Блогрол
Постинг
07.03.2014 08:07 -
Загадъчни и призрачни замъци от средновековието
Автор: dalida
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2974 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2015 09:18
Прочетен: 2974 Коментари: 0 Гласове:
16
Последна промяна: 09.04.2015 09:18
Съкровища от средновековието
загадки, паранормални явления, призрачни фигури и коварство
Замъкът Барди - 4 столетия Барди
Замъкът Барди е средновековна постройка, която доминира над едноименния италиански град. Разположен в провинция Парма, на 130 км западно от Болоня, той разполага с богата библиотека и голяма колекция оръжия. Замъкът Барди или Кастело ди Барди е било самостоятелно, феодално владение, а днес е едно от съкровищата на Средновековието, с които Италия може да се гордее. Първото укрепление тук е било издигнато през 869 г., а първообразът му все още стои на една негостоприемна скала. Едва през 1257 г. замъкът е разширен от Ланди от Пиаченца, които били феодални владетели от Барди. Те упражнявали върховна власт в района още четири столетия.
Крепостта Барди започва да се превръща в столица на една малка държава, която възниква между селищата Вал Чено и Вал Таро. Тази малка самостоятелна държавна единица набира за 2-3 века небивала мощ. Влиянието на замъка Барди е било толкова мащабно, че през 1551 г. император Карл V дава правото на Барди да печата свои собствени пари.
Легендата разказва, че прекрасната Селесте била влюбена в рицаря Мороело. Тя прекарвала дните си в кулата за замъка, очаквайки завръщането на верния си слуга. Но един ден тя видяла как към стените се приближавала вражеска войска. Ужасена, че нейният любим е загинал, Селесте се хвърлила от кулата. Тя така и не разбрала, че Мороело победил врага, но се възгордял от победата и заповядал на войниците си да сложат чуждите доспехи, за да се похвали. Когато разбрал какво се е случило, рицарят се хвърлил от скалите. Но призракът му не намерил покой – той останал завинаги в замъка, за да търси своята Селесте…
Замъкът Гламис и "сивата дама"
(Когато Господ-създателят-архитект на човека си почива в Неделя, всички хора трябва да си почиват!Впротивен случай ще им се случат неприятности и никога няма да са щастриви!)
Шотландия е знаменита със своите замъци, обитавани от привидения. Но нито един от тях не се слави с толкова голям брой загадъчни явления като замъка Гламис. Смята се, че една от стаите му – Дънкан хол, е вдъхновила Шекспир да опише сцената на убийството на крал Дънкан в трагедията „Макбет”.
Първият известен случай станал в замъка в началото на XV век и бил свързан с името на граф Кроуфорд. Графът се славел със своя разпътен и противен характер и често гостувал в Гламис. Неговата страст били картите. В една дъждовна съботна вечер той играел в замъка заедно с Патрик Лайън – първи лорд Гламис, и двама свои приятели.
Часовникът ударил полунощ и настъпила неделя – денят на Господа.
Никой от благочестивите присъстващи не искал да играе карти в светия ден. Това вбесило безбожника Кроуфорд. Почервенял от яд, той закрещял, че в такъв случай ще играе със самия дявол!
И в този момент влязъл непознат в тъмен плащ, който предложил на графа да играе с него…
Графът изгонил всички, затворил вратата и започнали играта. Приятелите му, които били в съседната стая, чували проклятия, ругатни и шляпането на картите по масата. Един слуга по заповед на господата надникнал през ключалката. Тогава очите му, както сам разказвал, били опарени от огън и той отскочил от вратата, викайки от болка. В същия миг вратата била отворена с гръм и трясък от самия граф Кроуфорд, който крещял да не му пречат, иначе нарушителят ще отговаря с живота си. След това се върнал в стаята, където го очаквал партньорът му по игра, но… той бил изчезнал също така загадъчно, както се и появил. И очевидно взел със себе си печалбата и разписката, в която Кроуфорд залагал душата си.
