Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
19.07.2013 07:15 - " УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР"
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 15290 Коментари: 8 Гласове:
36


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                        364 ДНИ В ГОДИНАТА

                  сезоните, изгревите, промените, златното сечение
                                        описани в  книгата на Енох




 “В най дълбока древност не са съществували отрицателни  значения за змиите. Напротив, това е бил благоприятен символ на бога Енки (Енох), който сътворил човечеството. Същия бог, който спасил човека от потопа. Символ и за всички Енки - богове, които притежавали високо научно познание, което в последствие предали на хората.”

 В “Книга на Енох” са представени данни както за слънчевата, така и за лунната година.

Слънчевата година има 4 сезона по три месеца. В началото на сезона се добавя по един допълнителен ден. Така сезоните имат по 91 дни, а годината – 364.

 
Началото на годината е в деня на пролетното равноденствие.


В рамките на годишния кръговрат движението на слънцето се описва чрез неговия изгрев от изток и залеза му на запад.В началото на годината изгревът и залезът съвпадат с посоката изток – запад.
От тук нататък с течението на дните както изгревът така и залеза постепенно ще се придвижват на север до деня на лятното слънцестояние, когато е най-дългият ден. След този ден движението ще обърне посоката си на юг. В дена на есенното равноденствие изгревът и залезът ще бъдат отново по направлението изток – запад. От ден 23 на юни месец Луната има форма на разлято петно и залязва на Юг. Защо Луната променя своята форма нали е планета?...а планетите са със строго определена форма на кълбо,сфера или кръг. Луната обаче тъй като не е съвсем естествен спътник ( според последните изследвания) а има и формата на разтопен метал и прилича повече на безформена палачинка, отколкото на кълбо, можем да предположим че е изкуствен спътник, с променящя се форма в зависимост от коя страна се вижда на хоризонта.
След като Слънцето заеме обикновената си форма и посока на залязване, изгревът на слънцето ще продължи да се придвижва на юг до деня на зимното слънцестояние, когато е най-късият ден. След този ден посоката на движение на изгрева отново се обръща на север. В деня на пролетното равноденствие слънцето отново изгрява точно от изток и залязва точно на запад.
С това годишния кръговрат е приключен и започва нов годишен цикъл. В рамките на една година както изгревът така и залезът образуват по хоризонта два ъгъла, чиито  големини зависят  от географската ширина на мястото на наблюдение и наклона на земната ос към равнината на земната орбита.Тези два ъгъла са разделени на 6 части, които се наричат небесни врати (порти)............номерацията на месеците започва от пролетното равноденствие. За разлика от месеците, номерацията на портите започва от точката на зимното слънцестояние. Месеците са номерирани от едно до дванадесет, а небесните врати от едно до шест. През източните врати слънцето изгрява, а през западните залязва.

Лунната година


Лунната година има продължителност от 354 дни. Тя е разделена на 12 месеца със средна продължителност 29,5 дни. Половината от лунните месеци са по30 дни, а другата – по 29 дни. В деня на пълнолунието луната и слънцето изгряват от една и съща врата само когато пълнолунието се случва около равноденствията, т.е. в първи, трети, четвърти и единадесети слънчеви месеци. През останалите слънчеви месеци пълната луна не изгрява в една и съща порта със слънцето.

В книгата на Енох

Енох, той е знаел за съществуването на не залязващи звезди и за една от тях с особено положение. ... той е знаел за полярния кръг и полярната звезда. Посочено е, че в дните на слънцестояние денят е два пъти по-голям от нощта, или обратно. Този факт дава възможност да се определи  географската ширина на наблюдателя на 49 ос.ш. (при условие, че тогава земните параметри са били същите).Лунната година се приравнява на слънчевата за период от 3 слънчеви години, като се добавя един лунен месец от 30 дни.


                    3 - 5 - 8  слънчеви  години.....Фибоначи....златното  сечение....0,618......


