Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2014 22:09 - Престъпността в реалния живот
Автор: dalida Категория: Политика   
Прочетен: 1311 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.04.2015 09:18


Ефектът „От местопрестъплението“: Как телевизията влияе на престъпността?



Ако не съществуваха ченгета, прокурори и адвокати телевизионният ефир сигурно щеше да бъде много по-постен. През последните 60 години тези професии присъстват постоянно в телевизионната програма.Истинският живот не е толкова спретнат и подреден. Макар мнозина да твърдят, че криминалните сериали са чисто забавление, истинските ченгета и адвокати настояват, че тези предавания превръщат трудните им професии в тежък сизифов труд.

младите хора с голямо удоволствие следят различните криминални сериали и програми по телевизията. Имало голям избор, достатъчно криминални филми: вторият сезон на „От местопрестъплението“, „Закон и ред“, и любимото предаване на много зрители „Криминални архиви“, някои от тях са особени фенове на „Криминални архиви“ и след това проверявали подробностите за разследването на истинския криминален случай в Интернет.


Филмите дават достатъчно кураж на младежите да посягат върху живота на немощни и стари хора, защото са сигурни че трудно ще бъдат осъдени от съдебната система. Така те решават че обирът ще ги направи богати. В крайна сметка, много от тези младежи решават, че ще бъде сравнително лесно да извършат убийство, което да изглежда като нещастен случай, като приложат наученото от телевизията на практика. Има филми като "перфектното убийство",което е като карта към скроеното престъпление. Полицията установява че престъплението е станало случайно, и убийците се измъкват от правосъдието.

Но, в живота няма перфектни убийства. Всяка зло все някога намира своето наказание. Или съвестта на убиеца ще го измъчва години наред и ще го направи психопат, или съдбата ще се намеси и виновния ще плати с живота си,за злото което е извършил. има крими случаи които се прикливат дълги години, но все пак нещо се обърква и деянието излиза наяве. Няма ненаказано зло! Давност за убийство няма!


Уловили признаците на любопитство към крими филмите, филмовите продуценти решили да спечелят някой и друг долар от тези сериали и ги пуснали на малкия екран. „От местопрестъплението“ – телевизионен сериал, който проследява разследванията на екип от криминалисти в Лас Вегас – тръгва на малкия екран в късната есен на 2000 г. и реализира феноменален успех още с първия си сезон. Скоро се появяват и неговите клонинги, чието действие се развива в Маями и Ню Йорк. „Закон и ред“ излъчва поредното си продължение, а междувременно се появяват и още сериали, като „Престъпни намерения“, „Кости“, “ Срещи с Джордан“, „Без следа“, „Забравени досиета“ и „Военноморски специален отдел“, както и предавания от сорта на „Студени досиета“, „Криминални архиви“ и други.

Според статистиките от 2005 г., шест от десетте най-популярни телевизионни сериали са криминални драми и тази тенденция продължава. През ноември 2007 г. „От местопрестъплението“ става номер едно в класациите за най-гледан сериал в Щатите, а неговата версия в Маями се превръща в номер едно за света. Всъщност, „От местопрестъплението“ намеква за съществуването на „Ефекта“ в един от епизодите си, когато шефът на криминалната лаборатория Гил Грисъм казва: „Твърде много криминални сериали дават по телевизията“.

Тези програми до известна степен образоват зрителите в тънкостите на криминалистиката и полицейските разследванията, което от своя страна оказва тризначен ефект върху съда. Проблемът се влошава, когато сериалите са вдъхновени от действителни случаи и си позволяват да смесват фактите с измислици.

Нещастен случай под действието на наркотици:

Форт Уърт щата Тексас

Медицинската сестра Шанте Малард се прибирала една вечер, шофирайки под влиянието на наркотици и алкохол, когато блъснала мъж, който ходел край пътя. Тя споделила това с един неин познат, който се свързал с полицията. При разпита Малард признала, че е блъснала човека, но настоявала, че това е било нещастен случай.

Детективите претърсили дома й и открили нейния повреден Шевролет  в гаража. Предното стъкло било почти избито, а седалката липсвала. Криминалистите се заели за работа и скоро открили онова, което търсели. Кървавите пръски в купето на колата се оказали от Бигс (удареният мъж), както и кръвта, с която било пълно джобчето на вратата. Това не само доказвало, че той е бил там, но различните кървави петна предлагали карта на вероятното развитие на събитията през онази нощ. Един кървав участък очевидно бил причинен от изкашляна на хрипове кръв, а по ръбовете на остатъците от предното стъкло били открити частици от косми и плът на бял човек. Освен това на задната седалка бил открит чук, чийто анализ показал, че е бил използван за разбиване на стъкло. Всички улики говорели, че човекът е заседнал в счупеното предно стъкло на колата и е умирал там в продължение на дълги часове, без да може да се измъкне.

