Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
23.08.2013 08:12 - Началото - българското радио
Автор: dalida Категория: Технологии   
Прочетен: 4603 Коментари: 1 Гласове:
14

Последна промяна: 09.04.2015 09:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                    НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО РАДИО

                    Начало на радиото в България и Съюз „Родно Радио“



Началото на радиоразпръскването в България е поставено през ноември 1929 г., когато група инженери, начело с техника Георги Вълков построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември 1929 г. в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!”.

В началото на 1930 г.
е видни интелектуалци, общественици и инженери - радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио”. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започват редовни предавания през юни 1930 г. Предавателят е инсталиран на втория етаж на сградата на улица „Бенковски” № 3 в столицата. Излъчванията са 2-3 пъти седмично, по няколко часа на вълна 329 м. (912 kHz). Освен в София, излъчванията се чуват и в Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен. През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик (внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид - инженер, практикувал и в Радио Виена) построяват нов предавател, излъчващ на вълна 319 метра или 940 kHz, първоначално с мощност 50 вата, по-после увеличена на 400 вата.

След 15 юни 1930 г. започват да се предприемат първите опити за радиоразпръскване с българска държавна радиостанция. Това става по нареждане на министъра на ЖПТТ Петко Стайнов, като се използва специално пригоден за излъчване на говор и музика радиотелеграфен предавател с два киловата мощност, настроен на дълга вълна 2850 м. или 105 kHz. Така, през 1930 г. в България работят едновременно две радиостанции - общественото „Родно радио” и държавния предавател, наречен още тогава „Радио София”. По-късно през същата година се провежда конференция по въпросите на радиоразпръскването, която завършва с извода, че трябва да се започне работа по изграждането на мощен български радиопредавател, специално предназначен за радиоразпръскване.
През юни 1931 г. предаванията на „Родно радио” стават ежедневни и траят по около три часа. Радиостанцията започва редовно да се обявява като „Радио София”. Освен забавна, танцова и народна музика, радиото излъчва и реклами, борсова информация, беседи и новини от бюлетина на БТА. В началото на 1931 г. се излъчват първите детски предавания. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир е „Вампир” на Антон Страшимиров (1932 г.), а в края на 1933 г. е излъчен и първият „Час за селото”. С голям интерес се слушат и преките предавания на различни концерти, тържества и литургии и прочие.


На 15.01.1934 г. на Международната конференция в Люцерн, Швейцария, България получава три честоти за радиоразпръскване: 352.9 м. за София, 235.1 м. за Варна и 214 м. за Стара Загора. На 25 март 1934 г. е пуснат в експлоатация нов по-мощен предавател, разположен в квартал Павлово. Той излъчва на вълна 252.8 м. (1187 kHz) и покрива голяма част от страната. На 1 юни 1934 г. е назначен и първият щатен говорител - Петър Витанов, след това преназначен и в държавното Радио София, където работи до 30 септември 1944 г. и става първият български професионален говорител.

През септември 1934 г. „Радиоклуб Варна” започва първите пробни ежедневни програми на "Радио Варна". На 9 декември 1934 г. се състои и официалното откриване на „Радио Варна”. Програмата се излъчва на вълна 235.1 м., като през времето, когато няма варненска програма се излъчва програмата на „Родно Радио” от София, предавана по телефонна линия.
 
 
Държавното „Радио София“ и първата българска радиомрежа

На 25.01.1935 г. Цар Борис III подписва Указ,
с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на „Радио София” е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик. В екипа му са Димитър Ненов - музикален уредник, Йордан Стубел - завеждащ литературно-драматичните предавания, Александър Джаджев - завеждащ информационните предавания, Есто Везенков - завеждащ професионално-стопанския отдел, д-р Васил Спасов - завеждащ народната музика, инж. Иван Ганчев - завеждащ студията, инж. Неделчо Узунов - завеждащ предавателите, Стефан Янчулев - уредник на спортния отдел, и Здравка Добрева - предавания за семейството. Говорители - Мария Попова, Петър Витанов, Венча Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова и Невена Куманова. Създава се радиопрограмна служба. Първи уредник на дискотеката на грамофонните плочи на Радио София е музикантът Любомир Романски.

На 21-ви май 1936 г. трите радиостанции
едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.
На 17 ноември 1937 г. са осъществени първите пробни предавания на новият радиопредавател край село Вакарел.
През 1938 г. започва строеж на нова сграда на "Радио София" на булевард "Драган Цанков" № 4, в тогавашната вилна зона на София.

През 1942 г. сигналът на службата "Точно време" от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по "Радио София". През зимата на 1943-1944 г. по време на английските бомбардировки над София, бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан. Екипът на Радио Варна също е евакуиран - в близкото село Игнатиево.
На 5 март 1943 г. почива Сирак Скитник и на негово място за няколко месеца директор на Радио София става Йордан Стубел. След него директор е писателят Константин Константинов.