Позната ни е схемата - 3 -5 - 8....тя идва от книгата на Енох
Прави се сравнение и приравняване на слънчевата и лунната години за 3; 5; и 8 слънчеви години по 364 дни. Тези числа не са случайно избрани. Веднага се вижда че те са поредни членове от реда на Фибоначи. Отношенията 3/5 и  8/5 са приблизително равни на обратно-пропорционалната стойност на първо златно сечение 1,618 която е 0,618. Така както са подбрани, те ни прехвърлят към планетите Земя и Венера, които са свързани по особен начин с реда на Фибоначи. За 5 земни години Венера прави 8 пълни обиколки около Слънцето, защото сидеричната година на Венера е 225 земни дни. За същия период те застават 3 пъти в едно и също положение спрямо слънцето, защото синодичната година на Венера е 584 земни дни. За 8 земни години Венера прави 13 сидерични и 5 синодични периода. Налице е верига последователни числа на Фибоначи 3; 5; 8; и 13. тези връзки не са случайни. Това са числа които са в основата както на българския, така и на календара на маите. Без всякакъв коментар се споменава и за лунен месец с продължителност 28 дни. Считаме, че това е указание за вариант на приравняване на лунната и слънчевата години. Идеята е да се направи слънчева година от 13 лунни месеца по 28 дни, което е точно равно на 364 дни. Също така няма данни за високосен ден (365). Не се посочва технология за изравняване на слънчевата календарна.година с реалното време.



 Посочените данни позволяват да се направят следните изводи:


    * Календарът на Енох е по-стар от всичко известно досега. Той е бил известен много преди началото на египетската цивилизация и вероятно много време преди Потопа.
    * Календарът на Енох е най-близо до българския календар. Той се явява негов предшественик, а така също и на календара на маите.
   *  Календарът на Енох е базиран на високи астрономически познания, които не отстъпват на съвременните, нещо което е необяснимо за онези времена.

    Твърде вероятно е Енох и Енки да са едно и също лице. Ако това е вярно, то хипотезата за “божествения” произход на българския календар ще звучи твърде аргументирано.

В шумерските източници се съобщава, че Бог ЕА (Енки) е въдворил ред в слънчевата система като е определил орбитите на планетите, а за Слънцето определил “портите” през които да минава (стоунхендж го доказва) . В случая става дума за същите порти, които виждаме в календара на Енох.


" УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР"
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КАЛЕНДАРА

    * Българският календар е слънчев.
    * Българският календар е юпитеров.
    * Българският календар е циклов.
    * Българската календарна земна г o д ина започва един ден след зимното слънцестояние, което по григорианския календар е 22 декември - по стар български обичай - Новата година е на 21 срещу 22 декември.
    * Българският зодиак не е ретрограден.
    * Главните измерителни единици за време в календара са :
- земното денонощие,
- земната година,
- звездният ден и
- звездната година.


  * Продължителност на календарният ден – дванадесет часа считано от 6. 00 до 18. 00 часа.
  * Продължителност на календарната нощ – дванадесет часа считано от 18. 00 до 6. 00 часа.
  * Характерни моменти в денонощието: сутрин в 6. 00 часа; обед (пладне) в12. 00 часа; вечер в 18. 00 часа;   полунощ в 24. 00 часа.
  * Първите часове след полунощ носят определението късна доба, а втората половина на деня се нарича икиндия.


    * Дългият ден – денят на лятното слънцестояние. По грегорианския календар на 22 юни, а по българския – на 30 юни.
    * Дългата нощ – нощта след деня на зимното слънцестояние.По григорианския календар на 21 декември, а по българския – на 30 декември, събота. На този ден е големият български празник Игнажден (Иняжден, Игнет, Идинак, Поляз и др.).

    * Средният ден – денят на пролетното равноденствие. По григорианския календар на 23 март, а по българския – 30 март, събота.

    * Средната нощ – нощта след деня на есенното равноденствие. По григорианския календар на 21 септември, а по българския – на 30 септември, събота.


