Блогрол
Постинг
25.03.2015 00:10 -
ЗВЕЗДОБРОЙЦИТЕ АСТРОНОМИ - МАГИ
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2170 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2015 09:01
Прочетен: 2170 Коментари: 1 Гласове:
9
Последна промяна: 09.04.2015 09:01
ЗЕМЯТА НА БУРЖАНИТЕ / ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ
арабски хроники
Интересна гледна точка относно „бурджаните” е представил Захария ал-Газвини в своята Космография. Земята на „бурджаните” е описана в специална глава, а отделно от нея, в други глави той описва българите, живеещи на север от Черно море и във Велика България край Волга, които той нарича булгар, а не бурджан. Това разграничение е уместно и е право на автора, защото указаните групи българи живеят в различни държави, България на Дунав, Хазария и Волжска България.
СЕВЕРНА ЕВРОПА
Ал-Газвини посочва, че „земята на буржаните” се намира между севера (Северна Европа) и запада (западна Европа). Тук очевидно се има пред вид ранно-средновековната империя България, разположена на долния Дунав.".........Буржан е обширна земя на север. Денят там продължава четири часа, а нощта – тридесет часа и обратно. Жителите вярват във вярата на магите и езичниците (pagan). Те са във война срещу славяните и са почти подобни на франките (западноевропейците). Те са също много умели в занаятите и корабоплаването. ..."
Автора раграничава бурджаните (дунавските българи) и причерноморските и волжски българи,това дава основание на някои руски автори да твърдят, че под буржани al-Qazwini е разбирал народ, съвсем различен от българите, а именно – нормани. Разбира се, това са свободни спекулации. От приведения по-горе текст може да се направи извод относно климата на въпросната страна Бурджан, за която се казва, че нощта там или може да е много по-продължителна от деня (през зимата) или да е по-кратка от него (през лятото). Това е характерно за Дунавска България, но не и за Скандинавия. Освен това, под война на бурджаните със славяните вероятно се разбира войната на Омуртагова България с въстаналите панонски славяни, когато българските войски са направили изненадващ десант с кораби по Дунав в земята на въстаниците. През тази епоха, българите (бурджаните) са имали много пристанища на Дунав, между които Дръстър, Пъкуюл луи Соаре и Холовец, което значи „място за изтегляне на кораби”. Това оправдава твърдението, че „бурджаните са много умели в занаятите и корабоплаването”. Правдиво е и твърдението, че те вярват във вярата на магите”, защото всички източници сочат, че ранните българи са почитали Слънцето, Месечината- (планетата Венера) и всички други небесни светила.
САКАЛИБИ / САКАЛАБИ
Второто определение, с което арабите наричат древните българи от района на Кавказ, Северното Причерноморие и Вожска България е САКАЛИБИ.Ибн Фадлан говори за владетеля на волжските българи Алмуш като“цар, владетел на сакалабите”
В уйгурския епос "Огуз-каган" се говори за Огуз – каган и неговите съседи, един от които бил Урум-каган.Тъй като Урум-каган не се подчинил на Огуз-каган, последния праща против първия своята войска. Битката станала при реката Итил (Волга), в която Огуз-каган спечелил победа. Урум-каган избягал. В резултат на това, Огуз-каган завладял неговите земи. Урум-каган имал брат с име Урус-бек. Урус-бек изпратил своя син с войска към добре укрепения град, който се намирал на една височина. Обаче, синът на Урус-бек преминал на страната на Огуз-каган, след като му дал много злато и сребро. Огуз-каган, приемайки дружбата на сина на Урус-бек, го нарекъл "Саклаб". Синът на Урус-бек, давайки на Огуз-каган злато и сребро, в своето обращение към него казва: “О ти, мой каган... Нашето щастие е и твое щастие, а нашия род представлява род от твоето родословно дърво".Тук се има пред вид наличието на значителен ирански и тохарски ген (семе), сред огузите и уйгурите. Това е дало основание на сакалибския владетел да каже на огузкия (уйгурския) владетел, че са от близки родове. Разбира се, в някои случаи дипламацията позволява да се наблегне на някои минали роднински връзки, особено ако от това може да се избегне войната......
