Блогът на Крумова. :: История на един сребърен пръстен

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Блогрол

1. БИООРЪЖИЕТО КОВИД 19/БАКТЕРИИТЕ
2. БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2014 12:25 - История на един сребърен пръстен

Автор: dalida Категория: Лични дневници

Прочетен: 2382 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.04.2015 09:18

Да си покриваш главата с качулка не означава, че имаш нещо общо с дявола.Означава че се страхуваш или че си лицемер, който не иска другите да знаят това.

Закривайки лицето си арабките обаче искат да направят впечатление на потайни и магически жени. Фереджетата които носат мюсюлманките обаче ни казват че тези жени не са свободни за флирт.
В повечето източни страни потайностите са едно от чудесата на сатаната, такова е мнението на повечето писатели за древността.

Европейките които пътували из източните страни харесали начина на обличане на мюсюлманките и превърнали този начин в мода на запада през 50-те и 60-те години на 20 век. Французойките носили забрадки на главите си, а англичанките - тюрбани. Шофирайки своите луксозни автомобили жените омотавали главите си, както арабките, обличали панталони и клинове когато били с велосипедите си или на екскурзия в планината. Модата заляла Европа и станало така че мъжете трудно определяли коя жена е арабка или европейка. Църковните и набожни люде не останали длъжни на тази объркваща мода и отсекли: -"дяволска работа".
Богатите европейски особи кичели ръцете и шиите си със златни и сребърни скъпоценности, купени понякога от античните магазини на Изтока. Въпреки предупрежденията на търговците, жените и мъжете не искали да изостанат в модата и се подчинявали на своята лакомия да блестят на всяка цена.

Често в античността хората носили на ръцете си бронзови или сребърни пръстени и гривни, които били позлатени,понякога. Смятало се че,бронзовите и сребърните накити предпазват от болести.

За особена ценност се смятала сребърна сватбена халка, намерена на пътя. И никой не се досещал, че този „подарък от съдбата” може да е енергийно свързан навеки с предишния му стопанин, с всичките произтичащи от това последствия. В това число и трагични случки.

Историята на един сребърен пръстен разказва:

Великият танцьор и актьор Рудолфо Валентино често посещавал магазинчета с антики. В едно от тях, разположено на тиха уличка в Сан Франциско, през 1920 г. открил старинен пръстен, който оказал наистина съдбоносна роля в съдбата му. И не само в неговата.Пръстенът, по оценките на редица американски изследователи, в това число на Бред Стайгър и Трой Тейлър, бил сребърен и с нищо не се отличавал от който и да е друг. Неизвестно как актьорът бил привлечен от него. Тогава собственикът на магазина, който разпознал звездата, започнал да разубеждава Рудолфо Валентино да го купува с обяснението, че е доста опасно да се взимат скъпоценности втора ръка.Но актьорът настоявал да го купи. Тогава търговецът прибегнал и до последния аргумент, като казал, че пръстенът е свален от пръста на убит човек и е трудно да се каже какви разрушителни сили се крият в него. Въпреки това Рудолфо Валентино купил пръстена и веднага си го сложил, като разказвал на всички каква интересна история има.
По това време се снимал филмът „Младият раджа”, на който се възлагали големи надежди. Но очакванията не се сбъднали. Валентино решил, че това може да има връзка с пръстена и го прибрал за две години. Сложил си го по време на снимките на филма „Синът на шейха”. Само няколко месеца след премиерата Рудолфо Валентино получава остра криза от апандисит, след това прави перитонит и умира.Приятелката му актрисата Пола Негри прибрала прокълнатия пръстен за спомен и дори го сложила на пръста си. Почти веднага заболяла тежко и възстановяването й след това продължило година.
Междувременно Пола се запознала с певеца Ръс Коломбо, наричан Ромеото на джаза. Била поразена от приликата му с Валентино и му подарила пръстена с думите: „От единия Валентино – на другия!”.Буквално след няколко дни Коломбо случайно се оказал в епицентъра на улична престрелка между гангстери и загинал от заблуден куршум.
Преди погребението пръстенът бил предаден на близкия приятел на Ръс – Джо Казино. Той съпоставил фактите за странния низ от смъртни случаи и болести и решил, че вината за всичко това е на пръстена. Когато достигнал до това прозрение, той сложил бижуто във витрина и не давал на никой да го докосва. Отказал да го даде и на представителите на музея с реликви на Валентино.Въпреки всичко и Казино се оказал изкушен да провери дали пък наистина пръстенът има такава сила. На холивудска сбирка той решил да се изфука пред всички колко е смел и колко е над тези неща с проклятията и чуждата карма. Нахлузил пръстена и се запътил натам.По пътя бил сгазен от камион.
Следващият, при когото се озовал фаталният накит, бил братът на загиналия – Дел. Той не вярвал изобщо в дяволски работи и отхвърлил като абсурдна теорията за проклятието, което тегне над накита. Сложил си пръстена и... нищо не се случило. После го дал на още един смел ентусиаст, който също го поносил, без да има никакви последствия. Тогава всички си отдъхнали, че историята е била преувеличена и всички тези инциденти са били само серия от лоши съвпадения.
Веднъж в дома на Дел се прокраднал Джеймс Уилис, работник в киностудио, изкушен от мълвата за богатството на Джо Казино. Той успял да отвори сейфа, загребал с пълни шепи скъпоценностите и ги прехвърлил в сака, който си носел. Но точно когато си мислел, че е „ударил кьоравото”, алармената сигнализация се включила. Крадецът се опитал да избяга и един от полицаите произвел предупредителен изстрел във въздуха. Куршумът рикоширал и се забил право в сърцето на Джеймс. Никой не се изненадал от тази странна ситуация, след като видели на пръста му злокобния накит. От всички скъпоценности той бил избрал да си сложи точно фаталния сребърен пръстен.....

Историята на лорд Карнарвън

Началото на тази история започва малко след 4 ноември 1922 г. Тогава в Египет е направено най-голямото археологическо откритие на 20 в. - британският учен Хауърд Картър открива в Долина на царете в близост до град Луксор гробницата на Тутанкамон. Заедно с непокътнатата от повече от три хилядолетия мумия на фараона изследователят се натъква и на безбройни драгоценни накити и предмети на изкуството. Необходими са му повече от десет години, за да ги опише. Голямата част от тях днес се намират в Египетския музей в Кайро. В началото на 1923 година, когато археологът най-накрая успява да проникне в погребалната камера, събитието се превръща в голямата световна новина. Картър и колегата му лорд Карнарвън не само стават знаменитости, но малко известният дотогава египетски владетел вече е истинска сензация.

Но неочакваното известие за смъртта на лорд Карнарвън на 5 април 1923 г. е раздухано в пресата повече от самото археологическо откритие, което той финансира. В пресата незабавно плъзват всякакви слухове. Официалните становища за зараза по кръвен път или ухапване от комар бързо минават на втори план. Репортерите предпочитат версиите, според които причина за кончината на лорд Карнарвън е проклятието на фараона. Впоследствие започват и спекулациите, че е възможно същото това проклятие да е отнело живота на общо 22-ма души. 13 от тях са участвали в самите разкопки на гробницата. Журналистите, разбира се, не били притеснени от факта, че болшинството от ангажираните с начинанието доживяват преклонна възраст, сред които и самият Хауърд Картър. Той починал от естествена смърт през 1939 г., 16 години след откриването на гробницата. Интересно е, че в египетската религиозна и магическа практика понятие „проклятие” не съществува. Ето защо разпространението му може смело да бъде приписано на търсачите на сензации.

Нагоре