Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 5196782
Постинги: 1069
Коментари: 4802
Гласове: 27416
Архив
Постинг
23.12.2019 17:34 - Социализма и свободата на словото
Автор: dalida Категория: Бизнес   
Прочетен: 189 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 23.12.2019 21:35


                                   Да поговорим за свободата на словото, корупцията, измамите, тоталитаризма, тъпотията, затворената уста и тоталното забатачване на общественото мнение, което все още отцъства.

Това писмо от Даниела Василева избрахме като най-интересен читателски принос през годината.

" Убедена съм, че състоянието на гражданското общество е мерило за степента на демокрацията в дадена страна. А когато то отсъства – значи сме в тоталитарно общество.

Гражданското общество – наша работа в наш интерес

Добре функциониращото гражданско общество представлява мрежа от структури и организации, които сме изградили ние, гражданите - в независимост от държавните институции. От неговата самоорганизация ние черпим самочувствието, че живеем в цивилизована, правова страна и участваме в ангажимента тя да остане такава.
Гражданското общество е съвкупност от нашите будни и чувствителни граждански съвести, от обществени сили със стабилна енергия, рефлекси и активности, които ние сме пуснали на свобода, за да предотвратим големи провали в обществото и да бдим за нормалното му функциониране в съответствие с моралните потребности и добрите закони и практики.

В НРБ нямаше гражданско общество. Защо ли?

По време на социализма гражданско общество нямаше - то просто не беше възможно. Спомням си онази потискаща публична среда, където или трябваше угоднически да ръкопляскаш на партийната линия, или да затвориш уста, да стиснеш зъби и да се подчиняваш. Иначе – лошо ти се пише. Бяхме длъжни да вярваме, че от гражданско общество и от нашето мнение няма нужда, защото партията знае по-добре какво ни трябва в живота - и е поела грижата да ни го осигури. Нямахме право да се съмняваме в гениалните знания и планове на нейните ръководители и в техните най-висши човешки качества и ценности. От нас се искаше да изпълняваме, за да сме добре; „безгрижно” да преглъщаме недоволството си и да забравим думите „Не съм съгласен”.
Аз смятам, че именно това беше най-големият недостатък на социализма: неговата деморализираща празнота, тормозът и насилието, които той упражняваше над човешката личност. Мълчахме, потискахме се, а проблемите се множаха и набъбваха. Чудно ли е тогава, че в един миг експлодираха в хилядни шествия и митинги, непосредствено преди и след промените през 1989 г.

Втурнахме се да консумираме свободата и забравихме за гражданското общество

Какво обаче се случи след това? Самозаблудихме се, че сме си свършили работата – просто защото сме подкрепили демократичните промени. Повярвахме, че вече сме свободни граждани, гласоподаватели с избор, хора с право да се изразяваме открито. Главозамаяхме се от новите възможности и се втурнахме да консумираме свободата, да ставаме господари на съдбите си, да доказваме, че имаме криле, че можем повече, отколкото преди. Всеки се адаптираше както може. Уви, в България това често пъти става чрез далавери, кражби и измами, със злоупотреби, агресия и насилие. А мнозинството си затваря очите и така мълчаливо подкрепя безобразията. Ето как това мнозинство започна да загърбва демокрацията още в самата ѝ зора, да се отказва доброволно от законност и гражданско общество - и успокоително да си самовнушава, че това са глупости за наивници.

Само участие в изборите не е достатъчно

Сякаш решихме, че гражданската ни активност се изчерпва с гласуването (или негласуването) на избори. Сметнахме, че след това политическите ни избраници нямат нужда от нас - да се оправят, това е тяхна отговорност, нека ги оставим да си вършат работата. Пък има и опозиционни партии, които ще бъдат коректив. Ето как пропуснахме да осъзнаем, че партиите винаги преследват свои властови интереси, а гражданското общество е другата „страна”. Когато тази „страна” не функционира, неминуемо се стига до злоупотреби с власт. Нима не се убедихме, че това е така? Не натрупахме ли вече богат опит?