                Характерни дни в българската календарна земна година:
        * Нулев ден – първият ден след деня на зимното слънцестояние.Това е началото на българската година.На този ден е най големият български празник Коледа. По григорианския календар това е 22 декември. Този ден не носи нито едно от имената на седемте дни от седмицата.
        * Високосен ден – вмъква се в календара на всяка четвърта година между 30 юни (събота) и 1 юли (неделя) по българското броене. Този ден е нулев.
        * Еньовден (Яньовден) – денят на лятното слънцестояние.По григорианския календар на 22 юни, а по българския – на 30 юни, събота. До момента българите не спазват старите традиции, а почти всички празници празнуват по Римските (италианските и ватиканските празници - празниците на Католиците, не на християните,  мисля че това е главната причина традициите в България да са променени заради католическата Ватикана и Папата. Иска се висока култура и твърдост като скала от нашите български патриарси за да върнат българското време и календар на БЪЛГАРИТЕ.(за да се освободим от робството на римляните).


Българската седмица
      * Седмицата съдържа седем дни.
 
     * Първият ден на седмицата е неделя,а средата е в сряда.
     * Годината съдържа 52 седмици.(като календара на маите - тяхната година също съдържа 52 седмици)


Месечен цикъл
* Първият, четвъртият, седмият и десетият месеци съдържат по 31 дни, а всички останали по 30.
* Годината съдържа 12 месеца, което прави 364 броени дни.
* Първият ден на първият месец е винаги неделя. На този ден е големият български празник Суроваки.


Едногодишен български календар
    * Календарната земна година е еквивалентна на една обиколка на земята около слънцето.
    * Продължителността на реалната година е 365.2422 земни денонощия.
    * Календарната земна година съдържа 365 дни, от които 364 се броят, а нулевият ден не се брои.
    * Броените дни се разпределят на 52 седмици, или на 12 месеца, или на 4 тримесечия, или на 2 шестмесечия.
    * Всяка четвърта календарна година е високосна. Високосният ден е нулев. Високосната година съдържа 366 дни.(където нулевите два дни не се броят,не влизат в календара.)

Високосният календар
В древността този цикъл е познат като Година на Сириус, или Година на Сот с продължителност 1461 дни.

В книгата на Юбилеите
4 :16 - 18 и 6:30 - 38 също се описва този календар и се посочва Енох за автор....там е описано че годината има 52 недели. В Календара на маите, годината също има 52 недели. ..новата година винаги е започвала в Сряда - денят в който е сътворено Слънцето - съгласно кн. Битие 1:14 - 19.

А в кн."История на небето" е описано раждането на Новото Слънце и по тази дата църквата намесва раждането на Исус.Слънцето е изобразено като момче -юноша  по време на пролетното равноденствие;като мъж с голяма брада в деня на лятното равноденствие; като старец в деня на есенното равноденствие; а в деня на зимното слънцестоене е описано като бебе.....в календарът на РИМ, римляните отбелязват раждането на Новото Слънце в нощта на 24 срещу 25 декември.
Този ден е бил свързан с култа към Митра - слънчевия бог на древните Перси - зороастрийци,възприет от древните римляни. Римският папа Юлий - първи утвърдил с указ датата 25 декемврикато ден на Рождество Христово.

При древните българи денят на старата година е отбелязан 21 декември, а денят на Новата година - 22 декември. Същите празници били отбелязани и при календара  на чеченците.
22 декември - Единак (Еднажден) - ден на зимното слънцестоене.
23 декември - първи ден, понеделник - Новата година
24 декември - втори ден, вторник - втори ден на Новата година.
25 декември - трети ден, сряда - ден на възраждащото се Слънце

Най-великите пет поредни дни в календара на източните и западните страни,а също така и при египтяните,  са били дните от 21 декември до 25 декември. На тези дни в древността никой не е работил физически труд. В древния Рим са празнували известните Сатурналии, най-веселите пет дни, в които всеки човек е имал правото да се превъплащава в образа на своя противоположност. Тази традиция да се празнува в пет поредни дни около Коледа е съхранена и в християнската епоха.

Кой е Енох....който оставя на човечеството 366 книги със знания.....за небесните и земните природни явления, за маговете и алхимиците и за...много други интересни неща.

 
         Приказна история за Вавилон - Месопотамия  и  Асирия,записана в документите

през 1700 г преди Хр.