              „Радио София“ след 9.IX.1944 г.

Рано сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по „Радио София” прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналият се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт. На втори август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо - указание до Карло Луканов. В него четем: „Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията …” Директора на Радио София до 1944 г. Йордан Стубел, директора на Радио Скопие Есто Везенков и известният говорител на радиото по царско време Петър Витанов са осъдени от Народния съд като „врагове на народа” и изпратени в трудов лагер.

След 1944 г. националният предавател край село Вакарел започва да се нарича „Предавател Христо Ботев”, също като коминтерновската станция „Христо Ботев”. Поради липса на резервни части, този предавател работи с половин мощност - около 50 kW, а предавателите във Варна и Стара Загора с номинална мощност 2 kW, работят с едва едва 1/3 от мощността си. През 1945 г. група ентусиасти, под ръководството на инж. Георги Несторов, започват опити за конструирането на нов предавател на основата на стария еднолампов предавател от времетона „Родно радио” в софийския квартал Павлово. С помощта на съветски резервни части, през 1946/1947 започват първите опитни предавания на така неречения „предавател София II”. На 15 март 1948 г. той влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 395 м / 760 kHz с мощност 15 киловата. Така е поставено началото на Втора програма на Радио София.

В края на 1944 г. България преминава на страната на съюзниците и Българската войска заедно със Съветската армия участва в сраженията с германските войски на територията на Югославия и Унгария. Новото българско правителство и Министерството на отбраната създават късовълнова радиостанция „Фронт и Родина”, по подобие на московската „Фронт-Тил”. До края на военните действия през 1945 г., радиостанцията излъчва съобщения за намиращите се на фронта български воѝни, поздрави от техните близки, както и вести от фронта. Радиостанцията се намира на площада с колелото на трамвай № 2, зад Радио София. След войната техниката и екипите на „Фронт и Родина” се прехвърлят към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина”, а предавателят е наречен „Родина” и започва редовни излъчвания на 12 европейски езика. На 18 декември 1948 г., в чест на V конгрес на БКП, преработен заработва с нова мощност от 3 kW. Тогава започва да се използва и наименованието „София III” за късовълновия предавател на Радио София.


През 1950 г. главната дирекция за радиоразпръскване сключва договор с унгарската фирма „Standard” за ремонтиране на „Предавател Христо Ботев” - Вакарел. На 24 февруари 1954 г. съоръжението е пуснато в редовна експоатация с възобновена мощност от 100 kW. Основно са ремонтирани предавателят на къси вълни „София III”, който след декември 1951 г. работи с 15 kW мощност и предавателите на районните радиостанции - от 1951 г. Радио Стара Загора излъчва с 20 kW, а от 1952 г. Радио Варна с мощност 10 kW. Междувременно, през 1952 г. Съветският съюз построява нова радиопредавателна станция на къси вълни край село Столник, а през 1956 г. от ГДР е доставен и пуснат в експлоатация нов предавател, излъчващ на вълна 506 м / 594 kHz за района на град Плевен с мощност 60 kW.

На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио София за първи път прозвучава сигналът на Съветското Радио, последвам от думите: „Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна Република България …” Оттук нататък дълги години Радио София ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио Москва.

На 2 юли 1955 година край Пловдив започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков” - така се слага началото на „Радио Пловдив”. През 1957 г. започват редовните програми на Радио София на испански език, а от 1959 г. програмите на турски език започват да се транслират чрез нови предаватели в Шумен и Кърджали. През 1955 г. започва работа нов радиопредавателен център в местността Боровец край Варна. Там са монтирани един средновълнов предавател „Tesla” - 30 kW и един късовълнов предавател, също „Tesla” - 18/30 kW. През 1959 г. обема на програмите, излъчвани от двете програми на Радио София, предавания за чужбина и регионалните станции е средно 50 часа в денонощие.


                      1960 г. - начало на Българското радио


На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина. На 3 март 1960 г. е създаден естраден оркестър на Българското радио и Българската телевизия, негов пръв диригент е Емил Георгиев. През 1961 г. оркестърът към Радио София е преименуван в Симфоничен оркестър на Българското радио и телевизия.

През април 1961 г. започват първите УКВ радиопредавания в България, чрез предавател, излъчващ в София на 67.28 MHz. VIII конгрес на БКП през ноември 1962 г. взима решение до края на четвъртата петилетката да се изгради национална предавателна мрежа. С постановление № 88 от 11 юли 1963 г. е създадено държавното предприятие „Радио и телевизия” към Министерство на съобщенията. То има за задача поддържането на всички радио- и телевизионни обекти в страната, развитие на покритието на страната с радио- и телевизионни програми и на радиорелейната мрежа. На 22 декември 1964 г. е прието Решение на Политбюро на ЦК на БКП „За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия”, с което е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио” към Министерство на културата.

