Блогрол
Постинг
21.05.2010 18:26 -
НЯКОГА НЯКОГА / Недялко Йорданов
Автор: dalida
Категория: Поезия
Прочетен: 2215 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2013 01:29
Прочетен: 2215 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 08.01.2013 01:29
НЯКОГА, НЯКОГА
-------------------------------------------------------------------------------------------
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвено женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички
няма я в нас любовта!
Боже би някъде, някога в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта
весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта!
Недялко Йорданов.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвено женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички
няма я в нас любовта!
Боже би някъде, някога в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта
весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта!
Недялко Йорданов.
Кей Поп Звезда Лиса - Как да Нарисуваме
Рисунчици и Портрети - Корейски Поп Звез...
Три! Отма! Разделям пет на три!
Рисунчици и Портрети - Корейски Поп Звез...
Три! Отма! Разделям пет на три!
1.
анонимен -
Много го обичам това стихотворение.
21.05.2010 18:45
21.05.2010 18:45
Благодаря ти,че ни го припомни.
цитирай
2.
rouzy -
Някога
28.10.2010 05:11
28.10.2010 05:11
много обичах тази песен. Но Емо вече не е между живите, той с неговия състав я правиха и всеки в Бургас я слушаше с удоволствие. "Амазонките" също я свиреха на концерта си. Беше страхотно, тези дами са върхът!Тук в блогрола я има песента от концерта им.Макар че е непрофесионален запис, на микрофон е , пак звучи добре.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
