Прочетен: 17154 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2015 15:26
ЕДНА ЖЕНА МИНА ОТТУК
Една жена мина оттук. Една жена мина през Долината на Струма и Лъките на реката Елешница.
Никой не я очакваше.
Освен един мъж и една жена. Приятели от Блога.
И стана чудо.
Хората разбраха, че минава тази жена. Видяха я. Почувстваха я, развълнувани и изненадани.
Тя мина като природно чудо, като вихрушка, като чудно видение, като неочакван слънчев лъч в мрачния ден, като добрата фея от детските мечти, като приказка чудна. Красива, усмихната, лъчезарна...
Прозорците се отвориха.
Вратите се отвориха.
Сърцата трепнаха.
Хората излязоха на улиците да я видят.
Тя им се усмихна.Дружелюбно, слънчево, доверчиво ...
Небето се отвори. Сърдитите и намусени облаци избягаха, скриха се в мрачните им скривалища.
Тя мина като добрата фея над Струмската долина, над Долината на приказната река Елешница, през митичните села Пастух, Четирци, Друмохар, Ваксево, Църварица, почти до Черната скала на границата с Македония и после отново през Друмохар, Еремия, до Невестино.
Селата бяха заспали в някаква летна дрямка.
Тази жена ги събуди.
В първия миг хората гледаха малката група непознати пришълци подозрително и почти враждебно.Като вероятни крадци,обирджии и злосторници.В граничния,усамотен регион, непознатият човек е съмнителен по начало.
Но когато непознатата жена изкачаше от джипа, с нейнните накачулени фотоапарати, и ги заговореше с магичната си усмивка и откритата си доброжелателност, хората спираха и първоначалното недоверие рухваше за секунди.
Чудеха се, омайваха се, от тази млада, красива жена, която ги заговаря и която ги пита за неочаквани неща.
Може ли да види старите им носии?
Пазят ли ги?
Какво са те за тях?
Странни, неочаквани, но толкова мили въпроси!
Най-удивителното бе, когато разбираха, че тази млада, красива жена, е прекосила цяла България - от Русе до македонската граница, за да ги попита за старите им носии.
Кой ще те попита днес за тези неща?
Никой.
Миналото е умряло.
Сегашността е мръчкава. Бъдещето е тъмно.
И изведнъж тази невероятно слънева жена, изникнала сякаш от сънищата и приказките.
Някои пазят старите носии и спомените. За хората на селския мегдан,за сватбите и празниците.
Други притеснено и с небрежна откровеност отговарят:
Старите носии? Кого интересуват те днес? Кому са нужни?
И се впечатляват, че тази непозната жена се интересува за младостта им. За отшумелия живот,за който реката Елешница разказва,за делниците и празниците. За възторзите, надеждите и призрачните очаквания. За емоциите и красотата на отминалите времена.
Тази жена мина като щафета на радостна изненада, като божи пратеник, като утешение – от село на село, от махала на махала, от дом на дом.
И всички я обикнаха, влюбиха се в нея от пръв поглед.
Тази жена мина оттук като видение от неумиращата младост, като красив спомен от детството и младостта,като сън за други времена, като неизтляващата жар на любовта.
Тази невероятна жена.
Цанка Велева. Звездичка.
Тагове:
Мрачно е в душите на хора, смятащи, че п...
Траки = Славяни = Българи
Благодаря ти от сърце за всичко - и за този разказ, и за гостоприемството, и най-вече за приятелството! Колко хубаво е, когато се познаваш с един човек виртуално и ти е станал близък чрез това, което пише и разказва, но още по хубаво е когато се видите на живо! Разходката из Пастух много ми хареса! И хората на Пастух също! Невероятни са и отворени! Първоначално нямахме намерение да ходим към селата към границата, но се радвам, че се разходихме натам. А ти имаш дарбата да го разкажеш по начин, по който няма как да го види човек. Трябва да го усети, почувства, преживее.