От 1962 г. се въввежда трета програма УКВ програма.През 60-те започва изграждането на националната предавателна мрежа, първите по-големи обекти от която са РРТС връх Ботев - 1965 г., Франгата - Варна - 1966 г., РРТС Слънчев бряг - 1967 г., РРТС Петрохан - 1968 г., РРТС връх Виден - 1969 г., РРТС Стръмни рид - 1970 г.През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо е музикално-информационият „от 6 до 8”. През 1966 г. се появява и седмичното предаване „Хоризонт - радиостанция на младежта”, излъчвано всеки вторник по I-ва програма на радиото. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта” и „Супер събота”. През 1966 г. Столник, Вакарел, Павлово, Плевен, Благоевград, Пловдив, Варна, Стара Загора През 1969 г. на УКВ 4.20 м / 71.45 MHz за района на София започват излъчвания на III-та програма на Българското радио.



   1971 г. - Програма Хоризонт, Програма Христо Ботев, Програма Орфей

През октомври 1970 г. започва да се излъчва всекидневната рубрика „България - дела и документи”. Предаването започва всяка сутрин в 7:15 с възрожденската песен „Откак се е, мила майно ле, зора зазорила …” и дълги години представя събитията, случили се на този ден, в силно патетичен стил.

От 4 януари 1971 г. I-ва програма на Българското Радио носи името „Хоризонт”. Новата програма е информационна и музикална. Музиката присъства чрез всички стилове, форми и жанрове. Ясно е изразен акцентът върху забавната музика, чиито изпълнения в програмата са конструирани така, че да хармонират със силния информационен поток. Програмата е разделена на блокови предавания от по няколко часа. Новините на „Хоризонт” се излъчват на всеки час, а традиционно в 20:30 ч. е Централният осведомителен бюлетин на Българското Радио.

II-ра програма е наречена „Христо Ботев”, а III-та програма - „Орфей”. Новата литературно-музикална програма има стремежа да срещне своите слушатели с по-сложните естетически изяви и проблеми в изкуството. На 28 май 1971 г. по програма „Орфей” за първи път в България се излъчва стереофонично, като предаванията първоначално са само в неделя, от 18:30 до 19:30 ч.

На 7 юни 1971 г. с указ на президиума на Народното събрание Главна дирекция на Българското радио и телевизия при комитета за култура се преобразува в Комитет за телевизия и радио (КТР) при Министерски съвет.

През 1972 г. е открита новата сграда на Българското радио в София, на булевард „Драган Цанков” № 4, точно до старата, построена през 1942 г. Проекта на новата сграда е на арх. Георги Стоилов. През същата година започва да се излъчва седмичното предаване „Разговор с вас”. Това е един от първите опити, вместо говорителите, пред микрофона на радиото да застанат журналистите, с актуалните за деня проблеми, поднесеи с искреност и емоционалност. В следващите 25 години, всеки петък между 16 и 19 часа, водещата Божана Димитрова става една от емблемите на Българското радио.

На 1 февруари 1973 г. е открита регионалната радиостанция „Радио Шумен”, а на 11 декември същата година и „Радио Благоевград”. На 9-ти септември 1974 г., в чест на тридесет-годишнината от „социалистическата революция”, започват денонощните излъчвания на програма „Хоризонт”.

През 1977 г. е открита IV-та програма на Българското Радио - „Знание”. Новосъздадената програма има образователен профил и излъчва ежедневно от 10 до 12 часа и от 14 до 16 часа на УКВ вълните на трета предавателна мрежа „Орфей”.

През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията „Преди всички”, „Добър ден”, „Неделя 150”, „Хора, пътища, автомобили”, „Спорт и музика”, станали емблематични за Българското национално радио. На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България - „Нощен Хоризонт” с водещи тогава Константин Тилев и Петър Пунчев, днес управители на Радио FM+. Още от първото предаване работят отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат свободно и спокойно да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни. Първото излъчване на обедният информационен блок „12 плюс три” е на 4 януари 1989 година.

                 
Българското радио след 1989 г.

На 06 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. През 1991 г. е приет и Закон за радиото и телевизията, а от 24 март 1992 г. името на „Българското Радио” е променено на „Българското Национално Радио”. На 10 септември 1996 г. в бр.77 на „Държавен вестник” е обнародван Закон за радиото и телевизията, който регламентира Българското Национално Радио (БНР) като национален автономен информационен и културен институт.

В края на 90-те години Българското Национално Радио се стреми да отговори на очакванията да бъде модерното обществено европейско радио. Въпреки появилата се конкуренция от много частни радиостанции, програмите на националното радио продължават да са лидери по слушаемост в цялата страна. Всички студия на радиото са преоборудвани по най-високи технологични стандарти, а УКВ мрежите на радиото се разгръщат, за да достигат до максимален брой слушатели с отлично качество. През 1998 г. Радио Пловдив става първото българско радио, излъчващо на живо по интернет, а по-късно през същата година стартира и 24-часовото излъчване на програма „Хоризонт” на живо по интернет, както и предаванията по интернет на „Радио България”.

На 6 февруари 2001 г. регулаторният орган НСРТ избира поета и преводач Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. Бориславов влиза на новото си работно място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 г. и.д. директорът на програма „Христо Ботев” Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на Иван Бориславов. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона Иван Бориславов получава инфаркт и е приет по спешност в „Пирогов”. На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композитора Александър Бързицов. Следват уволнения, новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио. На 4 април Върховния административен съд (ВАС) обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май НСРТ избира с консенсус Поля Станчева за нов генерален директор на БНР.

На 11 Май 2007 г. Съветът за електронни медии избра Валерий Тодоров за генерален директор на Българското национално радио. Точно в 00:00 часа на 07.07.2007 година започнаха експерименталните излъчвания за региона на столицата на новата програма на БНР „Радио София”. В 12:00 часа на 22 януари 2009 г. бе открита регионалната радиостанция на БНР във Видин. На 31 май 2012 г. се състоя и официалното откриване на БНР Радио Бургас.

През 2008-2010 г. Българското национално радио значително разшири покритието си в обхвата на Ултракъсите вълни, като включи в действие над 60 нови предавателни станции в сялата страна. На 6 април 2010 г., с цел оптимизиране на разходите си, БНР съкрати голяма част от предавателите си на Средни вълни.
На 19 юли 2012 г. стартира интернет-програмата на Радио Бинар. Новият глас в модерната дигитална среда се излъчва онлайн чрез сайта www.binar.bg по три музикални канала, като предстои те да станат седем. Част от предаванията на се излъчват и чрез уеб-камера.


Автор на статията: Михаил Щербак (Predavatel.com), по материали от:
Божидар Методиев - „70 години Българско Национална Радио”, www.bnr.bg , 2005 г.;
проф. Веселин Димитров - „История на радиото в България - краят на XIX век - 1944 г.”, Витраж - София, 1994 г.;
Списание „Сердика”, Вестник „Радио Преглед”, „Радио-телевизионен преглед”, „Телевизия - Радио”
 

Радио Хоризонт
http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr_horizont




Гласувай:
14


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kozme - В същинското начало
24.08.2013 20:57

От 2 юни 1896 г., когато Гуелимо Маркони получава британски патент № 12039 за: „Усъвършенстване в предаването на електрически импулси и сигнали, както и за апаратура за тази цел”, до създаването на Националната радиоразпръсквателна компания (NBC- National Broadcasting Campani) през 1926 г. в САЩ, изминават ни повече, ни по-малко, а точно 30 години.

Началото на радиоразпръскването е поставено. В този период има няколко важни дати, които заслужават да бъдат отбелязани. „През 1900 г. Маркони получава патент за метода, чрез който радиооператорът може да избира желаната дължина на радиовълната. Дотогава първите радиоприемници ловят едновременно всички честоти. Благодарение на патентованата по-късно от Лий де Форест триодна лампа (25 октомври 1906 г.), която дава възможност да се улавят, излъчват и засилват сигналите, концертът на Енрико Карузо, изнесен на 13 януари 1910 г. в Метрополитен опера в Ню Йорк, е чут на 20 километра навътре в морето.

Друг забележителен момент в радиоразпръскването е получаването на радиосигнал SOS на 15 април 1912 г. в опит да се спаси потъващият кораб „Титаник”.

Радиолюбителите са първите хора, които разбират потенциала на новото изобретение и започват да го използват за двупосочна размяна на информация. На по-късен етап те излъчват музика и новини, без да очакват отговор от своите слушатели, но експериментите им са много далеч от истинското възприемане на радиото като медия. Известни са и усилията на инженер Франк Конрад, който през 1916 година предава редовно новини и музика от своя гараж, но това отново са само опити да се промени ширещото се дотогава използване на радиотелефонията като способ за комуникация между две точки. Франк Конрад прави поврат в мисленето и успява със своите опити да убеди ръководителите на фирмата „Уестингхауз Електрик Къмпани” от Питсбърг, че истинският потенциал на радиото е в използването му като масмедия. Въпреки преместването на „студиото” на Конрад от гаража му в заводите на „Уестингхауз”в Питсбърг и незабавният успех, това все още не може да бъде възприемано като начало на летоброенето на радиото в Америка.

http://ebox.nbu.bg/mk10/index2.php?id=ne2/b/3.%20Ralica_Filipova_red.htm
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6157787
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29446
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031