ЗВЕЗДОБРОЙЦИТЕ АСТРОНОМИ - МАГИ
Един род от родовете саклаби е астабран и техният цар в това време се нарича Саклаих.
Характеристиката АСТАБРАН за едно от сакалибските (волжскобългарските) родове досега не е анализирана. От гледна точка на памиро-арийския произход на древните българи, този термин АСТАБРАН позволява извънредно точно дешифриране. В авестийския език, явяващ се основа за езиците от древната планина Белур (Памир), началото на тази дума - аста, астар означава ЗВЕЗДА. Окончанието – ан е суфикс за множествено число, а втората дума “бра” има точно покритие в старобългарския и съвременния български език и означава БРОЯ. Като цяло, терминът АСТАБРАН означава буквално ЗВЕЗДОБРОЙЦИ, преносно -почитатели на планетите-богове или астрономи. Точно с този термин са обозначавани древните халдейски мъдреци и по-късните мидийски жреци – маги, които са познавали движенията на небесните светила – планети и са ги обожествявали.
КОЛОБРИТЕ - ВЛЪХВИ
С терминът “звездочетци” са наричани и раннобългарските свещеници от езическата епоха, колобрите. В някои документи, религията на древните българи е характеризирана като религия на звездобройци или звездочетци. Този термин означава, че прабългарите, подобно на халдеите и мидийците, са били почитатели на небесните светила-планети, Слънцето, Месеца, Янкул – Юпитер и т.н. като техни главни богове. Също, с този термин се изразява факта, че древните българи са имали значителни познания по астрономия.
За добре развита домашна астрономическа традиция през Х век със сигурност знаем от "Шестоднева" на ранно-средновековния български учен-енциклопедист Йоан Екзарх, където се казва: "И сега има мнозина, които от опит са придобили знания в тази област и ги съобщават, въпреки че самите те не познават Писанието" От тази бележка на Йоан Екзарх следва, че впечатлилите го астрономически познания на неговите съвременници са езическо наследство и че били притежание на мнозина (но не на всички), които са се смятали за длъжни да ги огласяват публично.
Даже и след приемането на християнството, някои наследници на българските звездочетци - колобри са продължили да практикуват старите магически “влъшвения” за което са били жестоко гонени и наказвани. Точно затова на събора, който свиква българският цар Борил през 1211 г., са отправени анатеми, предпоследната от които гласи: "На онези, които се отдават на някакво влъхуване или обайване или чародеяние или прорицателство, анатема трижди!"
ОБЕДИНЕНИЕТО НА ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ
Друго едно царско име при древните българи,един от най-известните владетели на Волжска България е Алмуш, син на Шилки, царствал през 895 – 925 год. и обединил всички волжски българи във една държава след 922 г. Името му е известно от по-късни тюрски източници. Днешните тюркизирани наследници на волжските българи живеят с убеждението, че техните предци – волжските българи и, разбира се дунавските прабългари, също като тях са били тюрки. По тази причина те тюркизират без задръжки всички имена, термини и понятия отнасящи се до ранните българи. Например, кан Аспарух при тях става Ешберю хан. Столицата Преслав става Берсулла, цар Симеон – Шогун хан и т.н. Името Алмуш изглежда тюркизирано по много сполучлив начин, понеже то напомня тюрската дума “алмъш” – взет, купен. В действителност, то може да е звучало като Алмич или още по-вероятно като Алемич. Основата Алем ни е твърде добре позната, това е названието на първия календарен месец от годината на прабългарите. Всички съвременни български историци, без оглед на тяхното отношение към етническия произход на древните българи поддържат мнението, че първият месец в прабългарския календар е месец алем и че названието АЛЕМ вероятно значи първи, начален, главен.По стара българска традиция, това вероятно е бил първи син в царската фамилия - царевич, който по-късно е станал владетел на волжските българи.
Още едно име на волжски българин ни напомня за тясното етническо родство с дунавските българи. През 1235 година на мястото Овче поле под ръководството на Чербил, волжските българи нанасят голямо поражение на монголо-кипчаките. Наскоро след това Чингис хан умира от сърдечен удар. ...
