Б И З О Н Е

                      



Град Бизоне е основан през V век пр. н.е. от гръцки колонисти разположили се на платото на нос Чиракман. През III – II век пр. Хр., временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея и Синопе, Египет и други. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан, поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. През втората половина на I век пр. н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града. За съжаление мястото, на което се е намирал, е твърде неблагоприятно от гледна точка на опасностите от природни бедствия. В резултат на геофизични изследвания е установено, че тази територия попада в зона със сеизмична (земетръсна) сътресяемост от IX степен по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник. В акваторията на около 10 км. югоизточно от нос Шабла има два епицентъра на земетресения с магнитут М>7 по скалата на Рихтер. Освен това тази на територията има опасно свлачище, което перидично се активизира. Фундаментът на свлачището е наклонен към морето.Това е твърде неблагоприятно съчетание!


През I век преди новата ера, гореспоменатите епицентри са предизвикали разрушително земетресение, при което е бил разрушен град Бизоне. Но най-големите поражения са били поради това, че земетресението е предизвикало активизиране на свлачището, в резултат на което земята (почвата), под град Бизоне се е свлякла към морето, навлязла е навътре и така градът се е озовал на морското дъно. Така древният град Бизоне е изчезнал от земния облик! Поради това хората, занимаващи се с подводна археология, са намирали много исторически паметници в акваторията пред пристанището на днешния град Каварна. Съвсем не случайно град Каварна е изграден на значително разстояние от морето. Явно хората са се поучили от гореописаното природно бедствие!

      
             

В ДРЕВНОСТТА....
град Бизоне е бил възстановен под същото име и бързо се издига и процъфтява. Селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VII век, а след това продължава да съществува под името Карвуна.
През средновековието селището се развива значително, като през XIII-XIV век достига своя най- голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. Той е значителен икономически и културен център през античността и средновековието с богати и разнообразни културни останки- крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради. Тук са открити пищно украсени предмети- монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др. През XV-XIX в. средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени древна баня, средновековен некропол, мост, чешми, християнски църквички, множество надписи. Носът е отделен от града с ивица, широка едва 1-2 m. Според К. Шкорпил, укрепителната система на Бизоне е наподобявала тази на нос Калиакра. Имала е три защитни пояса, като най- външния бил на 1185 m., от края на полуострова в западна посока и го прегражда в права линия между стръмните му склонове, непосредствено западно от голямата могила известна като "Чаракма могила", на надморска височина 128.72 m. Съоръжението се състои от дълбок ров и насип от източната му страна. Изграден е по времето на Първата българска държава.



Според досегашните проучвания, най- ранното укрепяване на източната част на полуостров "Чимакман" е било предприето през ранно- византийската епоха и е в пряка връзка с преместването на Бизоне горе на платото. Укрепената площ на изток от третия пояс е около 25 дка. Крепостната стена има неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Откъм югозапад към морето е нямало крепостна стена. От останалите страни, стената следва ръба на платото. Достъп в укрепената територия се е осъществявал от запад, през порта изградена в късата отсечка, преграждаща шийката между платото и останалата част на полуострова.
Крепостния зид тук е имал дебелина от 1.8 m, като лицевата страна е оформена от добре обработени дялани камъни, с пълнеж от ломени камъни, споени с червен хоросан. Имало е и четириъгълна кула, охраняваща входа откъм юг. В градежа на основата е регистрирана твърде рядко срещаната през този период употреба на дървени скари от надлъжно и напречно поставени дървени греди. По трасето на зида са регистрирани 3 малки четириъгълни плътни кули, потерна и една двураменна стълба, водеща до бойната платформа. В западния край на северната крепостна стена, близо до връзката и със западната крепостна стена, е била проучена частично запазена голяма постройка с дължина повече от 19 m и дебелина на зидовете 2.4- 3.2 m., издаваща се пред фронта на отбранителната линия.


Градът бил обграден с дебели 2.5 м., стени.По- дългия зид започвал от морския бряг и следвал в северозападна посока. По трасето му били издигнати U- образни кули. Те се издавали до 8 m навън и имали вътрешна ширина около 6 m, а дебелината им била 2 m. Пак тук е била открита и порта. Другия зид се е издигал в югозападна посока нагоре по склона и се е свързвал с най- издадения на север ъгъл на укреплението. Това предградие също е изградено през ранновизантийския период. До вътрешната крепост в момента има два пътя. Единият почва от село Божурец, минава и през трите укрепителни пояса. Достъпен е за автомобили с висока проходимост, а може би и за леки автомобили. Другия тръгва от пристанището на запад, като е трудно да се установи точно къде е поради гъстата растителност. Да се търси максимално на юг към морето, някъде зад силозите. Удобен е за пешеходци и за автомобили с висока проходимост, ако собствениците не държат на боята, защото има много клони. Пътят се изкачва директно пред третия най- вътрешен пояс. По всяка вероятност това е древния път от пристанището към града.

Много интересна и полезна информация- поздравления!

Благодаря ви сърдечно за оценката!