Блогрол
Постинг
22.05.2014 06:12 -
ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ / Убар
Автор: dalida
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3215 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2015 20:56
Прочетен: 3215 Коментари: 0 Гласове:
12
Последна промяна: 21.07.2015 20:56
“Пясъчният Атлантис – Убар”
Пътят на коприната
Откриването на този град, който е споменат единствено в словесните легенди на бедуините, породило огромен интерес и любопитство.
Човекът, който открива този легендарен град, е археолог Николас Клеп. Николас Клеп, който е специалист по арабски и режисьор на документални филми, извършва проучвания върху арабската история, попада на една книга, написана през 1932 г. от английския изследовател Бертрам Томас, със заглавие “Arabia Felix” (“Благоденстваща Арабия”). Това е наименованието на областта, която се намира в южната част на завзетия от римляните Арабски полуостров и обхваща днешен Йемен и Оман. Гърците наричали тази област "Еудаймон Арабия", а арабските мъдреци от средновековието -"Aл-Яман ас-Саида".
Всички тези наименования означават “щастливи араби”, защото живеещите в този регион хора в миналото били смятани за най-щастливите хора на своето време.
Добре, но каква е била причината за това определение?
Техният добър късмет се дължал отчасти на стратегическото им местоположение - тази област била търговски център на осъществяваната между Индия и Арабския полуостров търговия на подправки. Освен това хората, които обитавали тези земи, също така отглеждали растение на име “тамян”, което се среща много рядко и по онова време било използвано в някои религиозни ритуали за кадене и било със стойността на злато.
Английският изследовател Бертрам Томас е описал подробно тези "щастливи" племена и твърди, че е открил следите на древен град, който тези племена били забелязали. Това бил градът, известен сред бедуините като "Убар". По време на пътуването си в тази близка до крайбрежието област, където е разположен Оман, живеещите в пустинята бедуини му показали една стара пътечка и му обяснили, че тя водела до един много стар град на име Убар. Томас, който проявил голям интерес по въпроса, умрял, без да може да завърши проучването си.
Клеп, който изследва подробно това, което английският изследовател Томас бил написал, бил убеден в съществуването на изгубения град, описан в книгата. Без да губи време, той се заема със своята изследователска дейност.
За да докаже съществуването на Убар, Клеп прибягва към два метода. Първо намира следите от пътечката, за чието съществуване бедуините твърдели. Обръщайки се към НАСА, иска да бъдат направени сателитни снимки на този район. След големи усилия той успява да склони компетентните лица да направят тези снимки. След това Клеп започва да изследва древните ръкописи и карти, които се намират в библиотеката “Хънтингтън” в Калифорния. След кратки проучвания намира една карта, която е нарисувана от египетско-гръцкия географ Птолемей през 2 век. сл.Хр. На картата са обозначени местоположението на един намиращ се в местността древен град и пътищата, водещи до него.
Ето така бива открито местоположението на легендарния град, който е тема на разказваните от бедуините предания. С началото на разкопките изпод пясъците започват да излизат и останките на древния град. Именно поради тази причина този изчезнал град е определен като “Пясъчния Атлантис – Убар”. в преданието се казва че, народа обитавал града бил изключително културен и цивилизован.
В историческите регистри не е споменато за народ с толкова развита култура или за създадена от него цивилизация. Може да ви се стори малко странно, че в историческите регистри не е споменато името на един такъв народ. От друга страна обаче, не би било толкова учудващо, че в регистрите и архивите на древните цивилизации не можем да открием нито дума за съществуването на този народ. Причината за това е, че той е живял в Южна Арабия, която е област отдалечена от останалите народи, живеещи в Месопотамия и Средния изток, и която е имала само ограничени контакти с тях. Много естествено е държава, която е малко известна, да не бъде записана в историческите регистри. Въпреки това обаче е възможно сред хората от Средния изток да научите множество истории за адитите.
Писмени сведения за адитите не съществуват, но е възможно да се открие съществена информация за техните "потомци", като от това да добием и някаква представа относно адитите.
Потомците на адитите - хадрамити
Първото място, към което трябва да се обърнем, когато търсим следите на предполагаемата цивилизация, създадена от адитите или техните потомци, е Южен Йемен, който е окачествен като “Благоденстваща Арабия” и където е открит "Пясъчният Атлантис - Убар". Преди нашите времена в Южен Йемен са съществували четири народа, които древните гърци са наричали "Щастливи араби". Това са хадрамитите, сабеите, минейците и катабайците.