По време на царуването на вавилонския цар Хамурапи (някои учени четат това име „Хамураби“) Месопотамия достигнала първия си голям разцвет. През 1700 г. пр.н.е. цар Хамурапи обединил Шумер, Акад и Вавилон в една велика империя и избрал Вавилон за своя столица. При проучванията на развалините се установи, че този гъсто населен град е бил не само седалище на централното управление, но и център на един нов религиозен култ. Тук било светилището на Мардук, вавилонския национален бог, който натоварил Хамурапи да създаде закони, за държавата си. Царят изпълнил каквото му било заповядано и днес в Лувъра(музей) се пази оригиналът на този сборник от закони, записани върху една прочута стела(надпис), която била намерена през 1901 г. при Суза.
Този най-стар, запазен до наши дни законник съдържа 282 члена, които се отнасят до търговското право, до отношенията при даване под наем на недвижими имоти, до владението на полски имоти, до брачното и наказателното право. Накрая в него още веднъж се изтъква: „За да не вреди силният на слабия и за да защитя сираците и вдовиците, въздигнах във Вавилон, града на боговете Ану и Бел, този паметник. В храма Есангила, чиито основи са здрави като небето и земята, записах ценните си слова върху възпоменателна плоча и я поставих под изображението си като цар на справедливостта, за да има правосъдие в страната, да се решават споровете и да се възстановят щетите.“

Месопотамия, тоест територията между Тигър и Ефрат, достигнала втори период на разцвет под господството на асирийците. Около 1100 г. пр.н.е. при царуването на Тиглат-Паласар I Асирия се издигнала като първостепенна велика сила; след смъртта на този цар обаче асирийската държава се разпаднала и едва двеста години по-късно станала отново мощна държава. При царуването на Ашурназирпал, Салманасар III, Шамшиадад V  и на царицата Шамурамат, наричана от гърците Семирамида, която четири години управлявала държавата като регентка на непълнолетния си син Ададнирари III, и при царуването на последния (805–782) Асирия завладяла много съседни страни. След един период на упадък цар Тиглат-Паласар III (745–727), който се крепял на добре обучена наемна войска, довежда държавата си до нов разцвет. Този цар преселвал поробените народи в други страни. Според Библията той отвел също много евреи в Асирия. При неговото царуване Вавилония била присъединена като провинция към асирийската държава. Азархадон (680–669) подчинил дори Египет под асирийска власт, но най-голям блясък достигнали асирийците при царуването на Ашурбанипал (668–626). Под неговото управление асирийското господство се простирало не само над Двуречието, от изворите на Ефрат и Тигър до устието им; нему били подчинени големи части от персийските и арменските планински области, както и Сирия, Палестина и Египет.

„Мардук, мъдрецът измежду боговете, ми даде като дар широко ухо и всеобхватен ум. Набу, творецът на вселената, ме дари с мъдростта си. Нинурта и Нергал дадоха на тялото ми мъжественост и несравнима сила. Аз прозрях откровението на мъдрия Адапа и видях скритото съкровище на цялото писмовно изкуство в домовете на небето и на земята… Аз решавам най-трудните задачи из областта на деленето и умножението. Аз прочетох изкусните шумерски писания и тъмния акадски език, който мъчно може да бъде овладян. Аз разбирам написаните по камъните думи, които произхождат още от времето преди потопа!..
.."



