Една нова книги за Самоков – много кич и бездуховност

Съвсем случайно попаднах на книгата „Община Самоков. Природа и духовност“. Пиша „съвсем случайно“ не защото не обичам да купувам и чета книги, а понеже едва ли бих узнал точно за тази, ако не ми я беше донесъл един приятел и колега – учител, много възмутен, че в нея, въпреки наличието на епистоларна информация за всички села в състава на Община Самоков, както и за черкви и параклиси в тях, не пишело нищо за нашето село Драгушиново.

Книгата си стоеше на бюрото, когато наскоро след това дойде при мен друг колега – учител, при това – и писател, който я видя, попита ме дали съм я чел и сподели за някои от фрапиращите правописни, стилистични и фактологични грешки, който бил забелязал в нейното съдържание.

Всичко това събуди моя интерес и в крайна сметка я прочетох и аз. За да се уверя не само, че онова, което чух от колегите, си е чиста истина, но и да видя поредния абсурден продукт на българското книгоиздаване…

*******

Ревю на епистоларния продукт „ОБЩИНА САМОКОВ. ПРИРОДА И ДУХОВНОСТ“

Книгата „ОБЩИНА САМОКОВ. ПРИРОДА И ДУХОВНОСТ“, ISBN 978-954-500-365-1, с 438 цветни илюстрации, е издадена през 2023 година от издателска къща БОРИНА. Автори на текстовете са Вяра Канджиева и Антоний Ханджийски. Снимките са на Вяра Канджиева, Боряна Ханджийска и Антоний Ханджийски. Дизайнът е на Антоний Ханджийски. Предпечатът е на Илко Десподов.

Съдържанието е от текстове и снимки, отнасящи се към някои от културните забележителности на град Самоков и селата в състава на Община Самоков – главно – черкви и към природни обекти в Рила. Обемът ѝ е 96 страници. Тиражът не е посочен. Изданието е луксозно, с твърди корици и гланцирани страници, в твърде редкия формат 17/24 см.

Книгата е издадена по проект № BG14MFOP001-4.057-0007-C01, реализиран с финансовата помощ на СВОМР на МИРГ „Самоков“, по Програма за морско дело и рибарство /ПМДР/ 2014-2020, финансирана  от Европейския съюз чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство и съфинансирана от държавния бюджет на Република България.

Бенефициент : „Идеи за развитие“ Сдружение

Наименование: „Съхраняване на местната идентичност чрез популяризиране на природното и културно-историческо наследство на територията на МИРГ Самоков“

*******

Идеята

Ако се приеме, че основният приоритет на Европейския фонд за морско дело и рибарство са дейности, свързани именно с морското дело и рибарството, то тогава и една книга, чието издаване се финансира от този фонд, дори описваща природата и културата на една локална общност, при това много отдалечени от морета и океани като Самоковския край и живеещите в него, трябва да разкрива преимуществено мястото на рибарството и водата в качеството им на някакъв обединителен център за тези хора – в миналото, настоящето и бъдещето.

И безспорно водата, а и самото рибарство, винаги са имали значимо място в живота на самоковци:

- Течащата вода като източник на енергия – от легендарните пещи и самокови, през водениците и дараците, чак до построяването на първите водноелектрически централи у нас по течението на река Искър и нейните притоци;

- Водата, използвана през хилядолетията  като техническо средство за промиване на желязо, злато, пясък;

- Топлиците и минералната вода като лечебно средство и рекреационен ресурс;

- Водата като средство за напояване на градини, ниви, ливади и създаване на уникалния ландшафт на влажните крайречни зони по течението на река Искър;

- Водата като един от най-важните ресурси за модерното общество – и с оглед на това, построените язовири в Самоковския край – от споменатия, макар и бегло язовир "Бели Искър", до заелия почти цялата северна част на Самоковската котловина язовир „Искър”, /макар и отдавна „интегриран” в днешната Столична община/, а и потопените самоковски села в него в името на водоснабдяването на столицата – Шишманово, Калково и Горни Пасарел.

(Впрочем, този бегло споменат хидроложки обект в книгата, разположен в отнетото землище от Самоков, заслужава цяла книга – и като един наистина модерен център на рибарството и аквакултурите в България, и като исторически и културни дадености.)

