Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2014 08:07 - Загадъчни и призрачни замъци от средновековието
Автор: dalida Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2868 Коментари: 0 Гласове:
16

Последна промяна: 09.04.2015 09:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                  Съкровища от средновековието
       загадки, паранормални явления, призрачни фигури и коварство           



Замъкът Барди - 4 столетия Барди

image

Замъкът Барди е  средновековна постройка, която доминира над едноименния италиански град. Разположен в провинция Парма, на 130 км западно от Болоня,  той разполага с богата библиотека и голяма колекция оръжия. Замъкът Барди или Кастело ди Барди е било самостоятелно, феодално владение, а днес е едно от съкровищата на Средновековието, с които Италия може да се гордее. Първото укрепление тук е било издигнато през 869 г., а първообразът му все още стои на една негостоприемна скала. Едва през 1257 г. замъкът е  разширен от Ланди от Пиаченца, които били феодални владетели от Барди. Те упражнявали върховна власт в района още четири столетия.

Крепостта Барди започва да се превръща в столица на една малка държава, която възниква между селищата Вал Чено и Вал Таро. Тази малка самостоятелна държавна единица набира за 2-3 века небивала мощ. Влиянието на замъка Барди е било толкова мащабно, че през 1551 г. император Карл V дава правото на Барди да печата свои собствени пари.



Легендата разказва, че прекрасната Селесте била влюбена в рицаря Мороело. Тя прекарвала дните си в кулата за замъка, очаквайки завръщането на верния си слуга. Но един ден тя видяла как към стените се приближавала вражеска войска. Ужасена, че нейният любим е загинал, Селесте се хвърлила от кулата. Тя така и не разбрала, че Мороело победил врага, но се възгордял от победата и заповядал на войниците си да сложат чуждите доспехи, за да се похвали. Когато разбрал какво се е случило, рицарят се хвърлил от скалите. Но призракът му не намерил покой – той останал завинаги в замъка, за да търси своята Селесте…



Замъкът Гламис и "сивата дама"

image


(Когато Господ-създателят-архитект на човека си почива в Неделя, всички хора трябва да си почиват!Впротивен случай ще им се случат неприятности и никога няма да са щастриви!)


Шотландия е знаменита със своите замъци, обитавани от привидения. Но нито един от тях не се слави с толкова голям брой загадъчни явления като замъка Гламис. Смята се, че една от стаите му – Дънкан хол, е вдъхновила Шекспир да опише сцената на убийството на крал Дънкан в трагедията „Макбет”.

Първият известен случай станал в замъка в началото на XV век и бил свързан с името на граф Кроуфорд. Графът се славел със своя разпътен и противен характер и често гостувал в Гламис. Неговата страст били картите. В една дъждовна съботна вечер той играел в замъка заедно с Патрик Лайън – първи лорд Гламис, и двама свои приятели.

Часовникът ударил полунощ и настъпила неделя – денят на Господа.

Никой от благочестивите присъстващи не искал да играе карти в светия ден. Това вбесило безбожника Кроуфорд. Почервенял от яд, той закрещял, че в такъв случай ще играе със самия дявол!

И в този момент влязъл непознат в тъмен плащ, който предложил на графа да играе с него…

Графът изгонил всички, затворил вратата и започнали играта. Приятелите му, които били в съседната стая, чували проклятия, ругатни и шляпането на картите по масата. Един слуга по заповед на господата надникнал през ключалката. Тогава очите му, както сам разказвал, били опарени от огън и той отскочил от вратата, викайки от болка. В същия миг вратата била отворена с гръм и трясък от самия граф Кроуфорд, който крещял да не му пречат, иначе нарушителят ще отговаря с живота си. След това се върнал в стаята, където го очаквал партньорът му по игра, но… той бил изчезнал също така загадъчно, както се и появил. И очевидно взел със себе си печалбата  и разписката, в която Кроуфорд залагал душата си.


След няколко години – през 1423-а, граф Кроуфорд починал и в замъка започнали да се чуват странни звуци, напомнящи шляпането на картите по масата, съпроводени с проклятия.