На процеса съдебният лекар, който извършил аутопсията, заявил, че нито едно от нараняванията не говорело за незабавна смърт, което означавало, че Бигс е могъл да оцелее, ако му е била оказана бърза медицинска помощ. Той вярвал, че Бигс се е борил за живота си в продължение на няколко часа, а Малард е могла да използва уменията си на медицинска сестра, за да го спаси. Най-малкото, тя е знаела на кого да се обади за помощ, вместо да го остави да умре и да го захвърли в парка. Но тя просто закарала колата си вкъщи, шофирайки със заседналия в стъклото й Бигс, и паркирала в гаража си, оставяйки човека да умре там. Когато Бигс умрял няколко часа по-късно, все още заседнал в стъклото, тя се обадила за помощ на приятеля си Клит Джаксън. Тя, Джаксън и неговият братовчед захвърлили тялото на бездомника в парка и дори се опитали да запалят колата, в опит да заличат доказателствата.

Малард е обвинена в убийство и осъдена на 50 години затвор, плюс още десет за укриване на доказателства. Двамата й помощници също са осъдени. Не е изненадващо, че този странен случай вдъхновява не само сценаристите на „От местопрестъплението“ (епизод „Anatomy of a Lye“, сезон 2, епизод 21), но и създателите на други криминални сериали. По случая са създадени филмите „Заседнал“/ „Stuck“ (2007, с Мена Сувари и Стивън Риа), и „Инцидент на Хил Роуд“ / „Accident on Hill Road“ (2009).

Правосъдието обаче не съди сценаристи и продуценти - създатели на тези криминални престъпления. В САЩ няма такъв закон срещу създателите на престъпления - писатели, журналисти, сценаристи, продуценти. Никъде по света няма такива закони, които да защитат мирния и спокоен живот на хората.

Симулиране на "пострадали" и "болни" психопати и убийци,след като преседат известно време на "топло". Ето един такъв случай: Истинските престъпници са доста хитри. Те са наясно как да инсценират нещастни случаи, как да измислят подходяща история ако ги хванат, и дори как да симулират заболяване, от което изобщо не страдат. Нека разгледаме един такъв случай.


Белината унищожава ДНК, или поне така казват актьорите, които си играят на детективи. Престъпниците си взимат бележка за това и добавят белината в списъка си за пазаруване. Някои дори включват в него бръснарски ножчета, за да обръснат космите си, и ръкавици, за да не оставят отпечатъци. Нарушителите и потенциалните престъпници гледат с голямо внимание тези предавания, защото искат да разберат как да извършат престъпление без да бъдат заловени. Някои дори се окуражават допълнително от привидната лекота, с която телевизионните злодеи унищожават улики.

Наркоманът Джърмейн Маккини (25 г.) е арестуван край Йънгстаун щата Охайо за двойно убийство, детективите разбират, че той е разчитал на криминалните сериали, за да измисли как да се отърве от доказателствата. Като фен на „От местопрестъплението“ той бил използвал белина, за да измие кръвта от ръцете си, след като убил с лост една 70-годишна старица. После застрелял два пъти в главата нейната дъщеря. Мотивът му очевидно бил да намери пари в дома им, с които да си купи наркотици. Успял да се отърве от повечето улики като измил кръвта навсякъде и изгорил телата на убитите. Освен това изгорил и дрехите, с които бил облечен, и се опитал да заличи всички отпечатъци. Въпреки всички тези усилия, той все пак допуснал няколко грешки. Те го издават и така криминалистите го хващат.

Тенденцията в наши дни е престъпниците да оставят все по-малко следи на местопрестъпленията и да полагат много повече старания да заличат следите си. Въпреки това, техниката, която позволява да се откриват улики, невидими за извършителя, става все по-добра. Някои криминалисти твърдят, че е невъзможно за един престъпник да заличи всичките си следи.

Съществува теорията, че ако не са били вдъхновени от тези сериали, някои престъпници никога не биха станали такива. Възбудата и блясъкът, които съпътстват телевизионните разследвания, могат лесно да провокират един пакостлив ум. Често хора посегнали на други хора не са психоболни. Съвсем нормални са си в ежедневиено, но в един момент нещо в мозъка им прещраква и те стават мнителни и опасни за околните, особено когато притежават огнестрелно оръжие.