Поздрави на всички, с които се запознах в Пастух!
Думите са малки, сиви врабчета. Те не могат да летят по-високо в небето, но са истински.
Браво на вас! Поздрави!
Дерзай момиче!
Ще се радваме на всичко с което ни запознаваш, защото то е много ценно!
Поздрави!
30.08.2014 09:03
А хубостта на носиите ни ... безкрай е тя, безкрай на цветове, светлини, ликуване, душата на българина ... от едно време. А може би и днес ... Хубаво е, че има хора като Звездичка!
Поздрави, Санде!
Браво на вас! Поздрави!
***
Звездичка! Тя е!
Дерзай момиче!
Ще се радваме на всичко с което ни запознаваш, защото то е много ценно!
Поздрави!
***
Тези, които не я познават не знаят това.
***
Тя е Вселена!
Колко красиво и точно сте го казали!
Поздрави от Пастух!
А хубостта на носиите ни ... безкрай е тя, безкрай на цветове, светлини, ликуване, душата на българина ... от едно време. А може би и днес ... Хубаво е, че има хора като Звездичка!
Поздрави, Санде!
***
Цанка може да роди света отново. Чист, светъл, възхитителен!
Скоро се сетих за звездичка и нейния гълъб, покрай фестивала на народните носии в Жеравна, а те чак в Пастух да прилетят:)
Поздрави!
Те са невероятно семейство. Ивайло е сдържан, не пие, разумен, предан, пестелив на думи и оценки. Но истински българин, романтичен по своему, сигурен, всеотдаен, обичлив.
А Цанка е едно бижу.Тя печели хората със своята естественост, слънчев характер, откритост, сърдечност, за която нямам думи. Това усетиха и хората, с които се срещна. Повярваха й. Тя би била един невероятен телевизионен журналист.
31.08.2014 13:03
01.09.2014 07:17
От Видлич до Странджа.
И от Русе до Бевърли Хилс.
Област Кюстендил
Координати: 42.2° с. ш. 22.9° и. д. |
Общи данни
Население 50 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 9,982 km²
Надм. височина 572 m
Пастух е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.
Изглед от с.Пастух
Река Струма при с.Пастух
Село Пастух се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е в североизточния край на географската област Пиянец, в близост до река Струма, от двете страни на шосето Кюстендил-Невестино-Бобошево.
Селото се намира на около 10 км. от общинския център - с.Невестино; на 25 км. от областния център - гр.Кюстендил, на 30 км. от гр.Дупница, на 15 км. от гр.Бобошево, на 100 км. от гр.София и на 50 км. от гр.Благоевград.
Климатът е мек, с прохладно течение през лятото.
Махали : Горна, Долна, Краището, Брегарска, Спротива, Воденичарска и Еленско Лозе.
Население
Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2007 2009
Население 373 446 430 430 433 468 381 267 140 88 70 61
История
Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта Пиянец. Загнездено е сред скалите и теснините на река Струма. Предполага се че в района на днешното село се е намирал средновековния град Житомиск.
През 1893 г. землището на селото е 4032 дка, от които 2297 дка ниви, 1533 дка гори, 187 дка лозя, 57 дка ливади и др. Основен поминък на населението са животновъдство и земеделие (зърнени храни, тютюн, лозарство и овощарство). Развити са и домашните занаяти - има 6 воденици, 2 кръчми, тепавица, бакалница, обущарница. Построено е училище (1929 г.), учредена е кредитна кооперация "Напредък" (1941 г.).
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Нов път", което от 1979 г. е включено в състава на АПК"Струма" - с.Невестино.
Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1962 г., асфалтирани са площадът и шосето (1978 г.), построен е мост над река Струма.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението е силно намаляло. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на риболовен, селски, културен и църковен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
Църквата "Свети Иван"
Църквата "Света Троица"
Църквата "Света Богородица"
Средновековна крепост (останки). Намира се на 1,2 км източно от селото, върху височина с два заоблени върха,в местността "Скалето". Известна е под имената : Градището, Дукяно, Паланката и Калугерица. На южния връх са запазени останки от крепостен зид, граден от ломени камъни, споени с бял хоросан. Част от стената е с височина 1,50 м и се проследява на повече от 10 м дължина. Изказано е предположение че тук се е намирал град Житомиск, споменаван като селище през XII-XIV век.
Късносредновековна църква "Свети Иван". Намира се на 1 км. южно от селото, непосредствено в ляво от шосето Кюстендил - Бобошево на десния бряг на река Струма. Еднокорабна, едноапсидна църква с притвор, с размери 7,50 Х 3,50 м. Състои се от наос, притвор и полукръгла апсида. Особеност на плана е открития притвор. Той е единствен известен пример при еднокорабна църква от това време в Западна България. Църквата е изградена през XVI век. Зидарията е от речни камъни, обработени бигорови блокчета и червени тухли, споени с бял хоросан. Църквата е била изцяло изписана отвътре. Понастоящем е реставрирана, но няма запазени стенописи. Църквата е паметник на културата.
Основна статия: Свети Иван (Пастух)
Късносредновековна църква "Света Троица". Намира се в източната покрайнина на селото, на левия бряг на река Струма. Еднокорабна и едноапсидна триконхална църква, с полуцилиндричен свод, вкопана на две стъпала в земята, с размери 7,50 Х 3,50 м. Построена е към XVI-XVII век. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка, а антите и надвходната ниша са от бигор. Цялата вътрешност е била изписана. Понастоящем е реставрирана, като от стенописите са останали отделни фрагменти. Църквата е паметник на културата.
Основна статия: Света Троица (Пастух)
Късносредновековна църква "Света Богородица". Намира се на 3 км. източно от селото, в непосредствена близост до средновековната крепост. Еднокорабна едноапсидна църква с външни размери 6,50 Х 3,80 м. Изградена през XVI век от ломени камъни, на места са използвани тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Стените са запазени на височина от 1 до 2,70 м. (апсидата). Цялата вътрешност е била изписана. От стенописите не е запазено нищо. Йордан Иванов посочва 1557 г. като дата на изписването на църквата въз основа на ктиторския надпис, който е бил запазен при посещението му през 1906 г. Църквата е паметник на културата.
Основна статия: Света Богородица (Пастух)
Късносредновековна църква "Свети Димитър" (останки). Намира се в северната покрайнина на селото. Основите са затрупани и затревени. Отчасти личи само южния зид, граден от ломени камъни и бял хоросан. Еднокорабна и едноапсидна църква с малки размери. Сега в близост до мястото има аязмо (света вода) със същото име.
Аязмо "Свети Димитър"
Област Кюстендил
Координати: 42.233° с. ш. 22.867° и. д. |
Общи данни
Население 130 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 13,587 km²
Надм. височина 540 m
Друмохар е село в Западна България. То се намира в община Невестино, Област Кюстендил.
Село Друмохар се намира в в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е от двете страни на река Елешница и на шосето Кюстендил - Невестино - Ваксево. Отстои на 7 км от с. Невестино. Има 17 махали : Брашненичка, Малинска, Ковачка, Скендерска, Чешмарска, Кукударска, Паунска, Таушанска, Стойвска, Джоганска, Варош (център), Трънска, Кемовска, Янгеловска, Табачка, Спротивска и Цековска.
Население
Година 1880 1900 1920 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2009
Население 592 812 1004 1049 1106 1132 823 675 482 350 162
Друмохар е старо антично селище. Споменава се в турски регистър от 1576 г. Смята се, че името на селото е дошло от гръцките думи "дромос" и "харин", което означава добър път. През годините при изкопни работи са откривани тракийски погребения и керамика от римският период.
През 1866 г. са регистрирани 45 домакинства със 300 жители.