източник:
" Език, произход, история и религия на българите"
арабски хроники
Интересна гледна точка относно „бурджаните” е представил Захария ал-Газвини в своята Космография. Земята на „бурджаните” е описана в специална глава, а отделно от нея, в други глави той описва българите, живеещи на север от Черно море и във Велика България край Волга, които той нарича булгар, а не бурджан. Това разграничение е уместно и е право на автора, защото указаните групи българи живеят в различни държави, България на Дунав, Хазария и Волжска България.
СЕВЕРНА ЕВРОПА
Ал-Газвини посочва, че „земята на буржаните” се намира между севера (Северна Европа) и запада (западна Европа). Тук очевидно се има пред вид ранно-средновековната империя България, разположена на долния Дунав.".........Буржан е обширна земя на север. Денят там продължава четири часа, а нощта – тридесет часа и обратно. Жителите вярват във вярата на магите и езичниците (pagan). Те са във война срещу славяните и са почти подобни на франките (западноевропейците). Те са също много умели в занаятите и корабоплаването. ..."
Автора раграничава бурджаните (дунавските българи) и причерноморските и волжски българи,това дава основание на някои руски автори да твърдят, че под буржани al-Qazwini е разбирал народ, съвсем различен от българите, а именно – нормани. Разбира се, това са свободни спекулации. От приведения по-горе текст може да се направи извод относно климата на въпросната страна Бурджан, за която се казва, че нощта там или може да е много по-продължителна от деня (през зимата) или да е по-кратка от него (през лятото). Това е характерно за Дунавска България, но не и за Скандинавия. Освен това, под война на бурджаните със славяните вероятно се разбира войната на Омуртагова България с въстаналите панонски славяни, когато българските войски са направили изненадващ десант с кораби по Дунав в земята на въстаниците. През тази епоха, българите (бурджаните) са имали много пристанища на Дунав, между които Дръстър, Пъкуюл луи Соаре и Холовец, което значи „място за изтегляне на кораби”. Това оправдава твърдението, че „бурджаните са много умели в занаятите и корабоплаването”. Правдиво е и твърдението, че те вярват във вярата на магите”, защото всички източници сочат, че ранните българи са почитали Слънцето, Месечината- (планетата Венера) и всички други небесни светила.
САКАЛИБИ / САКАЛАБИ
Второто определение, с което арабите наричат древните българи от района на Кавказ, Северното Причерноморие и Вожска България е САКАЛИБИ.Ибн Фадлан говори за владетеля на волжските българи Алмуш като“цар, владетел на сакалабите”
В уйгурския епос "Огуз-каган" се говори за Огуз – каган и неговите съседи, един от които бил Урум-каган.Тъй като Урум-каган не се подчинил на Огуз-каган, последния праща против първия своята войска. Битката станала при реката Итил (Волга), в която Огуз-каган спечелил победа. Урум-каган избягал. В резултат на това, Огуз-каган завладял неговите земи. Урум-каган имал брат с име Урус-бек. Урус-бек изпратил своя син с войска към добре укрепения град, който се намирал на една височина. Обаче, синът на Урус-бек преминал на страната на Огуз-каган, след като му дал много злато и сребро. Огуз-каган, приемайки дружбата на сина на Урус-бек, го нарекъл "Саклаб". Синът на Урус-бек, давайки на Огуз-каган злато и сребро, в своето обращение към него казва: “О ти, мой каган... Нашето щастие е и твое щастие, а нашия род представлява род от твоето родословно дърво".Тук се има пред вид наличието на значителен ирански и тохарски ген (семе), сред огузите и уйгурите. Това е дало основание на сакалибския владетел да каже на огузкия (уйгурския) владетел, че са от близки родове. Разбира се, в някои случаи дипламацията позволява да се наблегне на някои минали роднински връзки, особено ако от това може да се избегне войната......
ЗВЕЗДОБРОЙЦИТЕ АСТРОНОМИ - МАГИ
Един род от родовете саклаби е астабран и техният цар в това време се нарича Саклаих.