За известен период от време тези четири народа властвали над територии, близки помежду си. Множество съвременни учени твърдят, че адитите преминали през един период на преобразувание и след това отново се появили на историческата сцена. Д-р Микаил Х. Рахман, изследовател от университета в Охайо, вярва, че адитите са предшественици на хадрамитите, един от народите, живели в Южен Йемен. Появили се около 500 г. пр.Хр., хадрамитите са народът сред т.нар. "Щастливи араби", за който се знае най-малко. В продължение на един дълъг период от време този народ властвал в областта на Южен Йемен и в резултат на един продължителен период на упадък през 240 г.сл.Хр. изчезнал напълно. А може би са сменили името си, след като са се съюзили с други племена.
Това, че хадрамитите биха могли да са потомци на адитите, и това е скрито в самото им име. Гръцкият писател Плиний, който живял през 3 век пр.Хр., се обръща към това племе като към "Адрамити" - означаващо хадрамити. Гръцкият географ Птолемей (150-100 сл.Хр.) посочва южната част на Арабския полуостров като мястото, където хората, наречени "Адрамити", са живели. До неотдавна този район бе известен под името "Хадрамут". Столицата на хадрамитската държава – Шабвах, била разположена на запад от
долината Хадрамут
Това, което било открито при разкопките в Шабвах, който е известен като столицата на хадрамитите, е доста интересно. При тези разкопки, започнати през 1975, на археолозите им било изключително трудно да достигнат до останките на града поради дълбоките пясъчни дюни. Откритията, с които се сдобили изследователите в края на разкопките, били поразителни, защото разкритият древен град бил един от най-великолепните открити дотогава. Крепостните стени, обграждащи града, били най-дебелите и здрави стени от всички, откривани в Йемен.
Друга интересна особеност на сградите, открити в Шабвах, били техните пищни колони. Колоните от Шабвах изглеждали напълно уникални със своята овална форма и кръгообразно подреждане, докато всички останали открити досега градове в Йемен имали квадратни монолитни колони. Жителите на Шабвах вероятно са наследили архитектурния стил на прадедите си - адитите.
Историческите сведения разкриват, че тези области, които днес са се превърнали в пустиня, някога са били много плодородни и изпълнени с растителност земи. Преди по-малко от няколко хилядолетия голяма част от региона била покрита със зелени площи и извори, и живеещите там хора се ползвали от тези блага. Горите омекотявали суровия климат в региона и го правели по-благоприятен за живот. Тогава пустините също съществували, но не заемали толкова обширни площи, колкото днес. В Южна Арабия в обитавания от адитите регион били открити важни следи, които можели да осветлят този въпрос. Според тях жителите на тези земи използвали високоразвита напоителна система. Най-вероятно това напояване било използвано с една-единствена цел: земеделие. В тези региони, които не са подходящи за живот днес, някога хората са обработвали земята.
Гръцкият класически писател Плиний описал този регион като много плодороден и притежаващ покрити с мъгла зелени планини, реки и необятни гори. В ръкописи, намерени в някои от древните храмове близо до столицата на хадрамитите – Шабвах, пишело, че в този район живеели хиляди животни и че някои от тях били принасяни в жертва.
Времето, необходимо на една област да се превърне в пустиня, се е превърнало в предмет на множество проучвания. Едно от тях е проведеното в Пакистан от Института Смитсониян, където област, известна като плодородна през средните векове, днес се е превърнала в пясъчна пустиня с 6-метрови дюни. Било установено, че пясъкът нараствал с по 15 см на ден и че с тази скорост пясъците можели да погълнат дори и най-високите сгради, все едно че никога не са същесвували. Ето така извършените през 50-те години на миналия век разкопки в Тимна, Йемен, днес отново са поктири от пустинните пясъци.
Някога египетските пирамиди също са били под пясъците на пустинята и са били разкрити в резултат на дългогодишни разкопки. С една дума, очевидно е, че регионите, известни днес като пустини, в миналото може би са изглеждали доста по-различно.
PA Press, I992.
Пътят на коприната
Откриването на този град, който е споменат единствено в словесните легенди на бедуините, породило огромен интерес и любопитство.