През 1893 г. селото има 9750 декара землище, от които 3882 дка гори, 5234 дка ниви, 346 дка овощни градини, 259 дка лозя, пасища и др. и се отглеждат 1062 овце, 487 кози, 351 говеда и 123 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има 3 бакалници, 3 кръчми, 5 воденици, 1 ковачница, 2 коларски работилници.
След Освобождението в селото е открито училище, а през 1924-5 е построена училищна сграда. През 1929 г. е основано читалище "Възраждане". През 1936 г. е създадена кредитна кооперация "Съзнание".
През 1903 г. е построена църква "Свети Георги".
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Васил Левски", което от 1958 г. е в състава на ДЗС - с.Невестино, а от 1979 г. е включено в състава на АПК"Струма" - село Невестино.
Селото е водоснабдено (1924-1946 г.) и електрифицирано (1951 г.). Част от улиците са асфалтирани (1968), построена е помпена станция "Друмохар" (1961), открит е здравен пункт, построени са нови частни и обществени сгради.
Село Друмохар принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Църква "Свети Георги" (1903)
останки от късноантично укрепление в местността "Камъка", на 1,3 км. северно от селото.
170-годишен орех в махала "Кемовска".
Област Кюстендил
Координати: 42.167° с. ш. 22.867° и. д. |
Общи данни
Население 490 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 44,715 km²
Надм. височина 711 m
Ваксево е село в Западна България. То се намира в община Невестино, Област Кюстендил.
Село Ваксево се намира в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил, от двете страни на река Елешница, на шосето град Кюстендил - село Невестино - село Църварица. През 1956 г. към Ваксево е присъединено село Койно, а през 1971 г. - махала Кумбаска. Махали : Кузумци, Стойчовци, Кадрамци, Върбица, Симонци, Лесичковци, Суличевци, Пецева, Чизмовци, Шукалци,Лапевска, Пупулци, Которанци, Бантовци, Оджовци, Грънчарци, Сапунджийска, Богданци, Чукарлии, Парлапанци, Горчовци, Чорбаджиевци, Гошевци, Адамци, Брусарска, Семенци, Селище, Ковачка, Гюрове, Камберска, Воденичарска, Михтарска, Мижаркова, Дерманци, Бездарска, Муловци, Кумбазка, Десподова, Испорци, Хаджийска, Текемци, Треновци, Тренчовци, Никове, Гърличка, Димовци, Заневе, Шаренковска, Калинци, Соколовци, Геровци, Петаците. Център е махала Хановете,Чимеве, Ингилизка, Дзамбазка махала, Которанска, Карамфилинска, Адамска, Станковска махала (Сливарето). Эаневите, Фуклиавци, Джуговите.Каменичането, Русулска.
Население
`
Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 581 1033 1081 1290 2518 2720 2847 2354 2013 1602 1158 592
Няма данни за възникването на селището. На 2 км. северно от селото в местността "Студената вода", на левия бряг ня река Елешница са ракрити останки от праисторическо и антично селище. На 2 км. източно от селото в местността , от двете страни на река Елешница, в местността "Текемска махала" също са ракрити останки от антично селище. На 1,8 км. югозападно от селото в местността "Илиндено" или "Скалето" има останки от късноантично укрепление. Останки от средновековно селище са разкрити и в местността "Селище", на 4 км.югозападно от селото. Тези археологически находки свидетелстват за обитаването на района от дълбока древност.
Ваксево е дума от турски език, която в превод означава „Църковна Земя“, според предания по време на турското владичество във Ваксево е имало осем църкви. За първи път селото се споменава в турски регистър от 1576 г. като Ваксева. През 1866 г. селото има 88 домакинства и 581 жители. През 1846 г. е открито килийно училище. През 1865 г. е построена е църквата “Свети Архангел Михаил”, обявена за архитектурен паметник.
През 1893 г. селото има 9701 декара землище, от които 5869 дка ниви, 301 дка ливади, 156 дка лозя, 283 дка овощни градини. Основен поминък на селяните са земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото има клон на БЗКБ, медицински здравен пункт (1912), ветеринарен фелдшер, 2 магазина. Учредена е потребителна кооперация "Напредък" (1919).
През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1926 г. е учредено читалище "Просвета"..
Селото е електрифицирано през 1951 г. и водоснабдено.
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Елешница", което от 1962 г. е в състава на ДЗС Невестино, а от 1979 г. е включено в състава на АПК - село Невестино.
Улиците са асфалтирани (1970), открити са цех за ушиване на саи, хотел-ресторант, сладкарница, дъждомерна и водомерна станция на река Елешница и 2 помпени станции - Ваксево І (1962) и Ваксево II (1969).
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани със земеделието и развитието на селски и културен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
Средновековна църква. На 4 км. югодзападно от селото, в местността "Селище". Еднокорабна и едноапсидна църква с ширина 3 м. и дължина повече от 6 м. (западната и част е затрупана). Градежът е от ломени камъни, споени с хоросан, като на места са употребени тухли за подравняване. Основите, широки 0,80 м. са запазени на височина до 1,20 м. Църквата вероятно е от времето на Втората българска държава или от началото на турското владичество.
Възрожденска църква “Свети Архангел Михаил” Построена е през 1863 г., според местни спомени от майстор Лазар. Църквата е с каменен градеж, с широк подпокривен корниз, който по западната стена е начупен в тричелна аркада. От запад и север са оставени две врати с каменни рамки и с релефи по тях. Иконостасните икони са рисувани от Никола Образописов.
Историко-етнографски музей. Притежава сбирка от над 700 експоната, открит е през 1986 г. по инициатива на покойния Евтим Треновски.
Паметник на загиналите във войните 1912-13 и 1915-18 г.
300 годишен зимен дъб - в местността "Цръквището".
През селото минава река Елешница, приток на Струма. В горната част може да се лови пъстърва и мряна, а в долната част се намира и клен.
Село Ваксево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Област Кюстендил
Координати: 42.067° с. ш. 22.833° и. д. |
Общи данни
Население 48 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 41,137 km²
Надм. височина 963 m
Църварица е село в Западна България. То се намира в община Невестино, Област Кюстендил.
Село Църварица се намира в планински район. Разположено е в горното течение на реките Речица и Суха, в близост до държавната граница с Република Македония. През 1971 г. към селото са присъединени махалите Ново село и Копривлен.
Среща се в турски регистър от 1576 г. като Червариче. Съществува предание, че някога е било едно село със село Илия и то се е наричало Кленовик.
В местността „Малкия средок“ е разположен поддържан резерват „Габра“, а в местността „Падината“ има вековен летен дъб с височина 20 м, обиколка на ствола 3.50 м и възраст над 300 г.
Селото си прави земляческа среща всяка година на 11 май.
Родени
Златан Стойков (р.1951), началник на генералния щаб на Българската армия (от 2006)
Литература:"Невестино"(2004), автор Стоян Танев.
В района на селото има изоставен паметник на загинали военни чинове от 13-ти пехотен Рилски полк от периода на войните от 1912 до 1918 г.
Област Кюстендил
Координати: 42.2° с. ш. 22.833° и. д. |
Общи данни
Население 124 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 21,686 km²
Надм. височина 558 m
Еремия е село в Западна България. То се намира в община Невестино, Област Кюстендил.
Село Еремия се намира в в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е от двете страни на река Еремийска. Отстои на 7 км от с. Невестино. Съставено е от махали : Секалето, Брашненичка, Цоцоманска, Мурджовска, Костовска, Гугушанска, Бумбарска, Стойковска, Влашка, Локвите, Каймаканска, Езерска, Хановете (център), Златковска, Ковачка, Ивановска, Янчовска, Марковска, Керелска, Пенковска, Шопкинска, Чифличка, гоцевска, Геровска, Лесовска, Стаменковска, Мухтийска, Щърбевска, Фудулска, Манчовска, Якимовска, Шопска, Цинцовска, Ясикарска, Писарска, Натовска.
