Първият автомобил в София


Първият автомобил с двигател с вътрешно горене пристига в България най-вероятно през 1902 година, когато Министерството на войната закупува кола с бензинов едноцилиндров двигател от 8 к.с. Постпенно автопаркът на държавните институции и частни организации бавно се разраства, а свои лични возила закупуват и по-богати граждани. С това става необходимо да се регулира тяхното движение.

Правила за пътното движение присъстват още в първия Наказателен закон на Княжество България от 1896 година, но те се отнасят за коли и каруци с животинска тяга. На 19 март 1912 година (стар стил) в брой 71 на „Държавен вестник” е обнародван първият „Правилник за движението на автомобилите в столицата”

ПРАВИЛНИКА
В него се разграничават държавни, наемни и частни автомобили. Обществените са на различните институции, частните – на техните собственици, а наемните са карат от шофьори, наети от собствениците, за да предлагат автомобила като такси и така да генерират печалба.

За да се допусне колата до движение, собственикът първо описва в специално заявление всички нейни части, а в декларация, всякакви данни за него – от производител до тегло и за какви цели ще служи. Документите се подават в „градоначалството”, а после техническа комисия преглежда автомобила и преценява годен ли е той за движение.

Сред изискванията към колата са да има две спирачки и, ако е по-тежка от 250 кг., задължително заден ход. Първите български регистрационни номера имат черни букви и цифри върху бели емайлирани метални плочки. Предната е висока 75 мм и широка 45 мм., а задната – 100 мм на 60 мм . Разстоянието между символите е 20 мм......

Не е позволено да се пресича пътят на „погребални шествия, войскови части и други” , а също така колите „не трябва да изпускат в голямо количество пушек и да причиняват голям шум”....Ако шофьорът блъсне и нарани човек, е длъжен да го прибере и да го откара „в най-близката лечебница”....

ШОФЬОРЪТ ДА Е: Лице пълнолетно, здраво, не късогледо и да няма недостатък в ръцете, с добро поведение, трезвено....Трябва да се представят и документи, включително „свидетелство за честност“. Таксиметровият шофьор трябва да бъде порядъчно облечен… не може да бъде по риза без палто или със запретнати ръкави....

СИГНАЛИЗАЦИЯТА - Клаксонът на тогавашните автомобили представлява „една сигнална тръба” със „звука на морските параходи”, която шофьорът надува при „настигане, срещане, задминуване”, включително на добитък, а и при кръстовища, завои и т.н. Задните светлини са „фенер, който нощем осветлява номера и дава червен знак”