Често малките деца притиснати от родителите си за "това може, това неможе" намират "лесното" като им отмъщават чрез кражби, побоища и понякога убийства и тормоз над по-малките деца или животни. Когато се измъкнат невинни, те виждат, че могат да злодействат и да останат ненаказани.
Закона не наказва малолетните престъпления.

Така престъпленията от сериалите оказват допълнително ефект и засилват злото в детските мисли.


Криминалните драми в действителност показват нещата от гледната точка на органите на реда, което би трябвало да доведе до повече осъждания, а не обратното. Това може би означава, че днес хората като цяло се доверяват по-малко на пазителите на закона.


Хората имат навика да конструират истината и, правейки това, реагират силно на структурата на една последователна и ясно разбираема история. Ако един съдебен случай се представи на журито под формата на завладяваща история, нейният сюжет често има повече сила от доказателствата, особено ако се изложи в края на процеса. Същото нещо важи и при разследването: веднъж щом ченгето повярва в шестото си чувство, историята, която построява в ума си, може да има повече сила от фактите. Изглежда тази динамика произлиза от начина, по който работи човешкото съзнание.

Областта на социалното познание се занимава с това как хората обработват информация и си вадят заключения на базата на „познавателни схеми“. Схемата представлява сбор от факти, информация и преживявания, чрез които се обуславя начинът, по който възприемаме и запомняме света около нас. Обработването на информация чрез схеми е повлияно от нашите предразсъдъци, вярвания и начин на мислене.

Силата на възприятието

В един експеримент, проведен през 1992 г. от Виктория Холст и Кати Пездек, са разпитани известен брой съдебни заседатели, за да се установи каква сила имат популярните схващания за често срещани сценарии, като например обир на магазин. Оказало се, че повечето от участниците в експеримента споделят сходна представа за „сюжета“, в който един престъпник прониква в магазин, използва оръжие за да открадне пари, и накрая се измъква с кола. Втората част на опита целяла да изложи същите участници на един примерен процес, разглеждащ подобен обир, в който обаче липсват ключови моменти от „сюжета“: крадецът не прониква с взлом в магазина, не използва оръжие и не взима пари. Въпреки това, когато ги помолили да опишат делото след това, участниците си „спомнили“ точно тези липсващи елементи. Изводът е, че вече придобитите идеи и вярвания се сливат с действителните събития, когато човек се опитва да си спомни познати ситуации.

Ние сме научени от начина си на живот и културата на обществото да очакваме определена ситуация и разчитаме на готови „сюжети“, с които да запълним празнините в нашата памет. С други думи, ние създаваме материал, за да внесем смисъл в историята.


Професор Томас Кида, автор на много статии за взимането на решения, ни съветва да не се доверяваме толкова на преценката си, защото човек има склонността да прави познавателни грешки. Обикновено ние търсим неща, с които да потвърдим идеите си, предпочитаме историите пред статистиките, доверяваме се на паметта си, сякаш тя съдържа видеозаписи на нашите преживявания, и придаваме на съвпаденията много повече смисъл, отколкото имат те. Освен това сме склонни да поставяме диагноза на дадената ситуация, а веднъж повярваме ли в нея е много трудно да се вслушаме в оборващи доводи.

Ние разказваме истории, за да придадем на събитията някакъв смисъл, или за да повлияем на публиката си. Историите се стремят към правдоподобност, или чувството, че „това е начинът, по който се е случило“. В съдебната зала журито изслушва история. Всъщност, заседателите чуват две противоположни истории и трябва да решат коя повече им харесва. Съдът е устроен като двубой на съперници, в който едната страна описва обвиняемия с история, която го представя в благоприятна светлина, а другата страна разказва събитията така, че да наблегне на вината му. Всяка страна иска да „спечели“ и се стреми да съчини такава история, която най-добре да успее да убеди онези, които взимат решението.

Общественият интерес подтиква американския Конгрес да отдели повече средства за криминалните лаборатории, което довежда до по-добри резултати в съдебните зали.
Учените и органите на реда търсят повече възможности да използват лабораторните открития в процеса на разследването. В резултат на това вече има процедури за идентификация на животинска и растителна ДНК, по-добри лазери, виртуални аутопсии и други нововъведения.

Въпреки оплакванията, че криминалните сериали показват несъществуващи техники, това би могло да вдъхнови евентуалното им разработване и да ги превърне в реалност. Научната фантастика отдавна е източник на вдъхновение за бъдещи открития.






Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Регионални
Прочетен: 5376102
Постинги: 1098
Коментари: 4864
Гласове: 28424
Архив