СТИЛОВЕТЕ В МУЗИКАТА

                                                        

Музикалният стил е термин, който описва деленето на музиката на различни типове и субкатегории - или с други думи музикални стилове. В същия смисъл се използва и терминът музикален жанр. Музикалният стил, жанр (или подстил, поджанр) може да се опише чрез техниките, стиловете, контекста и темите на съдържанието, общия дух на музикалните произведения.
Също географския произход е понякога използван да дефинира музикалния стил, макар че някои географски категории съвсем естествено включват голямо разнообразие от подстилове
Основни стилове

   1.  Класическа музика
   2.   Поп музика или популярна музика
    3.  Традиционна или фолклорна музика
 
   МУЗИКАТА НА ИНДИЯ
Индия е една от малкото страни в света, които могат да се похвалят с такова голямо разнообразие от стилове в музиката си, такъв голям колорит и ритмичност на мелодиите или с такъв голям архив от филмова музика на различна тематика. Изключително пъстрата култура на страната създава възможност всеки отделен регион да съзадва собствена музика, която съчетава традиционното с типичното за този регион. Така са се оформили 5 основни стила в хинди музиката.

1. Класическата индийска музика се разделя на Carnatic i Hindi. Първият стил е типичен за южните части, а вторият - за северните части на страната. База за формирането и на двата стила обаче е т.нар. "рага" . Това е основен фрагмент или мелодия, който има специфично звучене. И до ден днешен се смята, че рагата е основата на индийската музика. Подобна на рагата мелодия е също "тала", която обаче с времето се трансформира и днес се среща в музиката само на определени части на Индия.

2. Bhajan е друг стил музика. Това е стилът на меланхоличните песни и балади. те също могат да бъдат с различна тематика. Характерен е с бавен и тежък ритъм.

3. Ghazal е стилът на поетичната и романтична музика, обикновено на любовна тематика. Думата идва от арабски "газъл", коеот означава "говоря с жена".

4. Филмовата музика е отделен жанр в индийската музика. Тя е най-популярния и слушан жанр в страната. Саундтраците с индийски песни отдавна надхвърлят милиони. Песните са с различна тематика, наситени с много силна мелодия и текст. Този вид музика е придобил вече и световна известност.


ТАНЦИТЕ - това е езикът на тялото.
Индийският танц крие в себе си широка философия, почерпила основите си още от древната индийска митология, защото за индийците танцът не е само вид "език на тялото"- за тях танцът е преди всичко израз на емоция. Затова и всичките му форми и разновидности се базират на 9-те емоционални степени: hasyа (щастие), krodha (гняв), bhibasta (неприязън), bhaya (страх), shoka (тъга), viram (кураж), karuna (състрадание), adbhuta (учудване) and shanta (спокойствие).


Класическите индийски танци са свързани изцяло с индийската митология. Както вече беше споменато, те не са просто някакви откъслечни движения, а изкуство с цел да въздейства върху зрителя като предаде определено послание. Тясно свързани с религията и митологията, индийските танци винаги пресъздават случки и епизоди от нея. Ето защо за покровител на това изкуство в Индия се смята богът Шива, който е основният Бог на хиндусите, наричан още "кралят на танца". Един от най-трайните символи, запазен и до днес и смятан за символ на "вечния танц на душата" е фигура, изобразяваща космическият танц на Шива. Индийците вярват, че този танц изразява 3-те основни сили на Вселената - съзиданието, съхранението и разрушението.


Принципно индийският танц съчетава 3 елемента: ритъм, емоция и драматичен елемент. Те присъстват задължително в сюжета на всеки един танц като първите 2 елемента се прилагат съответно с определена част от тялото . Например ритъмът се изразява чрез движенията на кръста, коремната област и краката. Емоцията се изразява само с очи и ръце и особено пръстите на ръцете - всяко свиване или изпъване на пръст, събиране, раздалечаване и образуване на фигури от пръсти означава различна емоция. Съчетанието на всички тези движения формира цялостното послание на танцьорите към публиката. Класическите индийски танци, подобно на стиловете музика, се подразделят на няколко форми в зависимост от различните региони и щати на страната.


СУИНГЪТ
Историята на суинга се връща някъде през 1920г., когато черната общност е танцувала съвременен Jazz, откривайки Charleston и Lindy Hop.


На 26-ти Март 1926г. отваря врати Savoy Ballroom в Ню Йорк. Savoy клуб веднага се превръща в хит и с огромния си дансинг и място на 2 нива за музиканти привлича едни от най-добрите танцьори в района на Ню Йорк. Клубът стимулира представянето на невероятни танцьори и едни от най-добрите черни групи по онова време. Музиката в Savoy основно е била Swinging Jazz.


Една вечер през 1927-ма следейки полета на Чарлз Линдбърг до Париж местен танцьор с прякора „Малкия Джордж” е наблюдавал танцуващите двойки в Savoy. До него е бил местен репортер и го е попитал какъв танц танцуват двойките. „Малкия Джордж” е мернал до него на пейката някакъв оставен вестник с заглавие „Lindy Hops The Atlantic” и е отговорил „Lindy Hop” и името останало.