- Водата като среда за живот на риби и всевъзможни водни гръбначни и безгръбначни обитатели, както и на уникалния екологосъобразен риболов, осъществяван през хилядолетията от обитателите на днешния самоковски край, позволил съхраняването на популациите от различните видове риби и другите водни обитатели чак до епохата на социалистическата индустриализация и превръщането на коритото на река Искър в кариера за добив на инертни материали, разрушили така трудно поддържаното екологично равновесие;

- Самите риби и другите гръбначни и безгръбначни видове в реките, езерата и язовирите в Самоковско – само до преди половин век по течението на река Искър под всеки камък имаше риба – от миниатюрните иглички, през лишанките, пискалите, змиорките, чочовете, мрените, червеноперките, кленовете, пъстървите, до речните раци и водните змии;

- Начините на риболов в Самоковско – от древността, до наши дни;

- Създаването на едни от първите ферми за рибовъдство в България, (макар и понастоящем не само неработещи, но и  напълно разрушени) – рибарниците над Бельова черква и тези в южната част на язовир „Искър“;

- А дори и една чисто „хидрогеоложка“ ретроспекция на днешната Самоковска котловина, която в епохата на т.нар. „млад дриас“, (преди 13 – 11 хиляди години), е била залята от водите на топящите се ледници в Рила и е представлявала едно огромно езеро, нещо за което местните краеведи не само, че не са писали никъде и никога, но и нямат никаква представа, при все, че нито едно историческо, та било то и краеведско писание, не би било логически издържано и цялостно, ако не се съотнесе и към географските особености на региона, в който са се развивали описваните събития…

По една или друга причина, авторите на книгата са пропуснали точно тези,  може би най-важни неща, с оглед източника на финансиране на техния епистоларен продукт.

Но пропуските не свършват до тук.

*******

Абсурдните пропуски в книгата

- Вече бе споменато за липсата на информация за село Драгушиново, за неговата черква „Свети Теодор Тирон“, за параклисите около селото, за река Искър, която тече край него и която в близкото минало, когато все още в нея имаше риба, събираше по бреговете си рибари от цяла Западна България.

Твърде странна е тази липса на информация и с оглед обстоятелството, че един от малкото „тясно специализирани“ проекти, (макар и за символичната сума от 30 хиляди лева), в сферата на рибарството и аквакултурите, отговарящ напълно на целите на Програмата за морско дело и рибарство /ПМДР/ 2014-2020, финансирана  от Европейския съюз чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство и съфинансирана от държавния бюджет на Република България, беше изготвен и реализиран точно в землището на влизащото в състава на Община Самоков село Драгушиново. Този проект беше насочен към възстановяване на популацията на европейския речен рак по течението на река Искър чрез почистване на бреговете на реката от боклуци и възобновяване на притока на вода по затрупаните от тях вади около реката.

– Доста странна е и липсата на информация и за село Злокучене, което също се намира на брега на река Искър, малко под село Драгушиново. Село, което също е много силно свързано с река Искър, и понастоящем, заедно със също пренебрегнатото самоковско Ново село, са най-близко разположените села до язовир „Искър.“ А тези села са отправна точка за риболов на хиляди рибари годишно.

– Абсурдна е и ЛИПСАТА НА БИБЛИОГРАФИЯ, което независимо, че се отнася към може би непретенциозна туристическа рекламна брошура, придава смехотворен вид на цялата поднесена епистоларна информация.

*******

Неточности, преповторения, претрупаност

Ако книгата бъде разгледана от който и да е малко по-интелигентен и наблюдателен гражданин на Самоков, запознат що годе с природата и миналото на града и региона, (да не говорим за който и да е дори и неособено квалифициран местен краевед), няма как да не направят впечатление множеството допуснати неточности, повторения, некоректно поднесена информация:

– На страница 21 е записано, че „в басейна на река Искър са и селата Продановци, Драгушиново, Злокучене, Шипочане и Ново село…“ Безспорно е, че всички села в състава на Община Самоков без Гуцал, Радуил и Марица, намиращото се на вододела между басейните на Искър и Струма село Клисура, (и обезлюдените Лисец и Яребковица), са в басейна на река Искър, но при условие, че има специален абзац за селата по поречието на река Палакария, да се вписва село Продановци директно в басейна на река Искър не означава нищо друго освен оценка Слаб (2) по физическа география на автора на текста. Що се отнася до Шипочане и Ново село, те са в басейна на един друг приток на река Искър – река Шипочаница.

- На страница 22 е представена информация за така наречения в миналото „Чамкорийски канал“, дефиниран в книгата като „вадата“. Още самото начало на тази информация е „висящо“, защото няма никаква връзка с предишната информация за село Продановци и неговия празник на Петровден. Записано е, че „вадата е запазена по цялото си протежение“, (билото на „Шипочански рид“), което е абсолютна неистина – вече няма и следа от това водопреносно съоръжение!

– Слабите познания по география на авторите на книгата са видни и от дадената информация на страница 59, където е написано, че река Мусаленска Бистрица се влива в река Искър „в северния край на град Самоков.“ Наистина е фрапиращо бъркането на посоките север – юг!

По твърде странен начин е представена и информацията за така наречения „Фердинандов път“, всъщност познат на местните хора като „Кайзеровио пат“, на който са посветени цели две глави, макар и с твърде сходно съдържание – от към Заврачица и от към Мечит.

И понеже Самоков, (наред с всичко друго), е люлка и на фотографията в България, няма как да не направи впечатление и изключително лошото качество на голяма част от публикуваните в книгата фотографии – нефокусирани, с лоша резолюция, осветени. Изобщо снимки, които дори и любители фотографи, (с по-издържан естетически вкус), не биха публикували и в личните си профили в социалните мрежи, да не говорим за книги, от които да изкарват пари.

Самото огромно количество публикувани фотографии, при това с произволно подбрана големина, напълно нарушава един от основните принципи на разпределението на съдържанието в подобни издания – принципът на баланс между текст и илюстрации, защото създава впечатление на безвкусна претрупаност.

Безспорно ако целта на тази книга е била да ядосва четящите я самоковски граждани, тя е постигната. Всеизвестно е обаче, че една книга се издава не за да ядосва със съдържанието си когото и да било, нито дори и с нея самоцелно да бъдат усвоявани пари от фондове, а да съхрани някаква информация във времето за идните поколения.

И с оглед на това книгата „ОБЩИНА САМОКОВ. ПРИРОДА И ДУХОВНОСТ“, няма как да не породи множество въпроси.

*******

Въпросите

Каква е сумата, отпусната по проект № BG14MFOP001-4.057-0007-C01, реализиран с финансовата помощ на СВОМР на МИРГ „Самоков“, по Програма за морско дело и рибарство /ПМДР/ 2014-2020, финансирана  от Европейския съюз чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство и съфинансирана от държавния бюджет на Република България, на бенефициент „Идеи за развитие“ Сдружение, с наименование на проекта „Съхраняване на местната идентичност чрез популяризиране на природното и културно-историческо наследство на територията на МИРГ Самоков“? Защото тези пари, за разлика от всички самофинансиращи се краеведски издания от техните автори, са дадени от данъците на всички нас.

Кои лица са в структурата на Сдружение „Идеи за развитие“?

Спазени ли са разпоредбите на Закона за обществените поръчки при управлението на тези публични средства при възлагането на съответната обществена поръчка за изготвянето и издаването на тази книга?

Какъв в крайна сметка е нейният тираж?

Участвали ли са други лица и издателства в самата процедура?

Защо са пренебрегнати отново самоковските краеведи?

Кой е оценявал съдържанието на текстовете и снимките и в крайна сметка се е произнесъл относно необходимостта от издаването на книгата?

Каква е коричната цена на книгата?

В крайна сметка това ли са приоритетите на МИРГ Самоков – издаване на книга, в която няма нищо за рибарството?

*******

При условие, че за последния четвърт век в Самоков бяха издадени близо 50 краеведски книги от автори, вярващи в силата на Словото и затова късали от своя залък за да видят и своята книга, изложеното съдържание в книгата „ОБЩИНА САМОКОВ. ПРИРОДА И ДУХОВНОСТ“, говори както за абсолютно пренебрежение и презрение към техното творчество, към което авторите на книгата не са и погледнали, така и за пълна подигравка с четящите хора от самоковско, а и с обезпечилите издаването й български данъкоплатци.