Тайните на готическите катедрали


Под християнската символика на готическите стъклописи се крият алхимически послания
         Малцина знаят, че готическите катедрали са философски убежища на алхимиците, вградили в гигантските каменни книги древни посвещенчески тайни. Съхранили под символиката на християнската иконография синтезираните формули на херметичното изкуство, готическите катедрали са хранилища за знанията на антични култури, овладявали чрез магия, наука и религия тайните на Вселената.
Според алхимиците преди хилядолетия е съществувала една единствена велика религия, подчиняваща законите на природата. Законът на числата например е свързан със серия математико-геометрични отношения, продиктувани на човека лично от Бога. Ако храмът е построен съобразно тези свещени пропорции с вплетени в строежа равностранни триъгълници, окръжности и арки, той се превръща в гигантска антена приемник, прихващаща божествената сила. Ако се спазват тайните индикации на древните архитекти за правилното разположение на камъка, тухлата, стъклото и останалите строителни Готикаматериали, декорирани с магически символи като розата и кръста, катедралата антена се превръща в усилвател на магнитните и електрическите потоци, идващи от земните дълбини. Корените на тази типично езическа теза се крият в геоманцията - стара научна дисциплина на народите от Северна Европа, които считали, че планетата ни се пресича от плътна мрежа от невидими енергийни канали. Езичниците са изграждали своите монолитни храмове като Стоунхендж, Ейвъбъри и Карнак по протежение на тези живителни линии и геобиологични възли, след което боговете по-лесно слизали на Земята, а медиумните способности на хората и паранормалните феномени нараствали многократно.
        Светът на хермитизма е изграден от елементи на еврейската кабала, египетската магия, келтските култове, саксонското езичество и християнския гностицизъм с привкус на питагорова геометрия.Обединявайки символите на различни религиозни философии, алхимиците са сътворили магическа азбука, понятна само на посветените. Херметистите са общували чрез тези идеограми, прибягвайки до остроумни кодове и поетични синоними, като така са избягвали риска да бъдат разкрити от Инквизицията. Доминиканските монаси са докладвали на светите служби за каквито и да е книги, съдържащи еретични твърдения, затова алхимиците са редактирали текстовете си с неразбираеми азбуки или само с рисунки. Илюстрация от Нямата книга на алхимиците Прелиствайки например "Liber Mutus" ("Нямата книга"), непосветеният вижда само серия от абстрактни илюстрации, криещи сложни символики. Подобни са и посланията в барелефите на катедралите, съдържащи според алхимиците четворен смисъл - символичен, езотеричен, конструктивен и мистичен.
Тези гигантски книги от камък са изграждани, като е копиран планът на Храма на Йерусалим, построен през първото хилядолетие пр.н.е. от цар Соломон в почит към вечния бог и с призив за братство между хората. Според легендите Соломон е възложил издигането на храма на прочутия архитект Хирам, специалист по магическите значения на числата, и на неговия ученик Жак. Именно Жак е погледнал към бъдещето и е оставил в наследство на средновековните алхимици проектите за изграждането на готическите катедрали. Храмът на Йерусалим е най-свещеният символ на алхимическите общности, а от 1700 г. стилизирана версия на плана на сградата фигурира и сред символите на масонството. Масонските корпорации са пряк наследник на херметизма. Приели и съхранили древни философски и зидарски тайни, алхимиците ги пренасят чрез готическите градежи към съвремието. Блестящите катедрали на Париж, Бурж, Шартър, Прага и Милано крият в камъка си безброй мистерии. Преди всичко готическият стил възниква внезапно на обществената сцена, без каквато и да е еволюция, а това е нещо необичайно в историята на изкуството, като се имат предвид предишните архитектурни стилове, например романския, и придава достоверност на хипотезата за тайната архитектурна техника, запазена през вековете. Новите църкви възникват върху свещени археологически места, абсидата на базиликите е обърната на югоизток, така че влизащите вярващи да се придвижват към Ориента, т.е. към Йерусалим, а сред библейските изображения на барелефите и стъклописите в епизодите, свързани с Исус и със Стария завет, са маскирани езически окултни тайни. Под статуята на Черната Богородица например се крие идолът на Забулената Изида - богинята на фараоните от Египет.