През 19 век започват истинските закодирани разкрития

Текстовете на плочките са извънредно разнообразни по съдържание. Най-голямата част се отнася до астрономия, медицина и религиозни обичаи. Извънредно важни за науката са речниците, граматиките, математическите изчисления, таблиците за мерки, географските списъци, както и тези от областта на естествените науки. Срещат се също исторически хроники, административни документи и накрая стотици литературни паметници: епоси, митове, химни, псалми и молитви, между които трябва да споменем отново епичната поема за Гилгамеш. Расам също открил и асирийския текст на легендата за потопа. .....библиотеката била открита по-късно от Расам, приятеля на Лейърд, в намиращия се наблизо дворец на цар Ашурбанипал. Всички намерени там плочки са от най-чиста глина. Някои от тях са много малки — с размери от два и половина сантиметра, докато други имат дължина до 40 сантиметра. Тази библиотека, която днес се съхранява в Британския музей, била гордостта на цар Ашурбанипал.  Дори когато по-късно столицата била преместена в Калху и после в Ниневия, град Ашур запазил своето голямо влияние. Той бил седалище на националния бог, първа столица на империята и докато съществувал, запазил голямото си значение като административен център.Арабите разправяли, че под тези развалини се намирала някаква огромна статуя. В 1836 г. англичанинът Джон Рос решил на всяка цена да намери статуята. По цели дни той обикалял  по хълма от развалини, открил един подземен вход и няколко гробници, но от самата статуя нямало и следа. Изследванията на няколко учени през следващите години не се увенчали с по-голям успех. През 1847 г. известният ни вече Лейърд лично се заловил с издирването на статуята. И нему било отредено да извади изпод земята първата за онова време асирийска скулптура — една величествена статуя, която според текста, написан върху нея, представлява цар Салманасар III (858–824 пр.н.е.) върху трона си. През 1849 г. Лейърд, а по-късно, през 1853 г., и Расам попаднали отново на отделни отломки, а след това на две двойни парчета от печена глина — стени на призма — с подробен текст, отнасящ се до цар Тиглат-Паласар I . Този надпис, който впоследствие добил голяма известност, бил даден за превод на четиримата прочути асириолози — Талбот, Оперт, Хинкс и Ролинсън, които по една случайност пребивавали по него време в Лондон. Техните преводи съвпадали напълно един с друг и сега вече нямало никакво съмнение, че клинообразното писмо е правилно разчетено, нещо, в което много хора дотогава се съмнявали. До това време обаче били открити само единични, археологически находки и учените не били дори сигурни дали развалините на Калат-Шеркат действително са останки на някогашния град Ашур. Въпросът се изяснил едва тогава, когато предприели системни разкопки в голям мащаб. Хълмът Калат-Шеркат бил по това време частна собственост на турския султан Хамид II, който през 1903 г. го подарил на кайзер Вилхелм II. И едва от тази година нататък германските археолози, който се занимавали с разкопки в Ориента, имали възможност да започнат нови, по-обширни разкопки отначало под ръководството на Роберт Колдуей, а по-късно, след като последният трябвало да се заеме с разкопки във Вавилония — под ръководството на Валтер Андре. Така в 1913 г. вече се очертали укрепленията на града, храмовете и дворците, намерени били скулптури и многобройни надписи. Към тях се прибавил и един списък, намерен при разкопките, в който се изброяват идолите, градските врати и стени, храмовете и храмовите кули и специално се описвал храмът на бога Ашур. Но как точно е изглеждал Ашур, старият престолен град?

                        image

 В града се влизало от намиращата се близо до западния ъгъл силно укрепена порта Табира, в която имало две широки помещения, предназначени за пазачите,живеели там за да пазят денонощтно,на смени. След проверка при тази врата чужденецът получавал разрешение да влезе в града през вратата на втората стена и се озовавал на един площад. Такива площади имало при всеки вход на града. Вероятно там е ставал пазарът и търговците са продавали стоките си, докато много по-широките площади около храмовете и дворците са служели само за религиозни процесии и събрания. Жилищата на гражданите се намирали главно в южната част на града. Повечето къщи били разкошни, с плоски покриви и кирпични стени, изградени върху каменни основи. Слугите живеели в сградите на предния двор, където се намирал и кладенецът. Гостенинът бил въвеждан и угощаван в мъжките стаи; но той никога не бил допущан до вътрешните стаи на къщата, където живеели жената с децата и прислужничките си. В къщите имало по няколко спални, бани и други помещения. Но никъде не била открита кухня — вероятно ястията са били готвени на двора. Сметта и мръсната вода изхвърляли на улицата, защото канализация не съществувала тогава, а била постронена по-късно.  Вътрешната стена на града се простирала от запад към изток в широка, издута на юг дъга и достигала до укрепения бряг на Тигър. До самата река тя обграждала и един съвсем отделен дворец. Това било построеният от Санхериб дворец на князете. Здравите му стени трябвало да пазят града от нахлуването на неприятел от юг. В течение на вековете по-голямата част на този дворец е била подмита и разрушена от реката Тигър. В ъгъла, където двете стени се разделят една от друга и външната стена върви на юг, за да обхване новия град, били намерени голям брой паметни плочи на отделни сановници. Върху някои от тях са записани имената на царе, а върху три — имена на царици. Между тях е и Шамурамат (на гръцки Семирамида), за която между гърците се носели толкова легенди. Едни от стелите стояли още изправени, а други били паднали. Някои били забити по странен начин в земята и върху тях стояло ново име. Въпреки това разместване обаче ясно личало, че по време надгробните плочи вървят в една посока: най-старите са на изток и по-късните все по̀ на запад.