Характеристиката АСТАБРАН за едно от сакалибските (волжскобългарските) родове досега не е анализирана. От гледна точка на памиро-арийския произход на древните българи, този термин АСТАБРАН позволява извънредно точно дешифриране. В авестийския език, явяващ се основа за езиците от древната планина Белур (Памир), началото на тази дума - аста, астар означава ЗВЕЗДА. Окончанието – ан е суфикс за множествено число, а втората дума “бра” има точно покритие в старобългарския и съвременния български език и означава БРОЯ. Като цяло, терминът АСТАБРАН означава буквално ЗВЕЗДОБРОЙЦИ, преносно -почитатели на планетите-богове или астрономи. Точно с този термин са обозначавани древните халдейски мъдреци и по-късните мидийски жреци – маги, които са познавали движенията на небесните светила – планети и са ги обожествявали.
КОЛОБРИТЕ - ВЛЪХВИ
С терминът “звездочетци” са наричани и раннобългарските свещеници от езическата епоха, колобрите. В някои документи, религията на древните българи е характеризирана като религия на звездобройци или звездочетци. Този термин означава, че прабългарите, подобно на халдеите и мидийците, са били почитатели на небесните светила-планети, Слънцето, Месеца, Янкул – Юпитер и т.н. като техни главни богове. Също, с този термин се изразява факта, че древните българи са имали значителни познания по астрономия.
За добре развита домашна астрономическа традиция през Х век със сигурност знаем от "Шестоднева" на ранно-средновековния български учен-енциклопедист Йоан Екзарх, където се казва: "И сега има мнозина, които от опит са придобили знания в тази област и ги съобщават, въпреки че самите те не познават Писанието" От тази бележка на Йоан Екзарх следва, че впечатлилите го астрономически познания на неговите съвременници са езическо наследство и че били притежание на мнозина (но не на всички), които са се смятали за длъжни да ги огласяват публично.
Даже и след приемането на християнството, някои наследници на българските звездочетци - колобри са продължили да практикуват старите магически “влъшвения” за което са били жестоко гонени и наказвани. Точно затова на събора, който свиква българският цар Борил през 1211 г., са отправени анатеми, предпоследната от които гласи: "На онези, които се отдават на някакво влъхуване или обайване или чародеяние или прорицателство, анатема трижди!"
ОБЕДИНЕНИЕТО НА ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ
Друго едно царско име при древните българи,един от най-известните владетели на Волжска България е Алмуш, син на Шилки, царствал през 895 – 925 год. и обединил всички волжски българи във една държава след 922 г. Името му е известно от по-късни тюрски източници. Днешните тюркизирани наследници на волжските българи живеят с убеждението, че техните предци – волжските българи и, разбира се дунавските прабългари, също като тях са били тюрки. По тази причина те тюркизират без задръжки всички имена, термини и понятия отнасящи се до ранните българи. Например, кан Аспарух при тях става Ешберю хан. Столицата Преслав става Берсулла, цар Симеон – Шогун хан и т.н. Името Алмуш изглежда тюркизирано по много сполучлив начин, понеже то напомня тюрската дума “алмъш” – взет, купен. В действителност, то може да е звучало като Алмич или още по-вероятно като Алемич. Основата Алем ни е твърде добре позната, това е названието на първия календарен месец от годината на прабългарите. Всички съвременни български историци, без оглед на тяхното отношение към етническия произход на древните българи поддържат мнението, че първият месец в прабългарския календар е месец алем и че названието АЛЕМ вероятно значи първи, начален, главен.По стара българска традиция, това вероятно е бил първи син в царската фамилия - царевич, който по-късно е станал владетел на волжските българи.
Още едно име на волжски българин ни напомня за тясното етническо родство с дунавските българи. През 1235 година на мястото Овче поле под ръководството на Чербил, волжските българи нанасят голямо поражение на монголо-кипчаките. Наскоро след това Чингис хан умира от сърдечен удар. ...
източник:
" Език, произход, история и религия на българите"
Проф. Р. Рашев и книгата "Прабългар...
КУКЕРИТЕ И ТЕХНИЯ ПРОИЗХОД
Авторитетно генетично изследване потвърд...
КУКЕРИТЕ И ТЕХНИЯ ПРОИЗХОД
Авторитетно генетично изследване потвърд...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata