В три без петнайсет той се появи, двамата седнахме в кухнята и аз отворих по една бира.
- Къде е тя?- попитах.
- В къщата- отвърна той.- Минах оттам, за да й се обадя. Да проверя дали всичко е наред.
- Наред ли е всичко?
- О, да- каза той.
Замълчахме. Лицето му не издаваше нищо. Но определено имаше нещо.
- Какво има?- попитах.
- Мисля, че тя има нов мъж в живота си- каза той.
- Кой?
Той внимателно разгледа етикета на бирената бутилка.
- Как така правят немска бира в България?- попита.
- Нищо не е такова, каквото изглежда- отвърнах.- Кой е новият мъж?
Той се усмихна. В усмивката му винаги имаше нещо слънчево. Появяваше се внезапно и изчезваше също толкова бързо, но изглеждаше съвсем искрена.
- Аз- каза той.
Помълчах малко, после казах:
- Боже господи.
- Аха- съгласи се той.- Каза, че я привличам още от деня, в който ме видяла за пръв път.
- Сигурно всички се чувстват така- вметнах.
- Много ясно- каза той.- Каза още, че се опитала да не се поддава на чувствата си, но не можела да им устои. После ми предложи сношение
   Не коментирах.
- Казах й, че в четвъртък гледам да не правя такива неща- продължи той.- За да си почина за уикенда.
- Тя как го прие?
- Това малко я разтърси- отвърна той. - Но не се отказа, а настоя утре да вечеряме заедно.
- Какво иска?- попитах.
- Намекваш, че не изпитва искрени чувства към мен?- учуди се той.
- Маже и да го казва искрено, но отдавна не го е правила от любов.
- Сигурно отдавна не познава мъж като мен- предположи той.- Каза ми също, че има една мечта и иска да я сподели с мъж като мен- достатъчно силен, за да вярва в мечтите й, за да ги осъществи.
- Аха- съгласих се аз.- Ти си точно такъв.
- После ми разказа за бизнес- мечтата си и как всички се опитвали да й попречат и непрекъснато я предавали, но тя нямало да се откаже и трябвало само да бъдем щастливи заедно и да се подкрепяме.
- А спомена ли нещо за мен?- попитах.
- Да- отвърна той.
- Че вече обича теб повече от мен?
- Ами не го каза с тези думи, но останах с такова впечатление- отвърна той.
- Как по- точно?
- Помоли ме да те убия- отвърна той.
Отпих от бирата си.
- Ето какво иска- въдъхнах.
- Така изглежда- съгласи се той.- Плюс това, естествено, е влюбена в мен.
- Обясни ли ти защо иска да ме убиеш?
- Каза, че не я оставяш на мира. Че се опитваш да я контролираш, както го е правил баща й, че не й даваш да порасне и да осъществи мечтата си.
- И какво, ти нави ли се?- попитах.
- Казах й, че ще го обсъдим на вечеря.
- Значи още не си решил?- настоях.
- Всъщност вече съм решил- отвърна той.- Не мога да те убия. Няма да остане никой, който да ме търпи.
- И това е вярно- въздъхнах.- А попита ли я защо просто не се разведе, вместо тези сложни неща?
- На вечеря- ухили се той.