Могъществото и блясъкът на асирийската империя траяли векове, докато в края на седмото столетие пр.н.е. тя била унищожена от вавилонци и мидийци. Последният асирийски цар не се споменава в историческите писания от гръцко време, а предпоследният, ученият Ашурбанипал, под името Сарданапал, бил съвършено неоснователно описан като слаб и развратен човек, който при падането на царството му се хвърлил заедно с цялата си свита в пламъците на двореца, за да намери там смъртта си. . . . .



Още информация:

http://www.protobulgarians.com/Kalendar%20na%20prabaalgarite.htm
http://star05.net/articles.php?article_id=1
http://balkan1.blog.bg/history/2011/12/02/enoh.860459
http://friendsoftherainbow.net/node/781
http://www.new-moon.org/enochcalendar.htm
http://en.wikipedia.org/wiki/Enoch_calendar
http://www.selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-06-43/209---------2.html







Гласувай:
36


Вълнообразно


1. tutankhamon661 - dalida
19.07.2013 09:24

Добър ден!

Крайно време беше отново да публикуваш.

цитирай
2. djem - Българският календар е една съвършена система.............
19.07.2013 12:37




Всеки календар отразява мирогледа и знанията на своя създател. За да разберем българския календар е необходимо да изясним какви са възгледите на нашите прадеди.в областта на космогонията, космологията , строежа на близкия космос и слънчевата система. Особено голяма ценност за нас представлява учението за великото единство, учението на богомилите и философията на даоизма.

Многобройни са източниците по този въпрос, но в синтезиран вид мирогледът на българите е отразен в учението за Великото единство (ВЕД), философията на даоизма, учението на богомилите и каменните надписи от времето на Аспарух.

В учението за великото единство основополагаща е идеята за основното първично начално единство, като на съвременен език означава първичното единно начало. Първичното начално единство обхваща безкрайно пространство и време. Чрез пулсационни излъчвания то създава нови самостоятелни средища, които на свой ред също могат да пулсират и излъчват. Многократното повторение на този процес води до създаване на вселената. Това всъщност е сътворението. Ето какво пише по този въпрос Димитър Съсълов:

“Основното първично начално единство в туптежни излъчвания (пулсации б.а.) ТРОИ в две срещуположни посоки. Това са главните основни начала, които са самостоятелни средища. Освен отделните им времена и простори, на тези средища се присвояват възможности за собствени туптежни излъчвания, за съгласувани и допълващи се взаимодействия и съчетания. Първоначалното начално единство обхваща и просмуква в безкрайните си пространство и време, всичко що е излъчило, както и всичко излъчено в последствие от неговите излъчвания. При също такива туптежи то поглъща обратно с присвоените им простори и особености всички разновидни средища, когато присвоените им времена са се завършили. На излъчените пряко или непряко самостоятелни средища биват присвоени освен простори и времена, също и някои от началните особености на първичното единство. Такива туптежни излъчвания на различни, разнородни и разно степенни самостойни средища, техните допълващи се съгласувани взаимодействия и съчетания на техните обратни туптежни всмуквания от първичното единство, представляват света – цялата вселена и нейния живот. Както знаем, това първично начално единство е бивало наричано Върховно Единство”.

От древно българските надписи ще посоча само един, който по мое мнение съдържа най-голямо количество информация. Той гласи следното:

“Подвижните светила са 7. небесен господар им е слънцето. То и Юпитер-времегосподарят управлява.”