Социалните мрежи – неорганизираната свобода

С появата на интернет - и особено на социалните мрежи - свободата на словото и възможностите за обществена активност придобиха нови, почти необятни измерения. И закономерно възниква въпросът: Не е ли именно това модерното гражданско общество в неговото многообразие, плурализъм, ценности и дебати, където нещата се саморегулират и се постига баланс? Може би донякъде е така. Но само донякъде. Добре функциониращо гражданско общество продължава да няма!

В социалните мрежи мненията по обществено значими въпроси често пъти се плъзгат по повърхността и обикновено са прекалено спонтанни или прекалено себични. Твърде рядко се водят дебати с легитимни аргументи и добра чуваемост. А нека не забравяме, че част от хората все още са извън социалните мрежи.

НПО, медии и интелектуален елит

И все пак ние имаме гражданско общество, ще кажат убедено някои. И ще изредят множеството неправителствени организации, ще добавят медиите, ще дадат за пример протестите. Само че НПО-тата в общия случай са се фокусирали върху проекти с ограничен обсег, а и върху собствените си проблеми. По една или друга причина те невинаги се ползват с достатъчно доверие и невинаги привличат стабилна обществена подкрепа. Така че обществото обикновено не ги възприема като изразители на неговия интерес.

Задачите и отговорностите на медиите пък не са идентични с тези на гражданското общество. Отделно от това повечето медии в България са затънали в зависимости, а граждански организации рядко заемат публична позиция в защита на уволнени журналисти. Дори съсловните им съюзи често мълчат!

Според мен интелектуалният елит в България е настроен на съвсем друга вълна: индивидуализъм, пасивно съобразяване с реалностите, без интерес към гражданското общество и с безразличие към големите обществени провали. Колкото до протестите – обикновено е срамно да ги гледаш: рехави, често пъти нагласени, понякога доминирани от видимо незаинтересовани или малограмотни хора.

Публичните скандали – далеч от големите проблеми

Но нали днес обществеността реагира, влияе, възпира, коригира – може би ще възкликне друг опонент. И ще започне да изброява десетките публични скандали, принудили властта да подава оставки, да прави промени и да дава обяснения. Да, в това има някаква истина, но въпреки това аз смятам, че не бива да си затваряме очите за едно: обществото ни свикна да се залъгва със скандали и оставя без внимание дълбоките проблеми, големите провали.

Има ли кой да отстоява законността и демокрацията?
И така, битки за отстояване на демокрацията и правовата държава в България почти не се водят. Няма кой да ги води. Работата на едно гражданско общество е да не се съгласява, да се бори срещу жестокостта, цинизма и беззаконието, чрез които се преследват определени властови и олигархични интереси. Но къде го в България това общество?

Затова и продължаваме да витаем в Прехода - напуснали тоталитаризма, но и недостигнали демокрацията. С потискащото усещане за орязана свобода, защото няма как да се чувстваме наистина свободни граждани, когато не сме изградили работещо гражданско общество, в което да желаем да участваме и на което да можем да разчитаме."
                       
      



Гласувай:
6
0



1. dalida - Мисля, че писмото е добре написано и показва истината.
23.12.2019 20:47
Но, политиците ни едва ли ще го прочете, защото нямат време. На цялата тази дъндания и оправия министър Горанов ни промива мозъците, че през 2020 г ще влезем в чакалнята на еврозоната. Да, ама - не. Няма как да стане при проблема , който американския посланик посочва в своя доклад до ЦСбанка...там посочва и, че икономически България е изостанала, дори и след Румъния.
Публикувано във факти.бг: В едно изречение – българското население се стопява, 50 000 българи на година напускат държавата, делът на пенсионерите се увеличава, 389 000 пенсионери на 219 лв пенсия, броят на работещите намалява, но икономиката расте! Как става тази машинация?
В докладите пред сметната палата ръстът на земеделието - спада, ръстът на свиневъдството - спада, ръст в млекопреработването - нисък. Странно тогава откъде идва растежът? Или това е поредната измама на т.н. икономика на България. Монаторингът не е паднал все още, макар че евродепутатите ни много говорят по въпроса. А, министъра по финансите преди евроизборите беше казал, че ако мониторингът не падне до края на октомври ще си подаде оставката....е все още не си е подал оставката.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31