ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО / 1396 - 1878г.



   


България първа от балканските страни е под османска власт от 1396 година. Покорени са всички български земи. Но българите не се примиряват с новата власт. Още в началото на 15 век те вдигат първото въстание против турците — през 1404 година, а според други източници, четири години по-късно в Северозападна България. Негови ръководители са сина на цар Иван Срацимир - Константин II Асен, и сина на цар Иван Шишман, Фружин. То обаче не завършва с успех.
През следващите години политическата активност на българите се изразява в подкрепа на враговете срещу турците. Българи участват в походите на крал Владислав III и Янош Хуняди.( унгарски държавник.Животът и деянията на Ян Хуниади са тясно свързани със съпротивата срещу османското нашествие в българските земи.) След загубата им при Варна много българи се изселват на север от Дунав.

 
С какво се разделя българинът:
Османското владичество унищожава система от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната йерархия, държавата и българския елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, поради което обществото остава без организатори и водачи. Силно е намален демографския потенциал - част от българите са избити, много от тях са принудени да се изселят. Чрез различни форми на антиосмански съпротиви българското общество притъпява експлоатацията, поддържа жива историческата памет и държи будно българското самосъзнание.

Османското завладяване довежда до масов психологически шок. Нашествениците имат изключително добра стратегия - поетапно завземане на отделните територии, укрепване на властта в завладените земи, изграждане на силна военна организация, централизиране на властта, характерни за номадския и полуномадския начин на живот. Основен проблем в първите десетилетия от османското владичество е физическото оцеляване на българите.

Чуждата политическа власт, непосилният икономически гнет, езиковите и верските различия, дискриминационната политика, политическото и юридическото безправие предизвикват борбата на българите срещу чуждото потисничество. Съпротивата протича през целия период на чуждото владичество и обхваща цялата етническа територия. През първите три века целите на борбата са: опазване на народността, съхранение на нейния демограФски потенциал, противодействие срещу системата на експлоатация, като се намали степента и борба за политическо освобождение.

XVIII ВЕК / ВЪЗРАЖДАНЕ
Българското национално възраждане е период на национално-освободително движение на българския народ от Османската империя. То започва през XVIII век, според някои с първата писана българска история на Паисий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878. Това е период на коренни промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот.

Промените :
-  новобългарското просветно движение и борбата за църковно обособяване. Стремежът е освобождаване на образованието и културата от елинското влияние и поставяне на основите на нова материална и духовна култура. Съществена страна на този процес е борбата срещу гръцката църковна власт за църковна независимост.
-  пробуждане и въстания на българския народ за възстановяване на българската държава. Етническите граници обхващали земите на Мизия, Тракия и Македония, с единен книжовен и говорим език, с обновяващо се общо съзнание и единна културна традиция

КРАЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО
За негов край се приема годината 1878, когато, със Санстефанския мирен договор, България става свободна държава. Но след Берлинския конгрес, за Македония и по-голямата част от Тракия, които остават под турско иго, Възраждането продължава до 1912 година. Тогава тези земи са освободени, ала предадени на Сърбия и Гърция. През Възрожденската епоха започват да се разпространяват сред българските земи стоково-паричните отношения, усилват се стремежите на българите за политическа, църковна и просветна независимост.
 wiki.bg

беше преименувано на Османско (турско) владичество, макар че Владика не е бил турчин, а грък (елин, трак) Представяте ли си тези гърци, които са ни управлявали в църквите, да са били траки? (чичко Гугъл се чуди на тази дума "траки" и я подчертава като непозната), та мисълта ми беше,че нашите турци (нали Местан бил турчин) се възпротивиха на историческото минало на българите и чак извинение искаха от българите. Толкова наглост и пародия от страна на бившите ни поробители, никоя държава не е имала. Но, България не е държава като всички останали, Тя е територия на българите. Територия, която съвремените чужди народи завладява по различен начин и ползите са за нея, а не за бг-държавата. Ето, това вече е позор! А съвремените турци се настаняват у нас законно и чрез т.н. смесени дружества, цели турски имения има вече на наша територия. А и "робството ни" се измерва с минималната работна заплата - която нашите "българи" депутати все още държат на много ниско ниво.

КАКВО СЕ СЛУЧИ на 9 март 1985 г?

Годината е 1985-а. Месецът - март.
Преименуването на българите мюсюлмани вече е осъществено в Родопите, ред е на българските турци. Някои от тях с радост приемат българските си имена, но други...не. Това е причината някои от нахъсаните лидери и агенти на ДС, май да замислят покушение, което по-късно да лепнат на чужд гръб. Днес важни клечки на ДПС (Доган, Местан и др. също са били агенти на ДС),дали не са имали пръст в тази афера?

ДЕНЯТ е 9.III - Ден след празника на жената, влак номер 326 от Бургас за София изпълнява редовното си разписание. Часът е 21,31. Композицията навлиза в гара Буново с две минути закъснение. В едно от купетата на вагона за майки с деца цъка бомба.
Механизмът е прост: стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки „Амонит-6". Забавящият механизъм е от будилник „Слава". Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква детонация. Гледката е жестока.
Кожа, крайници, черва, мозъци и кръв са пръснати по мартенския сняг. Силен тътен, огън, пламъци и писъци са думите, които всички оцелели и свидетели използват, започвайки разказа си за кошмарната нощ. Умират 7 души, две от жертвите са глухонеми деца, на 12 и 13г. - Георги и Стефан. Умират Яворка Петрова, на 38 г., и Емил Николов на 40, Райна Бозукова, на 64, Стилиян Иванов, на 60, и Николай Генков на, 63 г. Тежко ранените са девет, а стресът от преживяното скъсява живота на потърпевши и очевидци.Детската учителка Митка Василева пътува от Карлово с дъщеря си и двама свои приятели - Емил и Яворка. ....
Още истории за взрива на гара "Буново" и как Отечествената партия, а не държавата вдига паметник на жертвите и пострадалите от протурския тероризъм в България четете в новия брой на в. "168 часа".