Казват, че звуците се чуват в замъка и до днес.Както е известно, в Европа през епохата на Възраждането отделни семейства и кланове воювали помежду си.

Така било и в знатния род Линдзи, чиито членове люто ненавиждали рода О’Тилви. Веднъж, преследвани от воини от рода Линдзи, О’Тилви решили да се скрият в замъка Гламис. Те знаели, че преследвачите им враждуват и с рода Лайън(настоящите  владетели на Гламис), и ги помолили за убежище. Джон – третият лорд Гламис, се съгласил да укрие бегълците и им предложил да влязат в тайната,дяволска стая, където никой няма да ги намери.  Както се оказало, по-късно, сър Джон замислил да измами не само членовете на семейство Линдзи, но и нещастните О’Тилви. Те не се досетили, че Лайън не понасят рода им по същия начин както Линдзи. И наистина никой повече не видял бегълците.

Лорд Гламис ги затворил в тайната стая, чиито врата и прозорци заповядал да бъдат зазидани. Така той обрекъл О’Тилви на страшна смърт. Дълго време нищо не било известно за съдбата на изчезналите – само от зазиданата стая се чували странни звуци. Те безпокоели следващите обитатели на замъка така силно, че един от лордовете заповядал да съборят каменната стена. Това, което открили в съседното помещение, потресло всички. Скелетите лежали така, че ставало ясно как хората са починали в страшни мъки. Стаята отново била зазидана, така че никой да не знае къде да я търси.

През 1528 година починал Джон Лайън -шести лорд Гламис, който оставил след себе си син Джон,младши - лорд седми и красивата си вдовица Джанет.. Тя произхождала от влиятелния род Дъглас, люто ненавиждан от шотландския крал Якоб V.

Историята му е следната: като дете се налагало кралят да бъде наказван,често бил затворник на водача на рода Дъглас – граф Ангъс,който  се оженил за майка му - кралицата,регентка Маргарита,само за да получи властта. Не приемал дофина на сериозно и се смятал за най-могъщия човек в страната.


крепостта Единбург

image


Когато Якоб навършил 16 години, той избягал от плена, присъединил се към опозицията и започнал свой личен кръстоносен поход против всички от рода Дъглас. Тази война била жестока и коварна,мнозина, носещи името Дъглас, избягали от Шотландия. Но не и красавицата Джанет – господарката нa замъка Гламис, която по това време се омъжила повторно. Обладан от жажда за мъст, а може би опитвайки се да завладее богатството на Джанет, Якоб V несправедливо я обвинил в магьосничество и заговор против краля. Жената била заловена  заключена в най-страншия затвор на кралството - крепостта Единбург. Там я държали до 1537 година, а след това я изгорили на клада.


Изминали почти 500 години, откакто лейди Джанет изгоряла жива, но призракът й, когото нарекли Сивата дама, често се появява в параклиса на замъка. Казват, че най-често "сивата дама" може да бъде видяна на колене пред олтара. Дори днес, когато Гламис е отворен за всички желаещи, пазачите му разказват, че са виждали призрака със собствените си очи.



Един от по-малко известните призраци на замъка Гламис е Жената без език. Казват, че устата й е пълна с кръв. Може би тази жена е видяла приживе нещо, което е трябвало да остане в тайна, затова са й отрязали езика. От непосилните болки и унижението тя предала богу дух, а призракът й и до днес броди в околностите на замъка.


Никой не се учудва от съществуването на призраци в това място – стените на Гламис са свидетели на бурната му история, в която има много мрачни и кървави следи. Паранормални явления се наблюдават тук от столетия. Трагичните истории на замъка Гламис, свързани с човешки страсти и страдания, без съмнение не са отминали безследно. Макар че местните жители казват, че независимо от мрачните легенди, замъка  Гламис е много живописен, а природата около него действа успокояващо на посетителите…




"Градски легенди"




Гласувай:
16


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Регионални
Прочетен: 5786268
Постинги: 1100
Коментари: 4869
Гласове: 29247
Архив