След няколко години – през 1423-а, граф Кроуфорд починал и в замъка започнали да се чуват странни звуци, напомнящи шляпането на картите по масата, съпроводени с проклятия.
Казват, че звуците се чуват в замъка и до днес.Както е известно, в Европа през епохата на Възраждането отделни семейства и кланове воювали помежду си.
Така било и в знатния род Линдзи, чиито членове люто ненавиждали рода О’Тилви. Веднъж, преследвани от воини от рода Линдзи, О’Тилви решили да се скрият в замъка Гламис. Те знаели, че преследвачите им враждуват и с рода Лайън(настоящите владетели на Гламис), и ги помолили за убежище. Джон – третият лорд Гламис, се съгласил да укрие бегълците и им предложил да влязат в тайната,дяволска стая, където никой няма да ги намери. Както се оказало, по-късно, сър Джон замислил да измами не само членовете на семейство Линдзи, но и нещастните О’Тилви. Те не се досетили, че Лайън не понасят рода им по същия начин както Линдзи. И наистина никой повече не видял бегълците.
Лорд Гламис ги затворил в тайната стая, чиито врата и прозорци заповядал да бъдат зазидани. Така той обрекъл О’Тилви на страшна смърт. Дълго време нищо не било известно за съдбата на изчезналите – само от зазиданата стая се чували странни звуци. Те безпокоели следващите обитатели на замъка така силно, че един от лордовете заповядал да съборят каменната стена. Това, което открили в съседното помещение, потресло всички. Скелетите лежали така, че ставало ясно как хората са починали в страшни мъки. Стаята отново била зазидана, така че никой да не знае къде да я търси.
През 1528 година починал Джон Лайън -шести лорд Гламис, който оставил след себе си син Джон,младши - лорд седми и красивата си вдовица Джанет.. Тя произхождала от влиятелния род Дъглас, люто ненавиждан от шотландския крал Якоб V.
Историята му е следната: като дете се налагало кралят да бъде наказван,често бил затворник на водача на рода Дъглас – граф Ангъс,който се оженил за майка му - кралицата,регентка Маргарита,само за да получи властта. Не приемал дофина на сериозно и се смятал за най-могъщия човек в страната.
крепостта Единбург
Когато Якоб навършил 16 години, той избягал от плена, присъединил се към опозицията и започнал свой личен кръстоносен поход против всички от рода Дъглас. Тази война била жестока и коварна,мнозина, носещи името Дъглас, избягали от Шотландия. Но не и красавицата Джанет – господарката нa замъка Гламис, която по това време се омъжила повторно. Обладан от жажда за мъст, а може би опитвайки се да завладее богатството на Джанет, Якоб V несправедливо я обвинил в магьосничество и заговор против краля. Жената била заловена заключена в най-страншия затвор на кралството - крепостта Единбург. Там я държали до 1537 година, а след това я изгорили на клада.
Изминали почти 500 години, откакто лейди Джанет изгоряла жива, но призракът й, когото нарекли Сивата дама, често се появява в параклиса на замъка. Казват, че най-често "сивата дама" може да бъде видяна на колене пред олтара. Дори днес, когато Гламис е отворен за всички желаещи, пазачите му разказват, че са виждали призрака със собствените си очи.
Един от по-малко известните призраци на замъка Гламис е Жената без език. Казват, че устата й е пълна с кръв. Може би тази жена е видяла приживе нещо, което е трябвало да остане в тайна, затова са й отрязали езика. От непосилните болки и унижението тя предала богу дух, а призракът й и до днес броди в околностите на замъка.
