Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2022 16:00 - Николай Гочев. Що е реторика
Автор: virtu Категория: Тя и той   
Прочетен: 1476 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Горгий е сицилийски ретор, посланик на своя град Леонтини в Атина. Разговорът се води в дома богатия атинянин Каликъл. 1. Сократ пита Горгий що е реторика. Той отговаря, че това е убеждаване чрез слова (logois/λόγοις). Дали ораторът е специалист в някоя област на знанието (математика, медицина) и убеждава относно неща, влизащи в нея? Не, но ораторът е способен убеждава кого да е по въпрос от кое да е изкуство, и го прави по-добре от специалистите в това изкуство. А да не би, казва Сократ, ораторът да е способен единствено да се преструва, че познава разни изкуства? Горгий отговаря, че ораторът не е специалист по нищо, но е познавач на най-важните неща в човешкия живот (каквото е справедливото). А ако някои оратори действат несправедливо, това защо е? -- пита Сократ. Би трябвало, ако познават справедливото, да са справедливи (ако не са съвсем лоши хора). 2. Пол предлага на Сократ да каже с какво, според него, се занимава реториката. Сократ започва така. Едни изкуства служат за доброто на душата, а други -- на тялото. Грижата за тях става на два етапа - първо, залагат се основите на доброто им управление, и второ -- лекуват се болестите и се ограничават несправедливостите. Ето имената на изкуствата - за тялото това са гимнастиката и медицината, а за душата - законодателството и правосъдието. Тези четири дейности са основани на знание и се грижат за здравето на тялото и душата (и при индивида, и при обществото). От друга страна, съществува една човешка способност, която Сократ нарича "ласкателство", и чрез която се действа сякаш със същата цел, но в действителност само заради приятното (удоволствието). И така се появяват други четири дейности, наподобяващи първите. Но те не са основани на знание (и затова не са изкуства), а само на опит (угаждане). Това са козметиката, готварството, софистиката и реториката.

1. И какво от това, че ораторът ласкае слушателите си? - пита Пол. Това пречи ли му да бъде силен в държавата си и щастлив в частния си живот? Нали силен е онзи, който постига, което желае? - пита Сократ. Ако говорещият е неразумен, как ще постигне, каквото желае? Несъмнено всеки желае доброто. Но как ще стигне до него човек, който не го разпознава? Сред хората, казва Сократ, най-нещастен е извършилият тежки престъпления и останал ненаказан; а най-щастлив - онзи, който нито е понасял страдания, нито е извършвал престъпления. Добрата реторика служи за това, да убеждава престъпниците (и съдиите) в ползата от наказанията. Сократ пита Пол дали е съгласен, че несправедливото е грозно. След като Пол се съгласява, Сократ му обръща внимание, че грозното в човешката душа я влошава - разболява я и я поврежда. Значи човек с такава душа не може да бъде щастлив. Значи несправедливостта води човека към нещастие. 2. Каликъл, който се намесва в разговора, оспорва твърдението на Сократ че насилието и изобщо несправедливостта са нещо грозно и лошо. Всъщност, казва той, независимо от разпространеното мнение, те са нещо полезно и добро за човека, тъй като му доставят всякакви удоволствия. Сократ похвалва смелостта на Каликъл и се заема да обсъди казаното. Силният не е ли разумен? Ако е, защо би трябвало да желае всякакви удоволствия? Би трябвало да желае само полезни удоволствия. А кои са те? Не са ли тези, които ни придвижват към здраве (което именно е доброто за тялото и душата). Значи приятното не е толкова важно, колкото изглежда на Каликъл. Събеседниците поглеждат към историята на Атина, и Сократ се усъмнява, че Атина някога е имала добри държавници. Темистокъл и Перикъл, примерно не са били добри държавници - защото само са увеличавали могъществото на града, смятайки, че това е доброто за него. 3. Добре би било, мисли Сократ, ако тези размисли бъдат подкрепени и с вяра за съдбата на душата след смъртта. И разказва, как се е променил начинът за съдене на душите в отвъдното. Най-напред хората са били съдени в деня на смъртта си (докато са били още в тяло) и от хора като тях. После обаче, по решение на Зевс, съдът бил преместен след смъртта им, а съдии станали трима полубогове, синове на Зевс (Радамант, Минос, Еак). По време на съда те и не знаели, чия е душата, която съдят. По този начин се избягвало лицемерието - както от страна на съдиите, така и от страна на съдените - тъй като съдените пък не знаели деня на смъртта си и били заварвани от нея неочаквано, неподготвени. А след съда едни от душите отивали на Острова на блажените, а други - в Тартара. * Главната част на лекцията, прочетена на аудиторното занимание, може да се види на:

http://homoviator-bg.net/?p=114

 

 Това е предварителната част от четвъртата лекция (3 април, 2013) в избираемия курс "Неоплатонизъм и християнство". Софийски университет "Св. Климент Охридски", Магистърска програма "Антична култура и литература".

https://www.youtube.com/watch?v=6xHa3cszOdc&list=PLMLCCRLu4HVUjZQ04B4K_yeP5scCWpKPk&index=7

https://www.youtube.com/watch?v=Cq64JkuBQZE&list=PLMLCCRLu4HVUjZQ04B4K_yeP5scCWpKPk&index=8

 








Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: virtu
Категория: Тя и той
Прочетен: 1925647
Постинги: 1141
Коментари: 1583
Гласове: 9311
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031