на Иисус са цитати от по-ранни „спасители” и божества. Хор изнася проповед на планината в египетски мит и версията за Иисус е просто изказвания от по-ранни текстове като например „Книгите на Енох”, които са свързани заедно в история. Няколко от притчите, които „разказва” Иисус идват направо от будизма и джайнизма. „Божията молитва” е с първоизточник еврейския талмуд и доста по-стари египетски молитви към Озирис и преди това е била молитва към богинята, която дава хляба или „Майката на зърното”.

„Мариите”
 
Мария е древно име за богиня, която чудотворно ражда спасителят Бог Слънце. Различни форми на това име са Мари, Мери, Марату, Мара, Мариам. От една страна тези имена имат връзка с морето, Мер или Мар и „Мария” представлява женското, Луната, „Царицата на небесата”, което балансира мъжкото Слънце. От друга страна има отношение и към Цариците на драконите (рептилиите). Изида, егепитската богиня на луната и дева майка на Хор, е била известна като Майка Мери (Мари) или Мата-Мери и наричана „Царица на небесата”, „Нашата Дама” и „Майка на Бога”. Ел в текстовете Еда също е била известна като Мери (Мари). Евреите почитали богиня „Мари-Ел или „Мари-Бог” и „Майка Мария” в християнството е просто друго име на древната богиня известна като Ел, Изида, Ищар, Барати, Артемис и Диана. Християнската религия, досущ като нейния… юдаизма, са се опитали да премахнат женския принцип от съзнанието на обществото и древната троица Отец-Син-Майка станала Отец-Син-Свети Дух. Последвало гротескното потискане на жената, „оправдано” от изфабрикуваните думи на митичния св. Павел:
 
„Жени, подчинявайте се на мъжете си, защото мъжът е главата на жената, така както Христос е глава на Църквата. Както Църквата се подчинява на Христос, така и жената трябва да се подчинява на мъжа във всичко…” и „…Но аз страдам не за да поучавам жените, нито да узурпирам властта над човеците, а за да стоя в тишина.”
 
Ето такива думи са били написани от духовенството и посветените за да въведат институционализирано потискане на жената и женския принцип. Това отношение все още може да бъде видяно и днес.

Мария Магдалена, „преобразената проститутка” или блудница, е друга версия на символизма, свързан с богинята. Тя е израз на Великата проститутка на Вавилон – богинята Мари-Ана-Ищар. Ритуалът със „святата проститутка” или жрица, която оповестява възкресението на Озирис, Атис, Дионисий и Орфей, точно както Мария Магдалена е първата, която вижда „възкръсналия” Иисус. Всичко това е символизъм от древните мистични религии и е било използвано, за да се създаде един митичен герой за една изфабрикувана религия затвор. Както вече споменах МАГ се явява като код за рептилската ДНК, която се предава само по женска линия, митохондриалната ДНК.......


из архивите на:
"Мистерии и загадки"2002



Гласувай:
15



1. barin - За някои от изброените загадки съм ...
12.10.2015 22:05
За някои от изброените загадки съм чували чел, но не съм срещнал убедително обяснение. За Мария- Магдалена напоследък се говори много,може би Меровингите да са преки наследници на Исус Христос. Ярката звезда, известна кат" Витлеемската звезда" е съвпад между Юпитер и Венера-две от най-ярките светила.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6157746
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031