Никой не се учудва от съществуването на призраци в това място – стените на Гламис са свидетели на бурната му история, в която има много мрачни и кървави следи. Паранормални явления се наблюдават тук от столетия. Трагичните истории на замъка Гламис, свързани с човешки страсти и страдания, без съмнение не са отминали безследно. Макар че местните жители казват, че независимо от мрачните легенди, замъка Гламис е много живописен, а природата около него действа успокояващо на посетителите…
"Градски легенди"
загадки, паранормални явления, призрачни фигури и коварство
Замъкът Барди - 4 столетия Барди
Замъкът Барди е средновековна постройка, която доминира над едноименния италиански град. Разположен в провинция Парма, на 130 км западно от Болоня, той разполага с богата библиотека и голяма колекция оръжия. Замъкът Барди или Кастело ди Барди е било самостоятелно, феодално владение, а днес е едно от съкровищата на Средновековието, с които Италия може да се гордее. Първото укрепление тук е било издигнато през 869 г., а първообразът му все още стои на една негостоприемна скала. Едва през 1257 г. замъкът е разширен от Ланди от Пиаченца, които били феодални владетели от Барди. Те упражнявали върховна власт в района още четири столетия.
Крепостта Барди започва да се превръща в столица на една малка държава, която възниква между селищата Вал Чено и Вал Таро. Тази малка самостоятелна държавна единица набира за 2-3 века небивала мощ. Влиянието на замъка Барди е било толкова мащабно, че през 1551 г. император Карл V дава правото на Барди да печата свои собствени пари.
Легендата разказва, че прекрасната Селесте била влюбена в рицаря Мороело. Тя прекарвала дните си в кулата за замъка, очаквайки завръщането на верния си слуга. Но един ден тя видяла как към стените се приближавала вражеска войска. Ужасена, че нейният любим е загинал, Селесте се хвърлила от кулата. Тя така и не разбрала, че Мороело победил врага, но се възгордял от победата и заповядал на войниците си да сложат чуждите доспехи, за да се похвали. Когато разбрал какво се е случило, рицарят се хвърлил от скалите. Но призракът му не намерил покой – той останал завинаги в замъка, за да търси своята Селесте…
Замъкът Гламис и "сивата дама"
(Когато Господ-създателят-архитект на човека си почива в Неделя, всички хора трябва да си почиват!Впротивен случай ще им се случат неприятности и никога няма да са щастриви!)
Шотландия е знаменита със своите замъци, обитавани от привидения. Но нито един от тях не се слави с толкова голям брой загадъчни явления като замъка Гламис. Смята се, че една от стаите му – Дънкан хол, е вдъхновила Шекспир да опише сцената на убийството на крал Дънкан в трагедията „Макбет”.
Първият известен случай станал в замъка в началото на XV век и бил свързан с името на граф Кроуфорд. Графът се славел със своя разпътен и противен характер и често гостувал в Гламис. Неговата страст били картите. В една дъждовна съботна вечер той играел в замъка заедно с Патрик Лайън – първи лорд Гламис, и двама свои приятели.
Часовникът ударил полунощ и настъпила неделя – денят на Господа.
Никой от благочестивите присъстващи не искал да играе карти в светия ден. Това вбесило безбожника Кроуфорд. Почервенял от яд, той закрещял, че в такъв случай ще играе със самия дявол!
И в този момент влязъл непознат в тъмен плащ, който предложил на графа да играе с него…
Графът изгонил всички, затворил вратата и започнали играта. Приятелите му, които били в съседната стая, чували проклятия, ругатни и шляпането на картите по масата. Един слуга по заповед на господата надникнал през ключалката. Тогава очите му, както сам разказвал, били опарени от огън и той отскочил от вратата, викайки от болка. В същия миг вратата била отворена с гръм и трясък от самия граф Кроуфорд, който крещял да не му пречат, иначе нарушителят ще отговаря с живота си. След това се върнал в стаята, където го очаквал партньорът му по игра, но… той бил изчезнал също така загадъчно, както се и появил. И очевидно взел със себе си печалбата и разписката, в която Кроуфорд залагал душата си.
След няколко години – през 1423-а, граф Кроуфорд починал и в замъка започнали да се чуват странни звуци, напомнящи шляпането на картите по масата, съпроводени с проклятия.