Човекът, който открива този легендарен град, е археолог Николас Клеп. Николас Клеп, който е специалист по арабски и режисьор на документални филми, извършва проучвания върху арабската история, попада на една книга, написана през 1932 г. от английския изследовател Бертрам Томас, със заглавие “Arabia Felix” (“Благоденстваща Арабия”). Това е наименованието на областта, която се намира в южната част на завзетия от римляните Арабски полуостров и обхваща днешен Йемен и Оман. Гърците наричали тази област "Еудаймон Арабия", а арабските мъдреци от средновековието -"Aл-Яман ас-Саида".
Всички тези наименования означават “щастливи араби”, защото живеещите в този регион хора в миналото били смятани за най-щастливите хора на своето време.
Добре, но каква е била причината за това определение?
Техният добър късмет се дължал отчасти на стратегическото им местоположение - тази област била търговски център на осъществяваната между Индия и Арабския полуостров търговия на подправки. Освен това хората, които обитавали тези земи, също така отглеждали растение на име “тамян”, което се среща много рядко и по онова време било използвано в някои религиозни ритуали за кадене и било със стойността на злато.
Английският изследовател Бертрам Томас е описал подробно тези "щастливи" племена и твърди, че е открил следите на древен град, който тези племена били забелязали. Това бил градът, известен сред бедуините като "Убар". По време на пътуването си в тази близка до крайбрежието област, където е разположен Оман, живеещите в пустинята бедуини му показали една стара пътечка и му обяснили, че тя водела до един много стар град на име Убар. Томас, който проявил голям интерес по въпроса, умрял, без да може да завърши проучването си.
Клеп, който изследва подробно това, което английският изследовател Томас бил написал, бил убеден в съществуването на изгубения град, описан в книгата. Без да губи време, той се заема със своята изследователска дейност.
За да докаже съществуването на Убар, Клеп прибягва към два метода. Първо намира следите от пътечката, за чието съществуване бедуините твърдели. Обръщайки се към НАСА, иска да бъдат направени сателитни снимки на този район. След големи усилия той успява да склони компетентните лица да направят тези снимки. След това Клеп започва да изследва древните ръкописи и карти, които се намират в библиотеката “Хънтингтън” в Калифорния. След кратки проучвания намира една карта, която е нарисувана от египетско-гръцкия географ Птолемей през 2 век. сл.Хр. На картата са обозначени местоположението на един намиращ се в местността древен град и пътищата, водещи до него.
Ето така бива открито местоположението на легендарния град, който е тема на разказваните от бедуините предания. С началото на разкопките изпод пясъците започват да излизат и останките на древния град. Именно поради тази причина този изчезнал град е определен като “Пясъчния Атлантис – Убар”. в преданието се казва че, народа обитавал града бил изключително културен и цивилизован.
В историческите регистри не е споменато за народ с толкова развита култура или за създадена от него цивилизация. Може да ви се стори малко странно, че в историческите регистри не е споменато името на един такъв народ. От друга страна обаче, не би било толкова учудващо, че в регистрите и архивите на древните цивилизации не можем да открием нито дума за съществуването на този народ. Причината за това е, че той е живял в Южна Арабия, която е област отдалечена от останалите народи, живеещи в Месопотамия и Средния изток, и която е имала само ограничени контакти с тях. Много естествено е държава, която е малко известна, да не бъде записана в историческите регистри. Въпреки това обаче е възможно сред хората от Средния изток да научите множество истории за адитите.
Писмени сведения за адитите не съществуват, но е възможно да се открие съществена информация за техните "потомци", като от това да добием и някаква представа относно адитите.
Потомците на адитите - хадрамити
Първото място, към което трябва да се обърнем, когато търсим следите на предполагаемата цивилизация, създадена от адитите или техните потомци, е Южен Йемен, който е окачествен като “Благоденстваща Арабия” и където е открит "Пясъчният Атлантис - Убар". Преди нашите времена в Южен Йемен са съществували четири народа, които древните гърци са наричали "Щастливи араби". Това са хадрамитите, сабеите, минейците и катабайците.