Подвижните светила са Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн.
Звездите са - Слънце, Венера (вечерницата) и Луната - сателит; а планетите са - Юпитер, Марс, Меркурий и Сатурн. Другите - новооткрити обекти все още научният конгрес не е определит и доказал научно, че са планети. Има и още едно твърдение, недоказано от астрономите - за новооткритият планетарен -кораб Нибиру Х. За него се знае само, че се появява на небосвода в период от 3600 години (Един годишен цикъл,според маите, записано в хрониките на НАСА през 2003 г.


"Българите са разпределили календарната година по оригинален начин, като един от дните е отделен от другите. Този ден е нулев. Той не се брои и няма седмично име. Това е българската Нова Година.

Останалите 364 дни се разпределят в 4 тримесечия, всяко по 91 дни. Тримесечието съдържа 3 месеца, или 13 седмици. Първият месец има 31 дни, а другите два имат по 30 дни. Началото на годината съвпада със зимното слънцестояние.

Четвъртата година е високосна. "Високосният" ден също не се брои. Той се прибавя между 30 VI (юни) и 1 VII (юли), когато е лятното слънцестояние.

Годините се броят в пакети по 12 години, в съответствие с движението на Юпитер. Пет 12-годишни цикли определят един 60-годишен цикъл. На пръв поглед тези данни изглеждат сложни за разбиране, но с тази дейност в миналото са се занимавали само отбраното общество на Знаещите, космолозите и астрономите. От тези данни екстрасенсите и "врачките" черпят знания, които понякога не разбират ..но, когато науката стане бизнес, нещата взимат друг обрат.


Българският календар е една съвършена система за отмерване на времето, в която са вложени огромни познания. В този смисъл календарът е банка информация, която ние българите трябва да ползваме най-ефективно,такъв какъвто си е в Оригинал. Знанията на древните българи и днес имат актуално значение и представляват интерес за съвременната наука.
цитирай
3. dalida - Добър ден на всички удостоили с внимание моето творение!
20.07.2013 16:22
Благодаря Ви за чудесните коментари!

цитирай
4. dalida - Добър ден!
20.07.2013 16:24
tutankhamon661 написа:

Добър ден!

Крайно време беше отново да публикуваш.



............................
Благодаря!
цитирай
5. leonleonovpom - Поздравления за един от най-сто...
23.07.2013 14:45
Поздравления за един от най-стойностните материали в блог бг!
Напълно заслужено би трябвало да е първи, не само сред първите, но много е научен, липсва му леко клюкарска нотка, която трупа бройки,. Това във връзка с броя читатели.
Иначе такива материали вдигат нивото на писаното тук!
цитирай
6. dalida - leonleonovpom - Добре дошъл!
24.07.2013 21:53
Благодаря за добрия отзив! Колкото до бройката - важно е качествените хора да го прочетат и да осъзнаят. Това са сведения, които не могат да се запомнят наизуст.
Ще се четат винаги, когато има нужда от тези знания. Може би този материал ще бъде по-необходим за студентите изучаващи древната ни история.
цитирай
7. dalida - Кой е Санахериб?
16.08.2013 09:35
Сенахериб (около 705 – януари 681 пр.н.е.), е син на Саргон II, когото наследил на асирийския престол и царувал 37 години (720 - 681 пр.н.е.Сенахериб не е първородният син на Саргон II, но баща му го предпочита и го провъзгласява за престолонаследник, а според други източници, понеже децата преди него са умирали и след двама "загубени" т.е. умрели братя, Сенахериб се задържа. Като престолонаследник Сенахериб е отговарял за империята докато баща му, Саргон II, е бил на военни походи. За разлика от предшествениците му, царствуването на Сенахериб не е така забележително с военни походи както със строителни проекти. След насилствената смърт на баща му Саргон, Сенахериб срещнал проблеми с закрепяването си във властта. Независимо от това той все пак успял да довърши строителните си проекти. Преместил столицата от новия град на баща му Дур-Шарукин в старата столица Ниневия. Учудващото е, че не само изоставил града на баща си, но и не споменава баща си в нито една официална стела.
цитирай
8. balkan1 - Прекалено много информация за устройството на Българския календар
29.03.2016 17:00
Оставила си адрес от блога ми НО НЕ ТОЧНИЯ -
http://balkan1.blog/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6570650
Постинги: 1112
Коментари: 4899
Гласове: 29882
Календар
«  Декември, 2024  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031