Казват, че звуците се чуват в замъка и до днес.Както е известно, в Европа през епохата на Възраждането отделни семейства и кланове воювали помежду си.
Така било и в знатния род Линдзи, чиито членове люто ненавиждали рода О’Тилви. Веднъж, преследвани от воини от рода Линдзи, О’Тилви решили да се скрият в замъка Гламис. Те знаели, че преследвачите им враждуват и с рода Лайън(настоящите владетели на Гламис), и ги помолили за убежище. Джон – третият лорд Гламис, се съгласил да укрие бегълците и им предложил да влязат в тайната,дяволска стая, където никой няма да ги намери. Както се оказало, по-късно, сър Джон замислил да измами не само членовете на семейство Линдзи, но и нещастните О’Тилви. Те не се досетили, че Лайън не понасят рода им по същия начин както Линдзи. И наистина никой повече не видял бегълците.
Лорд Гламис ги затворил в тайната стая, чиито врата и прозорци заповядал да бъдат зазидани. Така той обрекъл О’Тилви на страшна смърт. Дълго време нищо не било известно за съдбата на изчезналите – само от зазиданата стая се чували странни звуци. Те безпокоели следващите обитатели на замъка така силно, че един от лордовете заповядал да съборят каменната стена. Това, което открили в съседното помещение, потресло всички. Скелетите лежали така, че ставало ясно как хората са починали в страшни мъки. Стаята отново била зазидана, така че никой да не знае къде да я търси.
През 1528 година починал Джон Лайън -шести лорд Гламис, който оставил след себе си син Джон,младши - лорд седми и красивата си вдовица Джанет.. Тя произхождала от влиятелния род Дъглас, люто ненавиждан от шотландския крал Якоб V.
Историята му е следната: като дете се налагало кралят да бъде наказван,често бил затворник на водача на рода Дъглас – граф Ангъс,който се оженил за майка му - кралицата,регентка Маргарита,само за да получи властта. Не приемал дофина на сериозно и се смятал за най-могъщия човек в страната.
крепостта Единбург
Когато Якоб навършил 16 години, той избягал от плена, присъединил се към опозицията и започнал свой личен кръстоносен поход против всички от рода Дъглас. Тази война била жестока и коварна,мнозина, носещи името Дъглас, избягали от Шотландия. Но не и красавицата Джанет – господарката нa замъка Гламис, която по това време се омъжила повторно. Обладан от жажда за мъст, а може би опитвайки се да завладее богатството на Джанет, Якоб V несправедливо я обвинил в магьосничество и заговор против краля. Жената била заловена заключена в най-страншия затвор на кралството - крепостта Единбург. Там я държали до 1537 година, а след това я изгорили на клада.
Изминали почти 500 години, откакто лейди Джанет изгоряла жива, но призракът й, когото нарекли Сивата дама, често се появява в параклиса на замъка. Казват, че най-често "сивата дама" може да бъде видяна на колене пред олтара. Дори днес, когато Гламис е отворен за всички желаещи, пазачите му разказват, че са виждали призрака със собствените си очи.
Един от по-малко известните призраци на замъка Гламис е Жената без език. Казват, че устата й е пълна с кръв. Може би тази жена е видяла приживе нещо, което е трябвало да остане в тайна, затова са й отрязали езика. От непосилните болки и унижението тя предала богу дух, а призракът й и до днес броди в околностите на замъка.
Никой не се учудва от съществуването на призраци в това място – стените на Гламис са свидетели на бурната му история, в която има много мрачни и кървави следи. Паранормални явления се наблюдават тук от столетия. Трагичните истории на замъка Гламис, свързани с човешки страсти и страдания, без съмнение не са отминали безследно. Макар че местните жители казват, че независимо от мрачните легенди, замъка Гламис е много живописен, а природата около него действа успокояващо на посетителите…
"Градски легенди"
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