В средата на 30-те, подскачащия шесторен ритъм е получил името “Jitterbug” от ръководителя на групата Каб Калоуей, когато е представял през 1934-та мелодията „Jitterbug”.


С откриването на Lindy Hop и Jitterbug обществата започват да танцуват съвременни Джаз и Суинг танци като развитието им е било много интензивно. Съвсем скоро танцьорите са добавили и „тап” и джаз стъпки и движения.
В края на 30-те и през 40-те термините Lindy Hop, Jitterbug, Lindy и Swing са били използвани равнозначно от медиите за да означат един и същ стил, който се е танцувал по улиците, в нощните клубове, по състезания и в филмите.


В края на 1936-та Lindy преминава като вълна през Съединените Щати. Както би могло да се очаква първоначалната реакция е била негативна. Предполагало се е че суинга няма да изкара до края на зимата. Имало и мнения, че суинг музиката е „дегенерирала форма на джаза, чийто почитатели са жертви на икономическата нестабилност”. Вече през 1942-ра членовете на Обществото на Учителите по Танци в Ню Йорк разбрали, че Jitterbug не може да бъде игнориран и неговите „подскоци” трябва да бъдат преработени, така че да са подходящи за пълен дансинг.


Танцовите училища като Обществото на Учителите по Танци в Ню Йорк и Артър Мъри (най-голямото студио по танци на принципа на франчайза) формално не са започнали да документират обучението по Lindy Hop, Jitterbug, Lindy и Swing до началото на 40-те години. Така нареченото бално общество по онова време се е интересувало повече от преподаването на чуждестранни танци като Аржентинско Танго, Испанско Пасо Добле, Бразилска Самба, Пуерториканско Меренге, Кубинско Мамбо и Ча Ча, Английски Куикстеп, Австрийски (Виенски) Валс заедно с Американски Фокстрот и Пийбоди.


В началото на 40-те студиото на Артър Мъри е обърнало внимание какво се танцува на дансинга във всеки един град и е наредило на своите преподаватели да преподават това, което се танцува актуално в техния град. В резултат студиото на Артър Мъри преподава различни стилове на недокументиран суинг във всеки град.


В началото на 40-те Лори Хейли (Национален Танцов Директор на студиото на Артър Мъри) като танцьор по суинг и състезател е документирала какво се е танцувало в бялата общност. По това време Дийн Колинс, Лени Смит и Лу Саутърн са били в центъра на събитията в нощните клубове и състезанията в Южна Калифорния. Лори Хейли дава името „Western Swing”. Тя започва да преподава за студиото на Артър Мъри през 1945-та. Дийн Колинс обучава преподавателите на Артър Мъри в Холивуд и Сан Франциско в края на 40-те и началото на 50-те години.


В края на 40-те войници и моряци, които се връщат от плаване продължават да  танцуват Jitterbug във военните бази. Jitterbug се е танцувал на кънтри музика в кънтри барове и е станал по-популярен през 80-те.


С промяната на музиката между 1920-та и 1990-та (Jazz, Swing, Bop, Rock ‘n’ Roll, Rhythm & Blues, Disco, Country), танците Lindy Hop, Jitterbug, Lindy и Swing се развиват в цялата страна като много регионални стилове.


Краят на 40-те донася развитие на много танци тръгнали от музиката Rhythm & Blues. Някои от тях са: the Houston Push и Dallas whip (Texas), the Imperial Swing (St. Louis), the D.C. Hand Dancing (Washington) и the Carolina Shag (Carolinas and Norfolk).


През 1951-ва Лори Хейли първа публикува нейните танцови бележки като програма за обучение в студиото на Артър Мъри в Санта Моника, които включват Western Swing. Нейната програма се следва в цялата страна от клоновете на студиото на Артър Мъри. Тази програма с някои малки промени се преподава цели 44 години.


От средата на 40-те години до днес Lindy Hop, Jitterbug, Lindy и Swing са адаптирани с цел да станат по-достъпни за по-голям кръг от хора. В резултат на това различните студия по бални танци са разработили и развили бален East Coast Swing и бален West Coast Swing.


През втората част на 50-те години телевизията пуска много програми насочени към тинейджърите. По това време те са почитатели на Елвис Пресли, Литъл Ричард и Чък Бери. През 1959г. някои от организаторите на танцови забави в Калифорния заедно със Скипи Блеър (първа използва новото име) променят името на Western Swing на West Coast Swing. така че да се различава от кънтри суинга. През 1990-та повече от 60 години танцьорите продължават да танцуват в ритъма на Lindy, Jitterbug, Swing и Shag.


Буги -вуги  или рокенд -рол, това е музиката, която кара кръвта ти да заври!

буги - то беше на мода, след това рокендролът зае неговото място и накрая туйстът ги замести, но за кратко. Рокът си остана и до днес модерен стил и се пее и свири от всички добри музиканти.

хайде да направим "джаз" !

Така джазът станал главния герой в секса пред времето на неговото пропагандиране в годините след голямата криза 1929 година.