Население
Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 879 1449 1915 2119 2190 1703 1205 873 587 168
Еремия е старо средновековно селище. Споменава се в турски регистър от 1576 г. със името Еремие.
През 1866 г. са регистрирани 85 домакинства със 601 жители.
През 1893 г. землището на селото включва 8110 дка ниви, 5480 дка гори, 395 дка естествени ливади, 314 дка овощни и зеленчукови градини, 364 дка лозя, пасища и др. и се отглеждат 2280 овце, 1139 кози, 561 говеда и 253 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (зърнопроизводство, овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти (шивачи, зидари), в селото има 3 бакалници.
Още преди Освобождението - в 1871 г. в селото е открито училище, а през 1927 е построена училищна сграда.
Основано е земеделско спестовно-заемно дружество "Свети Симеон" (1909). През 1902 г. е построена църквата "Свети Димитър", а през 1929 г. е основано читалище.
През 1946 г. е открита пощенска станция. Селото е електрифицирано и водоснабдено през 1947 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Васил Левски", което вписледствие прераства в ДЗС, а от 1979 г. е включено в състава на АПК"СТрума" - село Невестино.
Открита е здравна служба, през 1962 г. е построена нова читалищна сграда. Голяма част от улиците са асфалтирани.
Църква "Свети Димитър" (1902)
Останки от късноантична крепост - на около 5 км. западно от селото.
Село Еремия принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Област Кюстендил
Координати: 42.233° с. ш. 22.867° и. д. |
Общи данни
Население 132 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 16 km²
Надм. височина 452 m
Четирци е село в Западна България. То се намира в община Невестино, Област Кюстендил.
Селото се намира на кръстопътя водещ от Кюстендил за Благоевград и за Република Македония (предстои изграждане на ГКПП Невестино — Царево село). Една част от селото се простира по течението на река Струма. Друга по притока Елешница. Разстоянието до село Невестино е 3 km.
Името на село Четирци се среща в турски регистър от 1576 г. като Четирче. Съществуват две предания за името на селото. Първото е, че то е приело личното име Четир (Четирко), а второто-допълва в известен смисъл първото, но изглежда по-правоподобно, защото разказва, че четири били първите му заселници, които дошли тук от някогашното село при Кадин мост, след нашествие на албанци.
Културни и природни забележителности
Природна забележителност е пещерата, която е известна под наименованията „Уске“ и „Улцата“.
Съборът на село Четирци се състои на 17 юли всяка година.
Литература
„Невестино“(2004), автор Стоян Танев
"Село Четирци и неговите обитатели", автор Георги Велинов Кацарски
Звездичка!
Този неин афинитет към българското, към носиите, към занаятите, към всичко, което не бива да бъде забравено е невероятен!
Спомням си сватбата им - в старовремски стил като приказка.
Поздрави, Санде!И за Звездичка!
Има надежда.
Има още истински българи.
Поздрави от Русе!
***
Нашите съблогъри Цанка и Ивайло са скромни хора, не вдигат шум около себе си, не търсят ефектите. Но ще ги срещнеш навсякъде, където се събират патриоти, където е жива българщината - народни събори, празници на музиката, народните носии, хората, обичайте и традициите. Те са неподражаеми, истински българи.
Поздрави от Русе!
***
Ние ви дължим благодарност за незабравимото пътешествие в Долината на Струма, лъките на приказната Елешница, един забравен кът на Родината.
Поздрави!
***
Прекрасно е, че има такива хора между нас. Това са нашите звезди!
http://lubara.blog.bg/regionalni/2014/10/12/edno-planinsko-selo-niakyde-krai-hainboaz.1304133