         Какво е истинското значение на символите, вплетени в готическите катедрали? Разгадавайки тайната азбука на философския камък, виждаме, че дървото на Едем всъщност е земният рай или дървото на живота от култа за дъба на Додона, а философският живак е възкресяващата божествена вода, природата и хаоса. Животните са химическите елементи, като лъвът и бикът олицетворяват земята, орелът - небето, рибите - водата, драконът - огъня. Планетите са металите, използвани при алхимическите реакции, фонтанът е лабораторната колба, змията е Меркурий. Някои от тези символи крият тайната за единението на благородните метали и за превръщането на простия метал в злато. Тук ще уточним, че алхимиците са се опитвали не само да превърнат обикновения метал в злато, а да преработят суровината на човешката личност в златото на един осветлен дух. От тази гледна точка крайната цел на алхимиците не е материалното богатство, а възвисяването на личността и обогатяването на духа.
          Розата символизира Светия Граал, печатът на Соломон е йероглифът, посочващ времето, необходимо за приготвянето на философския камък. А дяволът със свещ на главата не е Луцифер, а символът на алхимическото познание Бахомет. На ръцете на Бахомет са изписани латинските думи "solve e coagula" (разтвори и коагулирай) - двете фундаментални химически процедури при трансмутацията на материята в алхимическите лаборатории. Един от най-типичните примери за храмовете на кралете алхимици е осмоъгълната крепост Кастел дел Монте в Пулия, Италия, седалище през ХІІІ в. на Фридрих ІІ от Хоенщауфен. Следвайки посвещенческите принципи за философските убежища, Фридрих ІІ се обърнал към архитекта езотерист Филип Кинард, който при изграждането на Кастел дел Монте се вдъхновил от плана за Храма на Соломон. Замъкът е съставен от два концентрични осмоъгълника, вместващи осем трапецовидни зали. Ориентиран по оста Йерусалим-Андрия, входният портал води към Камерата на майстора - обширна зала, в която по време на слънцестоянията около императора са се събирали водачите на осемте световни рицарски ордени.Замъкът е построен върху древен храм, от който е била съхранена статуята на бог с бронзов ореол на главата. В метала на статуята била вдълбана фразата: "Когато слънцето изгрее в календите на май, главата ми ще стане златна". През 1073 г. един сарацин разгадал енигмата. На 17 май той разкопал мястото, върху което се проектирала сянката на главата на статуята, и открил богато съкровище, послужило му за изграждането на първия вариант на замъка, завършен от Фридрих ІІ.
Между тевтонските гербове и лъвовете на шведската династия над входния портал е скулптрирана и заобиколената от лъчи мраморна глава на Неизвестния маестро, който според някои специалисти е не друг, а богът на посветените Суфи, обединяващ характеристиките на боговете на евреите, на християните и на мюсюлманите.

"Загадки на историята"  http://www.fliorir.com

древните учени са били големи егоисти

През средновековието учените не споделяли знанията си с простосмъртните. Запазвайки тези знения само за "своя кръг" те закодирали формулите със знаци, понятни само на научния кръг от хора. Така древните учени запазвали непокътнати тези формули непроменени с времето. В миналото на човечеството тези знания са били привилегия само да "посветените". Така мизи, траки, гети, египтяни, вавилонци и др.древности са се изтъквали като много знаещи. И когато настъпва 19 век, нещата се променят.
Тогава
се родили още по - умни хора, които разкодирали простите чесла по причина понятна и днес.
Така се появили на "бял свят" научните трудове, а авторите им, които потърсили всепризнание станали известни в обществата.
Катедралите наистина пазят много формули от древността, но повечето от тези "тайни" вече са известни и на никой ученолюбив човек не му прави впечатление, че върху камъка в църквата или манастира пише с непознати букви и цифри. Днес съвременния човек не се впечатлява от такива графити.
Затова и съвремието е така развито. Технологиите вече са на такова ниво, че не учудват никого.