За известен период от време тези четири народа властвали над територии, близки помежду си. Множество съвременни учени твърдят, че адитите преминали през един период на преобразувание и след това отново се появили на историческата сцена. Д-р Микаил Х. Рахман, изследовател от университета в Охайо, вярва, че адитите са предшественици на хадрамитите, един от народите, живели в Южен Йемен. Появили се около 500 г. пр.Хр., хадрамитите са народът сред т.нар. "Щастливи араби", за който се знае най-малко. В продължение на един дълъг период от време този народ властвал в областта на Южен Йемен и в резултат на един продължителен период на упадък през 240 г.сл.Хр. изчезнал напълно. А може би са сменили името си, след като са се съюзили с други племена.
Това, че хадрамитите биха могли да са потомци на адитите, и това е скрито в самото им име. Гръцкият писател Плиний, който живял през 3 век пр.Хр., се обръща към това племе като към "Адрамити" - означаващо хадрамити. Гръцкият географ Птолемей (150-100 сл.Хр.) посочва южната част на Арабския полуостров като мястото, където хората, наречени "Адрамити", са живели. До неотдавна този район бе известен под името "Хадрамут". Столицата на хадрамитската държава – Шабвах, била разположена на запад от
долината Хадрамут
Това, което било открито при разкопките в Шабвах, който е известен като столицата на хадрамитите, е доста интересно. При тези разкопки, започнати през 1975, на археолозите им било изключително трудно да достигнат до останките на града поради дълбоките пясъчни дюни. Откритията, с които се сдобили изследователите в края на разкопките, били поразителни, защото разкритият древен град бил един от най-великолепните открити дотогава. Крепостните стени, обграждащи града, били най-дебелите и здрави стени от всички, откривани в Йемен.
Друга интересна особеност на сградите, открити в Шабвах, били техните пищни колони. Колоните от Шабвах изглеждали напълно уникални със своята овална форма и кръгообразно подреждане, докато всички останали открити досега градове в Йемен имали квадратни монолитни колони. Жителите на Шабвах вероятно са наследили архитектурния стил на прадедите си - адитите.
Историческите сведения разкриват, че тези области, които днес са се превърнали в пустиня, някога са били много плодородни и изпълнени с растителност земи. Преди по-малко от няколко хилядолетия голяма част от региона била покрита със зелени площи и извори, и живеещите там хора се ползвали от тези блага. Горите омекотявали суровия климат в региона и го правели по-благоприятен за живот. Тогава пустините също съществували, но не заемали толкова обширни площи, колкото днес. В Южна Арабия в обитавания от адитите регион били открити важни следи, които можели да осветлят този въпрос. Според тях жителите на тези земи използвали високоразвита напоителна система. Най-вероятно това напояване било използвано с една-единствена цел: земеделие. В тези региони, които не са подходящи за живот днес, някога хората са обработвали земята.
Гръцкият класически писател Плиний описал този регион като много плодороден и притежаващ покрити с мъгла зелени планини, реки и необятни гори. В ръкописи, намерени в някои от древните храмове близо до столицата на хадрамитите – Шабвах, пишело, че в този район живеели хиляди животни и че някои от тях били принасяни в жертва.
Времето, необходимо на една област да се превърне в пустиня, се е превърнало в предмет на множество проучвания. Едно от тях е проведеното в Пакистан от Института Смитсониян, където област, известна като плодородна през средните векове, днес се е превърнала в пясъчна пустиня с 6-метрови дюни. Било установено, че пясъкът нараствал с по 15 см на ден и че с тази скорост пясъците можели да погълнат дори и най-високите сгради, все едно че никога не са същесвували. Ето така извършените през 50-те години на миналия век разкопки в Тимна, Йемен, днес отново са поктири от пустинните пясъци.
Някога египетските пирамиди също са били под пясъците на пустинята и са били разкрити в резултат на дългогодишни разкопки. С една дума, очевидно е, че регионите, известни днес като пустини, в миналото може би са изглеждали доста по-различно.
PA Press, I992.
Тагове:
Вълнообразно
Пирамиди, подземия и гробницата на Ларс ...
фараон ехнатон
Народът Динка от Южен Судан - българскит...
фараон ехнатон
Народът Динка от Южен Судан - българскит...
Високопоставен член на Илюминатите се ра...
US подкаст: Зеленски е един пълен глупак...
НАРОДЪТ НА СЛЪНЦЕТО | с инж. Иван Лишков
US подкаст: Зеленски е един пълен глупак...
НАРОДЪТ НА СЛЪНЦЕТО | с инж. Иван Лишков
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
